Засега Европейската комисия нито подкрепя, нито отхвърля идеята за българо-румънски мини-Шенген

Vladimir Mitev 4 април, 2024 1 min read

Елиминирането на граничния контрол по сухопътните граници между Гърция, България и Румъния е идея, която продължава да е актуална след присъединяването на България и Румъния към шенгенското пространство, тъй като пада граничният контрол само за техните въздушни и морски граници

Георги Марков, БНР, 1 април 2024 г.

Георги Марков от БНР интервюира Владимир Митев в предаването 12+3 на програма „Хоризонт“, което бе излъчено на 1 април 2024 г. Владимир Митев коментира политическите и човешките реакции в Румъния на присъединяването по въздух и море към шенгенското пространство. Той също направи подробен анализ на идеята за елиминиране на граничния контрол между Гърция, България и Румъния – нейното зараждане, хората и интересите, които я подкрепят, нейните потенциални позитивни ефекти. Владимир Митев също коментира политическото отношение към тази идея в България, Румъния и на европейско ниво.

Държавните елити в България и Румъния засега не подкрепят тази идея. Но фактът, че трябваше тя да бъде отхвърлена на доста високо ниво – от българския премиер в оставка Николай Денков и от европейската комисарка Адина Валян, показва, че до известна степен има подкрепа за тази идея в двете общества. На свой ред Европейската комисия не е заела ясна позиция относно тази идея, вероятно заради нейната юридическа сложност. Но не я е отхвърлила, доколкото негативното мнение на Адина Валян бе изказано в нейно лично качество без да ангажира Европейската комисия.

В предаването 12+3 продължаваме по темата за присъединяването на България и Румъния към Шенгенското пространство. Голяма част от румънските граждани остават все още недоволни от това частично присъединяване на страната им в Шенгенското пространство по въздух и море. По-голямата част от тези хора, които са недоволни, са превозвачи, според които проблемите на сухопътните граници остават. Това отново поставя на дневен ред и темата за така наречения мини-Шенген между Румъния и България. Доколко тя е приложима и изобщо какви са реакциите в Румъния след вчерашното официално присъединяване на страната към частично присъединяване към Шенгенското пространство? Въпросите са към колегата от румънската редакция на Радио България Владимир Митев. Добър ден!

Добър ден!

И така, как румънците реагираха? Как властите там приеха това частично присъединяване? Знаем, че новината от вчера е, че сега за Румъния става приоритет сухопътното присъединяване към Шенген.

Да. Разбира се, както и при нас, вчера имаше репортажи от летищата, където първите полети след присъединяването към шенгенското пространство по въздух показват доволни лица. Виждаме хора, които се радват, че не е нужно да показват своя документ за идентичност. Но действително остава и едно усещане и многократно се говореше през изминалите месеци, че това не е пълноценен Шенген и въобще има едно усещане, че достойнството на румънците по някакъв начин не е уважено.

По същия начин може да видим в политически план от една страна правителството, което, ако си спомняте, при предишен наш разговор говорихме, че е свързано с президента Йоханис и то играе проевропейска роля. Неговите представители показаха единствено удовлетворение и акцентираха на пълната част от чашата. Премиерът Марчел Чолаку дори заяви, че има план, без да уточнява какво точно съдържа плана, според който до края на годината ще стане присъединяването и по суша.

Но от друга страна, отново припомняйки този наш предишен разговор за различните групи в румънската политика, има и суверанисти, които остро оспорват Йоханис и съответно лидера на суверанистите Джордже Симион за пореден път заяви, че това не е истински Шенген. И разбира се, отново, ако се върнем към предишния ни разговор, третият сектор в румънската политика, тоест хората, които не са нито с Йоханис, нито са със суверанистите, може би в случая са най-добре представени от Дачиан Чолош, бивш еврокомисар и бивш премиер на Румъния. Той е франкофон. Чолош каза още миналата година, когато се взе това решение, че не може да има удовлетворение от формулата, която беше договорена между Австрия, Румъния и България.

Неслучайно поставих темата за мини-Шенген, защото с вас, колега Митев, сме я коментирали неведнъж в предавания в „Хоризонт“. И ето, че пак има повод да поговорим за тази идея. Тя е по-популярна в обществото вече като идеята за така наречения мини-Шенген. Тя принадлежи на румънската страна и по-точно на румънския бизнес, нали?

Първо да уточня, че след като страните вече са в Шенген, мисля, че малко се променя съдържанието на тази идея. Става въпрос за премахване на граничния контрол на сухопътните граници между Гърция, Румъния и България. Тоест идеята донякъде се предефинира. Тя започна като българо-румънски мини-Шенген, но сега звучи малко по-различно. И неслучайно подкрепата, която получава, идва вече от някои политици, които са доста сериозни – като самия Дачиан Чолош, за когото говорих.

Тази идея за пръв път е формулирана от един румънски политолог, който е бил свързан с Организацията на ООН за развитие в неговия блог през 2011 година. Аз специално я следя задълбочено, доколкото мога, от 2019-та година насам и имам доста интервюта на моя личен блог по тази тема. Според мен наистина в Румъния, може би най-вече в НПО средите тази идея има популярност. Тя имаше подкрепата и на румънската камара на транспортните превозвачи, но оттам си промениха мнението в хода на времето, доколкото у тях се появи неудовлетворение от неща, които се случват на границата между България и Румъния. Те са може би тема на отделен разговор, свързан с паркингите за тирове в Русе.

В крайна сметка тази идея може да се разгледа в много посоки. Може би трябва да я разгледаме и ние в различни гледни точки, но на мен ми направи впечатление, че въпреки че тя не се одобрява от много от политическите елити на двете страни и няма ангажименти на високо ниво с нея, освен може би Дачиан Чолош в Румъния и Даниел Лорер у нас, ми направи впечатление, че тя трябваше да бъде отхвърляна на все по-високо ниво с напредването на времето. Стигна се дотам, че дори българският премиер в оставка Николай Денков трябваше да отрича тази идея и по-точно нейната законосъобразност. Румънската еврокомисарка Адина Валян също я критикува. И според мене фактът, че на такова високо ниво трябва да се отхвърля такава идея, показва, че може би зад нея има и някаква определена подкрепа в нашите общества

Имате предвид политическа подкрепа или подкрепа от страна на бизнеса? Моля, поправете ме, ако греша, но доколкото имам спомени и наблюдения по тази тема, бизнесът е този, който много настоява това да се случи – премахването на този контрол, за да може да се облекчи работата на българския и румънския бизнес, съответно и на гръцкия.

Действително през последните 2 години имаше интервюта и прессъобщения на професионални организации на транспортните превозвачи например, които са може би един от най-ощетените сектори по различни причини от наличието на този граничен контрол. Все пак на мен ми се струва, че тази идея е малко по-широка и не включва само бизнеса като заинтересована страна. На мен ми прави впечатление, че много различни хора като експерти или като хора от неправителствените организации виждат в тази идея една възможност България и Румъния повече да се стиковат, повече да разчитат на своите собствени ресурси. Има един такъв аргумент, че периферните държави или държавите, които са по-далеч от центъра на ЕС, ако си сътрудничат, може би могат по бързо да се приближат до центъра, отколкото ако всяка поотделно разделено се опитва да се движи към него.

Има ли политическа воля този проект да се случи? Да, вие частично ми отговорихте на въпроса, но все пак нали тук ще дойде и другият коментар, който може би звучи логично към този момент, че двете страни вече са в Шенгенското пространство. И така, дали пък, ако това се случи и ако се забави присъединяването на България и Румъния и в сухопътния Шенген, няма пак да се влезе в някакво нарушаване на правилата?

Въпросът с политическата воля е сложен. Разбира се, виждаме, че държавните елити засега не подемат по особено мащабен начин някаква подкрепа за тази инициатива. От друга страна, Европейската комисия запазва една неопределена позиция, може би защото самият случай е сложен юридически. Но това изявление, което чухме от румънската еврокомисарка Адина Валян според различни хора е направено в лично качество. То не ангажира цялата Европейска комисия. Така че засега идеята не е отхвърлена.

Има и един такъв момент, че самото споразумение с Австрия предвижда засилване на граничния контрол между България и Румъния, а не намаляването или отпадането му. Това е според мен, една аномалия. Обикновено Европейският съюз като философия се стреми да премахва границите и да интегрира повече в своите страни членки. И според мен именно тази особеност на това споразумение, което беше постигнато с Австрия, трябва да продължи предизвиква да се продължават тези дискусии за отпадането на граничния контрол по сухопътните граници. Това може да е и някакво средство, може би за натиск, ако не чрез политически действия, поне като дух. Защото едно такова премахване на граничния контрол между България, Гърция и Румъния, би засилило много икономическата динамика в нашия регион, би улеснило много контактите между хората, би увеличило според мен и доверието между тях, защото те ще пътуват повече, ще се опознават повече. Така че то може да има много позитивни страни, стига и елитите, и хората да са готови за една отвореност помежду си.

Така ще завършим. Благодаря ви с очакване и тази идея да да разберем как ще продължи да се развива тя. Колегата от румънската редакция на радио България Владимир Митев коментира актуалното състояние на идеята за елиминиране на граничния контрол между Гърция, България и Румъния, известно до скоро като българо-румънски мини-Шенген.

Снимка: (източник: Pixabay, CC0)

Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук.