Случаят на 18-годишно момиче, което е било нападнато, изкара хиляди хора на улицата в България срещу насилието над жени. Техните искания са подобни на тези в Румъния

Владимир Митев, Libertatea, 7 август 2023 г.

На 31 юли 2023 г. десетки хиляди хора в 40 града в България излязоха на протест срещу насилието, основано на пола, и в знак на солидарност с 18-годишната жертва на нападател в Стара Загора. След нападението над нея младата жена се нуждае от повече от 400 шева в болницата. Нападението възмути българското общество, не на последно място и поради факта, че първоначално то беше квалифицирано като “лека телесна повреда”, а предполагаемият нападател не беше задържан под стража, въпреки че е участвал и в други нарушения на обществения ред. След силната обществена реакция заподозреният беше арестуван по обвинение в заплаха за убийство. Назначена е нова съдебномедицинска експертиза на състоянието на жертвата. А заместник-ръководителят на прокуратурата в Стара Загора беше принуден от главния прокурор да подаде оставка.

Libertatea разговаря с Томислав Андонов и Десислава Димитрова, част от колектива на “Феминистки мобилизации”, една от водещите феминистки организации в България. Това е неформален феминистки колектив, който се бори за социално, икономическо и политическо равенство между жените и мъжете чрез организиране на протести и кампании за повишаване на осведомеността относно правата на жените и насилието, основано на пола.

Госпожо Димитрова, на 31 юли 2023 г. “Феминистки мобилизации” организира мащабен протест в София срещу насилието в българското общество и в солидарност с нападната от своя “приятел” 18-годишна жителка на Стара Загора. Протестът бе част от мащабна протестна вълна в десетки градове в страната. Какви решения на проблемите с домашното насилие и бездушните институции се чуха на протеста? И какви решения предлагате от “Феминистки мобилизации”?

Със сигурност в последната седмица наблюдаваме една безпрецедентна мобилизация на хора из цялата страна срещу насилието над жени. Мотивациите бяха разнородни – от неефективно законодателство, ширещото се беззаконие и корупционни практики в съдилищата на местно ниво, до тоталното неглижиране и абдикация на държавата от социалните ѝ функции, както и дълбоко внедрените патриархални нагласи в институциите, образователната система и хорското ежедневие. Проблемите са много и често, поради това обсебващо чувство на безсилие, ни се струва, че само промени в наказателния и законовия ред ще доведат до справедливостта, която ни принадлежи. Чувахме викове „оставка“, „доживотен затвор” и наистина няколко червиви ябълки в съдебната система изплуваха на повърхността в следствие на хорския гняв, натрупал се след толкова години на празни очаквания. Но за да имаме трайна промяна, ние от Феминистки мобилизации вярваме, че имаме нужда не само от прекратяването на кариерите на няколко лица, които най-вероятно после тихомълком ще бъдат наместени другаде, а най-вече от системни интервенции, които имат дългосрочен ефект и хващат проблема за насилието над жени в корена му. Нашите искания сега и на протестите, които организираме за 25-ти ноември, Международния ден за елиминиране на насилието срещу жените, с годините остават почти едни и същи, с малки промени: 

• Най-вече: Незабавно включване на “интимен партньор” към кръга на лицата, пострадали от домашно насилие, които могат да търсят защита по ЗЗДН; 
• Да се подсигури и обяви отварянето на кризисни центрове за пострадали от насилие във всяка една област в страната в максимално кратки срокове;
• Националният съвет за превенция и защита от домашното насилие към МС, обявен във вече приетия ЗИД на ЗЗДН да бъде сформиран и да започне да работи в рамките на следващите седмици;
• Въвеждане на дефиниции за фемицид, насилие, основано на пола и престъпления от омраза, извършени на основата на пола, в Наказателния кодекс. Българското наказателно право и до ден днешен не признава съществуването на системния сексизъм, и че полът може да е дискриминационен мотив, който да обосновава по-тежка наказуемост/по-ефективни мерки за защите и неотклонение на извършителя в досъдебното производство;
• Да се създаде правна рамка за адресиране на психологическото, икономическото насилие и всички други форми на насилие срещу жени, които са отвъд физическото посегателство – единственият вид насилие, основано на пола, разпознато от наказателното законодателство на България към момента.
• Държавата трябва да даде ясна заявка спрямо защитата на телесната автономност на подрастващите деца и млади хора. Липсата на сексуално образование е сред основните причини насилието да не се разпознава като такова своевременно, както от потърпевшите, така и от хората около тях. Настояваме за въвеждане на задължителни часове по сексуално образование в училищната програма, които да бъдат съобразени с нуждите, възрастта, сексуалната ориентация и джендър идентичността на всички деца, което ще действа като превантивна мярка срещу сексуален тормоз.
• Настояваме за активното въвеждане на по-адекватни съвременни подходи като възстановителното правосъдие, които поставят нуждите на жертвата в основата на правосъдния процес. Трябват ни не само програми за преодоляване на агресията и справяне с гнева, насочени към насилниците, а цялостен, дългосрочен подход, който включва различни аспекти от психологията и социализацията на един насилник. Настояваме също така за разработване на програми за възстановително правосъдие в случаи на домашно насилие, които да бъдат алтернативни опции за адресиране на проблема извън съдебната система, за онези жени жертви на насилие, които не виждат справедливо разрешение на проблема в съдебния наказателен процес или в затворнически присъди за насилниците си. 
• Държавата следва да поеме отговорност, както да повиши заплатите на работниците в публичния сектор, особено този на социалната защита, който е силно феминизиран, и да се погрижи за подобряване условията им на труд, така и да гарантира повишаване на доходите и подобряване условията на труд на работещите в частния. Намаляването на неравенствата ще повиши социално-икономическото положение на жените и ще неутрализира последиците от ниското заплащане на женския труд. В настоящето „женските“ професии включват медицинските сестри, грижовните работнички, учителките, работничките в чистотата, шивачките, продавачките и др. Социално-икономическите неравенства засягат жените в страната непропорционално и поставят допълнителни бариери пред тези жени, които искат да избягат от насилие или рискови ситуации. 

Повече за нашите искания можете да прочетете на нашия сайт: https://www.femmobi.com/nito-edna-poveche-manifest-25-noemvri

До каква степен българските жени се чувстват достатъчно сигурни и независими от гледна точка на физическа и психическа неприкосновеност и икономическа стабилност в България днес? Какви политики провежда българската държава, за да утвърди равенството на половете и автономията на своите граждани?

Страхът от нападение, сексуално посегателство или вербален тормоз е част от ежедневието на жените в България. Жените продължават да получават по-ниско възнаграждение за своя труд. Докато почти половината от жените, живеещи самостоятелно, са под прага на бедността в България, най-бедната страна от Европейския съюз, жените продължават да бъдат по-ниско заплатени (макар да работят не по-малко), с по-ниска пенсия от мъжете, са в по-голям риск от енергийна бедност поради повишените разходи за електричество и отопление, продължават да носят основната отговорност по грижата за близки, болни, възрастни и деца, вместо да се отварят повече детски градини, домове и социални центрове, които да им подпомагат в грижовния труд – отговорност на цялото ни общество. Най-ниско платените и най-стигматизираните професии се извършват непропорционално от жени. Имат достъп до пазара на труда, но отново подчинен на стереотипната роля на хора, за които все повече има очакване да се грижат за благополучието на обществото и да вършат възпроизводителния труд, който държавата на поема – очакване подкрепено от широко разпространените аргументи на консервативния политически кръг относно семейните отговорности на жените спрямо назрялата „демографска криза“ в страната.

Не е изненада, че тези социални неравенства изобщо не са в полезрението на народните представители, при положение че жените в България имат изключително ниско представителство на изборни длъжности, както на местно, така и на национално и международно ниво. Въпреки че представляват по-голям процент от избирателите в страната, те бяха едва една четвърт от общия състав на 48-ото народно събрание поради ниския брой жени в кандидатските листи като цяло. Разбира се представителството само по себе си не винаги е гарант за политики, които са сензитивни към половите неравенства, но са едно базово начало, което не бива да се пренебрегва изцяло. 

Ако обърнем внимание на големия брой деца, израстващи с разделени родители, не сме ли свидетели на провал в немалка степен на опитите да се създадат трайни и жизнеспособни семейства и партньорства в България днес? Какви са причините за този провал?

В “традиционното” българско семейство все още властва мантрата, че мъжът се разпорежда с важните решения в семейството, а жената се опитва да балансира емоционалното благосъстояние на всички. Именно и на жените се казва, че когато има конфликт или в по-тежки случаи насилие, те трябва да имат търпение и да мълчат, да се примиряват и да не ядосват съпруга си още повече. Този вид отношения изначално не създават благоприятна обстановка за отглеждането на деца и безопасна семейна среда. Неравнопоставеността между партньорите в едно семейство създава и огромен стрес за децата. Овластяването на жените, осигуряването на икономическа независимост и оспорването на тези традиционни вярвания помага на жените да излязат от токсични взаимоотношения и да потърсят своето място в света, където се чувстват свободни сами да правят своите избори без тежестта от това каква роля им е отредена от натрупаните обществени норми.

Всяка година на 25 ноември “Феминистки мобилизации” е сред организаторите на протест за защита от домашното насилие и всяка година се констатират различни дефицити в това отношение, докато групи във Фейсбук като “Не си сама” показват, че това е често срещано явление. До каква степен неговото решение трябва да дойде изключително от НПО сектора и до каква степен то се намира в държавните институции и социалните служби, които пък са нископлатени и работят в трудни условия?

Държавните институции и служби трябва да стоят в сърцето на борбата с домашното насилие и насилието, основано на пола. НПО секторът може да предлага услуги и да следи за развитието на държавните политики и прилагането им, но достигането до всяко населено място и регулирането и еднаквото прилагане на всички инструменти, с които разполагат социалните работници, може да бъде постигнато единствено на държавно ниво.

В Румъния феминистките организации се бореха в последните години и постигнаха на насилниците да бъдат слагани електронни гривни, така че да бъде проследявано дали се доближават до жертвата си, от която имат заповед да стоят настрана. До каква степен това решение е търсено и приложимо у нас?

Всяка страна има своят специфичен контекст и начин на прилагане на политики спрямо него. На нас ни се ще да обръщаме повече внимание на нуждите на жертвите на насилие. Жените преживяващи насилие, които се обръщат към отговорните институции, системно не получават нужното доверие и внимание, неглижират се техните проблеми и се минимализират техните тревоги и съмнения. Нека първо стигнем до момент, в който чрез едно обаждане от жена преживяла насилие, има светкавично, дългосрочно и адекватно действие от страна на институциите за нейната закрила и подкрепа, спрямо нейните желания, независимо дали живее в столицата или в някое отдалечено село, защото именно в този аспект имаме нужда от най-много работа.

Наблюдаваме рядко срещана обществена енергия за промяна по отношение на защитата от домашно насилие и сигурността на жените, децата и куиър хората. Кой и как трябва да използва тази енергия, за да се реализира позитивна и трайна промяна? Каква е ролята на Вашата организация в този процес?

Законодателните промени в НК и ЗЗДН са крайно необходими, но те сами по себе си не могат да реализират трайна промяна. Фокусът трябва да бъде и върху превенция, образование и достъп до социални услуги. Например включване на уроци и дискусии на теми като телесна автономност, полови роли, домашен и грижовен труд и ролите им в обществото и семейството в образователната система; провеждане на национални образователни кампании и създаването на програми за реабилитация на насилници; покриване на психотерапевтични консултации и продължителна терапия от НЗОК. Ролята на Феминистки мобилизации е да създава гласност за всички тези проблеми, както и да предоставя платформа и усилва гласовете на жените от ежедневието ни, които се сблъскват с дискриминация или полово-базирано насилие.

Част от недоволството вчера беше срещу неспособността на правораздавателната система да осъзнае човешките измерения на случилото се с 18-годишната жена, което беше квалифицирано като “лека телесна повреда”. Едва след като възмущението заля социалните мрежи, насилникът беше арестуван и се задвижиха стъпки за нова съдебно-медицинска експертиза за състоянието на нападнатата жена. Общественият натиск над институциите по този казус даде резултат. Но не е ли прекалено амбициозно да очакваме, че институциите и бюрокрацията могат да преодолеят правния формализъм?

Краткият отговор е не. Без обществен натиск те никога няма да го преодолеят. От Феминистки мобилизации ние дълбоко вярваме, че системните промени идват отдолу-нагоре. т.е. грубо казано от широката общественост, която оказва натиск към властимащите и законодателите. Досега всеки път, когато се обсъждаха проблеми и законодателство засягащи половите неравенства и правата на жените, ние виждахме един системен безинтерес. Народни представители, които си бият отбой в комисии и пленарна зала – неподготвени и незаинстересовани. Това, което се случи в страната след случая в Стара Загора, който съвсем не е единствен, обърна монетата поне за момент. Надяваме се, че този процес на промяна няма да се потули в бюрократични и формалистки спорове, за да се спре преждевременно. От правни и законодателни експерти има нужда, но докато те не разберат, че вече не можем да чакаме дори и минута повече, общественото недоволство и крайно недоверие ще продължава. 

Протест срещу насилието над жени в София (снимка: Feminist Mobilizations, Facebook)

Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter.Каналът му в Telegram е тук. А тук е неговият профил в Substack.

About Author

Vladimir Mitev

See author's posts