Владимир Митев
Дейвид Бисет е изследовател и стратег в „Еквилибриум“ – най-голямата неправителствена организация в сектора на социалните услуги в България. Базиран в град Русе, той разговаря с Владимир Митев за спецификата на българското общество. В третата част на разговора те обсъждат българо-румънската мини-Шенгенска зона – предложение, което има известна подкрепа в различни сектори на двете общества, но не се насърчава на държавно ниво. Дали мини-Шенген ще изолира двете страни и ще ги обрече на живот в периферията на ЕС? Или ще ги приближи към ЕС чрез собствената им динамика, преодолявайки състоянието на вечна периферия?
Добре, ще се опитам да смеся въпросите за регионалните популизми в Централна и Югоизточна Европа и българо-румънските отношения, включително въпроса за Мини Шенген и въпроса, който току-що обсъдихме. Смятам, че наличието на отношения със съседна държава може да не осигури задължително много пари, но може да осигури някакъв социален капитал или опит и знания, които ще дадат възможност и които ще позволят да се следва българският модел на развитие, докато стоиш на мястото си. Мисля, че без този елемент на отношенията със съседната държава щях да бъда един от онези много хора, които постоянно се оплакват от нещата в България: липса на резонанс, липса на каквото и да било. Все още се оплаквам понякога, но мисля, че го правя в малък мащаб, защото имам този източник на енергия от отношенията с Румъния и това работи.
Доколко този модел на овластяване е жизнеспособен и приложим за българите, дори от Северна България, която е слабо развит район? Един от проблемите, които виждам, е, че в нашите медии се набляга много на националноцентричното мислене за това кои сме ние или какви интереси имат нашите държави. Съществува определена граница на опита. Можеш да пътуваш в Румъния, но имаш тази стена на опита, която ти пречи наистина да се смесиш или да научиш много от румънците. Изглежда, че те винаги са държани на една ръка разстояние, както казахте.
Съществува известно недоверие. Това е нещо, което мисля, че нашите страни и общества все още трябва да преодолеят, защото твърде много енергия се губи във взаимно доминиране или в отхвърляне на растенията. Акцентът се поставя върху това, което не работи в отношенията, и т.н. Така че просто се чудя… споменахте идеята за мини Шенген. От моя гледна точка мини-Шенгенът е едно упражнение за отваряне към съседа, което наистина може да ни даде повече сили, защото ще се основава на доверие, учене, разбиране, по-добри стандарти и т.н. Какво е вашето мнение за българо-румънския мини-Шенген? Какви са положителните и отрицателните страни на тази идея?
Мисля, че тя намира силен смисъл в това да се видят ресурсите и активите, които двете страни споделят. Ако говорим за Румъния и България, имаме Дунав, който представлява по-голямата част от границата между двете страни. В момента връзките между двете държави през Дунав едва ли са подходящи за тази цел. Не мисля, че реката се използва достатъчно като маршрут за масово пренасяне на стоки или хора в този смисъл. Някакъв вид мини-шенгенски отношения биха ни отворили очите за местния потенциал.
По-рано в дискусията използвахме думата „самоопределение“. Мисля, че трябва по някакъв начин да научим какво можем да постигнем заедно на местно ниво, използвайки местните ресурси, местното ноу-хау, за разлика от това да се оставим да бъдем направлявани от по-големи сили като Европейския съюз или централните сили в Европейския съюз. Трябва да видим какво можем да направим за себе си тук, в този регион. Трябва да видим какво можем да предложим като група от периферията, така че България, Румъния и може би някои от другите партньори да се превърнат в нещо повече от сбора на отделните части. Трябва да видим кои са индустриите и какво е общото между нас. Като група държави трябва да започнем да използваме силните си страни, вместо винаги да се фокусираме върху зависимостта си от Европейския съюз.
Не мисля, че това упражнение някога се е случвало. Ние сме склонни да работим в опозиция един на друг. В известен смисъл сме се конкурирали като зависими от Европейския съюз или от другите велики сили, вместо да си сътрудничим и да правим съвместно изявление пред Европейския съюз. България и Румъния говорят заедно като зависими страни. Ние се конкурираме като отделни държави, а не като колектив. Бихме били по-добре разположени, ако действително изложим аргументите си и кажем какво можем да предложим на Европейския съюз. В тази част на Европа има голям потенциал за някаква мини-Шенгенска ситуация. Ако се управлява правилно, тя може да ни отвори очите за това какво всъщност можем да постигнем като група държави и да използваме нашите активи, нашите силни страни и нашите природни ресурси, нашите хора. Като се има предвид, че и двете страни са загубили, поради изтичането на мозъци. Много от нашите млади и най-надарени хора са напуснали България и Румъния. Може би, ако зоната бъде отворена в някакъв вид ситуация на мини Шенген, много от тези хора, които са заминали в чужбина, действително ще се върнат. Осъзнавайки, че има по-големи възможности да допринесат с нещо. Тук, в собствените си страни, а не просто да седят и да чакат това, което Европейският съюз може да ни предложи.
Да. Нека да поясня тук, че мини-Шенген е инициатива, която беше обявена от някои общински съвети в България. Те поискаха от парламентите на двете страни да премахнат граничния контрол и тя беше подкрепена от браншовите организации на транспортните фирми в двете страни. Изглежда, че тя има известна подкрепа сред членовете на Европейския парламент, като въпрос по тази инициатива беше повдигнат от румънския член на Европейския парламент – Мариан Жан-Маринеску. Въпросът беше отправен към Европейската комисия и, както разбрах от отговора, изглежда, че става дума за решение, което може да бъде взето юридически, ако страните решат.
Съществува критика, че ако двете страни сключат това споразумение, те по някакъв начин признават, че скоро няма да бъдат приети в голямото Шенгенско пространство. Това е нещо, което се възприема като някакъв вид резигнация или провал от някои хора, които по принцип приемат, че ще останем в периферията, защото търсим решение извън големия Шенген. Това е аргументът на онези, които са против мини Шенген. В същото време съществува и мнението, че перифериите рядко си сътрудничат. Всъщност, ако двете държави започнат да си сътрудничат по такъв начин със собствен двигател, те ще покажат, че не са периферия. Те ще развият мисленето на център. Така че ми е интересно кое мнение е по-близо до вашето по този въпрос?
Това, с което завършихте, мисля, че Румъния и България наистина си сътрудничеха по този начин в икономическо и културно отношение. Те демонстрират съвместния си капацитет да бъдат част от по-голямото Шенгенско пространство. Показват, че въпреки географското си положение в периферията на Европа, всъщност са компетентни да се превърнат в миниатюрна сила, в икономически и културен план. Не мисля, че някога ще създадат някакво икономическо чудо. Или да започнат да се конкурират с някои от по-силните икономически сили в Централна и Западна Европа, но могат да покажат, че са способни да вземат стойностни решения за използването на местните ресурси, местните компетенции, за да облагодетелстват собственото си население.
Може би е грубо да се каже, че мини-Шенген представлява малка заплаха за западните корпоративни интереси. Ако трябва да бъдем цинични и да мислим в смисъл, че западните сили искат да запазят двете държави такива, каквито са, защото това поддържа тяхната икономическа слабост и зависимост от страни като Германия, Франция или Австрия, каквото и да е. Мисля, че това е много цинична позиция. Може да има известна истина в нея, но мисля, че е твърде крайна. Ако и двете страни могат да демонстрират по-голям собствен капацитет, това всъщност би могло да насърчи вътрешните инвестиции на различна основа. Така западните корпорации биха били по-заинтересовани от сътрудничество и партньорство с румънски и български организации, вместо просто да искат да дойдат, за да експлоатират местните ресурси и да извличат печалба.
Може би една ситуация на мини Шенген би направила България и Румъния по-компетентни да задържат по-голяма част от тази печалба в това населено място. Така че мисля, че това просто би могло да засили тяхната позиция при преговорите, ако искате да се изразите по този начин.
Снимка: (източник: Cross-border Talks)
Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук. А тук е неговият профил в Substack.
About Author
Discover more from Мостът на приятелството
Subscribe to get the latest posts sent to your email.
