Разван Николеску: Румъния, България, Гърция и Европейската комисия трябва да обсъдят по координиран начин с Австрия присъединяването на България и Румъния към Шенген

Владимир Митев

Разван Николеску е бивш румънски министър на енергетиката и настоящ председател на Асоциацията за чиста енергия и климатични промени. Основаната от него неправителствена организация е автор на петиция, призоваваща за приемането на Румъния и България в Шенгенското пространство, чиито тезиси бяха подкрепени от над 80% от членовете на ЕП на 12 юли 2023 г.

Повече от 80% от членовете на ЕП осъдиха австрийското вето срещу Румъния и България по отношение на Шенген

“Мостът на приятелството” разговаря с Разван Николеску в София по време на събитие, посветено на регионалното сътрудничество между Румъния, България и Гърция в борбата с изменението на климата и зеления преход, организирано от Европейския съвет за външна политика – София. Разван Николеску е член на управителния съвет на този важен европейски мозъчен тръст.

Г-н Николеску, как трябва да реагират нашите страни на австрийското предложение за „решаване“ на проблема с присъединяването им към Шенген?

Бих искал да видя по-добра координация между Румъния и България. Според мен Гърция и Европейската комисия също трябва да участват в тази координация. Гърция има също толкова голям интерес, колкото и Румъния и България, двете страни да станат членове на Шенгенското пространство със сухопътни граници. По принцип присъединяването на Гърция към Европейския съюз със сухопътни граници все още не се е случило, те са остров по отношение на сухопътните граници. С присъединяването на България и Румъния те на практика също се присъединяват.

Струва ми се, че засегнатите страни се координират повече чрез пресата. Изглежда, че не сме научили много от миналогодишния опит. Тъй като не съм в официално качество, нямам достъп до официалните дискусии, но според мен координацията не трябва да се извършва чрез пресата.

Освен това какво трябва да се направи? Отиваме на общо решение, подкрепяме се взаимно или признаваме правото си да вървим както искаме и да правим каквото искаме. Имаме правно основание за отделен подход при гласуването за присъединяването на двете държави, защото член 4, параграф 2 от Договора за присъединяване на Румъния и България към ЕС говори за две решения. Всички тези неща и подходи трябва да бъдат съгласувани и координирани. Повтарям: струва ми се, че импровизираме. Трябва да решим дали „въздухът“ е по-добър от „нищо“ или колко далеч ще стигнем, за да бъдат признати пълните ни права. Напоследък изглежда, че европейската политика се е превърнала в място за изнудване, където правата, които имаме от 12 години, не се признават. 

Любомир Кючуков: Европейският контекст за разширяването на шенгенското пространство е благоприятен

Това е реалност. Какво правим сега? Започваме отново да преговаряме за присъединяването ни към ЕС. От политическа гледна точка, когато се присъединихме към ЕС, ние се присъединихме и към Шенгенското пространство. Не се присъединихме към Шенгенското пространство в същия ден, в който се присъединихме към ЕС, защото трябваше да изпълним някои критерии, свързани с функционирането на Шенгенското пространство. Нямаше ясен краен срок, защото никой не знаеше кога ще бъдем в състояние да изпълним тези критерии. По принцип това, което се договаря, е почтен изход от нелепата ситуация на някои австрийски политици. Това е, което договаряме, защото при влизането ни беше договорено нещо друго: когато изпълним техническите критерии, влизаме в Шенген.

От друга страна, погледнете тези условия, наложени от тези австрийски политици. Не виждам нищо, което да ни плаши там. Те казват – „Спазвайте Дъблинския протокол“. Е, ние трябва да го спазваме. Те не трябва да ни казват да го спазваме, нямат моралното качество да ни го казват, защото те трябва да спазват Дъблинския протокол. През декември 2022 г. Комисията започна процедура за нарушение, защото те не спазват Дъблинския протокол. Тогава нека укрепим границите с полицията на Frontex. какъв е проблемът? Много е добре полицията на Frontex да дойде и да охранява границите ни. Като румънски или български гражданин аз не бих се притеснявал от това. Много добре, повече европейски полицаи да пазят външните ни граници, повече сигурност за нас.

Необходими са още по-силни проверки на българо-румънската граница.

Тук става въпрос за вътрешни граници. Разбира се, теоретично може да се въведе специална система, но не виждам защо. Струва ми се, че това е загуба на ресурси тук. Искам да кажа, че това трябва да бъде обяснено. Проверката на границата между Гърция и България, на границата между България и Румъния, на границата между Румъния и Унгария е загуба на ресурси. Трябва да защитаваме границите си с проблеми, а не да хабим ресурси. Искам да кажа, защо да държим стотици полицаи на границата с България или на границата с Унгария, когато България трябва да изпрати полицаи и на границата с Турция, за да засили защитата на границата с Турция, заедно с полицаите от Фронтекс.

Румънците да изпратят свои полицаи на границата с България и Унгария, за да укрепят частта от границата, която са изложили на риск от нелегална миграция, а именно частта от границата със Сърбия, която не е покрита от река Дунав. Като европейци трябва да се доверяваме един на друг.

Какво точно могат да направят румънците и българите, ако координират действията си с Гърция? В какво могат да се състоят съвместните действия?

Ние имаме 50 000 тона емисии на CO2 годишно. Какво правим с това въздействие върху климата? Много превозвачи транспортират плодове и зеленчуци от Гърция до Австрия. Настрана, австрийските граждани трябва да ядат по-стари плодове и зеленчуци заради лицемерието и популизма на собствените си политици. Ако се върнем към околната среда, как ще приложим договорите? Ето защо Европейската комисия трябва да се включи, защото тя е пазителят на спазването на договорите. Румъния, България, Гърция и Европейската комисия трябва да изискат спазването на договорите или заедно да отнесат случая до Съда на ЕС, ако те продължават да бъдат нарушавани.

Вие бяхте автор и подкрепихте петиция, която оказа натиск и се превърна в документ на Европейския парламент.

Ние не искаме да оказваме натиск върху никого. Имаме някои права, които трябва да ни бъдат признати, и не желаем да се преструваме, че не знаем, че имаме тези права. Парламентът прие резолюцията с голямо мнозинство. Парламентаристите, членове на Европейския парламент от Румъния и България също я подкрепиха. Ние също говорихме за ситуацията в България, защото смятахме, че това е правилно. В тази резолюция също така искаме само едно просто нещо: обичаме Европейския съюз и искаме договорите на Европейския съюз да бъдат спазвани. Нашето искане е дълбоко проевропейско искане. Ние защитаваме основите на Европейския съюз и ще направим всичко, което е по силите ни, включително да заведем дела в Съда на Европейския съюз, за да защитим Европейския съюз.

И така, какво следва, след като Европейският парламент прие резолюцията на базата на вашата петиция? Предприемате ли някакви нови дейности или има ли някакво движение по този въпрос?

Вече имаме няколко действия. В Съда на Европейския съюз и в Общия съд на Европейския съюз. Разбира се, за една неправителствена организация е по-трудно да спечели дела в Съда на Европейския съюз, отколкото за държави или група държави. Но ние ще стигнем докрай. Подготвяме и информационна кампания в Австрия, защото имам чувството, че австрийските граждани не знаят какво е реалното положение. Искам да кажа, че те са лъгани и манипулирани от собствените си политици.

До каква степен търсите българи, които да се присъединят към тези инициативи?

Имаше български граждани, които подкрепиха нашата петиция в Европейския парламент, и това може само да ме радва и бих искала да имаме по-тясно и искрено сътрудничество. Много е важно във всичко това, ние помежду си, да бъдем искрени и да си помагаме. И да успеем да деблокираме тази ситуация. Не ме интересува дали България ще е първа, Румъния ще е втора, Румъния ще е първа или и двете веднага, както би било естествено.

Българските и румънските превозвачи излязоха с тази идея за мини-Шенген преди една година. Как виждате тази идея в настоящия контекст след тези австрийски предложения?

Аз съм активист в неправителствена организация и коментатор. Нямам роля при вземането на решения. Любопитен съм от правна гледна точка да видя как ще бъде записано, че не можеш да бъдеш в Шенген и навън и сухо, и мокро, и черно, и бяло. 

Ако влезем само с въздушните граници, трите държави трябва незабавно да премахнат сухопътните си граници помежду си. Те са вътрешни граници на ЕС. Никъде в Европейския съюз няма ангажимент по отношение на вътрешните граници, има ангажименти само по отношение на външните граници, така че не можем да правим каквото си искаме по външните граници, но по вътрешните граници на Съюза можем да правим каквото си искаме. Няма правна пречка за никого. Тогава ще видим дали Орбан Виктор ще се грижи повече за унгарците в Румъния, отколкото за унгарците в Украйна, на които се подиграва.

Снимка: Разван Николеску (източник: YouTube)

Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук.

About Author