България и Румъния се нуждаят от повече хора и организации, които са мостове на приятелството

Емил Станчу, Tele Moldova Plus, 28 януари 2023 г.

Емил Станчу от Съюза на професионалните журналисти на Румъния зададе няколко въпроса от името на Tele Moldova Plus на Владимир Митев, българо-румънски журналист. Интервюто беше за актуалното състояние на българо-румънските отношения, значението на шенгенския въпрос в тях, истината за идеята за високоскоростен влак от Русе до Букурещ-Отопени, ролята на отношенията между хората в румънско-българските отношения. Станчу зададе и някои въпроси за професионалната дейност на Владимир Митев – както по отношение на българо-румънската журналистика, която практикува, така и по отношение на иранското измерение на работата му. Накрая Владимир предложи всички да имаме динамична перспектива към други нации или други хора, а не такава, която да се основава на статично положително или отрицателно възприятие за тях.

Здравейте и честит рожден ден, скъпи приятели! Тъй като все още сме в началото на годината, ние се намираме в, да кажем, новото студио на Tele Moldova Plus. То е в един от най-красивите квартали в Букурещ, Арменския квартал, много, много близо до Българския квартал (признавам, че разбрах за това днес), както ми казва нашият събеседник днес, самият той много добър приятел, уважаван български журналист. Аз не се страхувам от тази дума. Владимир Митев. Може би ще е по-добре, ако той ни каже няколко думи за себе си и за своите интереси, главно в областта на българо-румънските отношения, но не само. Слушаме те, Владимир.

Здравейте, благодаря за поканата на вашата телевизия. Наистина от дълго време съм профилиран като българо-румънски журналист, човек, който пише на румънски, пише на български, за различни медии в двете страни. Не мога да изброя всички медии, на които съм сътрудничил или с които съм взаимодействал, но мога да кажа, че имам важни валенции в Радио България, където има редакция на румънски език. Част от моите задачи е да предоставям информация на румънски език за България.

Ти си редактор в Радио България.

А аз съм и кореспондент на Радио Румъния за България. Така че също част от задълженията ми е да предоставям информация за българската политика или българското общество на слушателите в Румъния. И също така имам различни проекти, било то лични или различни сътрудничества с медии в двете страни. Вероятно най-важният от тях за румънската аудитория би бил блогът „Мост на приятелството“, който е уебсайт на български, румънски и английски език,  в който можете да намерите повече информация за България и Румъния, но и за отношенията между тях. Може би мога да говоря много. Накратко, мисля, че съм намерили ниша, която е необходима и за двата народа. И както подсказва името на моста на приятелството, аз предавам информация или опит в двете посоки.

Нека тези, които ни следят, да знаят, че си от Русе, градът от другата страна на Дунав, откъм Гюргево. И това обяснява много неща за прекрасния румънски език, който говориш. Иска ми се да владея българския на същото ниво, но няма как.

Да, наистина, след като съм роден в Русе, отдавна изпитвам любопитство към Румъния, но трябва да кажа, че не съм от румънски произход. Надявам се да не разочаровам с това. Понякога се случва българин да изпитва някаква положителна емоция към румънците, без непременно да е от румънски произход. А и аз научих по-голямата част от румънския език в София. Всъщност, бидейки студент и след това работейки в София, намерих възможност да развия тези знания по румънски език и затова вече по-късно, когато правех този сайт, за който споменах, Моста на приятелството, и когато се върнах в Русе, вече можех да доразвия езика сам, без учител.

Ти несъмнено си един от най-добрите познавачи на българо-румънките отношения и не само на тях. Как бих ги описал? Какви са силните и слабите страни на тези отношения? Какво още бихме могли да направим всички ние, за да се сближим, а не само да използваме символиката на моста?

Бих казал, че българо-румънските отношения се развиват в положителна посока, в смисъл че ще стават все по-динамични на политическо ниво, а на икономическо ниво виждаме, че търговският обмен е много голям. Въпреки това, ако трябва да бъда малко критичен, бих казал, че все още няма достатъчно познания и доверие между народите. От една страна, в някакви граници, се случват добри неща. Но ми се струва, че се нуждаем от повече хора, които наистина да служат като своеобразен мост на приятелството между двата народа. С този термин описвам хора, организации или общности, които се ползват с доверието и на двете страни. Струва ми се, че ако има повече такива хора или организации, отношенията биха могли да бъдат наистина много добри и много по-удовлетворяващи. Страхувам се, че има една инерция от минали времена, може би от социалистическите времена или от времето на прехода, и все още съществуват някои клишета или предразсъдъци, които днес не са много оправдани, но по някакъв начин създават ограничения. Така че хората общуват с някакво подозрение. Но лично аз мисля, че не сме толкова лоши или толкова глупави, колкото може би понякога изглеждаме. И поне за мен положителната посока или смисълът на взаимоотношенията е да се движим към повече знания, повече взаимодействие на ниво народи. Така че ми се струва, че нашите елити полагат усилия, но без знание и откритост между народите няма да се стигне далеч.

Това със сигурност е така. Аз съм много по-слабо запознат с българо-румънските отношения. Но да кажем, че в случая с неотдавнашните опити двете страни да влязат в Шенген, може би ако българо-румънските отношения бяха по-близки, щяхме да бъдем поне с една крачка напред, мисля…

Да. Може да се говори много за аспекта на Шенген. Аз лично забелязах, че веднага след като беше постигнато това споразумение с Австрия за присъединяване към Шенген, някои румънски евродепутати, един български евродепутат, както и един донякъде влиятелен политик от Гърция, предложиха премахването на граничния контрол между Румъния, България и Гърция. И за мен подобна стъпка, въпреки че сега може да изглежда по-трудна, тъй като споразумението с Австрия предвижда засилване на контрола, а не отслабването му, все пак за мен е интересна. Така че лично на мен ми е интересно да проуча тази идея, да чуя различните мнения, „за“ и „против“, и ми се струва, че нашите страни имат известна степен на собствена субектност, могат да правят свой избор в някакви граници. И инициативите, които ни правят и като държави, и като народи по-автономни, да речем, или по-способни да направим нещо, като цяло не са лоши. Не ги смятам за насочени против прогреса..

Попитахте ме за Шенген. Сега имаме това споразумение с Австрия, което може да има и добри, и лоши страни. Сега ми се струва, че трябва да помислим и за нашите страни и всички да помислим как да направим нещата по-добри.

Пак казвам, като аматьор, като външен наблюдател, имам подозрението, че ако не бяха всички тези пречки, които според мен бяха принудителни и незаслужени, може би често щяхме да постигнем още по-голямо сближаване между българи и румънци. Разбира се, има и други аспекти, но няколко пъти беше направен опит да се създаде общ фронт между двете правителства, като се започне от Шенген, разбира се.

Забелязах, че не само Шенген, но и общият международен контекст, свързан с войната в Украйна, и донякъде естественото желание, може би и на нашите партньори на Запад, да имаме по-добра инфраструктура – няколко неща доведоха до съвместни инициативи между Румъния, България и Гърция на правителствено ниво. Тъй като живея в Русе, град в Северна България, с по-слабо развита инфраструктура, и тъй като говоря румънски, аз, разбира се, лично като гражданин бих спечелил, ако имаме по-добра инфраструктура, ако има повече отношения между нас. Виждам това като нещо положително, което работи за повече хора. Това е моята гледна точка, моето мнение. Затова казвам, че тази тенденция, доколкото върви напред, ще бъде добра за всички, а не само за едни, срещу други. И затова я виждам положително.

Това е начинът, по който мисля и аз. И понеже говори за град Русе, ние се познаваме, приятели сме, затова си говорим на ти. Аз много харесвам Русе и го познавам много добре. А ти няколко пъти си бил много компетентен гид из града за мен и моите приятели. Знам всичко от многото посещения, които съм направил в Русе или Търново, че има много, как да ги нарека, русенци… тези от Гюргево, които ние наричаме гюргевци.

Трудно ми е да кажа. Аз казвам граждани на Русе. Няма дума “русенци” на румънски..

Много граждани на Русе идват доста често в Букурещ, защото е малко по-достъпен за тях, не е задължително от кой знае какво. Това е нещо по-прагматично. Знам, че с теб имахме дискусия и ти ми я разясни. Наскоро имаше една новина. Все още не съм убеден, че ставаше дума за това, че след като бъдат завършени строителните работи по железопътната линия Гюргево-Букурещ, които за съжаление се проточиха твърде много години, ще бъде осъществена по-естествена връзка между Отопени и Русе, и ми се струва, че твоята гледна точка тук е по-авторитетна.

Това не е само моя гледна точка. Бих дал и гледната точка на институциите или фирмите, които знаят за какво става въпрос. Така че аз лично поисках мнение или реакция от страна на румънската компания Transferoviar Călători, която беше спомената в някои от информациите като бъдещ оператор. Свързах се и с българската Национална агенция „Железопътна инфраструктура“, за да разбера какво се случва, какви дискусии се водят. Тази българска агенция се занимава с железопътната инфраструктура и не можете да извършвате жп дейност в България без нейното разрешение. Тя каза, че до 9 януари 2024 г., когато получих отговора, не е имало обсъждания за такова взаимодействие, така че за някакъв високоскоростен влак от Русе до Букурещ. Дотогава не е имало такова нещо. Докато новината, която знаем, излезе по-рано, в края на миналата година, и всъщност тя също дойде от анонимна страница във Facebook. Така че трябва да имаме и някакъв скептицизъм или проверка, когато излезе нещо подобно.

Но може би по-важна е реакцията на румънската компания, която след това беше отразена от няколко медии. Той беше адресиран и до няколко журналисти. Знам и за други български журналисти, които са получили този отговор. Накратко, от това, което разбирам от отговора, според мен той създава впечатлението, че по принцип може да има такъв интерес, но всичко сега е много неясно, без конкретния детайлии също така компанията каза, че ако има такава новина, такъв проект и по-конкретни подробности (защото информацията, разпространена по-рано в медиите, имаше цена, имаше продължителност на пътуването), тези данни не могат да бъдат посочени сега и беше казано, че те ще бъдат съобщени и от румънска, и от българска страна (защото трябва да има български партньор) т.е и от двете страни едновременно. Бих казал, че от цялата тази сага останах с впечатлението, че добри намерения има, но ще мине много, много време, преди да бъдат реализирани и всяка информация с конкретни данни е спекулация или фалшива новина в момента.

Говорейки за вашите проекти, които харесвам. Знам, че сте много загрижен за четирите тура на изборите в Румъния през тази година, през 2024 г.

Да, мога да говоря и за това. Захванах се с един проект, да го наречем мой собствен проект. Така че аз правя този проект и го изисквам от себе си и го очаквам от себе си. Чрез блога „Мост на приятелството“ вече започнах поредица от интервюта с хора, които са по-обикновени. Те не са политици, а хора, които имат определени професии или имат нещо, което прави мнението им важно, и са румънци. Опитвам се чрез тези разговори да направя някаква по-обща картина на това как изглежда румънското общество в годината на изборите, когато румънците ще гласуват на всички възможни избори. 

Мисля, че проектът вече съдържа дори повече. Мисля да пътувам по-често в Румъния, може би дори да отида по-навътре в Румъния, а не само в големите градове. По отношение на амбициите ми се струва, че този проект ме поставя в движение и всъщност има определена подкрепа от различни медии в България. В смисъл, че например Българското национално радио вече два пъти ме интервюира по румънски теми, макар и да беше в началото на годината. През първите две седмици имаше две интервюта с мен и знам, че Българското национално радио, понеже правя това, ще се интересува повече от румънски теми. Имах разговори и с популярна сериозна медия в България, за която ще напиша поредица от материали. И също така имах някои разговори с румънски медии, в смисъл, че би могло да има сътрудничество в тази посока. Така че, накратко, този собствен проект ми се струва, че вече води до по-голям интерес сред хората, медиите и обществата в нашите страни.

Без да се поставям в ролята на говорител на Tele Moldova Plus, бих искал да направя предложение, което съм почти сигурен, че генералният директор на станцията Петру Фрашила ще приеме. Затова бих искал да кажа, че можеш да разчиташ на нашата телевизия в тези красиви и необходими стъпки.

Благодаря. Не е моментът да обсъждаме това пред камерите, но съм отворен към повече медии в Румъния и това е за добро.

Това е добре. Може би изглежда малко странно в контекста на досегашната дискусия, но знам, че правиш докторат в област, която няма нищо общо с румънско-българските отношения, а с друга страст, смея да кажа, иранската цивилизация, иранската политика.

Да. Исторически погледнато, така се развиха нещата, защото, когато бях много млад, завърших иранистика в Софийския университет. Така че владея на определено ниво, да кажем, сравнително добър персийски език. По-късно разбрах, че е много по-лесно да развивам отношения с Румъния и тъй като съм от град Русе, на много ниска цена и без проблеми на границата, мога да стигна много лесно до Букурещ, докато Иран е някак много далеч, скъпо е да се пътува до там и не е страна, която е толкова лесно достъпна.

В един момент обаче, понеже в живота понякога се случват различни катаклизми, избрах такава докторантура по съвременна иранска литература, чрез която разреших някои проблеми, които трябваше да реша по онова време. Тази докторантура все още не е завършена и ще видим какво ще се случи, защото Иран наистина е много трудна тема. Знаем, че и в политическо отношение Иран е по-специална страна. Нашите страни са в НАТО и Европейския съюз. Иран има по-специфична политика, както казах. Има различни трудности, когато човек има ирански аспект, да речем, в това, което прави.

Но мога да кажа, че има един румънско-българско-персийски блог и аз го нарекох, вдъхновен от “Моста на приятелството”, “Персийският мост на приятелството”.

Това е, за което исках да говорим.

Бих казал, че с доста бавна скорост и без големи амбиции има едно такова нещо: струва ми се, че с Иран може да се работи и на човешко, да речем, или на народно ниво, без непременно да има тази тежък аспект на подозрение, контрол или сигурност. Струва ми се, че има и нещо оптимистично, което може да бъде съобщено за отношенията между нашия район, да кажем в широк мащаб, който може да включва и други държави, от една страна, и Иран, от друга. Но времето ще покаже дали мостът на приятелството може да се реализира и в персийска посока.

Със сигурност ще бъде. Какво още смятате, че бихте искали да предадете на нашите зрители, което пропуснах да попитам.

Нямам задължителна тема, която да наложа. Просто използвам възможността, която обсъдихме сега, за да кажа, че България и Румъния не са фиксирани общества, т.е. не са общества, които не се променят. И ако някой от нас има отрицателно или скептично мнение, или каквото и да е мнение, може би дори положително, бих ни посъветвал да погледнем към България с мисълта, че тя е нещо динамично и е нещо интересно, защото не е фиксирана, а е динамична. Така че аз, който вече съм румъноговорящ и имам някакъв румънски дух, да кажем в себе си, гледам на България по малко по-различен начин. Като човек, който говори румънски, бих казал, че макар и да е трудно, в България могат да се намерят интересни неща. Това може би е посланието накратко.

Благодаря ти, Владимир! Със сигурност ще се видим отново в недалечно бъдеще. Надявам се и да разширим малко темите, разгледани днес, или нови. Всичко най-добро!

Снимка: (снимка: Теле Молдова Плюс)

Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук.

About Author