

Ирина Недева
Ирина Недева от програма “Хоризонт” на БНР интервюира Владимир Митев относно визитата на британския крал Чарлз III в Румъния и относно актуални въпроси от румънския обществено политически живот: стачката на учителите, отношението на румънците към президента Клаус Йоханис, настроенията за разделяне или сътрудничество с България по пътя към шенгенското пространство, нивото на румъно-британските отношения, очакваната ротация в румънското правителство. Интервюто може да бъде слушано на сайта на БНР тук.
Ирина Недева: Британският крал Чарлз Трети пристига днес на петдневно частно посещение в Румъния. Интригуващото и за световните медии е това, че това е всъщност първото посещение на краля след коронацията му от 6 май в чужбина. Преди това той беше в Германия, но това беше преди 6 май 2023 г., преди самата коронация. Има ли нещо необичайно в това? Сега ще разберем от Владимир Митев, колега от Радио България и създател на блога Мост на приятелството – блог за взаимно опознаване между България и Румъния. Добър ден на Владимир.
Владимир Митев: Добър ден
Нека да започнем оттам. Newsweek всъщност отбелязва, че това е първото посещение в чужбина след коронацията. Помним, че Чапрз III преди това беше в Германия. Преди това пък отмени пътуване до Франция заради протестите там срещу пенсионната реформа. Те бяха мащабни и това го възпрепятства от отиване във Франция. Трябва ли да гледаме на това посещение в нашата северна съседка Румъния като на нещо твърде знаково?
Според мен, за да разберем как да гледаме на това посещение, трябва да видим историята въобще на отношенията на Чарлз III с Румъния. И това е една много дълга история, която продължава повече от двайсет години. Тя започва 1998 година при първото посещение на Чарлз. Той се среща с президента Емил Константинеску. Всъщност Чарлз е имал срещи с всеки държавен глава на Румъния оттогава насам. Но това е само един елемент – тези отношения дали с държавните глави на Румъния, дали с монархическото семейство.
Всъщност Чарлз Трети е собственик на може би поне десет недвижими имота в Румъния. Най известен е този в село Вискри, окръг Брашов. Тоест той закупува къщи в Трансилвания, реставрира ги. Тези къщи дори могат да се ползват под наем в някои случаи от други хора, редови хора, срещу заплащане. И всъщност Чарлз Трети е нещо като патрон в различни проекти на неправителствени организации, свързани с благотворителност.
Тази дейност, която той развива с Румъния, е от много време и може да каже, че любовта е взаимна. Тоест има редица интервюта и репортажи, документални филми, в които Чарлз засвидетелства своята любов към Румъния. Той е получил доктор хонорис кауза титлата на Букурещкия университет и университета в Клуж-Напока “Бабеш-Бояй”. Това са двата най-престижни университета в Румъния. И се вижда, че когато той е в Румъния, често има често събития, на които той все по някакъв начин се смесва донякъде с румънци. Дали това е дипломация? Сигурно е така, но има и някакъв личен елемент в нея. Британски медии вече пишат, че Чарлз всъщност има известна слабост към връзката между природата и хората в Румъния. Доколкото разбирам, Румъния е едно от малкото места в Европа, където тази връзка все още е запазена и например се говори, че в неговия дом във Вискри няма интернет, няма радио, няма телевизия. Тоест, там Чарлз по някакъв начин, може би изживява нещо, което не може да изживее в своята родина.
А има ли някакви фамилни основания за такава свързаност между крал Чарлз Трети, бивш принц уелски и Румъния?
Забравих да кажа как той постоянно подчертава, че всъщност неговият род произхожда чрез някаква пра прабаба от рода на Влад Цепеш Дракула и дори се шегува, че има в някаква степен и той е наследник на Трансилвания. Това, разбира се, се казва в кръга на шегата. Също така казах, че той има много добри отношения с кралското семейство в Румъния и беше например на погребението на крал Михай.
А сега ще има ли среща с президента и изобщо как това посещение на британския крал Чарлз Трети се вписва в така интересната картина на актуалната румънска политическа сцена?
Срещата с президента Клаус Йоханис ще бъде този следобед. Беше подчертано от британска страна, че това е среща от куртоазия, така да се каже. Чарлз не е на официално държавно посещение. Посещението е частно посещение. Просто този елемент го има, че се среща с държавния глава на Румъния.
Бих казал, че срещата идва много добре на Клаус Йоханис, защото в момента в Румъния има стачка на учителите и в различни други сектори има недоволство. Работници искат по-високи доходи и повече права. Така че в момента румънският политически елит, правителството и президента са под натиск да отговорят на тези желания. Това идване на Чарлз Трети ще им позволи може би да изглеждат малко, да разнообразят новините и да излязат в една друга светлина като някакви хора, които се срещат и са признати от значими международни фигури.
Това ме кара да Ви попитам в Румъния как се гледа на ролята на румънския президент. Има ли опасения за негова неправомерна намеса или пък престъпване на конституционни права, каквито опасения виждаме тук след декларираното от българския президент Радев неудоволствие да следва конституционната процедура по връчване на втория мандат на втората политическа сила за сформиране на правителство. Има ли подобни настроения? Възможни ли са подобни аналогии с Румъния или там на този фронт всичко е спокойно?
Настроенията в Румъния по отношение на Клаус Йоханис са доста скептични. Неговият рейтинг е нисък, ако не се лъжа, към края на миналата година около 20% одобрение. Той е критикуван за това, че не комуникира, че не прави значими дейности и действия. Например имаше неотдавна разследване на разследващия сайт Recorder за това, че той е засекретил информацията за своите полети, когато пътува в чужбина. Той в последно време наема частни самолети срещу големи суми вероятно, но тази информация не се споделя с публиката. Дори информацията за предишни години, когато е имало практика да се споделя с публиката и се е знаело кои са сумите, сега е засекретена, тоест има едно усещане, че Йоханис е прекалено дистанциран от румънците. И всъщност това по-скоро създава напрежение в Румъния и дразни.
Освен това може би си струва да кажа, че сегашната коалиция в Румъния, която управлява, е Съюз на Социалдемократическата партия, Националнолибералната партия и партията на етническите унгарци. Всъщност това са двете двете големи партии – Социалдемократическата и Национално либералната. Те традиционно минаваха за опоненти, но те са и двете партии, които така са най свързани с прехода в страната и имат съответния модел, който може някои да го нарекат клиентелистки. Дълго време Йоханис трупаше капитал от това, че е противник на Социалдемократическата партия. Но всъщност именно с неговото съдействие се стигна до момента, в който злите сили, тази стигматизирана партия – Социалдемократическата всъщност влезе в управлението. Така че има различни критики към Йоханис и не мисля, че той е в ситуация в момента да иска повече или да нарушава правата някому. Струва ми се, че неговите действия се следят под лупа и ако направи някаква по значима грешка, ще бъде използвана срещу него.
Любопитни са наистина тези аналогии, които които правим и показваме с какво е различна Румъния. В голяма степен ние в България винаги си мислим, че сме уникални и неразбираеми за света отвън. Но всъщност ето и вие ни разказвате, че тази формула за ротационно правителство, за коалиция от опоненти и доскорошни сериозни политически опоненти като двете партии, свързани със статуквото, по някакъв начин в Румъния действа. Там трябваше да има предаване на щафетата на ротационен премиер точно тази седмица, нали не бъркам? Но това не стана. Стои ли този въпрос толкова остро, колкото на нас пък ни изглежда сега, преди евентуалното съставяне на подобно правителство между първите две големи политически сили на ротационен принцип?
Ротацията трябваше да се случи миналия петък, но заради стачката на учителите тя бе отложена. Трябва първо да се разреши този социален проблем и след това вече основните партии ще могат да се разберат и за състава на бъдещото правителство.
Има ли някакво такова нетърпение? Някой тропа ли по масата и казва ли: “Хайде, давайте ротационния премиер”. Има ли скандал в коалицията, ако е коалиция?
Имаше опит на президента Йоханис и на премиера Чука да пришпорват тази смяна. Само че социалдемократите не бяха привърженици на това бързане. Тоест то не е точно бързане. Просто не искаха да се спази срока заради стачката. Вероятно социалдемократите не искаха да стане толкова бързо смяната, защото те ще наследят един голям проблем и те искат да го разреши. Чука, който е сегашният премиер, е от Националнолибералната партия. Президентът Йоханис също е от нея. Така че ако има някакви негативи, може би те ще останат за предишното правителство.
Стои въпросът къде е горещия картоф, който винаги ни занимава и нас тук в български условия, но като че ли в Румъния поне тонът е по-цивилизован. Така изглежда отстрани румънската политическа сцена, ако сравним с това, което се случва в България.
Може би трябва да кажем, че в нашата страна напрежението и разделението много се засилва и има различни разбирания в нашите елити, в нашето общество в каква посока да се върви. Не казвам, че в Румъния няма разделения, но просто там с този тази формула на това правителство, на старите партии, всъщност има едно известно съгласие за това, че не трябва да се правят някакви значими реформи. Правителството е с генерал начело. Тоест, се отчита, че войната в Украйна е може би източник на риск. И ако има някакви големи сътресения в Румъния, това няма да е полезно за страната. Така че сигурно има много причини.
Струва ми се, че нещата са спокойни, но не бих казал дори, че са чак толкова спокойни, защото тези стачки, които в последно време се появяват, също са някакъв знак, че стабилността в Румъния в момента може би има и своите недостатъци. И всъщност трябва да се добави, че в Румъния се утвърди един модел, който донякъде го има и у нас. Знаем, че в България има медии, които са купени и така собственост на партиите. По подобен начин в Румъния големите партии финансират медиите. Имаше разследвания за това – отново на Recorder. И тази стабилност може да се обясни и с това, че просто тези партии, които двете големи партии са в момента твърде влиятелни и опозицията срещу тях явно не е достатъчно силна.
И те някак си удържат… Аз не казах спокойствие, а по-цивилизован тон… Сега, последно Румъния в по-голяма степен от България изглежда уверена в това, че трябва да прави политики, съзвучни с Европейския съюз. Особено наистина, както казвате и вие лакмус за това е войната срещу Украйна и подкрепата от Евросъюза, включително с оръжие за Украйна. Ние помним, че в Европейския съюз има среди, които смятат, че северната ни съседка е по подготвена по критериите за Шенген, особено що се отнася до върховенство на правото. Има вероятност и за еврозоната румънците да се представят по-добре от нас. Доколко това означава, че румънците си представят и искат разделяне от България? И изобщо вървят ли такива сравнения?
Първо, няма амбиция в Румъния да се влиза скоро в еврозоната. Дори има и икономически проблеми, които не позволяват това да стане в момента. Не съм чул такава дискусия. По-скоро дискусията е, че Румъния трябва да влезе там, когато е готова и дори се очаква като че ли да има някаква реформа в еврозаната в някакъв момент. Така съм срещал мнения на румънски експерти от Румънската национална банка.
А Шенген? Има ли съревнование по линия на Шенген?
Има нагласи за откачане. Но според мен те не са доминиращи, включително може би защото западните политици и европейските политици предполагам, не желаят такова откачане и съответно Румъния не играе на тази карта. Изказванията, които идват са за това, че трябва заедно да се работи.
И само с едно изречение да се върнем на повода кралското посещение в Румъния. Това засилва ли британското влияние.
Миналата година търговският стокообмен между двете страни нарасна с над 50%. Има също британски инвестиции в Румъния. Става въпрос за значимо влияние. Можем да кажем, че румънския език е третият най-често говорен език във Великобритания. Така, че това са едни стари връзки. Аз мисля, че по-скоро те се поддържат периодично. Не мога да кажа, че нещо чак толкова много се променя с тях. Просто са добри връзки.
Благодаря. Владимир Митев направи коментар върху първото посещение в чужбина на крал Чарлз Трети, краля на Великобритания.
Снимка: Чарлз III, тогава принц на Уелс, получава титлата доктор хонорис кауза от Букурещкия университет на 31 май 2014 г. (източник: YouTube)
Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук. А тук е неговият профил в Substack.