Страната, в която изборите не решават нищо? Как България стигна до пети тур на предсрочни избори само за две години

Кристиан Болотников, Agora.md, 19 април 2023 г.

“Мостът на приятелството” препечатва статия от молдовската медия Agora.md, направена въз основа на интервю с Владимир Митев. Цитатите принадлежат на Владимир Митев

“Отиваме на избори – нямаме правителство; отиваме пак – пак нямаме… и така можем да продължаваме, докато не закрием територията”, описват ситуацията в страната пред журналисти от българското издание Дневник.

Често определяна от международната преса като “най-бедната” или “най-корумпираната” страна в Европейския съюз от 2020 г. насам, България преживява период на политическа нестабилност. Донякъде познат опит за Молдова. И то, след като страната ни беше без президент между 2010 и 2012 г., което не се отрази много на функционалността на държавата, тъй като президентът има по-скоро церемониална функция.

АГОРА прегледа българската преса и разговаря по темата с българския журналист Владимир Митев, като установи, например, че политическата нестабилност създава много по-лоша ситуация. Липсата на стабилна коалиция в парламента означава служебно правителство без възможност да извърши така необходимите реформи или да постигне цели като присъединяване към еврозоната или приемане на закон за националния публичен бюджет за 2023 г.

Един от сериозните проблеми, свързани с нестабилността, е забавянето на гласуването на бюджета на страната. Това затруднява работата на държавната администрация и местните власти. Друг проблем е, че почти няма законодателна дейност. Поради невъзможността да се приемат някои закони датата на присъединяване към еврозоната беше отложена с една година – до 1 януари 2025 г. И не е известно дали ще има допълнителни отлагания.

Откъде започна всичко

Политическата криза в България има както вътрешни, така и външни причини. Тя започна с добри намерения – свалянето на дългогодишната стабилокрация на министър-председателя Бойко Борисов, смятан от мнозина за корумпиран политик. След свалянето на Борисов видяхме, че българското общество е дълбоко разделено политически и трудно формира обща посока на политическото движение.

Нулева точка е жестът на активиста на партия “Демократична България” Христо Иванов, който дебаркира близо до вилата на депутата Ахмед Доган, известен като един от олигарсите в страната, но беше спрян от държавната слубжа за сигурност. На следващия ден обаче през лятото на 2020 г. Главна прокуратура извършва няколко обиска в централата на президентската администрация, в резултат на което двама от най-близките му сътрудници са арестувани по обвинения в корупция.

Следва да се отбележи, че тези събития бяха кулминацията на един период на телеправосъдие, в който прокуратурата атакуваше бизнесмени и разпространяваше досиета и вътрешни съобщения на политици и бизнесмени, за да ги дискредитира.

Така от 9 юли до ноември 2020 г. се проведоха стотици демонстрации, които доведоха до падането на правителството и разпускането на парламента.

Оазис на стабилността?

В резултат на това на 4 април 2021 г. бяха проведени първите парламентарни избори, този път обикновени, спечелени изненадващо от самия министър-председател, свален от протестите, Бойко Борисов.

От друга страна, неговата партия и съюзниците му не спечелиха достатъчно места, за да сформират коалиция, и бяха свикани нови избори на 11 юли 2021 г. Вторият тур изненадващо доведе една по-“екзотична” партия на политическата сцена на страната, а именно “Има такъв народ”, водена от медийната звезда Слави Трифонов, която спечели 17,40%. Нито Трифонов, нито Борисов обаче успяха да съставят коалиция или правителство и парламентът отново беше разпуснат, според Euractiv.

Третият тур на предсрочните парламентарни избори се проведе на 14 ноември 2021 г., като този път донесе превес на други нови политици. Това е партията “Продължаваме промяната”, водена от двама възпитаници на Харвард и бивши бизнесмени – Кирил Петков и Асен Василев. Партията им спечели 25% от гласовете и след преговори успя да сформира коалиция и да състави прореформаторско и прозападно правителство.

При управлението на Доналд Тръмп Бойко Борисов е в отлични отношения с американския президент, германския канцлер, унгарския премиер, турския и руския президент. Тогава, при Петков, се говореше, че правителството има подкрепата на Джо Байдън и Европейската комисия, но имаше и партии, известни с връзките си с руското и турското пространство.

Положило клетва на 13 декември 2021 г., коалиционното правителство начело с Петков беше подкрепено основно от партията “Има такъв народ” на медийната звезда Слави Трифонов, Българската социалистическа партия и Демократична България.

Формираното правителството на Кирил Петков през декември 2021 г. пое линия срещу Борисов и главния прокурор Гешев, но антикорупционната му позиция остана до голяма степен горещ въздух. Избухването на войната в Украйна засили противоречията в това правителство и в самото българско общество.

Животът на това правителство и коалиция обаче не беше дълъг, тъй като в началото на юни 2022 г. коалицията се разпадна след разногласия относно подкрепата на Украйна във войната, вдигането на ветото върху членството на Северна Македония в ЕС и тежката икономическа ситуация в страната. На 22 юни 2022 г. правителството на Петков е освободено от длъжност, а впоследствие парламентът е разпуснат.

Избухването на войната в Украйна засилва противоречията в това правителство и в самото българско общество. Това разкрива външните причини за кризата, тъй като след падането на кабинета “Петков” през август 2022 г. не може да бъде съставено правителство с пълен мандат. Външните причини са свързани с факта, че българските политически елити традиционно играят ролята на мост между Запада и т.нар. изток.

Други два тура, сходни резултати

Новият тур на предсрочните избори на 2 октомври 2022 г. връща бившия министър-председател Бойко Борисов и неговата партия ГЕРБ на първо място, но този път не дава на нито една партия необходимото ѝ мнозинство.

Така последва още едно разпускане на парламента и предсрочни избори на 2 април 2023 г., които дадоха приблизително същите резултати.

“След като в неделя за пети път получихме подобни резултати – паритет между големите политически блокове, вече е пределно ясно, че имаме системна грешка, която превръща най-демократичното нещо на света – изборите – в безполезно усилие на хората, а след това – в катастрофа за държавата”, отбелязва българското издание Дневник.

Политическата криза обаче благоприятства възхода на националистическата, антиевропейска, антинатовска и проруска партия “Възраждане”, която получава 13,58% от гласовете, което я поставя на трето място и печели 10 места в парламента повече, отколкото на предишните избори.

Според журналиста Владимир Митев най-вероятният сценарий е, че ще бъдат приети важни закони, но съставянето на правителство остава проблематично. Затова се говори за одобряване на проектозакони и от двете партии, като например тези за съдебната реформа, членството в Шенген и еврозоната и защитата от домашно насилие.

Днес страната изглежда се насочва към шести кръг на предсрочни парламентарни избори, след като блокът на либералните партии, воден от бившия премиер Кирил Петков, отхвърли съюз с консерваторите, водени от Бойко Борисов. Според Екатерина Михайлова, бивш председател на парламента, цитирана в Novinite, шансовете за нови избори са големи.

Приемането на тези закони е необходимо, за да може България поне частично да преодолее законодателната безизходица и да получи нов транш по Плана за възстановяване и устойчивост. На този етап обаче е съвсем реалистично да има нови парламентарни избори през есента.

Със съответно 64 и 69 места в парламента след петия тур на парламентарните избори през последните две години нито един от блоковете ПП-БД и ГЕРБ-СДС не може да формира парламентарно мнозинство от 121 места с някоя от другите четири партии, които влязоха в парламента, а това са националистическата и антизападна партия “Възраждане” (Възраждане), Движението за права и свободи (ДПС – партия на турското малцинство), Социалистическата партия (СПБ) и антисистемната партия “Има такъв народ” (ИТН).

Моята хипотеза е, че двете най-големи коалиции биха могли да си сътрудничат по някои закони, но не знам дали могат да постигнат съгласие по основните международни и вътрешни въпроси (…) Мисля, че българският политически елит традиционно се опитва да има известна двусмисленост, да се оглежда и да се вслушва в това, което се случва, и едва когато се почувства сигурен, да се самоопредели политически.

Украйна, подпомогната от София

Въпреки политическата нестабилност, в българския парламент винаги е имало проукраинско мнозинство, въпреки че позицията в обществото е по-сложна и не толкова категорична. Това се дължи на позицията на България по отношение на войната, която трябва да бъде мост между Русия и Украйна след нейния край.

Това обяснява защо правителството на Петков не изпраща официално оръжие в Украйна, докато неофициално се знае, че българско оръжие достига до там чрез трети страни. Рафинерията на “Лукойл” в Бургас доставяше гориво на Украйна. Впоследствие България започна официални доставки на оръжие за Украйна, но президентът се противопостави. Българското ръководство подкрепя проукраинската резолюция на ООН, гласувана в първия ден на войната, като същевременно отказва да участва в европейската програма за производство и закупуване на артилерийски снаряди за Украйна.

Въпреки това България предложи на Киев помощ в размер на около 400 млн. евро, въпреки че вътрешно този жест не беше напълно подкрепен. Имаше дори демонстрации с искане за мир или запазване на неутралитета.

Ролята на президента Радев

Президентът Румен Радев е генерал от военновъздушните сили. Той е създал мрежа от съветници, много от които сега са министри. (…) Склонен съм да гледам на Радев като на политик, който залага на идеята за мост между Запада и “Изтока” в момент, когато мостовете между тях са под обстрел. Но мисля, че другите две коалиции, всяка по свой начин, също биха развили концепцията за моста, ако вземат властта. Въпросът е кой мост какво свързва.

Междувременно проруският президент Румен Радев спечели втори мандат като държавен глава на изборите през ноември. Радев се смята и за един от печелившите от политическата криза, тъй като решава за съставянето на правителството и представлява страната на големи международни срещи, отбелязва Politico.

След падането на кабинета “Петков” президентът Румен Радев назначи служебен кабинет, като външнополитическата линия на Радев се фокусира върху отношенията с Австрия, Унгария, Турция – страни, които са и мост между Запада и “Изтока”. Външнополитическият проблем, пред който е изправен българският политически елит, е, че в ерата на Байдън Западът и “Изтокът” са във война. България е член на НАТО и ЕС, но отношението ѝ към “Изтока” традиционно е умерено и диалогично.

Журналистът казва, че при политическа нестабилност президентът е единствената стабилна политическа институция и подкрепяното от него правителство взема някои стратегически решения. Един от примерите е изграждането на четири нови ядрени съоръжения – две руски и две американски.

Радев и румънският президент Клаус Йоханис подписват съвместна декларация за стратегическо партньорство, която също предизвиква критични коментари от страна на онези, които критикуват президента, защото стратегическите решения се вземат в момент, когато през март 2023 г. няма нито редовен парламент, нито редовно правителство. Но има и обратен аргумент – че в ситуация на криза Радев е единствената стабилна институция и следователно е длъжен да взема решения.

Нарастващо недоверие

Възходът на екстремистката партия “Възраждане” идва на фона на спад в доверието на обществото в политическите институции на държавата. При избирателна активност от около 40 % българските граждани са “явно разочаровани, уморени и раздразнени от своите партии, в които липсва вътрешен политически живот, и от политическия дискурс в българските медии, защото той е лабилен”, казва журналистът Владимир Митев.

При тези обстоятелства се появяват инициативи за провеждане на референдум, като например отлагане на членството в еврозоната или преминаване към президентска република, за да се мобилизират разочарованите избиратели.

Така партии като “Възраждане”, които просто отричат всичко западно, без да имат алтернативна визия и експерти, които да я реализират, изведнъж придобиват политическо съдържание за българския избирател.

Налице е и спад на доверието в Европейския съюз, който се възприема все по-негативно от българското общество.

Много българи възприемат ЕС като нещо чуждо или извънземно и изглежда, че няма много преса и експерти, които да преодолеят пропастта между българските градски жители и Брюксел.

Въпреки това животът продължава и въпреки че се говори за политическа нестабилност, се наблюдава и спад на доверието в медиите. И все пак българската икономика продължава да се представя добре въпреки високата инфлация.

В големите градове се провеждат културни събития. Хората са свободни да се справят с непосредствените си проблеми. И може би затова няма голям натиск нещо в политиката или медиите да се промени. Тези пространства създават твърде много разсейване и разочарование и хората избират спокойствието и тишината.

Снимка: Бойко Борисов и Кирил Петков – последните двама редовни министър-председатели на България (източник: Agora.md)

Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук. А тук е неговият профил в Substack.

About Author