Владимир Митев
Мостът на приятелството разговаря с генералния секретар на Националния съюз на румънските автомобилни превозвачи за възможната реакция на очакваното ново вето върху влизането на България и Румъния в Шенгенското пространство, за идеята за българо-румънско мини-Шенгенско пространство и неговата правна основа. Дискусията се проведе в рамките на конференцията „Обединена Европа – път към икономическа сигурност и устойчива интеграция“, която се проведе на 23 ноември 2023 г. в Русе.
Г-н Динеску, остава малко време до гласуването за присъединяването на Румъния и България към Шенгенското пространство. Има различни признаци, които сочат, че може отново да се стигне до гласуване с „не“. Как би могла да реагира румънската страна, в това число и Националния съюз на румънските автомобилни превозвачи? Какви действия могат да бъдат предприети, ако има още един вот „против“, който ще засегне икономическите интереси на румънците и румънските предприятия?
Както казах в дискусията ни в края на миналата година, когато получихме първото „не“, когато имахме доста големи очаквания да бъдем приети в Шенген, както ние в Румъния, така и българите и гражданите на България, мисля, че този път трябва да запазим оптимизма си и да се опитаме да проведем възможно най-близки дискусии, особено със страните, които имаха отрицателен вот срещу Румъния и България, говоря за Австрия и Нидерландия. Техните искания са доказани и оправдани като идващи от добросъвестни членове на същия клуб на Европейския съюз, който трябва да разшири Шенгенското пространство и за Румъния и България, за да могат те да използват пълния потенциал на Европейския съюз с всички страни членки и в Шенген. Говорим много за допълнителните ни разходи – на нас като икономически агенти, на гражданите на двете страни, но и на гражданите на Европейския съюз, които купуват услуги и стоки от продукти в Румъния и България и които трябва да плащат допълнителни цени. Сега стоките не се движат достатъчно бързо между нашите страни и ЕС. Така че в този контекст смятам, че ако двете държави, Австрия и Нидерландия, са установили някои много ясни технически проблеми, като добросъвестни членове на един и същ клуб, мисля, че те трябва да споделят тези проблеми и възможните решения с властите в Румъния и България, за да ни помогнат да ги преодолеем в най-кратки срокове и да отключим този потенциал на ЕС с всички държави-членки и в Шенгенското пространство. Наистина ще има значително увеличение на брутния вътрешен продукт както за Румъния и България, така и за останалите държави от ЕС, когато нещата между нас бъдат по-хармонизирани, както казах още през декември миналата година.
Нито Румъния, нито България имаме друг път. Независимо дали ни харесва или не, ние сме членове на ЕС. Започнахме този процес заедно и мисля, че трябва да го продължим, докато се интегрираме в Шенгенското пространство. Наистина е разочароващо, когато не бяхме приети в един момент след един дълъг период на изчакване, че от 2011 г. щяхме да имаме възможност да станем членове, въпреки че станахме членове на ЕС. Членове на Шенген технически беше възможно да станем през 2011 г., виждаме, че са минали 12 години, а ние не сме там и със сигурност това създава разочарование за гражданите на двете страни.
Това, което мога да кажа, е, че имаме колеги от Австрия, от областта на автомобилния транспорт… Председателят на австрийската организация за автомобилен транспорт се интересува много от разширяването на Шенген и дори са предложили мерки и са обсъждали с австрийското правителство да се обмисли разширяването на Шенген именно с цел да се използва пълноценно потенциалът на страните от ЕС, които също членуват в Шенген. И ние се радваме, че австрийската индустрия, икономическите оператори, много подкрепят присъединяването на двете страни, Румъния и България, към Шенген. Това е добър сигнал, тъй като въпросът е свързан с политическата воля.
Щеше да е по-трагично, ако австрийският бизнес не беше подкрепил двете държави. Бизнес общността в Австрия подкрепя присъединяването на двете държави към Шенген и това е много важно нещо и ми дава надежда, със сигурност умерена надежда за гласуването в този.
В края на тази година, при липса на приемане, както казахте, ако отново бъдем отхвърлени, това означава, че трябва да работим все по-усилено, за да се опитаме да решим всички тези проблеми, които се поставят от Австрия или Нидерландия, за да можем да се присъединим към Шенген. За съжаление пропускането на този момент най-вероятно ще доведе до забавяне с поне една година, до три години. Може да се окаже, че след 2024 г., когато ще има избори на европейско равнище и избори, например в Румъния има избори за всичко – местни, европейски, парламентарни, президентски. През 2025 г., когато въпросът ще бъде повдигнат отново, е много вероятно да получим някаква домашна работа, за чието решаване ще ни е необходим период от време, една или две години. Така че може да удължим срока над една година, някъде около две-три години. Положителен сигнал би могло да даде разширяването на Шенген на определени сегменти – например въздушният транспорт да влезе в Шенген. Това би било сигнал: „Добре. Ние в Европейския съюз не сме готови да приемем, че Румъния и България са изцяло в Шенген, без никакви условия, а да имаме поетапен достъп до Шенген и на първо място да имаме достъп, да бъде приета частта за въздушния транспорт, а след това да се разшири до морския, речния и по-късно до сухопътния.“ Вероятно е ясно, че сухопътният, автомобилният и железопътният транспорт имат най-голям обем пътници, които двете държави обменят с Европейския съюз. Трябва да останем умерени оптимисти и да работим заедно възможно най-решително, за да постигнем тази обща цел – присъединяване на двете страни към Шенген.
Преди една година, след гласуването за Шенген, Румънският национален съюз на автомобилните превозвачи излезе с идеята за румънско-български мини Шенген. Как гледате на тази идея една година по-късно?
Честно казано, ние вярваме много силно, че ние, между Румъния и България, трябва да продължим стъпките за присъединяване към Шенген, а дотогава да се опитваме да си улесняваме взаимно живота тук, в региона. Представете си, че при миналогодишното гласуване, през декември 2023 г., Австрия беше дала и Нидерландия беше дала положителен вот. От 1 януари тази година щяхме да премахнем граничния контрол между Румъния и България. Защо не можем да направим това без гласовете на Австрия и Нидерландия? Искам да кажа, защо не приложим всички разпоредби, които биха били валидни съгласно Шенгенската конвенция между нас, без тази конвенция да бъде официално приложена, за да тренираме, така да се каже, да видим как тази конвенция ще работи, преди да бъде официално приета. Бих казал, че това е тест.
Мисля, че това е много важно, за да се улесни търговията, да се улесни транспортът, да се намали времето за чакане по границите. Разбира се, тук имаше някои малки проблеми, които обсъждаме как да разрешим. Става дума за паркинга тук на околовръстния път на Русе. И аз идвам и казвам, че всеки паркинг за търговски превозни средства на европейско ниво е добре дошъл, защото липсват повече от 100 000 места за паркиране на професионални шофьори, които се нуждаят от безопасен паркинг, където камионите не са нападани, където не се крадат товари или части от камиони и т.н. Така че безопасни паркинги със съоръжения за шофьорите, които в тези изисквания са изпълнени и се предлагат, а този паркинг в Русе има допълнителна функционалност. Той организира и приоритизира камионите за преминаване на границата с Румъния. А това не е лошо, особено ако тази система е разширена и за другите паркинги в Русе. Но докато той беше единственият, на който се случваше това, мисля, че другите оператори на паркинги за камиони в Русе бяха в неблагоприятно конкурентно положение.
Стигаме до онази част от ценообразуването на паркинга, която е диференцирана според националността на операторите или според принадлежността им към различни групи. И ето, че днес използвахме тази възможност да обсъдим с кмета на Русе, с министъра на транспорта в България и се опитваме да намерим някакви решения, за да премахнем тези сенки и да поставим отново стойността на тази инвестиция в паркинга, от която се нуждае транспортният бранш, но в същото време като държави-членки в Европейския съюз не можем да прилагаме дискриминационни принципи, основани на националност или принадлежност към различни групи и мисля, че това, ако успеем да го преразгледаме по разумен начин. Това ще бъде от голяма полза за всички страни.
Доколко България и Румъния имат законно право да премахнат граничния контрол?
Трябва да знаете, че не е като на европейско ниво. Всяка държава членка е свободна да прави каквото си иска на национално ниво, а и две съседни държави членки в Европейския съюз имат доста права, доколкото са съгласни. Давам ви прост пример в Европа имаме много строги правила за размерите на камионите и на превозните средства като цяло. В скандинавските страни има такива дълги, модулни превозни средства от 25 метра и 60 тона. И Европейската комисия никога не е имала смелостта да каже: „Да, ние разширяваме тези размери за всички страни в Европа“, защото има доста противоречиви дискусии по темата. От друга страна, ако Дания е приела тези превозни средства в пътната мрежа, Швеция е приела тези превозни средства в пътната мрежа, Дания и Швеция, ако са подписали споразумение, тези превозни средства могат да се движат между двете страни. Това е пример, може би е технически или тривиален, в който нещо, което не е прието на общо ниво в Европейския съюз, може да бъде приложено от две съседни държави, ако те са напълно съгласни как могат да го направят. Например Германия приема тези превозни средства само по някои коридори, като пример няма такива, а други държави изобщо не ги приемат. Ако са, ги смятат за агабаритни и трябва да плащат някакви съответни такси за разрешителни.
Така че смятам, че ако има политическа воля, винаги се намира начин, и смятам, че политиците в двете страни трябва да гледат общия интерес на Румъния и България и интереса на своите граждани, а не понякога много лични или, бих казал, много тесни интереси. Всички трябва да гледат голямата картина и колко много бихме спечелили, ако те, като политици в тези две страни, наистина работят заедно в полза на гражданите и икономиките на двете страни. Мисля, че наистина бихме могли да придвижим нещата напред, но все пак трябва да споменем, че някои органи или някои политици се възползват от определени деликатни ситуации. Искам да кажа, че много добре знаем, че някои хора се радват, когато има опашки на границата, защото се радват на малко бакшиши или на това, което наричаме смазване и т.н. Смятаме, че този вид интереси трябва да бъдат премахнати. Голямата картина за гражданите и икономиките на двете страни трябва да се остави настрана и да се види, че е голяма, за да можем наистина да се съсредоточим върху големите неща и да се присъединим заедно към Шенген.
Снимка: Раду Динеску (източник: Раду Динеску)
Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук.
About Author
Discover more from Мостът на приятелството
Subscribe to get the latest posts sent to your email.
