Мостът на дружбата – стоманеният мост над Дунав в румънската комунистическа пропаганда

Д-р Габриел-Фелисиан КРОЙТОРУ

Тази статия е публикувана първоначално в “Marea Noastra”, списание на Румънската военноморска лига, нова поредица, година XXXIII, № 2 (133), май-юни 2023 г., стр. 31-39 и се препубликува със съгласието на автора.

В своя труд “Комунистическата пропаганда в Румъния (1948-1953 г.)”, превърнал се в знаков за румънската историография, историкът Еуген Дениз подчертава, че общата цел на комунистическата пропаганда в Румъния е била да консолидира политическата власт на новия режим. И то в момент, в който той не е получил властта нито чрез референдум, нито чрез демократични избори, а чрез насилствено установяване на правителство, което постепенно, със съветска подкрепа, поема всички лостове за вземане на решения, успявайки да осъществи прехода от Кралство Румъния към Румънска народна република.

Същият Еуген Дениз споменава също, че конкретните цели на комунистическата пропаганда в Румъния са представени от две съветски концепции: културна революция и формиране на новия човек, като целта е да се спечели привързаността на масите към новия режим. Но трябва да признаем, че в някои случаи, отвъд колосалните преувеличения или насилственото тълкуване на някои ситуации, комунистическият режим е успял да се възползва напълно от политическите, социалните и икономическите предимства на бившия режим в Румъния. Като например инфраструктурата – област, в която значителните етапи могат да се преброят на пръсти и в която, въпреки че бяха положени усилия, те далеч не отговаряха на нуждите. Нещо повече, в областта на инфраструктурата имаше и някои постижения на режима, с които той лесно можеше да се похвали, както по отношение на символичната им стойност, така и по отношение на тяхната полезност.Много добър пример за това е построеният мост на Дунав между Гюргево и Русе, за чиято необходимост румънските отговорни лица започват да говорят още през втората половина на XIX век и който остава на този етап като проект до 1952 г. Тогава новата власт в Букурещ, заедно с тази в София и с огромната подкрепа на сюзеренната власт – Съветския съюз, започва изграждането на моста.Мостът над река Дунав със стоманена палуба между Гюргево и Русе – най-големият комбиниран мост (железопътен и пътен) в Европа по това време – е с обща дължина 2223,52 метра, като пресича ръкава Smârda, остров Mocănașu, ръкава Ara, остров Mocanu и река Дунав , като се намира на 488,7-ия километър на реката1.

Конструкцията има двулентов път и пешеходен тротоар на горния етаж и единичен коловоз на долния етаж. За корабоплаване, когато нивото на река Дунав е много високо, или за преминаване на големи плавателни съдове под моста, централният отвор от 86 м – подвижна палуба – може да се повдига, за да се остави разстояние от 24 м под моста.Открит на 20 юни 1954 г. с много фанфари и наречен Мост на дружбата (въпреки че официалното име, включително и в документите по проекта, е Дунав мост), той има широка икономическа перспектива, не само защото свързва два много близки града, които са се развивали заедно, и два региона, които имат много общо, но също така улеснява пътната и железопътната връзка между Централна и Източна Европа и Балканите, до Атина и Истанбул, а оттам и до Азия.Както е нормално, Мостът на дружбата е една от любимите теми на румънската пропаганда, тъй като е важен заради символичната си стойност, за да се подчертае укрепването на отношенията между страните от комунистическия лагер като цяло и “побратимяването на румънския и българския приятелски народ” в частност. Но преди всичко мостът започва да се популяризира от 1954 г. нататък в централните румънски медии от различни гледни точки – от събития на режима и политически срещи до спортни събития, икономически, туристически и културни акции.Непосредствено след откриването политическият фактор е основният вектор за представянето на моста, който има няколко подкрепящи елемента: проектантът на моста е съветски инженер, той е построен в Московския проектантски институт, повечето технологии и специалисти идват от Съветския съюз, преките бенефициенти са Румъния и България, а няколко държави от лагера на народните демокрации допринасят за изграждането на моста.Така в пресата се появяват редица съобщения за връчването на дипломи и дистаниции на тези, които са допринесли за изграждането на моста.

На 13 август 1954 г. няколко румънски инженери, техници и работници са удостоени с ордени на Българската народна република в българското посолство в Букурещ за “особен принос в изграждането на моста над Дунав между Гюргево и Русе”. Ордените бяха връчени от българския посланик в Румъния Стоян Павлов в присъствието на членове на посолството. На събитието присъстваха още Александру Самойленко, заместник-министър на железниците, Дионисие Йонеску, директор на протокола в Министерството на външните работи, И. Кришан, временно изпълняващ длъжността директор в Министерството на външните работи, и др. и от името на наградените говори механикът Йон Шоптъряну.Подобна дейност се провежда и на 16 август 1954 г., когато румънският посланик в Москва Йон Раб връчва ордените “Звезда на Румънската народна република”, кл. I”, “Звезда на Румънската народна република кл. II”, “Орден на труда”, кл. I” и “Орден на труда кл. II” на група съветски инженери и техници, представлявани от Алексей Гребович Петров, като в речите си подчертават, че ордените са връчени в знак на благодарност “за високата оценка на техния труд” и че мостът при Гюргево-Русе представлява “ново доказателство за нерушимата дружба между Съветския съюз и страните на народната демокрация “3. Като естествено продължение, няколко дни по-късно, на 25 август 1954 г., мостът в Гюргево е посетен от съветска правителствена делегация, водена от Н. М. Шверник и Г. И. Руди, които пристигат в Румъния по повод десетата годишнина от 23 август, като от името на румънските официални4 лица присъстват Георге Апостол и Александру Могиорос. 

Годината на откриването на моста се използва от официалната пропаганда за популяризирането му, като се описва огромната концентрация на сили, довела до изграждането му. В два обширни репортажа, публикувани в един и същи ден на първите страници на официалните печатни органи на Румънската работническа партия5 и на Съюза на младите работници6 , филмът за строителството на моста, фантастичните усилия на участвалите в работата, квалификацията в работата на стотици млади хора, дошли от страната, и перспективите им да допринесат за развитието на инфраструктурата на страната бяха представени в особен стил. В същия дух беше описано и развитието на градовете Гюргево и Русе с изграждането на жилищни блокове, общежития, детски ясли, магазини, поликлиники, клубове, спортни площадки и т.н., като бяха подчертани много добрите условия за работа и живот на работниците на огромния обект на брега на Дунав, включително от медицинска и културна гледна точка.

От политическа гледна точка най-краткото и изчерпателно представяне на Моста на дружбата е направено от инженер Александру Лунгу7, бивш генерален директор на строежа на моста над Дунав, в статия, публикувана по случай Националния празник на България.Той се опитва да опише сложността на работата, но и да благодари на съветската защитна сила. В статията той казва: “От първите дни на 1952 г. строителите на моста над Дунав трябваше да се сблъскат със суровата природа – дъжд и сняг, високи и буйни води на Дунав. Но всички тези трудности бяха преодолени с мъжественост. Характерна особеност на строителството на моста беше механизацията, приложена за първи път в нашата страна при подобни строежи в такъв висок дял във всички работни области. Това стана възможно благодарение на постоянната помощ, получавана от великия Съветски съюз, която се изразяваше в доставките на високотехнологични машини и в ежедневното ръководство и подкрепа, получавани на работното място от съветски специалисти (…) Всички тези фактори доведоха до построяването на моста в рекордно кратък срок: 2 години и 3 месеца, със 7 месеца предсрочно “8.

На 19 юни 1955 г. в централния вестник на Съюза на младите работници, с национален обхват и разпространение в чужбина, излиза юбилейната статия “Мостът на дружбата навършва една година”, в която се казва, че “той представлява голямо улеснение за развитието на икономическия и културния обмен между румънския П.Материалът, написан в почти епична форма, припомня някои ключови моменти от строителния период, като набляга на решимостта на строителите и трудностите, с които са се сблъскали по време на изграждането на “най-големия мост в Европа “10.След тези повече или по-малко официални елементи, държавната пропаганда започва да популяризира Моста на дружбата по линия, която бихме могли да наречем “пролетарски туризъм”, в който главните действащи лица са или директно Съветите (в по-голямата си част), или представители на Румъния или социалистическите страни, като техните действия са свързани с поредица от официални събития със силен политически заряд. 

Така на 3 юли 1955 г. Мостът на дружбата става свидетел на предаването на международната щафета на 5-ия Световен младежки и студентски фестивал, който се провежда във Варшава, Полша. В присъствието на ръководителите на младежките организации на комунистическите партии на двете страни българската делегация предава щафетата на румънската, а “честта да бъде първият, който носи щафетата на приятелството на румънска земя, се пада на младия Думитру Кристеа, възпитаник на Техникума по механизация на селското стопанство в Гюргево, лидер в областта на образованието и спорта “11.В началото на юли същата година Мостът на дружбата се оказа идеалното място за срещата на женски делегации от Румъния и България, които щяха да участват в Букурещ в голям митинг в подкрепа на Световния конгрес на майките, организиран в Лаусан, Швейцария. Българската делегация се състоеше от “34 водещи жени в производството, интелектуалки, майки с няколко деца, водени от секретарката на Демократичния комитет на жените Цветана Киранова “12. Всяко от тези посещения беше насочено и към град Гюргево, като двете женски делегации се срещнаха с жителите на Гюргево и посетиха градската болница.

През август 1955 г. Мостът на дружбата е посетен от две чуждестранни делегации, които присъстват в страната по повод годишнината от 23 август 1944 г.: правителствената делегация на П.Р.Албания, ръководена от Рита Марко, генерален секретар на Централния комитет на Албанската партия на труда, и правителствената делегация на П.Р.Албания. П. Монголия, водена от Тегиб, заместник-председател на Президиума на Великия народен хурал, като членовете на двете делегации бяха впечатлени от техническите постижения на специалистите от страните с народна демокрация, на първо място от Румъния и България13.На 11 септември 1955 г. съветските специалисти по селско стопанство С. С. Праксин, А. А. Березовски, Ф. И. Дубовецки и Н. С. Коробкин, придружавани от Вергилий Глигор, заместник-министър на селското стопанство, посещават град и пристанище Гюргево и Моста на дружбата14.

Само една седмица по-късно, на 17 септември, мостът беше посетен от Андре Ланжевен, заместник-председател на Асоциацията за приятелство Франция-Румъния, който беше в страната по покана на Румънския институт за културни връзки с чужбина15.През същата година, на 21 октомври, в последния ден от престоя си в Румъния, група съветски туристи, съставена от работници, чиновници, инженери и техници от няколко икономически единици на Москва, както и хора на науката, изкуството и културата, архитекти и журналисти, правят екскурзия до градовете Гюргево, където са посрещнати с песни и цветя от населението на града, и Русе, където посещават и Моста на дружбата, където правят редица снимки, а след това предприемат “красива разходка с корабче по Дунав “16.

На 2 май 1956 г. Мостът на дружбата е посетен от делегация от образователни работници от Съветския съюз, водена от А. Н. Малишева, заместник-министър на образованието на Руската СФРЮ.Групата чуждестранни гости е придружена от Тудор Бугнариу и Константин Динкулеску, заместник-министри на образованието на Румъния17. Само един месец по-късно, на 4 юни 1956 г., Мостът на дружбата е посетен от А. И. Савоян, депутат от Върховния съвет на СССР, който е придружен от Александру Рогожинщи, депутат във Великото народно събрание. През същата година Ото Гротеуол, председател на Министерския съвет на Германската демократична република, и съпругата му прекарват почивката си в Румъния, като сред забележителностите, които посещават, е Мостът на дружбата, в края на пътуването по Дунав между Галац и Гюргево с кораба “Николае Балческу “18.

В контекста на честването на 8 март през 1957 г. се случва едно необичайно събитие, когато две делегации от жени от Гюргево и Русе се срещат на Моста на приятелството. Посланието на женската делегация от Гюргево беше донесено на Моста на дружбата от група от над 90 мотоциклетисти и мотопедисти, които бяха в града по повод състезанието по мотоциклетизъм “Купа 8-ми март” в Гюргево. По повод срещата на делегациите на моста се състоя размяна на подаръци, а Думитра Георге, от името на делегацията от Гюргево, и Радка Гечева, от името на жените от град Русе, произнесоха речи, като мястото се разглежда като “символ на силното приятелство между румънския и българския народ “19. По повод преминаването на румънската правителствена делегация през Моста на дружбата в рамките на държавното посещение в София в края на март 1957 г. в тогавашната преса се споменава, че “на Моста на дружбата през Дунав военна гвардия от граничните войски е отдала чест. Върху големите колони на моста се развяваха побратимени румънски и български трикольорни знамена. Под портретите на другарите Георге Георгиу-Деж и Чиву Стойка на голям транспарант на румънски език пишеше: “Вървим! “Добре дошли, скъпи гости!”20.

По същия повод кметът на Русе Пенчо Кубадински произнася реч, в която, в унисон със сближаването между румънския и българския народ, припомня и голямото инженерно постижение на Моста на дружбата, но от политическа гледна точка: “Като символ на това приятелство беше построен мостът над Дунав. Този мост е символ на желанието на нашите народи да вървят напред, с все по-голям успех, ръка за ръка, рамо до рамо, с другите миролюбиви народи, начело с Великия съветски съюз, по пътя на изграждането на социализма!”21.През юли 1957 г., по случай Шестия световен фестивал на младежта и студентите, който се провежда в Москва, Мостът на дружбата отново е домакин на церемонията по предаване на щафетата от българската делегация на румънските колоездачи: “На Моста на дружбата майсторът на спорта Любомир Златарски, носител на щафетата, измина последните няколкостотин метра на територията на П.Р. България. Георги Колчев, първи секретар на Руския регионален комитет на Димитровския съюз на народната младеж, предаде щафетата на Йон Манджук, първи секретар на Букурещкия регионален комитет на М.Т.У. “22. 

20 октомври 1957 г. е специален момент за жителите на Гюргево, който е посетен от Н. В. Турбин, член на Академията на Белоруската СФСР и директор на Института по биология на Белоруската СФСР, като посещението му е в рамките на Фестивала на Белоруската СФСР в Румъния: “В неделя, от ранни зори, стотици граждани на Гюргево се събраха по улиците на това красиво дунавско пристанище. При пристигането на госта, другарят Станку Тудор, председател на Изпълнителния комитет на Градския народен съвет на Гюргево, го приветства от името на жителите на града “23. След като посети дома на пионерите в града и залата за тържества на квартала, “съветският гост се разходи до Моста на дружбата над Дунав. Сред тези, които го водеха, бяха работниците, допринесли за изграждането на това внушително съоръжение. Те се запознаха отблизо със съветските специалисти, които са работили заедно с румънски и български специалисти по изграждането на този мост, насладиха се на приноса на големите съветски машини тук “24. След това Н. В. Турбин посещава и Захарната фабрика в града, като спирката му в Гюргево завършва с разходка с корабче по Дунав.

През 1965 г., в рамките на 9-ия конгрес на Румънската комунистическа партия, проведен през последното десетилетие на юли, Мостът на дружбата е посетен от делегация на Комунистическата партия на Съветския съюз.През май 1972 г. мостът е посетен и от първия секретар на Централния комитет на Кубинската комунистическа партия Фидел Кастро Руз по време на посещението му в Република България, който идва от Русия и не пристига в Гюргево.По същото време, с началото на развитието на вътрешния туризъм, Дунав и делтата на Дунав започват да се популяризират все повече, като мостът на дружбата се превръща в една от значимите туристически атракции. Така се случва, че в самата година на откриването му, в описанието на туристическо пътуване със самолет от Бая Маре до Букурещ, мостът е споменат по-скоро със символичната си стойност: “…и тук в бялата далечина се появява Букурещ. Далеч, на хоризонта, пътникът знае, че над синия Дунав е построен стоманенобетонният мост на приятелството, едно от най-модерните постижения на световната мостостроителна технология “25. 

През следващата година в презентационен материал на Карпатския национален туристически център се споменава, че “по силата на споразумението с ИНТУРИСТ (съветската туристическа организация) досега повече от 200 съветски туристи са посетили нашата страна. Гостите от Москва, Ленинград, Киев, Вилнюс или Кишинев имаха възможност да посетят нашата столица, паметниците в Букурещ, научните институти, заводите и други постижения на режима на народната демокрация, заедно с живописната Праховска долина, града на Сталин, Моста на дружбата в Гюргево и др. “26. Не са забравени и румънските граждани, като през лятото на 1957 г. се съобщава, че “работници от предприятията в Браила, заедно със семействата си, са отишли да прекарат един ден почивка в Делтата, а голяма група граждани от Букурещ и Гюргево са направили екскурзия по Дунав, посещавайки Моста на дружбата “27.

Всъщност в някои от стопанските единици в Букурещ, като фабриките “Мао Цзе Дун”, пътуванията до Куртеа де Арджеш или Моста на дружбата в Гюргево са били ежеседмични средства за награждаване на водещите работници в производството.Накратко, струва си да се спомене, че през юли 1957 г. Мостът на дружбата е популяризиран по различни други начини: чрез кръстословица, публикувана в един от централните вестници с национално разпространение, озаглавена “На Дунава “28 , а също и чрез различни репортажи или радио- и телевизионни предавания, включително на езиците на етническите малцинства. Така например на 12 май 1967 г. по териториалното радиостудио в Таргу Муреш се излъчва предаването “На родината – мост на дружбата” на унгарски език. От 1959 г. насам Мостът на дружбата вече е заслужил мястото си в списъка на целите на ООН. Карпатите, като част от 7-дневни обиколки, по определени маршрути с няколко разклонения, едно от които свързва град Гюргево със столицата: “От Букурещ автобуси ще отпътуват за Гюргево с посещение на Моста на румънско-българското приятелство”, като целта на туристическата организация по това време е “да проведе широка образователна и възпитателна дейност сред младите хора, като създаде възможности за опознаване на красотите на нашата родина, местата с историческо значение, архитектурните и природните паметници “29. По този начин се насочват към ученици и студенти, така че през есента на 1959 г. се споменава, че 500 ученици от Букурещ са посетили музея “Дофтана” и Моста на дружбата чрез ONT Carpathia30.

През 1962 г. в доклад е описана подробно една училищна екскурзия до Гюргево: “жп гара Прогресул в Букурещ. Влакът, който заминава тази сутрин за Гюргево, има някои необичайни пътници. Тук те се качват в няколко вагона, украсени с гирлянди от дървета и цветя. Тези пътници са ученици от гимназия № 39. В нея има 109 ученици, придружени от своите учители. Пътуването до Гюргево е дълго. Сега нашите приятели са гости на пристанището. Качването на кораба “Ретезат” става бързо, но не без вълнение, и дългоочакваното пътуване по бистрия Дунав започва. Капитанът на кораба сякаш знае предварително желанията на своите гости. Той приближава кораба все повече и повече до българския бряг на реката, така че, минавайки покрай пристанището в Русе, пътниците да могат да го разгледат отблизо. Ето че сега те разменят приятелски поздрави с намиращите се в пристанището. След разходката по Дунав посетихме Моста на дружбата и град Гюргево. Учителите използваха възможността да припомнят на учениците, този път на място, редица неща, които са научили в училище за Дунав, град Гюргево и Моста на дружбата, както и за тази част на страната като цяло “31. По същия начин през 1966 г. учениците, записани в Културния и спортен център към Младежкия дом на културата в квартал “Николае Бълческу”, правят “чудесна екскурзия до Гюргево, където посещават Моста на дружбата, града и се разхождат с лодка по Дунав “32.

Всъщност училищните екскурзии стават постоянна практика до 80-те години на миналия век, като ученици идват в Гюргево от всички райони на страната, за да посетят моста, пристанището и да се разходят по Дунав, като маршрутът е нагоре по течението на реката от пристанището на града, а надолу по течението кръговото кръстовище е точно под Моста на дружбата. В средата на 80-те години на миналия век те са съкратени, а след това и прекратени в условията на драстични бюджетни съкращения за изплащане на външния дълг на Румъния.През следващата година в статия във вестника на Комунистическия младежки съюз се отправя призив към отговорните за развитието на туризма по Дунав, независимо от сезона, но най-вече в периода май-октомври-ноември. Авторът на материала твърди, че предвид изискванията на румънското население, особено на младите хора, Дунав не се експлоатира по оправдан начин от туристическа гледна точка, и дори изтъква недостатъците на румънския туристически и пътнически флот: “Има търсене! Има много хора! Няма кораби! 11 класически кораба (някои от тях столетници), 9 кораба на подводни криле и два бързи кораба с носещи крила. Това е пътническият флот! До 1975 г. първите от тях ще бъдат бракувани. Хидропланите, поради повреди в двигателите, могат да се използват само за кратки разстояния, да не говорим за дизайна, по който са построени, принуждаващ туристите да пътуват в затворени халета. През 1966 г. пътническият флот е нерентабилен за NAVROM. Незадоволителен за туристите: между Груя и Чернавофа, участък от над 500 км, в разгара на летния сезон нямаше нито едно средство за воден транспорт за нито един турист “33. В същата статия са направени няколко предложения за стимулиране на туризма по Дунав, като специално място заема Гюргево и неговият Мост на дружбата: “Олтеница и Гюргево, градове, разположени на 60 км от столицата, могат да се превърнат в оазиси за отдих, почивка и развлечения за много граждани на Букурещ. Нощ на лодка, разходка под Моста на дружбата, целодневно къпане в Дунав, рибен обяд с вино “Греака” могат да се конкурират с прохладата и озона на планините. Само че инициативата на една домакиня, усилията на изобретателността, умението и сръчността могат и трябва да подсилят една от най-гордите красоти на нашата родина: Дунав “34.

От своя страна, спортът, насърчаван и подкрепян от властите на комунистическия режим на местно ниво, е друг вектор за представяне на Моста на дружбата в контекста на дейностите, свързани с пола.През юни 1955 г. гимнастическите отбори от Букурещ са в България, а пътуването им обратно към дома е отразено под формата на дневник, в който се споменава и Мостът на дружбата: “23 юни – подновяваме пътуването си към дома от Русе, преминавайки Дунав по моста, открит преди една година. Внушителната конструкция от бетон и стомана подсказва за трайността на приятелството между румънския и българския народ “35. Само една година по-късно, през юни 1956 г., Мостът на дружбата е част от състезателния етап на второто издание на “Състезанието за румънско-българско приятелство” в колоезденето, което трябва да се проведе по маршрута Русе-Гюргево-Букурещ36.

Мостът над Дунав между Гюргево и Русе стана свидетел на много важно събитие в света на спорта, а именно влизането в Румъния на олимпийския огън, запален по традиция в Олимпия, Гърция, на път за Москва, домакин на Летните олимпийски игри през 1980 г. Така на 1 юли “в 10 ч. в Гюргево, на Моста на дружбата, с красива спортна церемония щафетата на олимпийския огън беше предадена от Йорданка Христова, носител на последната размяна на територията на съседна България и приятел на Думитру Първулеску, почетен майстор на спорта, олимпийски шампион в Рим, на път за Москва, но след спирка в Букурещ “37. Подобна акция се е състояла и на 13 август 1972 г., когато олимпийският огън, пристигнал в Мюнхен, също преминава по Моста на дружбата, идвайки от южната страна на Дунав38. Преди да получат олимпийската щафета, групи от румънски и български пионери запалиха на моста факлите на румънско-българското приятелство39.На 25 април 1985 г. на Моста на дружбата пристигат в Румъния участниците в международното автомобилно рали “Виктория 40”, организирано в чест на 40-годишнината от края на Втората световна война, с участието на представители на няколко европейски и азиатски държави, предимно от социалистическия лагер40.

От 1954 г., годината на откриването му, Мостът на приятелството е мощен символ на политическия режим в Румъния и се популяризира усърдно с различни средства, начини и контексти. Като символ на румънските технически възможности мостът е имал и все още има реално икономическо и стратегическо значение, но официалната пропаганда го използва по почти всички начини – от политически новини до спорт и туризъм.Посещенията на работещи хора, ученици и студенти, както и на многобройни официални чуждестранни делегации и чуждестранни туристи, имаха за цел да демонстрират стабилността на политическия режим в Румъния и неговата сила да трансформира и модернизира страната, както и да спечелят подкрепата на масите за режима.С течение на годините, когато подобни символични цели се умножават, Мостът на дружбата постепенно губи своята пропагандна стойност, без да изчезва. Значението му се запазва и днес, както и по време на откриването му, като представлява една от най-важните връзки между Централна и Източна Европа и Балканския полуостров и Азия, но най-вече между Румъния и България и народите на тези страни.

1 Nicolae Ilinca, Dan Căpățînă, Giurgiu – mic îndreptar turistic, Sport-Turism Publishing House, Bucharest, 1986, p. 91.

2 Румънски работници, техници и инженери, отличени с ордени на П.Р. България, в “Scînteia tineretului”, година X, серия II, № 1.649, събота, 14 август 1954 г., стр. 1.

3 Предаването на заповедите на П.Р.Р. на група съветски инженери и техници, в “Младежка сциентила”, година X, серия II, № 1.652, сряда, 18 август 1954 г., стр. 4.

4 Посещения на съветската делегация, в. “Младежки сцинтила”, година X, серия II, № 1.658, четвъртък, 26 август 1954 г., стр. 1.

5 V. Негру, И. Марикою, Строителите на Големия мост, в. “Scînteia”, година XXIII, бр. 3.006, сряда, 23 юни 1954 г., стр. 2.

6 Л. Ливадариу, М. Йонеску, Стоманеният магистрат, в “Scînteia tineretului”, година X, серия II, № 1.604, сряда, 23 юни 1954 г., стр. 1.

7 Той умира през април 1972 г. в Букурещ, две десетилетия след началото на строителството на моста.

8 Александру Лунгу, Мост на дружбата, в “Scînteia”, година XXIII, бр. 3.073, четвъртък, 9 септември 1954 г., стр. 2.

9 М. Зонис, Мостът на дружбата е на една година, в. “Сцинтила на младежта”, година XI, серия II, № 1.909, неделя, 19 юни 1955 г., стр. 1.

10 Пак там

11 Международната щафета на фестивала пристигна в нашата страна, в. “Scînteia”, година XXIV, бр. 3.327, вторник, 5 юли 1955 г., стр. 1.

12 Среща на делегации на жени от П.Р. България и П.Р. Р., в. “Scînteia”, година XXIV, бр. 3.325, събота, 2 юли 1955 г., стр. 1.

13 Посещения на правителствени делегации, в. “Труд”, година XI, бр. 2 440, четвъртък, 25 август 1955 г., стр. 6.

14 Посещението на съветската делегация, в “Scînteia tineretului”, година XI, серия II, № 1.980, вторник, 13 септември 1955 г., стр. 2.

15 Посещения на чуждестранни гости в П. Р. Р., в. “Мунка”, година XI, № 2.461, неделя, 18 септември 1955 г., стр. 3.

16 Съветски туристи на Моста на дружбата, в “Ухание на младостта”, година XI, серия II, № 2 014, събота, 22 октомври 1955 г., стр. 3.

17 Съветските гости на Моста на дружбата, в “Ухание на младостта”, година XII, серия II, № 2.178, петък, 4 май 1956 г., с. 3.

18 Посещение на другаря Ото Гротеуол в П. Р. Р., в. “Младежки сцинтила”, година XII, серия II, № 2 266, сряда, 15 август 1956 г., стр. 1.

19 Приятелска среща между женските делегации на Гюргево и Русе, в. “Scînteia”, година XXVI, бр. 3.846, вторник, 5 март 1957 г., стр. 4.

20 Населението на Русе посреща топло румънските гости, в. “Scînteia”, година XXVI, бр. 3.867, петък, 29 март 1957 г., стр. 4.

21 Пак там.

22 Фестивалната щафета, в. “Scînteia”, година XXVI, бр. 3.953, вторник, 9 юли 1957 г., стр. 3.

23 Фестивалът на беларуския С. С. Ф. Р., в. “Младежки сцинтил”, година XII, серия II, № 2.629, вторник, 22 октомври 1957 г., стр. 1. 

24 Пак там, стр. 2.

25 Инж. Георге Урсу, Пътуване из родината ни, в “Наука и техника”, година VI, серия II, бр. 3, август 1954 г., стр. 23.

26 Из дейността на O.N.T. Carpathians, в. “Sportul popular”, година XII, № 2.759, вторник, 24 януари 1956 г., стр. 3.

27 На Дунава, при Железните врата, в делтата, в “Scînteia”, година XXVI, бр. 3.929, вторник, 11 юни 1957 г., стр. 3.

28 Състезание по игра – ребус, в “Младежки сцинтила”, година XII, серия II, № 2.536, сряда, 3 юли 1957 г., стр. 3.

29 Е. Питулеску, “Сезонът на екскурзиите започва…”, в “Youth’s Scînteia”, година XV, серия II, бр. 3.082, петък, 10 април 1959 г., стр. 3. 

30 Екскурзии за ученици, в “Младежка сцинтила”, година XV, серия II, бр. 3.354, петък, 30 октомври 1959 г., стр. 1. 

31 Георге Шову, Красива, богата си ти, моя родина. Дневник на почивката, в “Scînteia tineretului”, година XVIII, серия II, бр. 4.087, четвъртък, 5 юли 1962 г., стр. 1.

32 Липсващи страници от атрактивна книга, в “Youth’s Scintilla”, година XXII, серия II, №. 5.344, неделя, 24 юли 1966 г., стр. 2.

33 Виорика Дяконеску, “Дунав, туристически шедьовър”, в “Scînteia tineretului”, година XXIII, серия II, бр. 5.781, петък, 22 декември 1967 г., стр. 1.

34 Пак там, стр. 2.

35 Букурещките гимнастически отбори в българската П. Р. (II), в. “Sportul popular”, година XI, № 2.645, вторник, 28 юни 1955 г., с. 3.

36 Преминавайки по моста над Дунав, 40 български и румънски велосипедисти ще се състезават в надпревара, която се превръща в традиция, в “Scînteia tineretului”, година XII, серия II, № 2.187, вторник, 15 май 1956 г., стр. 4.

37 Олимпийският огън в Румъния!”, в. “Сцинтила на младежта”, година XXVI, серия II, № 9.674, сряда, 2 юли 1980 г., с. 3.

38 Определен е маршрутът на олимпийския огън на територията на Румъния, в. “Sportul popular”, година XXVIII, № 7.084, вторник, 13 юни 1972 г., стр. 1.

39 Мостът на дружбата, вратата към олимпийския огън, в “Sportul popular”, година XXVIII, № 7.144, събота, 12 август 1972 г., стр. 1.

40 Международно автомобилно рали “Виктория 40”, в “Scînteia tineretului”, година XLI, серия II, № 11.168, петък, 26 април 1985 г., стр. 3.

Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук. А тук е неговият профил в Substack.

About Author