Трансгранични разговори, 30 април 2023 г.
Еникьо Винче понастоящем работи в катедрата по европеистика в университета „Бабеш-Боляй“, Клуж-Напока, Румъния. Изследователският ѝ интерес е насочен към национализма, расизма, феминизма и интерсекционалността, социално-пространствената маргинализация и изключване, неравномерното развитие, градското развитие, жилищното строителство, развитието на пазара на недвижимите имоти. Енико е политически активист в областта на жилищната справедливост, участва в местното движение Căși sociale ACUM!/ Социални жилища СЕГА и в националната коалиция Blocul pentru Locuire (Блок за жилища).
Това интервю първоначално бе дадено за Българското национално радио. Можете да го проследите като акитвирате автоматичните субтитри на български език по-долу:
Госпожо Винче, как се променя значението на Деня на труда в Румъния през последните 30 години и какво е значението му днес?
Благодаря Ви за интереса да научите за Румъния от тази гледна точка. Когато мислим за 1 май, който е Международен ден на труда, наистина трябва да си припомним промените в неговото значение.
В края на XIX в. 1 май е бил съвсем различен. В международен план, по време на индустриалния капитализъм, знаем, че произходът на Международния ден на труда е свързан с бунтовете и стачките на работниците за осемчасов работен ден в края на XIX век. Очевидно той е означавал различни неща и се е проявявал в различни събития по време на държавния социализъм в Румъния, който също е бил белязан от огромна индустриализация. Така че увеличаването на броя и не само на икономическата, но и на политическата власт на работниците е било важно към онези времена. Въпреки това по времето на социализма събитията, организирани по повод 1 май, не са били манифестации за правата на работниците или за по-високи заплати. Това бяха по-скоро паради, които отразяваха отдадеността на работниците на държавата и партийната политика. Тези паради трябваше да подкрепят интересите на работниците. Спомням си, че когато бях дете, излизах на тях заедно с родителите си. Беше задължително. Предполагам, че ако си бил нает някъде във фабрика или някъде другаде, знаеш, трябваше да присъстваш на тези шествия. Те също бяха нещо като военни паради. Така че по странен или не толкова странен начин тези първомайски манифестации съчетаваха военните паради с работническите паради. Предполагам, че ставаше дума за това да се покаже и военната мощ на държавните социалистически страни. Не бива да забравяте, че това беше периодът на Студената война.
Тези неща са имали значение във всички бивши държавно-социалистически страни от Централна и Източна Европа. Краят на индустриалния капитализъм и индустриалния държавен социализъм промени не само състоянието на работниците, което доведе до загуба на работни места и до отслабване на икономическата и политическата власт на работниците и техните организации, до отслабване на властта на профсъюзите, които все пак трябваше да представляват интересите на работниците. Така че всички тези големи промени в областта на труда, отново под егидата на индустриализацията, очевидно доведоха до провеждането на различни събития по повод Международния ден на труда през различните епохи.
Днес в редица страни този ден все още остава национален празник. Също така, той остана официален празник и в Румъния. Но да, важно е също така да се каже, че този ден напълно изгуби значението си по отношение на борбата за правата на работниците. Това трябва да е моментът, в който работниците трябва да изразят проблемите си, свързани с несигурния труд, уязвимостта на работните места, ниските заплати, високите разходи за живот. Въпреки това, странно или не, не виждаме работниците да манифестират около тези проблеми, дори и по повод на това, че Първи май е официален празник. Хората го смятат за, не знам, свободно време в продължителен уикенд и обикновено изглежда, че това измерение на пикник или излизане и прекарване на време някъде сред природата остава доминиращо.
Можем да наблюдаваме паралелно, не толкова в Румъния, но в много голяма степен в няколко важни европейски държави като Франция, Германия и Великобритания, как се провеждат стачки в различни икономически сектори и улични протести във връзка с политиката на пенсиониране във Франция. Така че виждаме засилване на изразяването на бунта на работниците срещу държавната политика, която подкрепя най-вече капитала, работодателите и предприемачите и по-малко подкрепя интересите на работниците и служителите. Както казах, в Румъния почти не виждаме подобни прояви. Е, може би можем да поговорим повече за това защо това е така.
Исках да Ви попитам за връзката на Вашата организация, която е организация за право на град и право на жилище, с 1 май. Вие правите шествие на 1 май и може би имате някаква теория, както и практика, която по някакъв начин свързва този ден с водещия за вас въпрос за правото на жилище и правото на град.
Да, наистина. Нашето местно движение, което се нарича “Социални жилища сега!”, има дълга история. То възникна преди 10-12 години. Но под това име – „Социални жилища сега!“ – ние съществуваме едва от 2016 г. насам. Но така или иначе, да, фокусът ни беше върху жилищната политика около политическите искания, свързани с необходимостта от увеличаване на обществения жилищен фонд, за да има повече жилища, които не се създават и разпределят според правилата на пазара. Но се предполага, че те се създават и разпределят, за да отговорят на нуждите на хората от социални жилища. Въпреки това, с тази насоченост на нашето движение, с времето осъзнахме, че не можем да водим борба само около жилищните права и жилищната справедливост. Трябва да разгледаме жилищната криза като част от по-големи критични аспекти на днешния капитализъм и, и да я свържем, наред с другото, с трудовите въпроси. Посланието около това е съвсем просто, а именно, че за да се създадат условия за достоен живот за всички, хората се нуждаят от достойни заплати, които да могат да покриват разходите за живот. И също така се нуждаят от по-ниски разходи за жилище. Така че двете заедно всъщност са двойни фактори за създаване, както казах, на по-добри жилищни и материални условия за всички.
Посланието е съвсем просто, въпреки че е много трудно например да се установят контакти и сътрудничество със синдикатите, които се фокусират върху трудовите права и много правилно изискват увеличаване на заплатите на служителите. Предполагам, все още е необходимо много, за да могат различните движения да намерят сходни интереси и да разберат как нарушаването на трудовите права върви заедно с нарушаването на жилищните права и обратно.
И така, за да бъде историята по-кратка, по случай 1 май в Клуж инициирахме публично събитие, което тази година има специфичен характер. Защо? Защото около 1-ви май, всъщност преди 1-ви май и на самия 1-ви май, бяхме домакини в нашия град на повече от 20 активистки групи, част от Европейската коалиция за действие за правото на жилище и правото на град. И по този повод ще проведем поредица от публични събития, на които ще се говори за различни аспекти на жилищната криза в различните държави. И това ще бъде чудесно за местната общественост да научи за това и за силните страни на съвместната борба в различните държави. Но също така имахме това публично събитие на 1 май, което беше изрично посветено, за да повишим осведомеността за връзките и зависимостите между труда и жилищните права и труда. Много важно за нас в този момент е отново да обърнем критично внимание на критичното положение на много работници, които са изправени пред последиците от настоящата инфлация. Нарастващите разходи за живот на всички заедно се коренят в голяма степен в увеличението на цените на енергията през последната една година. Така че ще се опитаме отново да говорим за тази криза с разходите за живот, заедно с жилищната криза. Повишаването на цените на храните, на всичко, което се предлага на пазара, се добавя към вече съществуващата жилищна криза, която в крайна сметка е криза на достъпността на жилищата. Така че в градове като Клуж това е огромен проблем. Все повече хора са принудени да напуснат града и да се преместят някъде другаде, защото не могат да си позволят да плащат повече за разходите за жилище, било то за наем или за цената на пазара. Така че присъствието на тези групи активисти от Франция, Германия, Англия, Холандия, Италия, Испания, Португалия, Унгария, Сърбия, само за да назовем някои от тях е важно.
Важно е, че на този ден успяваме да покажем необходимостта от международни борби. Жилищният проблем не е само местен. Той е много силно засегнат от това, което се случва в Европа и в света като цяло във връзка с финансиализацията на жилищата. Интернационализмът в тези борби е важен. Но освен това днес сме изправени пред войната в Украйна, която изглежда ескалира към глобален пожар. Независимо от конкретните теми на нашите местни движения, трябва да участваме в по-мащабни усилия за спиране на тази война и за привличане на участващите части на масата за преговори. Така че пред нас стоят много предизвикателства, на които се опитваме да реагираме, например чрез това малко събитие, което ще организираме на 1 май.
Добре. Клуж-Напока е известен в Румъния като някакъв голям успех на, да кажем, капитализма, или има много силна ИТ индустрия, чуждестранни инвестиции, индустрия за недвижими имоти и т.н. Как вашата организация реагира и евентуално коригира използването на този модел на развитие, който се прилага в Клуж-Напока?
Да. Имаме различни видове дейности, които се опитваме да извършваме заедно. Правим войнстващи изследвания, което означава, че провеждаме разследвания относно, както казахте, развитието на недвижимите имоти в града, как то е обусловено от интересите на местния и чуждестранния капитал в областта на недвижимите имоти, как кметството улеснява този вид градско развитие, което до голяма степен е подчинено на логиката на печалбата. Затова през последните шест години направихме няколко разследвания по този въпрос. И да, също така публикуваме резултатите си в различни формати, например в малки книжки, брошури и в нашето местно списание, наречено “Тухлата”. Това, което по някакъв начин ни дава сила, е, че този въпрос за ориентираното към печалба градско развитие става все по-притеснителен за по-големи категории хора. Всеки има някакви оплаквания около това, не непременно насочени към процеса на печалба като капиталистически процес, но знаете, различни видове оплаквания и недоволства, които правят живота на жителите на града с по-ниски доходи толкова труден под натиска на този рай за недвижими имоти, който беше създаден в нашия град, и програмите за градско възстановяване, които в крайна сметка допринасят за непрекъснатото увеличаване на сектора на жилищните имоти.
Ние правим тези проучвания, след това предприемаме малки действия и очевидно сме наясно, че наистина нямаме мощни инструменти срещу тези големи коалиции за градски растеж, съставени от сектора на недвижимите имоти, от инвеститори и кметството, което ги подкрепя силно. Ние наистина нямаме мощни инструменти срещу тази коалиция. Малките ни действия са на ниво повишаване на осъзнатостта. Правим обиколки из градовете и разказваме историите на няколко или няколко инвестиции в недвижими имоти, какво се крие зад тях и т.н., и т.н. Така че, да, в общи линии това е, което можехме да направим досега – повишаване на осъзнатостта и създаване или допринасяне за създаването на политическа солидарност около, около това, това предизвикателство. Кой знае, може би това ще доведе до промяна понякога. Може би по време на следващите местни избори този модел на градско развитие ще бъде основен въпрос. Ако това се случи, предполагам, че ще се дължи и на нашите действия за повишаване на осведомеността. Продължаваме да заявяваме исканията около сектора на обществените жилища.
Имаме много малко социални жилища в града като около 1% от общия жилищен фонд. И въпреки това в румънското законодателство социалните жилища не би трябвало да са предназначени само за най-бедните, а за всички, които нямат имот и не са имали такъв след 1990 г. и не са го продали, които получават заплата под средния доход за страната. Така че много хора биха могли да имат право и да отговарят на условията, така да се каже, за социално жилище. Въпреки това в Румъния, както и в България, а и в други бивши социалистически страни, се наблюдава силно заклеймяване на социалните жилища, като се смята, че те са нещо под достойнството на хората и само много бедните искат социални жилища, а социалните жилища не трябва да са с добър стандарт на качество. Всичко това са своеобразни митове и негативни истории. поддържани от дискурс и управленска практика, които искат да запазят нисък дял на социалните жилища и да узаконят доминирания от пазара жилищен режим. Затова ние правим протести.
Водим и съдебни дела срещу кметството, които са свързани с въпроса за социалните жилища и критериите за разпределение. Атакуваме темата от различни гледни точки и чрез различни инструменти. А в основната ни група, която всъщност инициира организирането на това или онова, сме заедно – румънци, унгарци и роми с различен социално-икономически произход. Аз съм университетски преподавател, а в групата има още изследователи. Наред с това са служители в санитарни фирми, хора, живеещи в много трудна ситуация в района на Клуж-Напока в много лоши жилищни условия в близост до градското сметище. И когато организираме събития като демонстрации през декември, правим това в памет на голямото изселване, което се случи в града през 2010 г.
Винаги се опитваме да разширим посланията си, за да призовем към солидарност между изселените и наемателите, например, за да разберат хората, че недостъпността на жилищата не е проблем само на най-бедните. При сегашните условия лихвените проценти по ипотечните кредити се увеличиха много. Така че дори хората от средната класа, които имат например ипотечни кредити, могат да усетят натиска на тези проблеми и несигурността, през които преминават много много социални категории в днешно време поради тези високи цени, лихви и наеми на частния пазар. Въпреки това не можем да кажем, че имаме много привърженици. На нашите демонстрации сме най-много 100 души, което е малък брой в град като Клуж.
Но знаете ли, ние усещаме този проблем именно защото Клуж се смята за богат град и за град на онези, които успяват да плащат разходите за живот в града. За много хора е срамно да излязат заедно с работниците с по-ниски доходи или с бедните роми и да бъдат заедно на улицата в една демонстрация. Това е срамно за много социални категории. Така че все още има много работа по това как да се реконструират действителните политически солидарности между социалните категории, принадлежащи към различни статусни групи и различни сегменти на работническата класа, защото ИТ работниците също са служители. В края на краищата те са и част от работническата класа, която е много по-добре платена. Те могат да си позволят повече по отношение на разходите. Могат да имат повече или по-малко добър начин на живот и добри условия на живот, но все пак те могат да бъдат и там, точно на, на на на на работните си места могат да бъдат могат да бъдат нарушени. Те всъщност нямат организации, които да подкрепят техните интереси.
И особено след като COVID и тъй като много работници работят от вкъщи, всъщност за тях е още по-трудно да се организират и дори да познават колегите си, да не говорим за това да мислят как биха могли да се организират заедно. Така че всеки е зает със себе си и е щастлив, ако може да запази работните си места и относителните си привилегии по отношение на другите трудови класи.
Снимка: Събитие на Европейската коалиция за действие за право на град и право на жилище в дома „Транзит“ в Клуж-Напока (източник: Facebook, Căși Sociale Acum!)
Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук. А тук е неговият профил в Substack.
About Author
Discover more from Мостът на приятелството
Subscribe to get the latest posts sent to your email.
