Владимир Митев
Кодру Врабие е активист на гражданското общество, обучител и консултант по въпросите на доброто управление, прозрачността, отчетността и почтеността в публичния сектор. Той е допринесъл за множество мерки за реформи в областта на правосъдието и публичната администрация. Врабие има диплома по правни и политически науки (Румъния, България, САЩ) и магистърска степен по публична администрация, както и магистърска степен по европейски въпроси (Румъния, Нидерландия, Испания). От 1998 г. работи за различни организации на гражданското общество в Румъния. През 2010 г. Врабие започва да работи за програмата „Лидери за справедливост“ в Румъния, която от 2017 г. е репликирана в Молдова.
Вижте съдържанието на петата част на подкаста с Кодру Врабие:
00:00 Определението за действеност. Действеност и автономност. Сравнение между действеност в Западна Европа или Северна Америка и в Югоизточна Европа. Как може да се утвърди действеността на хората в региона?
02:25 Китай като пример за колективистична действеност.
04:45 Колективизъм срещу индивидуализъм в Югоизточна Европа. Нашето тълкуване на колективизма (племената) създава проблеми, защото индивидуалистичната ни действеност не е овластена.
06:52 Действеността в днешните ни общества: докато сме колективисти, не можем да се ангажираме с действеностjd на автономния индивид, на коsто се възхищаваме в Западна Европа; ако не обучим индивидите да станат автономни, те няма да развият действеност. А ние сме избрали да не бъдем като Китай, а като Западна Европа
09:14 Тази тенденция на действеност, свързана с автономността, в редица социални движения, занимаващи се с малцинствата, като феминизма
11:45 Предизвикателствата, свързани с наличието на агенти на промяната с взаимно отричащи се промени: необходимост от баланс и мярка срещу идентичност на моста
13:02 Мостът е по-добра метафора, защото обединява съюзниците и също така поддържа баланса. Действеността означава, че имате ясна цел, ресурси и съюзници и способността да ги обедините и да насочите усилията им към постигане на целта
15:25 Журналистика и промяна. Журналистиката/медиите са това, което стои между всички нас, но и професията е с паднал характер в България. До каква степен журналистите могат да имат качеството действеност?
17:10 Журналистиката като отразяване на новини (неутрална по дефиниция, не може да има действеност/опит за промяна на нещо) и като група хора, които упражняват тази професия – в рамките на гилдията журналистите трябва да имат действеност и конкретни обекти за промяна
21:09 Положителен и отрицателен сценарий за близкото бъдеще на Югоизточна Европа
26:43 Заключение
Опитах се да прочета нещо за разбирането на Антъни Гидънс за действеността (agency), защото знам, че той е един от големите теоретици по темата. Прочетох и някои други неща и имам чувството, че действеността може да се разглежда и като определена способност на индивидите да действат самостоятелно и да правят свободен избор, дори в условията на мощни политически и хегемонистични структури, и да извършват промени въпреки тези структури. Така че то е свързано по някакъв начин с идеята за автономия, за която говорихте по-рано, и може да бъде свойство на индивидите, но също и на организациите.
Сега бих искал да обърнем поглед малко по-далеч от нашите отделни държави и да погледнем малко по-общо на нашия регион и да го сравним със Западна Европа или САЩ. Защото различният социален контекст, различната политика и всяка култура, всъщност различната култура може да предполага различни свойства на хората или организациите, които имат агентура. И имам чувството, че много от теориите за агенцията се отнасят до някаква среда, в която хората просто действат или просто са. Но аз съм наясно, че нашият регион е с паднал характер. Имам усещането, че често в нашия регион може би някой има някакво ниво на съзнателно действие, но има и някаква паднала природа на човека или на неговите организации. Всъщност това не е чистата същност на съществуването. Това е по някакъв начин нещо, което може би тепърва трябва да бъде еманципирано. И искам да попитам в този смисъл – каква би могла да бъде спецификата на съзнателното действие като цяло в Югоизточна Европа? И как точно това наше население, което по принцип не е много ангажирано с политически или социални действия – винаги съществува това разбиране, че хората като цяло са апатични и оттеглени от живота, как би могло да се насърчи и популяризира по-високо ниво на действеност в нашия регион и сред нашите граждани?
Мисля. Това е свързано с дискусията за автономията, която проведохме в началото. По отношение на едно колективистично общество от гледна точка на разбирането на Хофстадър за колективност, племе, група или каквото и да е друго, можете да разгледате съзнателното действие например в Китай. Помислете за реформата, през която трябваше да премине Китай, когато се появиха компютрите. А компютрите са много добри в писането с клавиатура Qwerty. Но това не е много полезно, когато трябва да въведете 10 000 идеограми на китайски език. Преди 30-40 години Китай дори мислеше да се откаже от китайската азбука, само за да е сигурен, че ще може да използва компютри. Но целенасочените колективистични действия на страна като Китай се изразяват в способността да се формулира цел и да се обединяват ресурси, защото всички смятат, че колективът взема по-добри решения.
При нас, в Западна Европа, където искаме да бъдем, действеността е по-скоро свързано с индивида, с автономността, която индивидът може да събере, когато види нещо, което смята за неправилно, и се заеме да промени правилата, така че несправедливостта да бъде премахната. Тъй като нашето общество в Румъния, България, другите балкански народи, дори в известна степен в Унгария, е малко по-колективно, тогава ние вярваме в целта, поставена от нашата група. Вие вярвате в друга цел, поставена от вашата група, и заради груповата лоялност, колективизма двете цели са в конфликт. Сега това е проблем, защото не възпитаваме индивидите по отношение на автономността, така че да могат да отидат и да доведат съюзници един по един. Но ние вярваме, че трябва да се включи някакъв вид борба между моята група и твоята група. И който спечели, ще получи тортата и ще я изяде.
Така че, когато свързваме действеността с начина, по който функционира нашето общество днес, разбираме две неща. Първо, докато продължаваме да бъдем колективисти, няма да можем да съберем автономното индивидуална действеност, на която се възхищаваме в Западна Европа. И ако не възпитаме индивидите да станат автономни, те няма да могат да съберат съзнателното действие, на което се възхищаваме в Западна Европа. И изглежда сме взели решението, че не искаме да бъдем като Китай, а искаме да бъдем като Западна Европа. Така че имаме само един избор и той е да направим така, че в нашите общества да възпитаваме хората в автономност. И да разкъсаме връзките, които държат тези групи, колективи, племена заедно. Но ние не се движим с правилните темпове в тази посока. И това ще отнеме много повече време, отколкото бихме искали, освен ако не е много съзнателно усилието ни. Като в противен случай можем да забравим за това и да оставим време да се справим. И тогава, ако оставим време да се оправи, то ще се оправи, но може би след сто години, а ние искаме да го оправим може би след десет години. Така че това е изборът, който имаме.
Добре.
И Владимир, съжалявам. Само една секунда. Можете да видите тази нова тенденция на целенасочени действия, свързани с автономията в нашия регион. Можете да я видите, ако погледнете редица социални движения с участието на малцинства. Видът на феминизма, който имаме на Балканите, е много различен от феминизма, който имахме, преди 50 години във Великобритания и Съединените щати, защото във Великобритания и Съединените щати преди 50 години феминизмът беше свързан с колективни съзнателни действия на всички жени и се основаваше на привличане на съюзници измежду мъжете. Но в Румъния, България, Молдова, сигурен съм, че ако погледнете в Македония или Албания, може би дори в Гърция или Турция, ще видите, че феминизмът се основава на автономно съзнателно действие на една жена, която иска да бъде смятана за равна и уважавана като човешко същество, не в сравнение с мъжа, а в сравнение с всяко друго човешко същество. И мисля, че това е много важна промяна в начина, по който мислим за съзнателното действие и автономността на Балканите. Виждате, че това се случва и със сексуалните малцинства на гейовете, лесбийките, бисексуалните и т.н. Мисля, че това се случва и с ромското малцинство. Не знам за България, но знам за това в Румъния и със сигурност случаят е такъв. Така че може да се окаже, че този модел ще бъде възпроизведен в повече области на живота, в повече области на човешкото взаимодействие, защото се оказва, че в известен смисъл е успешен.
Добре. Споменахте феминистката действеност и съм сигурен, че може би някои биха могли да обсъдят православното или протестантското съзнателно действие. Искам да кажа, че тези групи, религиозните групи, също искат да променят нещо в обществото. Те също насърчават определени ценности и т.н. И сега може би достигаме или може би вече сме достигнали до ситуация, в която е пълно с агенти на промяната наоколо. Но промяната на една група от тях може да работи срещу промяната на друга и да неутрализира промяната на останалите. И мисля, че това отново прави важен въпроса за центъра или за човека „балансьор“ – вид човек или организация, или структура, която играе тази роля, защото можем много добре да си представим, че всяка действеност или всяка група има своята валидна справедливост или правота в определени граници. И също така става важно какви са тези граници.
Мисля, че мостът е по-добра метафора от баланса. Защото мостът обединява съюзниците. И също така запазва баланса. Ако мостът не поддържа баланса, той ще се срути. Но мостът не само поддържа баланса, но и обединява съюзниците. И отново, агенцията означава, че имате ясна цел. Имате ресурсите и съюзниците и способността да ги обедините и да насочите усилията им за постигане на целта. Така че мисля, че това, от което се нуждаем, е не непременно център, който поддържа баланса, а център, който създава мостове между съюзи между промени или цели, които са съвместими. Сега може да се окаже, че някои от целите, които не са съвместими, ще останат в периферията и вероятно ще продължат да допринасят за поляризацията. Но аз много бих искал да се съсредоточим върху онези цели, които са свързани с моста в центъра, този, който обединява всички. И това ще се отнася главно до някои от основните ценности на единството и равенството или справедливостта, ако искате. Зачитане на човешкото достойнство. И това не е идеологически ляво или дясно. Става дума просто за човешката природа.
Добре. Не мога да не ви попитам за журналистиката и промяната. Защото журналистиката е нещо като вид нещо, което стои между всички справедливи, всички праведници, всички проводници на промяната. Тя е нещо като среден път. Медиите са този среден път, но и те са дълбоко дискредитирани в професионален план в България. И до голяма степен професията е сведена до това да бъде средство за пропаганда на политическите и икономическите сили в обществото. Така че всъщност журналистите, поне в България, по мое мнение, много рядко имат собствена действеност. В повечето случаи ни насърчават просто да превеждаме текстове или да не се забъркваме с властови интереси. Както казахте, за да бъдеш “агент на промяната” или да имаш действеност, са необходими много качества. Може би са необходими още повече, ако искаш да бъдеш журналист, който чрез работата си прави нещо като промяна. Но журналистиката или пресата често се превръщат в нещо като тояга. Така че, когато различни икономически групи или политически партии искат да водят битка чрез журналисти, те използват журналистите като оръжие. Така че, в този смисъл, какъв е потенциалът на журналистиката да доведе до промяна в нашия регион, когато тя има такъв упадъчен характер като цяло?
Владимир, мисля, че трябва да правим разлика между два много важни аспекта на журналистиката. Единият е как журналистиката като цяло отразява новините. А това е място, където журналистите не могат да имат целенасочени действия. Това е място, където журналистиката не може да се опитва да променя каквото и да било. Ако журналистиката просто отразява новините, тогава журналистът не трябва да има друг дневен ред освен обществения интерес.
Другата страна на монетата е, когато гледате на журналистиката като на група хора, които вършат тази работа в рамките на гилдията. Журналистите трябва да имат действеност и да имат конкретни цели за промяна. В смисъл, че журналист, който се съгласи да стане щаб на политик, пропаганден орган на политическа партия, лице на определен олигархичен интерес или съюзник на чуждестранен агент, вече не трябва да се нарича журналист. Така че това се пада на журналистическата гилдия. Направете промяна в професионалната етика, уверете се, че те остракират онези, които се представят за журналисти, но вършат друга работа. Сега. От тази втора гледна точка виждам, че журналистите имат много проблеми. Медиите, пресата имат много проблеми, особено проблеми с доверието. Те са не само в България, но и много силно изразени в Румъния и Молдова.
Виждам и движението на професионалната гилдия на журналистите, за да се отървем от лошите ябълки. То обаче не е много силно. Мисля, че журналистите имат роля за съзнателни действия и за промяна, но не по отношение на обществото, а по отношение на начина, по който вършим работата си. По отношение на професионалната етика. Това има ли смисъл за вас?
В голяма степен, да, определено. Вече проведохме доста дълга дискусия и искам да направя един вид официален край, макар че може би ще имам още какво да кажа след този край. Но искам да ви попитам нещо. Това са нещо като заключителни думи или предварителни заключителни думи, ако мога така да кажа. Обсъдихме Югоизточна Европа и засегнахме много въпроси. Засегнахме въпроса за поляризацията. Засегнахме въпроса за целенасочените действия в този регион, за много участници, за много интереси. И в края на краищата какво е бъдещето на нашия регион? Бих ви помолил да представите сценарий или положителен и отрицателен вариант на това, което може да се случи през следващите няколко години в нашия регион.
Мисля, че има една много интересна теория – divide et impera, на латински, което означава разделяй и владей. Тя звучи така: ако успееш да фрагментираш едно общество, тогава малко по малко изолираш фрагментите. Това, което ще се случи, е, че те ще излязат от синхрон. А когато едно общество е фрагментирано, фрагментите се изолират, а след това изолираните фрагменти се десинхронизират. Получава се маса от хора, която много лесно може да се манипулира, така че да се завладее. Това, което се случва в региона, поне след присъединяването към Европейския съюз. 2004-2007 г., е, че някои елементи на обществото се синхронизират все повече със Запада. Докато други елементи на обществото са разпокъсани, изолирани и несинхронизирани.
Така че добрият сценарий, оптимистичната представа за бъдещето, е, че синхронизираните елементи на нашите общества започват да изграждат мостове, така че техният синхрон да започне да се разпространява и да осигурява развитие за всички останали.
Лошият сценарий, негативният сценарий, песимистичното виждане е, че поляризацията между изолираните и несинхронизирани фрагменти става толкова силна, че ставаме свидетели на своеобразен разпад на държавата и разпадане на по-малки политически субекти, които не могат да разговарят помежду си. По този начин се стига до изгаряне на мостовете.
Самият аз съм оптимист. Мога да бъда много мрачен, когато описвам конкретни политически явления, но самият аз съм оптимист. И твърдо вярвам, че се движим в посока на засилване на синхронността. Мостовете над Дунав или Прут са много добри метафори за това. Но мисля, че ние ставаме все по-европейци, така наречените „западняци“. А това означава, че ни очаква по-светло бъдеще. Не само за нас, когато се пенсионираме след около 20 години, но най-вече за децата, които ще се родят догодина в Румъния, България и Молдова. Когато тези деца ще бъдат на около 40 или 50 години, колкото сме ние днес, животът за тях ще бъде много по-добър, отколкото е за нас днес.
Е, радвам се, че завършихме с много положителна нотка. Мисля, че нашата дискусия, и особено вашите гледни точки, разшириха рамките, в които мислим по всички тези въпроси. И наистина се надявам, че нашите читатели по някакъв начин са получили добри прозрения и идеи и може би са получили някаква надежда. И мисля, че ще продължим с този вид подкасти, когато усетим, че има нужда от тях. Затова ви благодаря.
Снимка: (източник: Мостът на приятелството)
Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук. А тук е неговият профил в Substack.
About Author
Discover more from Мостът на приятелството
Subscribe to get the latest posts sent to your email.
