Владимир Митев изнесе реч на съпътстващото събитие на бизнес форума на инициативата „Триморие” 2023 в Букурещ, организирано от Националния университет за политически и административни науки и румънското министерство на образованието, посветено на предизвикателствата пред демокрацията в региона на инициативата „Триморие“.
Речта му се въртеше около поляризацията в България и българските медии. Той обясни защо поляризацията е предизвикателство за българското общество, тъй като избирателната активност на парламентарните избори на 2 април 2023 г. е била едва 40%, а много по-малко са гласували за сегашната правителствена формула. Според него, когато обществата са поляризирани, реформите са изправени пред големи ограничения, тъй като всеки опит за модернизация е част от разцеплението в обществото и може да породи противопоставяне не само за политиката, но и за тенденцията „демократичен вариант“ или „ЕС“.
Българските медии също са склонни да не могат да формират независима четвърта власт и да бъдат арбитър в продължаващите поляризирани обществени дебати. Вместо това българските медии са овладяни от същата поляризация, а солидарността между журналистите от различните медии е ограничена. Тъй като медийните хора са склонни да възпроизвеждат политическите, икономическите и геополитическите сили в българското общество, някои от колегите им са обвинявани, че са “грантаджии” (че са на заплата в западни фондации), а други са наричани “рубладжии” – защото се предполага, че прокарват източни интереси.
Трансграничните медии биха могли да бъдат спасение от поляризацията, защото по своята същност те са с единия крак извън националния поляризиран социален живот. Те могат също така да предложат възможност за усвояване на знания, опит и енергия от други страни в региона, като по този начин помогнат на читателите и авторите да бъдат по-независими и по-силни в едно общество, в което всеки опит за промяна се оказва овладян от единия или другия полюс.
Накрая Владимир предлага Инициативата „Триморие“ да обмисли не само съществуването на фондове за иновации или инвестиции, но и създаването на медиен фонд или процедури и практики в подкрепа на трансграничните медии и трансграничната журналистика. Съществува голяма дискусия за това как медиите, подкрепяни по този начин, биха могли да избегнат превръщането си в част от поляризирания обществен дискурс, но според Владимир има принцип на мислене, който трябва да се вземе предвид – не „или… или“, а „и… и“, по отношение на полюсите в обществото, чието приемане би могло да даде възможност за тяхната трансформация.
Встъпителните думи принадлежат на модератора Йоана Меленчук, президент на Националния институт по администрация (Румъния), а заключителните благодарствени думи за сътрудничеството между Владимир Митев и румънската академична общност принадлежат на ректора на SNSPA, Ремус Прикопие (SNSPA е абревиатурата на Националния университет по политически и административни науки).
Йоана Меленчук, Национален институт по администрация (Румъния): Е, насочваме се към последния експерт. Последният, но не на последно място, разбира се. Това е Владимир Митев – журналист от България, от „Трансгранични разговори“, наш скъп приятел. Моля, Владимир, имате думата.
Владимир Митев, „Трансгранични разговори“: Благодаря ви. И аз благодаря на организаторите за тази покана.
Моето изказване ще засегне някои въпроси, които вече бяха засегнати от други, особено в първия панел: въпросът за поляризацията, а също и за европейското публично пространство.
Според мен в момента България страда от силна поляризация. И, разбира се, българското общество е белязано от форма на социален живот, базирана на тайфи и групички. В Западна Европа този тип общество обикновено се нарича племенно. Въпросът за племената традиционно се поставя и там. А на Балканите обикновено се нарича мафия, може би не непременно в криминален смисъл, но в смисъл, че хората някак си живеят чрез тези групи, губят своята индивидуалност и т.н.
В конкретните условия на днешния свят обаче имаме ситуация, в която американският президент разделя света на демокрации и авторитарни режими. И имаме ситуация, в която руският президент напада Украйна. А в рамките на Европейския съюз противоречието между Европейската Комисия и суверенистите също е силно изразено напоследък. Така че в настоящия международен контекст всички тези противоречия със сигурност засилват културата на взаимно доминиране, която съществува в българското общество. И според мен това поставя някои предизвикателства, ако не и проблеми, пред демокрацията.
На първо място, нека започна с това, че на последните парламентарни избори, които се проведоха на 2 април 2023 г., избирателната активност беше едва 40 %. А това означава, че правителството, което в крайна сметка беше сформирано, има подкрепата на може би 20% от всички избиратели или дори по-малко, защото всъщност избирателите на тези групи партии, които го сформираха, гласуваха от желание да застанат срещу другия партньор в коалицията, която беше сформирана впоследствие. Така че това може би е проблем – фактът, че при поляризацията много хора стават апатични и незаинтересовани от политиката. Те я оставят на силно ангажирани и влиятелни пропагандатори или подстрекатели в социалните медии. И това е потенциална опасност, защото в един момент може би международните условия ще се променят. И тогава онова, което е проевропейски или продемократичен политически вариант, може да бъде атакувано от някаква мобилизация от страна на тези разочаровани хора.
Второ, ние сме в ситуация, в която нашият регион преминава през модернизация. Съществува Национален план за възстановяване и устойчивост, който е насочен към определени реформи. Когато обаче имаш поляризирано общество, всеки опит за провеждане на някакви сериозни реформи, като например зеления преход или, в случая с България, усилията за приближаване на страната към еврозоната, веднага се потапя в тези поляризацията между, да речем, Западна Европа или суверенистите, или както искате ги наречете, Европейската комисия и автохтонните елити. Така че в тази ситуация енергията за промяна и способността на правителството да насърчава промяната в обществото са ограничени, защото то не работи с цялото общество, а може би работи само с част от него. И ако се положат твърде много усилия за определени реформи и съпротивата е силна, съществува риск от “счупване” на обществото.
За мен обаче, може би това е моя специфика, но ме интересува най-вече третият негативен аспект на тази поляризация, който е свързан с медийното пространство. В случая с България е много очевидно, че нашите медии не са в състояние да формират независимо съществуване и да се превърнат в четвърта власт – в арбитър между всички полюси. Медиите също са завладени от тази поляризация. Имаме някои медии, които може би са по-професионални, но обикновено се финансират от фондации като „Америка за България“ или от някои олигарси, които са били смятани за стоящи на правилната страна. Имаме и други медии, които може би се обръщат малко повече към популистките тенденции или към националния капитал и т.н. И в резултат на това ние, журналистите, не сме много солидарни помежду си и сме склонни да си слагаме етикети и да свеждаме колегите си до т.нар. грантаджии, което означава, че хората вземат парите или заплатите си от западни фондации, или до така наречените рубладжии – хора, които прокарват, да речем, източни интереси. И мисля, че това, разбира се, е нещо негативно, защото журналистиката и медиите трябва да бъдат независимо пространство, което да бъде критично към всяка тенденция в обществото. И отново, ако погледнем към идеята за реформа и промяна, има нужда от повече медии и повече журналисти или повече гласове, които да могат да говорят с всички части на обществата, а не само с една избрана група, която е тяхната ехо камера.
В случая с България това може да се види и в професионалните организации на журналистите, едната от които – Асоциацията на европейските журналисти, очевидно е много добре свързана със западните медийни организации, а другата – Съюзът на българските журналисти, е по-привлекателна за по-старото поколение и е по-отворена към страни като Китай, Виетнам и Русия.
Тук виждам известен потенциал на Инициативата „Триморие“ и инициативите за регионално сътрудничество да доведат до промяна в една толкова силно поляризирана ситуация. И смятам, че това може да се случи чрез повече проекти и по-голяма подкрепа за т.нар. трансгранични медии.
Бях представен като един от основателите и редакторите на „Трансгранични разговори“, което е медия, издавана онлайн от полска фондация, наречена фондация Napzod (Напред). Но всъщност това е полско-чешко-българско-румънско сътрудничество между журналисти. А аз участвам и във втора медия, която по същество е българо-румънска. Тя публикува материали на румънски, български и английски език. Нарича се „Мост на приятелството“.
И в двата случая тези медии ми позволяват, като автор и журналист, да се поставя донякъде извън нашата силна поляризация, да се отворя към региона и да се уча от него. И смятам, че това може да бъде начин за насърчаване на един по-демократичен, толерантен и модерен начин на мислене в нашите общества. Когато сме наясно с това, което се случва в нашия регион или в съседните ни държави, когато сме в състояние да се откъснем малко, да погледнем с известна дистанция към силните си национални страсти, може би ще можем наистина да израснем в мир и да станем по-изтънчени в мисленето си, Така че моето предложение е Инициативата „Триморие“ да не мисли само за фондове за иновации или инвестиционни фондове, но може би би могла да обсъди вътрешно и идеята за медийни фондове или възможностите за сътрудничество между медиите в региона. Важно е обаче, поне според мен, принципът на подпомагане на тези медии да не е такъв, че да насърчава поляризацията. Затова за мен е много интересно да се избере начин, който да не е „или … или“ – едната или другата страна, а да изберем двата или всичките полюси в нашите общества и да можем да ги трансфомираме. Благодаря ви.
Ремус Прикопие, ректор на SNSPA: Благодаря на всички. Бих искал да имам достатъчно време за дискусия, особено защото идвам от академичния свят, където обичаме да задаваме въпрос постоянно. С удоволствие бих поговорил за Уолтър Липман и публичната сфера, както и за много други теми. Така че със сигурност имаме възможност да направим това днес по време на обяда, но и в бъдещото ни сътрудничество. Защото се радвам, че споменахте, че от много години сте близо до нашата академична общност и за нас е гордост и чест да сте тук.
Аз също ще заема една песимистична позиция. Знаете ли, един американски дипломат ми каза: „Вие, академиците, се опитвате да обясните всичко и да намерите логика в събитието, а всъщност обществото понякога не е последователно и не е задължително да има логика зад него.“ Може би този мой приятел дипломат е прав, а може би не. И затова днес се опитахме да съчетаем различни гледни точки и да имаме политици, дипломати, учени, изследователи, журналисти.
Снимка: Владимир Митев по време на изказването си в Букурещ (източник: Михай Исак)
Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук. А тук е неговият профил в Substack.
About Author
Discover more from Мостът на приятелството
Subscribe to get the latest posts sent to your email.
