Весела Чернева: Пакетирането на България и Румъния заедно е възможност, а не неудобство

Владимир Митев

Весела Чернева от Европейския съвет за външна политика – София даде на “Моста на приятелството” мащабно интервю за геополитическия контекст, в който България и Румъния съществуват. По-долу публикуваме последната част от интервюто, в която тя коментира българо-румънските отношения, които според нея не са на нивото на своя потенциал.

Чернева вижда като задача на днешното време да се създаде физическата и социалната инфраструктура за отношения между българи и румънци. Нейните очаквания са това да се случи, ако в двете страни има реформистки управления, стремящи се към интеграцията им в ЕС и развитието им “на практика, а не на думи”. 

До каква степен гражданите могат да са субекти на подобно промяна в българо-румънските отношения? Според Чернева такава промяна не може да се случи без гражданите и тя не може да е трайна без тях, но държавите трябва да създадат каналите, по които сътрудничеството между двете държави да върви. За нея е логично България и Румъния да започнат по-интензивно да координират своите политики по отношение на войната в Украйна, бежанците, енергийните политики. А координацията може да им даде импулс за сътрудничество и в условията на мир.

Тандемът България-Румъния е възможност, а не неудобство

Всичко, което говорихме дотук, целеше да очертае един контекст, в който да поставим България и Румъния. Бих искал да приключим нашия разговор с темата за отношенията между тези две страни и в този геополитически контекст. До каква степен двете страни използват потенциала, който имат в отношенията помежду им? Какво мислите, че би могло повече да се прави в отношенията между България и Румъния?

Мисля, че двете страни са проиграли една ценна възможност през последните 30 години за координация за сътрудничество, включително за сътрудничество и координация в рамките на ЕС. Вместо да използваме като възможност това, че Европейската комисия и институциите са ни пакетирали заедно, ние непрекъснато сме гледали на него като на някакъв тип неудобство. Когато едната страна дръпне, вместо да дърпа и другата, гледа как да се откачи от нея. И това е някак си един рефлекс, който се вижда и от двете страни в различни етапи, в различни моменти на тяхното развитие. За мене това е голяма задача. Може би предизвикателството на това десетилетие е да се създадат не само физическите мостове между двете страни, но също така и политическите, и икономическите, социалните мостове, които да направят невъзможно да не се координират техните политики. Смятам, че и двете страни биха спечелили много от това. Разбира се, то е вярно единствено и само ако и в двете страни имат реформистки управления и елити, които наистина се стремят към интеграцията на страните в Европейският съюз и които се стремят към по-бързото европеизиране на практика, а не само на думи.

Хората в България и Румъния имат нужда държавите им да създадат необходимата инфраструктура за свързване от всякакъв вид

В условията, в които всяка от двете страни често избира различно позициониране международно и една спрямо друга до каква степен хората, гражданите и гражданския сектор могат да бъдат субекти на една промяна в отношенията между двете страни, която да е в посоката, която вие казвате?

Разбира се, че такава промяна няма как да се случи без гражданите. И разбира се, че за да е трайна, тя трябва да бъде именно подплатена от граждански инициативи, от гражданско сътрудничество. И все пак държавите трябва да сложат в дневния си ред изграждането на необходимата инфраструктура. И тук говоря както за физическа инфраструктура, така и за политическа инфраструктура, така че да има канали, през които това сътрудничество да върви. За мен, дори елементарни координационни действия в рамките на Югоизточна Европа по отношение на войната, по отношение на бежанците, по отношение на енергийната политика са съвсем логични естествени неща, които ако сега започнат да се случват по интензивно, този интензитет може да продължи и в мирни условия да носи един заряд на по-широко сътрудничество.

Снимка: Весела Чернева (източник: Европейски съвет за външна политика – София)

Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук.