Владимир Митев
Димитър Димитров е изпълнителен директор на Камарата на автомобилните превозвачи в България. През декември 2022 г. той и неговата организация заявиха подкрепата си за премахване на граничния контрол между България и Румъния. Блогът „Мостът на приятелството“ поиска да разбере как вижда същата идея приблизително година по-късно.
Какво е отношението на Камарата на автомобилните превозвачи в България към българо-румънския мини-Шенген и какви икономически, политически и други причини има за това ваше отношение към нея?
Ние и мнозинството от Европейските държави считаме, че България и Румъния отговарят на изискванията за присъединяване към Шенген. Поведението на Австрия и Нидерландия е дискриминационно спрямо двете държави и несправедливо. Но докато държавите играят на политика и дипломация, икономическите последствия за нашите две държави, както и за целия Европейски съюз са огромни. Защото инатът има цена, но тя се заплаща от европейските потребители. Всеки тежкотоварен камион трупа загуби от 10 евро на час, докато безцелно и ненужно стои на граница. Румъния изчислява своите загуби на 10 милиарда евро годишно. Европа трябва да се разглежда в нейната цялост, нали това е идеята на съюза. А цялостната картина показва, че транспортът в източната част на континента е изправен пред доста сериозни предизвикателства – войната в Украйна доведе до спиране на фериботи в Черно море поради риск и отказ на застрахователните компании да застраховат товарите. Това увеличи потока на тежкотоварни превозни средства по суша и натовари граничните пунктове. Тази ситуация не търпи изчакване, дори временни решения трябва да бъдат взети и приложени, защото пътят на стоките от Изток към Централна и Западана Европа минава през Балканите.
Българо-румънският мини-Шенген е логична реакция на тази криза и е нашият отговор на несправедливия отказ, който получихме и то няколко пъти. Европа трябва да вземе решение дали Балканите са част от континента или не. Ако се затруднява, нека се обърне към историята и да проучи стратегическото значение и разположение на нашите държави. Не ми се иска да използвам определението “непреодолим фактор”, защото не това е езикът, на който трябва да говорим, но фактите са ясни – България и Румъния отговорят на всички изисквания за приемане в Шенген и въпреки това получават отказ. При това положение България и Румъния могат да сключат споразумение помежду си, дори и с други държави и Европейската комисия ще бъде уведомена за това.
Пазарът трябва да слуша потребителите. А нашето присъединяване към Шенген ще има ефект върху тях, защото ще облекчи стойността на транспорта, който формира цената на всяка стока. Това поставя разумния въпрос за мотивите на Австрия и Нидерландия, тяхната агресивна позиция към нашите страни, както и смиреното мълчание на останалите държави-членки.
Какви биха били ползите от премахването на граничния контрол между България и Румъния – в числа и генерално? Какво очаквате един българо-румънски мини-Шенген да промени за двете държави, за бизнеса в тях и за обикновените граждани/обществата? Какво могат да загубят те от реализирането на подобна идея?
Ползите са очевидни – по бърз превоз на стоки и пътници, което веднага ще рефлектира върху цената и ще доведе до нейното понижаване. За цената и нейното оптимизиране трябва да мислим все по-често, защото военните конфликти се отразяват върху цената на петрола. Горивата са първостепенен фактор за определяне на цената на транспортната услуга. Тези процеси не зависят от нас, но пък намаляването на излишната бюрокрация и административна тежест върху сектора, ще доведе до намаляване на преките разходи, до намаляване на изкуствено удълженото време за престой на граничните пунктове. Нека не се заблуждаваме – чакането по границите не повишава контрола. То е просто загуба на време и пари. Ако Европейската комисия иска да повиши контрола, това е тема на друг разговор и той може да се води смислено и партньорски. Позицията на Австрия и Нидерландия обаче нито е смислена, нито партньорска, нито конструктивна. Подписването на споразумение между България и Румъния би дало ясен сигнал, че ние сме държави с позиция и сме силни като партньор. Аз мисля, че това е в принос, а не в ущърб на Европа.
Призовавам членовете на Европейската комисия да направят обективен доклад за мигрантския натиск в Европа и за пътя на мигрантите в момента. Нека обърнат поглед към Италия, където проблемът е много по-сериозен от потенциалния проблем в България и Румъния. Нека говорим за мигрантите открито и заедно да намерим решение. Ограничаването на превоза на стоки и пътници не е никакво решение, то е замитане на проблема под килима и политически ход за отклоняване на вниманието.
До каква степен съществува подкрепа на политическо ниво за тази идея – къде срещате разбиране и съдействие за нейното реализиране и с какви аргументи ви отказват онези политици, които не я подкрепят?
Имаме прекрасни отношения и пълно разбиране от страна на голяма част от българските евродепутати. Ние смятаме, че сме пълноправен член на ЕС и имаме равни права на европейските пазари. Поне това пише в документите за присъединяване, но се оказва, че нямаме такива. Мисля, че въпросът е не дали имаме подкрепа на политическо ниво, а каква е националната ни позиция по въпроса. В момента българското правителство използва всички механизми да постигне приемането ни в Шенген. Ако се окаже, че всички възможности са изчерпани, тогава ще насочи усилията си в друга посока – към мини-Шенген.
Как оценявате степента на подкрепа за тази инициатива от румънска страна? Какви други елементи би могло да съдържа едно по-тясно българо-румънско сътрудничество?
Това сътрудничество е факт. В края на април се проведе среща на български и румънски евродепутати, на която България беше домакин. Там присъстваха и кметовете на крайдунавските общини, представители на бизнеса. Камарата на автомобилните превозвачи в България беше участник. Имаме не само инициативата, но и експертизата. Въпреки всички считам, че основните усилия на двете държави са насочени към пълноправно членство в Шенген и това е причината да не се влагат всички възможно усилия за създаването на мини-Шенген.
До кава степен европейските институции и най-вече Европейската комисия гледат позитивно на българо-румънски мини-Шенген и биха насърчили по-тясно българо-румънско сътрудничество в ситуация, в която двете страни остават във вътрешната полупериферия на един ЕС, който все по-ясно се очертава да бъде на няколко скорости?
Едва ли гледат позитивно. Мини-Шенген би бил провал за Европейската комисия, както и провал на идеята за единен съюз и пазар. В известен смисъл разбирам позицията на Австрия и Нидерландия – не я приемам, но разбирам тяхната последователност и аргументи. Не разбирам липсата на адекватна реакция от останалите държави-членки. Ако държави в рамките на ЕС започват да правят споразумения помежду си заради мудност, леност или липса на решителност от страна на съюза, това компрометира неговото функциониране изобщо. Затова мотивите зад всяко решение са много важни, както и оценката на риска и ефекта от него.
Снимка: Димитър Димитров (източник: Димитър Димитров)
Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук.
About Author
Discover more from Мостът на приятелството
Subscribe to get the latest posts sent to your email.
