Владимир Митев
Година след година с тъга установявам, че румънската преса, а може би и много обикновени румънци, не могат да открият в България нищо друго освен „вечната Русия“. Мой колега от spotmedia.ro направи похвалното усилие да пътува от Букурещ до София, за да сравни развитието на двете страни. Основният цитиран източник в неговия репортаж е статия в българския вестник „24 часа“, която показва дълбокото разочарование на българите от бавните темпове на развитие – нещо много видимо в Северна България, където живея. Но в румънския репортаж почти няма български глас със спомената професия, възраст, лична история. Вместо това има снимка на централата на „Лукойл“ в София и общо заключение, че България е пълна с руски агенти и изостава, защото не може да се освободи от руското влияние.
Според мен тези схващания са клиширани и са предназначени единствено за вътрешна румънска употреба – да всяват недоверие към българите. Статията е публикувана на 14.12.2023 г. Авторът можеше да напише, че след натиск от страна на българската държава по-рано през декември Лукойл обяви, че обмисля да продаде рафинерията и други активи в България. Или пък е можел да отрази, че на 12.12.2023 г. е започнал демонтажът на Паметника на Съветската армия в София. Или факта, че правителството на Денков активно помага на Украйна – военно, хуманитарно и икономически – и стриктно следва външнополитическата линия не на Руската федерация, а на Европейската комисия. Но тази представа за доминираща евроатлантическа тенденция в България не би съответствала на наслоените представи за България като сателит на Москва, които се пропагандират още от времето на социализма и началото на прехода. Въпреки това България би могла да бъде интересна именно защото отвъд клишетата съществува реалност, която може да се разкрие, когато човек дойде тук с истинско любопитство и обич към българите, с желание да научи нещо за тях и от тях.
Парадоксално е, че когато в Румъния суверанизмът се подкрепя от 25-28% от населението и когато почти 50% от румънците изпитват носталгия по румънския социализъм, ние продължаваме да чуваме как основното и единственото нещо, което трябва да знаем за българите, е, че са бедни и свързани с Русия. И досега си спомням изненадата на един румънски учител по време на учителската стачка в Румъния през 2023 г., когато научи от мен, че заплатата на младшите учители в българската образователна система е много по-висока от неговата. А вчера, докато разговарях с румънски приятел, получих похвала за това, че българското правителство е имало характера и самочувствието да каже „не“ на унизителните условия, поставени от Австрия за присъединяването на България към Шенген. България е способна на изненади, особено когато представите за нея са клиширани.
Същото важи и за българския президент Румен Радев, когото мнозина в Румъния определят като проруски настроен, защото румънската преса го казва (разбира се, въз основа на съответните етикети в българската преса). Как става така, че един проруски президент беше основният поддръжник в българската политика на инициативата „Три морета“ и нейната среща на върха в София през 2021 г. – инициатива, в която доминираше Полша и която мнозина смятат за антируска? Защо „проруският“ Радев лансира в българската политика „прозападния“ министър-председател Кирил Петков и защо след това Петков накара антируските си избиратели да гласуват за Радев, което те направиха с най-голямо послушание?
Докато се стремим да разберем българската политика и общество чрез опростени етикети, няма да стигнем далеч. Българските политици са хамелеони. А българските медии удобно създават пъстрия фон, на който някои от тях минават за западни, други – за източни, а когато се налага, сменят ролите си (Борисов и Пеевски са очевидни примери през 2023 г.).
Необходимо е румънската преса да се стреми към по-добро разбиране на българите и аз бих искал да подкрепя този подход. Но мисля, че той винаги ще се проваля, докато единственото откритие за нас, българите, е, че сме обвързани с Русия, т.е. че сме бедни, глупави и не заслужаваме уважение. Дори и самите българи да се оплакваме от русофилския ни аспект, аз продължавам да търся по-сложно обяснение на нашата социална игра. Защото, от една страна, имаме вътрешни противоречия между институциите или групите в българското общество, а от друга, на Запад също има русофилски лобита. За тези, които не знаят, Лукойл е именно добър пример за американско-руско сътрудничество. А Лукойл има централа и в Румъния…
Ние, българите, сме в НАТО и ЕС също като Румъния. Но за разлика от румънците ние имахме двама кандидати за генерален секретар на ООН, които бяха подкрепени и от Запада, и от Изтока, като единствената разлика между тях беше дали са подкрепени от Франция или по-скоро от Великобритания. За мен точно това е интересното при българите – техният аспект на мост. За да бъдеш мост, се изисква въображение и смелост. Иска ми се всички да имаме повече от тези две качества.
Снимка: Фрагмент от паметника на съветската армия, в момента в процес на демонтиране (източник: Pixabay, CC0)
Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук.
About Author
Discover more from Мостът на приятелството
Subscribe to get the latest posts sent to your email.
