Серджу Мишкою: Идеологическият синтез на партията AUR генерира мобилизация

Владимир Митев

Серджу Мишкою е румънски изследовател, професор по политически науки във Факултета по европеистика на Университета „Бабеш-Боляй“ в Клуж-Напока, директор на Центъра за международно сътрудничество към Университета „Бабеш-Боляй“ и директор на Центъра за африкански изследвания (Cestaf).

Това интервю е взето в края на декември 2022 г.

Господин Мишкою, говорим за феномена AUR (AUR – Алианс за обединението на румънците – румънска политическа партия, която има националистически и консервативни послания – бел.прев.) и за актуалното развитие на това политическо течение в Румъния. Какво се случва сега с партията AUR в електорален смисъл и какво се случва по отношение на нейната идеология?

Алиансът за обединението на румънците е партия, която беше създадена наскоро – в началото на 2020 г. Това е партия, която се разви зрелищно, както знаем, между местните избори през есента на 2020 г. и парламентарните избори през зимата на 2020 г. тя нарасна от около един процент до около 9 процента. И наистина, тя заслужава по-подробен анализ, анализ, който аз и други колеги се опитахме да направим в различни статии през 2021 г. и особено през 2022 г.

AUR е партия, която се основава на три стълба. Има един стълб, който можем да наречем ултраконсервативен. И този стълб идва от Коалицията за семейството, онази асоциация от асоциации, която организира кампанията за референдума през 2018 г., в който основният въпрос беше за изменение на Конституцията, за да се уточни, че бракът може да се сключва само между мъж и жена. Това е референдум, който се провали поради ниската избирателна активност под прага от 30 процента, като броят на участниците беше някъде малко над 20 процента. Това е първият стълб – тази ултраконсервативна коалиция от финансирани от САЩ неопротестантски лобита и ортодоксални лобита, които се мобилизираха и бяха изключително разочаровани и огорчени от резултата от референдума през 2018 г.

Извън това твърдо ядро имаме второ ядро – юнионисткото движение. То е представено от лидера на АОР Джордж Симион, който през последните години се изказваше много остро в подкрепа на присъединяването на Молдова към Румъния. И това послание успя да спечели част от молдовските избиратели, както и да мобилизира голяма част от румънската диаспора.

Има и трети стълб, стълб, който е малко по-хетероклитен и е представен от онези, които бяха мобилизирани от ограниченията срещу Ковида по време на пандемията, но и от онези, които осъдиха „потисническата система“, която масово ваксинира и налага ограничения срещу индивидуалната и колективната свобода. Това движение присъства и в тази партия. Църквите, особено неопротестантските, радикалните, но и радикалните православни среди, тези, които са се противопоставяли на забраните по време на пандемията и дори са имали редица сблъсъци с правоприлагащите органи в тази връзка, също имат важно представителство. И това ядро по онова време се оглавяваше от госпожа Шошоака, която днес вече не е част от АУР, но която активно се бореше в тази посока. Тя успява да събере малко по-разпръснат, по-хетероклитен електорат, но доста радикализиран от събитията през 2020 г.

Тези три стълба на AUR се комбинираха и успяха да генерират маса от поддръжници с ултраконсервативни акценти. От една страна, те имат много широк речник и елементи на модерност в комуникацията, от друга страна, особено ако се позовем на юнионистката платформа и като цяло на комуникацията на Джордж Симион, резултатът беше, че на изборите през декември 2020 г. партията получи 9%, но след това през цялата 2021 г. и отчасти през 2022 г. се наблюдаваше увеличение на избирателните резултати. Така че днес имаме най-новите проучвания, които поставят АОР като трета политическа сила в страната, някъде над 15 процента от гласовете, понякога изравнявайки се с Национално-либералната партия в моменти. В общи линии имаме всички съставки за изборен успех, който, разбира се, ще трябва да бъде потвърден през 2024 г. Дотогава има да се извърви дълъг път, но в момента той е достатъчно обещаващ.

Каква е връзката между AUR и Румънската православна църква и как си обяснявате този, може би изненадващ в някои отношения, съюз между неопротестантите и православните румънци?

Официално няма връзка между Румънската православна църква като институция и AUR. Но в рамките на Румънската православна църква имаме мобилизация, особено в областта на консервативните свещеници, която беше ефективна по време на предизборната кампания през 2020 г. Доказателство за това е фактът, че в онези общности в диаспората, където нещата са много видими, но също така и в много области в самата Румъния, където православните свещеници имаха по-голямо влияние и особено в зоните с радикализирани православни свещеници, AUR спечели по-голямо влияние. Там резултатите на партията получиха резултати над средните, които получиха в страната, и дори удвоиха резултатите си спрямо останалите райони. Това се случи, въпреки че официално позицията на Църквата е да се дистанцира от AUR и на няколко пъти се видя, че говорителят на AUR се е изразявал в този смисъл, като е казвал, че Църквата е политически неутрална.

Имаме обаче редица йерарси на местната църква, които агитираха в полза на AUR, и особено в много общности имаме свещеници, които открито, натрупвайки разочарованието си по време на пандемията, видяха в това начин да дадат урок на системата, която според тях изобщо не е защитавала интересите на Църквата. Следователно отново имаме “сближаване” в определени области и в определени слоеве на Румънската православна църква. Тази конвергенция и посланието на Алианса за единство на румънците се доказват от теренни проучвания. Аз бях сред тези, които имаха възможност да проведат такива теренни проучвания. От друга страна обаче, ние имаме и икуменическо измерение на AUR, какъвто беше случаят с Коалицията за семейството, от която AUR черпи подкрепа в голяма степен.

Както казах, AUR също така се опитва да има не само православно, но и мултирелигиозно измерение, по-специално за да достигне до онези неправославни среди, които са недоволни от начина, по който традиционните партии подкрепят консервативни платформи, платформи срещу сексуалните малцинства, платформи срещу абортите, за традиционното семейство и т.н. И в това отношение AUR е имала кандидати, които са отправяли послания от този вид, имала е кандидати, които са част от евангелски неопротестантски църкви, има няколко избрани членове, които са от тези конфесионални среди, вкоренени особено в западната част на Румъния, Бихор, Арад, но също и в Сучава, например. Тези хора не намират в посланието на AUR никаква несъвместимост, доколкото консервативният дневен ред налага теми, които вървят в посоката, която те искат, е по-важна, възприема се като по-важна от конкуренцията, която също е традиционна между Православната църква и неопротестантските църкви, които все повече успяват да вземат известен брой вярващи от редиците на православните.

Защо всъщност не съществува несъвместимост между двете? Поради простия факт, че Православната църква все още има изключително голямо мнозинство, дори и да е загубила някои вярващи в полза на някои неопротестантски църкви, и да знае, че не може да мобилизира същия вид ресурси като някои радикални неопротестантски църкви, например евангелистите или петдесятниците. И затова смятам, че от стратегическа гледна точка те вървят по тази линия на взаимно допълване, а не по пътя на война на изтощение, която би намалила шансовете им. Тази стратегия се е доказала като печеливша. Виждаме, че в рамките на тази платформа неопротестантските и православните успяха да процъфтят

В това, което прави AUR, могат да се видят и други противоречия. Например, AUR официално е юнионистка партия. Но резултатът ѝ на парламентарните избори в Молдова беше много нисък, а в същото време лидерът на AUR Джордж Симион искаше Румъния да спре финансирането на молдовската държава, която от години получава финансова подкрепа от правителството в Букурещ. Как могат да се обяснят тези неща?

AUR е юнионистка партия, за да спечели гласовете на молдовците на румънските избори. И това беше стратегията. Тя се постави по някакъв начин в континуитета и ловеше риба най-вече на териториите на Партията на народното движение, която, основавайки се на популярността на бившия президент Траян Бъсеску, често успяваше да спечели гласовете на молдовците за това движение. Преди това, разбира се, Либерално-демократическата партия на Траян Бъсеску също беше успяла да направи същото. По този начин тя по някакъв начин се опита да влезе в същия политико-електорален сегмент, но AUR също искаше да се индивидуализира и не можеше да бъде част от партията PAS, от партията на Мая Санду, с която беше несъвместима, защото векторът на AUR не беше проевропейски. Напротив, AUR беше по-скоро националистическа, като влизаше в конкуренция с PAS.

Всъщност AUR в крайна сметка в Република Молдова е жертва на PAS. Големият успех на PAS на предишните парламентарни избори направи AUR маргинализирана в Република Молдова и неуспешна на изборите. AUR също така е във връзка, и в това отношение имаше много спекулации, които са меко казано двусмислени, с дискурса, който има руски произход, и по-специално е вдъхновен от Дугин. AUR е евроскептична партия, с редица послания, които са насочени срещу либералните ценности на Европейския съюз, и това ясно личи от нейната програма. Подходът към една дугинистка платформа, която би се приложила в източноевропейската православна среда, е донякъде естествен и, макар че по този въпрос има само предположения, руският вектор на AUR се потвърждава от нейните действия. Именно поради тази причина AUR не е толкова критична към Русия на Владимир Путин и същевременно не е толкова склонна да подкрепя военните усилия на Украйна, докато правителството в Кишинев е считано от AUR за политически противник. В края на краищата, тъй като парламентарният живот на AUR в Молдова беше прекъснат още в зародиш от съществуването на PAS, която не позволяваше на нищо да се развива в прозападния сегмент на молдовската политика желанието на AUR бе да направите така, че нищо от проекта на Мая Санду да не успее и по този начин Република Молдова да не получи подкрепа.

Всъщност, ако трябва да поставим нещата в правилния им контекст, става дума по-скоро за един вид агресивен юнионизъм, чрез който да се докаже, че Република Молдова е неспособна да се управлява сама, а единственото решение е да бъде поета от Румъния. Това послание можем да изведем по-скоро от политическото поведение на AUR, отколкото от нещо друго. Отново, и логично, и интуитивно, и вероятно съвсем правилно е да се смята, че има руски завой в подкрепа на AUR, но досега не мисля, че в публичното пространство е имало неотменими доказателства в подкрепа на това твърдение.

Друго противоречие, свързано с AUR, е, че тя присъстваше на няколко синдикални протеста, а също така предложи в парламента да се обвърже минималната потребителска кошница и минималната работна заплата, така че нарастването на стойността на първата да увеличава втората. До каква степен AUR може да се нарече лява партия?

В Румъния партиите, които са тръгнали по пътя на крайната десница, рядко са били ултранеолиберални партии или партии на неоаристократичния, необуржоазен елит, насочени срещу народните маси. Напротив, поради специфичната румънска ситуация, с доста голям брой селско население и доста висока степен на бедност, включително в градските райони, партиите, които тръгнаха по пътя на крайната десница, бяха принудени от гледна точка на социално-икономическия дискурс да практикуват дискурс, който бихме могли да определим като ляв или дори радикално ляв, в смисъл на включване на популистки мерки за подкрепа на хората в затруднено положение, спекулирайки, разбира се, с неолибералната среда в източноевропейските страни и много силно присъстваща и в Румъния – фактът, че тези хора от групите в неравностойно положение са твърде малко взети под внимание и социалните програми са все още елементарни в нашата страна.

Така че това послание на AUR идва, разбира се, от една опортюнистична калкулация на конфигурацията на Румъния, в която има много хора в нужда, с разочарования, които са социални разочарования, към които AUR добавя разочарования от идентичността, разочарования от вида на правителството и мястото на Румъния в регионалното и континенталното пространство. Това прави този коктейл доста многополюсен. От идеологическа гледна точка можем да окачествим AUR като крайнодясна партия, както можем да окачествим подобни партии на Запад, но в същото време трябва да вземем предвид спецификата на крайната десница в Източна Европа, която от социално-икономическа гледна точка е много по-близо до радикалните социалистически дискурси, така да се каже, отколкото до други видове дискурси.

Нека да завършим още веднъж с идеологията на AUR, защото тя наистина е смесица. В нея може да се открие и влиянието на протохронизма (на разбирането, че румънците са изключителни по рода си и тяхната цивилизация е първа и исторически по-развита от тази на другите европейски държави – бел.прев). Има юнионизъм, както вече говорихме. Има връзка с православната религия и може би още нещо, включително антизападничество, антиваксинизъм… Как оценявате тази смесица? Доколко жизненатя в румънското политическо пространство?

AUR имаше възможност да участва в изборите през 2020 г., ето защо този хетероклитен състав, който има от идеологическа гледна точка, не е толкова убедителен. Сега трябва да кажем, че политическите партии в Румъния имат слаба идеология. Социалдемократическата партия всъщност не е лява партия, както и Националнолибералната партия не е наистина дясна партия, а по отношение на редица идеи и конфигурации идеологическото пространство в Румъния е много по-малко съгласувано, отколкото в други области, особено в Западна или Северна Европа.

Както казахте, AUR има голям идеологически багаж, като се започне от протохронизма, всички теории на конспирацията, смесени с дакоманията и желанието да се пренапише миналото, за да се покаже колко древен, родолюбив, може би дори митичен, е румънският народ и колко право има по тази причина да управлява тази част на Европа. Тези смесици от религиозен плам, независимо дали е неопротестантски или ултраортодоксален, с големи разочарования от финансовото и социалното положение на някои граждани, мисля, че целият този коктейл доста лесно се интегрира в логиката на тази крайнодясна партия. Но ако разберем, че крайно десните партии не са се хранили, идеологически и електорално погледнато, само от тази област на ултраконсервативната десница, а напротив, от партиите на класическата консервативна десница, която откриваме в много части на света и която с течение на времето открихме и в нашата страна, крайно десните партии винаги са били в състояние да мобилизират много по-широки слоеве от електората и да поддържат идеологически дискурс, който на пръв поглед е донякъде вътрешно противоречив, но който успява да създаде синтез, позволяващ им да разширят обхвата си, за да мобилизират избирателите в своя полза.

Снимка: Логото на партията AUR – Алианс за обединението на румънците (източник: Wikipedia Commons)

Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук. А тук е акаунтът му в Substack.

About Author