Владимир Митев
Австрийският вътрешен министър Герхард Карнер обяви, че Австрия е готова да премахне границите за въздушния трафик от България и Румъния. Сухопътните граници ще запазят сегашния си статут, като България и Румъния официално няма да бъдат членки на Шенген. Това австрийско предложение идва с три условия – настаняване на бежанци от Сирия и Афганистан в двете държави, трикратно засилване на присъствието на Frontex в България и засилени гранични проверки по румъно-българската и румъно-унгарската граница.
Румънският министър-председател Марчел Чолаку написа във Facebook, че ледът е бил разчупен, и заяви, че това означава, че „румънците вече няма да стоят на безкрайни опашки, когато летят в рамките на Европейския съюз“. „След години чакане ще осъществим тази мечта заедно! Румъния заслужава да бъде в Шенген“, заяви Чолаку.
Условията на австрийския вътрешен министър Герхард Карнер за допускане на пътуващите по въздух от България и Румъния до шенгенското пространство без проверка бяха определени като неприемливи както от българския премиер Николай Денков, така и от българския президент Румен Радев.
„Никога не сме обсъждали по този начин влизането ни в Шенген и не е приемливо така, както е дефинирано. Да се вкарват допълнителни правила за България и Румъния не е приемливо. Идеята е да се спазват правилата от европейския регламент, които ние и сега покриваме. Ако някой иска специфични правила за България, това категорично не е приемливо“, заяви министър-председателят Николай Денков пред бТВ.
Той отбеляза, че преговорите за влизането на страната в Шенген продължават.
Според държавния глава Румен Радев влизането на България в т.нар. въздушен Шенген е стъпка напред, но трябва да бъдем много внимателни, за да не остане просто етикетът „България вече е в Шенген“, а участието в пространството да не е пълноценно. За страната ни е критично важно да се отворят и сухопътните граници от Шенгенското спространство, а не само въздушните, обяви Румен Радев.
„Мостът на приятелството“ разговаря с българския външнополитически анализатор от старото поколение Любомир Кючуков по повод българската реакция на австрийското предложение и какво следва оттук-нататък.
Господин Кючуков, имаме австрийско предложение за поне временно разрешаване на казуса с присъединяването на България и Румъния към Шенген. Това предложение предизвика възторжена реакция на румънския премиер, но в България и премиерът, и президентът казаха, че предложенията на австрийския вътрешен министър са неприемливи. Какво прави тези предложения толкова неприемливи за София?
Аз първо бих казал, че това е стъпка във вярната посока, но според мен недостатъчна. Позитивното е не толкова в самото предлаганото решение, а в готовността за промяна на позицията на австрийската страна. Само по себе си поетапно влизане на двете страни в Шенген би следвало да бъде нормално. Тук големият проблем е, че ако се получи само влизане чрез въздушното пространство, то това би следвало да бъде обвързано и със своеобразна пътна карта, която да гарантира и сроковете за пълно членство на двете страни в Шенген.
Сега се казва, че предстоят преговори. Тоест България ще опита може би да предоговори някои от тези условия, които са поставени. Какво трябва да постигнат българските политици, за да се защити интереса на България по този въпрос?
Първо, аз бих казал, че тук си струват двете страни България и Румъния, да подходят съгласувано към този въпрос. Това, което предстои да се договаря, са формулираните условия от австрийска страна, тъй като те са меко казано странни и две от трите условия не са насочени към България и Румъния. Конкретно става дума първо за приемането на бежанци от Афганистан и Сирия. Това не е предмет на двустранните отношения на Австрия нито с България, нито с Румъния. Второ, решаването на проблемите с убежището на мигрантите няма никакво отношение към Шенген. И трето, то е функция от приемането на общоевропейския мигрантски пакет, което приемане буксува от години. Това е първото.
Второто условие – за трикратно увеличение на мисията на Фронтекс също не е насочено нито към България, нито към Румъния. То на практика е към Европейския съюз дотолкова, доколкото става дума за ресурси, човешки и финансови ресурси на Европейския съюз, които трябва да се пренасочат в тази посока.
А третото изискване е за засилен контрол на границите на Румъния, от една страна, с България, от друга с Унгария. То е следствие от фундаменталния подход на Австрия към този проблем, който е свързан с това, че Австрия предпочита да има няколко граници по пътя на мигрантския поток, преди те да стигнат до австрийската граница, а не само една шенгенска между България и Турция.
Какво се разбира под засилен контрол на границата между България и Румъния? Според вас значи ли повече проверки на тировете? Значи ли повече трудности за български и румънски и други европейски граждани, които преминават? Или се визират по-скоро хора извън Европейския съюз, които трябва да бъдат подложени на повече проверки?
Засега липсва конкретика в австрийската позиция. Безспорно цялата позиция на Австрия е свързано с проблема с мигрантите. Австрия винаги е настоявала да има много по-стриктен контрол върху нелегалната миграция. Въпреки че тук има едно доста сериозно несъответствие в австрийската позиция дотолкова, доколкото мигрантският поток не е толкова през България и Румъния, колкото минава към Австрия през Унгария и Хърватия.
Как преценявате геополитическия контекст, в който България и Румъния се намират в момента в опитите си да се присъединят към Шенген?
Политическата конюнктура в Европейския съюз в момента е благоприятна за България и Румъния, защото в Европейския съюз има ясно разбиране за необходимост от вътрешна консолидация на Съюза и премахване, доколкото е възможно, на вътрешните разделителни линии в Европейския съюз, предвид необходимостта от единни решения спрямо войната в Украйна.
Но от друга страна, времевият прозорец, който сега е отворен, е благоприятен. Но той не е никак дълъг, защото през следващата година 2024 година, предстои много сериозен вътрешен дебат в Европейския съюз, свързан отново с Украйна, но този път с кандидатурата й за членство в съюза и с идеята за реформа на самия Европейски съюз. Защото Европейският съюз в този си вид не може да приеме Украйна за член и по тази причина започна вече дебат по отношение на това какво какво трябва да бъде представителството в Европейския съюз, в Европейския парламент, количеството на евродепутатите, количеството на европейските комисари и дали всяка страна ще има своя европейски комисар. Също се обсъжда начинът на взимане на решения по външната политика – дали те ще бъдат с единодушие, тоест дали страните ще имат право на вето или ще бъдат с квалифицирано мнозинство и най-вече въпроса за бюджета.
Ако Украйна влезе в Европейския съюз при сегашните правила, действащи в Съюза, то тя буквално ще изсмуче двата основни европейски фондове. Говоря за Общата селскостопанска политика и Кохезионния фонд и ще превърне дори повечето страни от Източна Европа в страни донори. И всичко това е свързано с нещо, което като че ли остава незабелязано в този дебат и което се съдържаше в Декларацията от Гранада на Европейския съвет от октомври тази година. Промяна във фундамента на Европейския съюз, превръщането на Европейския съюз от съюз на ценности и членството в ЕС като процес на покриване на критерии в геополитически съюз. Защото там беше казано, че приемането на Украйна е една геополитическа инвестиция. Иначе казано, ако сега България и Румъния не влязат в Шенген в близките месеци, то въпросът за Шенген ще отиде на много, много заден план след това в дебатите в самия Европейски съюз.
Снимка: Любомир Кючуков (източник: YouTube)
Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук.
About Author
Discover more from Мостът на приятелството
Subscribe to get the latest posts sent to your email.
