Паул Хурмуз: България, Румъния и Турция са на прав път по отношение на сигурността в Черно море

Владимир Митев, Медиапул, 21 март 2024 г.

Паул Хурмуз е румънски генерал от резерва, който е и един от уважаваните експерти по сигурността в румънското медийно пространство. Бил е аташе по отбраната на Румъния в Обединеното кралство от 2003 до 2007 г. Между 2013 и 2016 г. е заместник-директор на отдела за разузнаване в централата на НАТО в Брюксел. От 2016 г. до 2017 г. е заместник-държавен секретар по въпросите на отбранителната политика и планирането в румънското Министерство на отбраната.

Паул Хурмуз е член на Центъра за нова стратегия – водещ румънски мозъчен тръст от експерти по международни отношения и сигурност.

Тази статия бе публикувана на 21 март 2024 г. на българския сайт „Медияпул“ и препечатана с промяна в заглавието. Два дни по-рано румънската телевизия Digi24 съобщи, че военната база „Михаил Когълничану“ в окръг Констанца ще бъде разширена и модернизирана, за да се превърне в най-голямата военна база на НАТО в Европа. Стойността на проекта се оценява на 2,7 млрд. долара. Вече е започнала работата по пътищата за достъп и електрическата мрежа с голям капацитет, добави Digi24.

Новата военна база ще се простира на площ от почти 3000 хектара и ще бъде най-голямата в Европа, по-голяма от германската военновъздушна база Рамщайн, която се простира на около 2000 хектара. В допълнение към военната инфраструктура, базата Когълничану ще включва училища, детски градини, магазини и дори болница, и ще може да приюти 10 000 войници и техните семейства.

Г-н Хурмуз, динамиката на военния конфликт в Украйна се променя и сега Русия преминава в атака. Как тази промяна в динамиката се възприема от Румъния и до каква степен Румъния търси по-нататъшна реакция на това?

Мисля, че трябва да започнем от факта, че в този конфликт, предизвикан от Русия срещу Украйна на 24 февруари 2022 г., има няколко области на борба, които също имаха няколко фази. И мисля, че въпросът Ви по принцип се отнася до сухопътната област, където действително след неуспеха на украинската офанзива миналото лято станахме свидетели на руска офанзива, особено в Донбас.

И това, което е от значение за случилото се особено от ноември миналата година досега, е готовността на Русия, ако щете, да понесе огромни загуби, както човешки, така и материални по отношение на техниката и оръжията, за да постигне тактически цели, които в момента нямат решаващо въздействие върху съдбата на войната.

От тази гледна точка е очевидно, че за Украйна е от съществено значение да организира правилно защитата срещу това руско настъпление и да получи възможно най-бързо оръжията и боеприпасите, необходими за постигането на тази цел. Очевидно е, че артилерийските боеприпаси, 155-милиметровите боеприпаси, са от съществено значение от тази гледна точка и досега виждаме някои положителни признаци, които все още не са се реализирали.

Говоря особено за инициативата на президента на Чешката република Петер Павел, който така, между другото, беше председател на Военния комитет на НАТО по времето, когато аз бях в щаба на НАТО като заместник-директор на разузнавателния отдел там (2013-2016 г., Павел става председател на Военния комитет през 2015 г. – бел. ред.) По принцип той беше моят шеф. И за да затворя скобата, положителен знак е, че президентът на Чешката република пое тази инициатива, но изглежда, че това отнема известно време.

Не по-малко важно е, че много европейски държави, особено западноевропейските, приветстваха и не само приветстваха, но и решиха да допринесат финансово за завършването на този договор за доставка на 155-милиметрови артилерийски боеприпаси за Украйна.

Все още се надявам, че в Съединените щати, в Конгреса, нещата ще бъдат отблокирани и най-накрая ще бъдат осигурени необходимите боеприпаси и необходимото въоръжение. Защото не става въпрос само за артилерийските боеприпаси.

Става въпрос и за противовъздушните ракети „Пейтриът“, които са крайно необходими за отразяване на безпилотните и ракетните нападения от страна на Русия срещу Украйна. Тези атаки се засилиха и е необходимо украинците да разполагат с военни средства, за да защитят както населението си, така и стратегическите си точки, включително отбранителната промишленост, където тя съществува, и войските, които са в контакт на бойното поле.

Така че това е измерението, което вероятно споменахте, и в момента съм, така да се каже, оптимист, но предпазлив по отношение на тяхното развитие. Смятам, че Украйна все още разполага с достатъчно ресурси, за да може да спре Русия да се опита да развие тази офанзива.

Наистина има някои проблеми с този закон, който все още се бави в украинския парламент, относно мобилизацията за война, вероятно свързани с намаляването на мобилизационната възраст, по-специално за мъжете. Но аз съм оптимист и в друга област и смятам, че е важно, особено за Румъния и България, да се види това явление в Черно море.

Украйна има предимство, въпреки че не разполага с военноморски сили, тъй като те бяха или унищожени, или пленени от Русия по-рано. Широкото използване на въздушни, морски и подводни безпилотни летателни апарати, включително ракети, произведени от Украйна – сега имам предвид тези, с които през 2022 г. те успяха да потопят крайцера „Москва“, включително някои от ударните боеприпаси с голям обсег, които им бяха предоставени от западните съюзници, позволи на Украйна да постигне много успехи, включително факта, че Русия беше принудена да изтегли повечето си военни кораби от Крим на източния бряг на Черно море, именно за да ги предпази от украински атаки.

Факт е, че след като Русия прекрати това споразумение за износ на зърно през Черно море, Украйна все пак успя да осигури транспортирането на това зърно и да го върне почти там, където беше преди.

Това е положителен знак и тук мисля, че трябва да се съсредоточим и върху добрите новини, които имаме. Фактът, че западната част на Черно море, включително районът от българска и румънска страна, вече са отворени и Русия не успява да се утвърди там. Ето как виждам нюансираната, различна ситуация в сухопътната и в морската зона.

В края на миналата година Центърът за нова стратегия – водещ мозъчен тръст в Румъния – организира конференция, която се занимаваше с процеса на реконструиране на Украйна, и виждаме, че миналата есен беше подписано споразумение за стратегическо партньорство между Румъния и Украйна. По какъв начин Румъния в момента помага или подкрепя Украйна?

Единственото, което мога да кажа за военната помощ на Румъния за Украйна, е, че тя съществува и е последователна. Не мога да ви дам повече подробности по този въпрос, защото румънските власти на най-високо ниво решиха да запазят поверителността на тази военна подкрепа.

Но дори и от някои изказвания на президента Зеленски и други украински официални лица става ясно, че Румъния е предоставила на Украйна много значителна военна подкрепа, и предстои да видим кога румънските власти ще решат да направят тази информация публично достояние.

Това, което е публично известно, е фактът, че Румъния е предоставила въздушна база във Фетещ, където от ноември миналата година е създаден европейски център за обучение на самолети F-16 за румънски пилоти, както и за други пилоти от страни от НАТО и дори от Украйна.

Така че от тази гледна точка центърът е напреднал. Знам, че са направени много неща, а също така знам, че украинската страна е много доволна от това, още повече, че украинците от много дълго време искат да имат този капацитет на F-16, за да се изправят срещу Русия, която все още има предимство във въздуха.

Румъния също така предостави инфраструктурата си, за да позволи прехвърлянето на зърно от Украйна. И от тази гледна точка смея да твърдя, че Румъния е положила най-големи усилия сред страните от Европейския съюз. Знам, че България също е направила много в това отношение и това е дало възможност на Украйна да изнася своето зърно и да реши някои проблеми, включително в развиващите се страни в света, които са били много зависими от украинското зърно.

Така че от тази гледна точка бих казал, че Румъния е улеснила по последователен и значим начин решаването на тези проблеми както за Украйна, така и за страните от третия свят, в Африка и в други райони, където това украинско зърно е било изнасяно.

Също така, от политическа гледна точка, румънските власти оказаха важна подкрепа на Украйна. Те подкрепиха всички стъпки към интеграцията на Украйна в Европейския съюз и НАТО, а в хуманитарно отношение усилията, положени от румънците, както в качеството им на официални лица, така и на частни лица, за подпомагане на украинските бежанци от самото начало, бяха забележителни.

Също така, за да завърша тази тема, смятам, че в Румъния се полагат големи усилия за борба с руската дезинформация и пропаганда, които, както виждаме, успяха да проникнат доста силно в много страни, включително и в западните.

Войната в Украйна доведе до засилено сътрудничество в областта на отбраната между Румъния, България и Турция, а Вие лично, доколкото разбирам, участвате в тези усилия. Какво се случва в момента с това сътрудничество между трите държави? Какви са перспективите пред него? Доколко сте доволен като румънски експерт от случващото се в тази част на Черно море, където са трите държави?

Да, трябва да признаем, че една от критиките, които трите черноморски държави получиха, особено от нашите западни съюзници, беше, че не успяхме да бъдем толкова гласовити от първия момент, колкото бяха Полша и балтийските държави, когато започна руската агресия срещу Украйна през 2014 г. и аз дори зададох този въпрос на някои бивши високопоставени служители от западни държави на една конференция миналата година.

И отговорът в общи линии беше следният: „Не сте крещяли или викали толкова силно, че хората да разберат за това, което се случва в Черноморския регион“.

Как да го кажа. Това е ситуация, която се случи на мен самия през 2014 г., когато бях в Брюксел и в неформална дискусия с висши военни и политически служители в щаба на НАТО те обсъждаха мерките и контрамерките, които трябва да бъдат предприети на ниво НАТО след нахлуването в Крим през 2014 г. и в някакъв момент, мен, който бях почти единственият от Черноморския регион в тази дискусия, също ме попитаха и виждайки, че всички контрамерки, които се обсъждаха там, се отнасяха само за Балтийско море, казах на участниците, които по принцип бяха мои шефове по това време, че не знам, че Крим всъщност е в Балтийско море, а не в Черно море. Сега вече знам!

Трябва да признаем, че от тази гледна точка след нахлуването в Крим имаше дисбаланс между мерките, предприети в Балтийско море, и тези в Черно море. Както знаете, на срещата на върха на НАТО във Варшава беше взето решение за създаването на тези бойни групи.

Беше взето решение те да бъдат предназначени само за балтийските страни и Полша. Във времето преди срещата на върха и почти през целия период след нахлуването в Крим Румъния положи много големи усилия, както във военно, така и в политическо отношение, за да убеди съюзниците, че е необходимо да се организира нещо, да се предприемат определени мерки и в района на Черно море. Но признавам, че не успяхме. Тогава Румъния не успя да убеди България и Турция в необходимостта от тези мерки. Въпреки това на срещата на върха във Варшава през 2016 г. беше решено да се предприемат тези мерки за „адаптирано предно присъствие“. Те обаче не бяха подобни на тези в Балтийско море, където мерките на практика бяха много силни.

Нахлуването на Русия в Украйна на 24 февруари 2022 г. мисля, че беше моментът, в който всички разбраха, че повече не можем да продължаваме с тези адаптирани мерки и беше взето решение за бързо разполагане на силите за отговор на НАТО, т.е. френския контингент, в Румъния плюс другите съюзници, за увеличаване на съюзническото въздушно присъствие, с изтребители както в Румъния, така и в България, включително последващото разполагане на италианския контингент в България. Тези действия показват, че нещата са се получили, но само до известна степен.

От моя гледна точка много важна инициатива беше тази на Центъра за нова стратегия в Румъния, който през февруари 2023 г. организира първа среща със Софийския форум за сигурност в България и Центъра за икономически и външнополитически изследвания в Турция с цел да се направи първоначална оценка на сигурността на събитията в Черно море.

Много се радвам, че след няколко месеца интензивна работа докладът, озаглавен „Ролята на НАТО за справяне със заплахите и предизвикателствата пред сигурността в Черно море: време за цялостен стратегически подход за региона?“, беше финализиран. Той също беше представен на 6 ноември 2023 г. от трите изследователски института в централата на НАТО в Брюксел. Там искам да ви кажа, че има много интересни неща, много предложения. Ще спомена само три от тях, които според мен са по-значими:
– необходимостта трите държави – България, Румъния и Турция – да развият така наречените си способности A2AD (Anti-Access/Area-Denial), за да се борят с руския военен потенциал, ако е необходимо.
– да развиват своите способности за борба с подводници, включително с въздушни, морски и подводни безпилотни летателни апарати.
– да развиват сътрудничество за защита на националните интереси в изключителните икономически зони, особено след откриването на тези запаси от природен газ в Черно море, които Турция вече започна да експлоатира, а Румъния възнамерява да започне да експлоатира през 2027 г. По същия начин и България има запаси там; виждайки действията, които Русия предприе от миналата година, като блокира за дълъг период от време райони от изключителната икономическа зона на България, са необходими спешни действия от страна на трите държави от НАТО в Черно море.

Това ни кара да се замислим много сериозно как трябва да действаме, за да можем да защитим тези газови находища в районите, определени от Турция, България и Румъния. Ето защо казвам, че сме на прав път. Включително по отношение на споразумението, което беше подписано сравнително наскоро от трите държави за сътрудничество в съвместна мисия за разминиране в териториалните води на Черно море. Смятам, че това също е положителен сигнал и очевидно има много други области, в които трите държави могат да работят заедно и очевидно да привлекат останалите съюзници към тези инициативи.

Говорите за това, че нашата част на черноморския регион и НАТО, вървят добре. Но какви са Вашите очаквания или какво може да се промени или наруши, ако Доналд Тръмп отново стане президент на САЩ? Вече имахме някои негови изказвания, които създадоха впечатлението, че НАТО може да бъде по някакъв начин блокирана, ако Тръмп е американският президент, и че той няма да защитава съюзниците си на Източния фронт. И така, как виждате едно евентуално президентство на Доналд Тръмп и какво би могло да означава то за сигурността в Черно море?

От моя гледна точка, изразявам само лично мнение, повечето от тези изявления и включително тези на някои членове на предизборната му кампания трябва да се разглеждат точно от тази гледна точка, като предизборни. В същото време съм проучвал, гледал съм много позиционни документи и не изглежда, че на този етап в лагера на републиканците е много ясно какво ще означават изявленията на бившия президент Тръмп – дали това е просто лозунг на кампанията за привличане на повече гласове, или наистина е сериозен въпрос. Повечето експерти смятат, че едва след края на кампанията, след обявяването на победата, ако Доналд Тръмп се окаже победител, ще може да започне сериозна дискусия.

Ако разгледаме досегашния курс на президента Тръмп в отношенията с НАТО и Европа, в крайна сметка ще открием определени послания, които американската страна при много президенти, както демократи, така и републиканци, е имала в смисъл на неудовлетвореност от усилията, полагани от европейската страна в областта на отбраната, в отделянето на необходимите средства и постигането на необходимите способности за собствената им отбрана.

Както знаете, Северноатлантическият договор има не само член 5, който изисква от всички съюзници да се защитават взаимно и когато един от тях бъде нападнат, останалите съюзници да му се притекат на помощ, да му помогнат, в съответствие с мускетарския принцип „всички за един и един за всички“.

В същия договор има и член 3, който задължава съюзниците да подготвят необходимите способности, за да могат да се защитят в случай на агресия. Тоест това, което искам да ви кажа, и мисля, че е много важно послание за всички, които следят развитието на събитията, е, че след като се присъедините към Северноатлантическия алианс, това не означава, че вече нямате отговорност да се защитавате.

Напротив, след като се присъедините към Северноатлантическия алианс, отговорността да се защитавате със силите и средствата, с които разполагате на национално равнище, е много важна.

Очевидно е, че по това време могат да се появят съюзници с определени способности, които ви липсват. Нито Румъния, нито България имат спътници, нямат и други способности, но това не означава, че Румъния и България не трябва да развиват сухопътни, военноморски и военновъздушни сили, необходими за собствената им отбрана.

Това, което също е важно да се разбере, е, че след като се присъедините към НАТО, вие автоматично попадате под ядрения чадър на Алианса. И мисля, че за Румъния и България също е важно да разберат какво точно включва този ядрен чадър, какви задължения имаме, защото за да се поддържа ядреното възпиране на НАТО, дори и само няколко държави да имат ядрени сили (САЩ, Великобритания и Франция), другите държави трябва да допринасят.

Както знаете, Съединените щати разполагат с тактически ядрени боеприпаси в няколко съюзнически държави. Страните, в които са разположени тези боеприпаси – Турция, Италия, Белгия, Нидерландия и Германия, са се ангажирали да предоставят изтребители, на които могат да бъдат монтирани тези тактически ядрени бомби.

По същия начин други съюзнически военновъздушни сили, включително от Румъния и България, трябва да участват в учения, които се провеждат с ядрени оръжия, защото тези съюзнически самолети, които имат на борда си ядрени оръжия, не летят сами, а трябва да бъдат защитени. Очевидно е, че трябва да разберем и не бих искал тези, които слушат или гледат това интервю с Вас, да се притесняват, че някой непременно мисли, че ще се окажем в такава ситуация.

Но за да се поддържа възпирането, е много важно тези способности да се поддържат, да са оперативни и да има необходимата решимост на ниво Алианс да възпира всеки противник, не казвам враг, но в този случай очевидно става дума за Русия, да използва някога ядрени оръжия. Говорим не само за стратегическите, които са много разрушителни, но и за тактическите, които бяха обсъждани няколко пъти по време на конфликта в Украйна. От тази гледна точка казвам, че трябва да сме малко загрижени за изявленията на президента Тръмп, но не повече от необходимото.

Ето защо е важно от тези послания, дискусии и коментари да извлечем същественото, а именно, че всяка съюзническа държава трябва да постигне поне 2% в бюджета за отбрана, че тези средства се използват по интелигентен начин за постигане на необходимите способности. И нека не забравяме, че не е достатъчно само да се купуват самолети, танкове, артилерийски установки и т.н. Всички тези оръжейни системи трябва да разполагат с необходимата инфраструктура, а разходите в тази област на инфраструктурата са огромни. И в същото време трябва да разполагаме с достатъчни количества боеприпаси, както ни показа войната в Украйна. Ще ви дам само един пример, за да разберете мащаба на потреблението на боеприпаси в Украйна. За 17 години сухопътните войски и морската пехота на САЩ са получили 970 000 155-милиметрови артилерийски снаряда.

Само през 2022 г. Съединените щати са доставили на Украйна един милион 155-милиметрови артилерийски снаряди. Така че, ако разполагаме с много модерна техника, но нямаме резервни части, системи за поддръжка и ремонт на тази техника, квалифициран персонал, необходимите боеприпаси, необходимата инфраструктура не е достатъчна. Ето защо трябва да бъдем много реалистични, да разберем къде се намираме и какво трябва да направим, за да разполагаме с модерно въоръжение и бойна техника и с всички неща, които са необходими, за да гарантираме, че всеки противник ще бъде възпрян да атакува някога страна от НАТО.

През първата седмица на март 2024 г. беше обявено подписването на отбранителен пакт между Франция и Молдова, малко след като френският президент Еманюел Макрон предложи изпращането на западни войски в Украйна – изявление, което предизвика множество противоположни изявления от страна на западните отговорни лица. Как виждате едно по-силно френско участие отвъд границите на НАТО в района на Черно море?

Споразумението за сътрудничество в областта на отбраната, подписано от Франция и Република Молдова на 7 март 2024 г., създава необходимата правна рамка за подпомагане в областта на обучението, диалога и консултациите и обмена на информация/разузнаване.

През лятото в Кишинев ще пристигне мисия от френското Министерство на отбраната, за да оцени нуждите на Република Молдова и да започне обсъждане на евентуални договори за доставка на оръжие.

Усилията на Франция са в съответствие с ангажиментите, поети в региона след 24 февруари 2022 г., когато в Румъния беше разположен френски контингент, формиращ базата на бойната група на НАТО в нашата страна.

Снимка: Паул Хурмуз (източник: Паул Хурмуз)

Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук.

About Author