Юлиан Мареш: Румъния ще се опита да бъде по-влиятелна в региона и ще има нужда от партньори

Владимир Митев

Юлиан Мареш е независим журналист и председател на Асоциацията за подкрепа на развитието на Балканите, с над 20-годишна кариера в областта на международните отношения, банковото дело и публичната администрация, понастоящем докторант в Букурещкия университет. 

“Мостът на приятелството” се обърна към него в контекста на собствения си редакционен проект, посветен на разбирането на румънското общество през изборната 2024 година. В рамките на този проект ще дискутираме с няколко събеседника, които имат разбиране за политическите и социалните събития в Румъния. 

Написахте статия, в която развихте хипотезата, че бъдещият румънски президент ще се занимава повече с източните румънци, така да се каже, в районите на Молдова и Украйна.

Да, очаквам да го направи.

Означава ли това, че Румъния ще има по-патриотичен президент от Йоханис? 

Ако бъдещият президент настоява за отношения с румънците в региона, това няма да е от патриотизъм. Нека бъдем сериозни. Нека бъдем реалисти. В момента, от една страна, интересът към румънците дава изборни резултати. Не говоря само за източната граница. Говоря и за румънците в Сърбия. Например за румънците на Балканите. Има много от тях. Така че, от една страна, всичко това върви добре. А от друга, Румъния е достигнала ниво на зрялост. Минали са 30 години и стремежът на Румъния в момента е да присъства малко повече в непосредственото си съседство. С други думи, налице е естествено израстване, тя по естествен начин е достигнала до тази точка. От друга страна, има и регионален и международен контекст, Молдова и Украйна имат отворен път към Европейския съюз и Румъния ще играе роля в това отношение, защото имаме румънски общности в Молдова и Украйна.

Какви очаквате да са конкретните реализации на това засиленото присъствие на Румъния в региона? Дали Румъния ще бъде по-хегемонистична или по-сътрудничеща си отвъд своите граници?

Ще има повече сътрудничество. Румъния няма нито традицията, нито школата, нито капацитета да се държи като хегемон по отношение на която и да е друга държава. Ние нямаме тази школа, не знаем как. Не знаем как да го направим и нямаме намерение, защото не сме правили това упражнение, както други държави, които са имали колонии. Румъния няма този опит, така че ние нямаме апетит за него. Гарантирам го.

Има един островен елемент в румънската идентичност. Ако този островен елемент се утвърди, ще се утвърди ли като хегемон или не?

Не е задължително. Не помните ли какво казват за Румъния – мамалигата не експлодира. Това, че Румъния е голяма държава, която не се раздува. Така че не, не виждам сценарий Румъния да е хегемон спрямо Западните Балкани и или дори спрямо България.

Може би имате по-добра представа за ролята, която Румъния може да играе в региона. Какво означава една по-ангажирана Румъния в него: инвестиции, културни проекти, отношения между хората…? Няма ли Румъния да се нуждае от някаква инфраструктура?

Необходима е известна инфраструктура. Това е голям проблем за Румъния, за нейното присъствие на Балканите – въпросът „как да свършим тази работа“? Румъния не знае точно това. От моя гледна точка ние не знаем точно как да присъстваме повече на Балканите. А посоките, по които са е работило досега, например от страна на Министерството на външните работи, са традиционните – с културна дипломация, опити за икономическо сътрудничество. Това беше направено досега. Това, което виждам, като гледам дипломатическата дейност на Румъния в балканските държави, е че просто ще има по-голям брой проекти. За да обобщя това, което казвам сега: опитваме се да правим същото, но малко повече.

Смятате ли, че Румъния се нуждае от искрени и истински партньори, които са по-многобройни и се развиват естествено в областите, с които иска да работи?

Да, определено. Определено да. Това е необходимо за всяка от двете страни, които искат да развиват искрени партньорства или сътрудничество. Тя се нуждае от лидери, способни да започнат и продължат такива партньорства. В момента според мен поне в Румъния липсват такива лидери. Смея да твърдя, че същото е и в Сърбия. В България не знам как стоят нещата. С Унгария наистина няма такива, нека бъдем сериозни. Какво е останало? Украйна. Украйна в ситуацията, в която е доста изпитана с тази война. Ако гледам обективно и реалистично, единствената съседна държава, с която Румъния може да се развива в момента, е България. Република Молдова е специален случай за Румъния. 

Аз съм съгласен, че България трябва да бъде естествен партньор на Румъния. Струва ми се, че проблемът е, че България продължава да мисли много национално и някак си мисля, че се нуждаем от повече мостове, да кажем мостове между хора или организации. Не мисля, че те са достатъчни, когато става въпрос за румънско-българските отношения.

Да. Запитайте се каква е нашата „национална болест“. С кавичките. При румънците това е липсата на интерес. Не ни пука за нас самите и малко ни пука и за другите. При вас, българите, това е, както казахте, национализмът. Да, вие се интересувате твърде много от себе си. Ние не се интересуваме от другите, но това не означава, че се интересуваме от себе си. Не знам дали се изразих ясно. Има неща, които са от голямо значение за вас, а за нас са много малко.

Що се отнася до отношенията на Румъния с Балканите, в момента в Сърбия се провеждат протести и румънската преса писа, че една румънка е участвала на високо ниво в опозицията. Как румънците възприемат тези събития в Сърбия? Моята хипотеза е, че тези протести се вписват добре в самовъзприемането на румънските елити като аванпост на Запада в региона, откъдето те отстояват позиция срещу диктатори, считани за „антизападни“.

Ще изтъкна три неща. Първо, това, което казахте, е, че в новините в Румъния се казва, че в протестите в Сърбия е участвала румънка. Това е разковничето. Както винаги, в такива ситуации, ако има глобално бедствие или нещо лошо се случва в някоя държава, ние се интересуваме от румънец, който случайно е там. Така че това е един вид румънски провинциализъм в разглеждането на подобни ситуации. Ако румънската преса е толкова способна да улови това, което се случва там, в Сърбия, фактът, че има маргинален елемент, т.е. замесена румънка, означава, че ние не се интересуваме от това, което се случва като цяло, от явлението като цяло. Новината в Румъния е, че има замесена румънка. Така че това е първото наблюдение за румънското възприемане на протестите в Сърбия – провинциализмът, който е характерен за румънската преса. 

Второто наблюдение може би се отнася до самите събития, които се случват там. Моето предположение е, че не, те няма да променят нищо в настоящата ситуация. Това е просто едно малко шоу. 

И третото наблюдение, което се отнася до нашето възприятие, на румънците, за това, което се случва там, в Сърбия, за хората, особено тези, които са над 50-годишна възраст. Те са останали с това възприятие, тяхното възприятие за Сърбия всъщност е тяхното възприятие за Югославия. Хората над 50-годишна възраст в Румъния имат много добро мнение за Сърбия и за това, което се случва в Сърбия, но то е неинформирано мнение. Искам да кажа, че ако попитате 100 румънци колко от тях са били в Сърбия, за да видят нещата там, един ако е отишъл от сто, това е добре, но аз не че и тази пропорция е точната. От друга страна, видях сред интелектуалния елит такова вълнение, че, ето, най-после протести в Белград срещу диктатурата на Вучич и т.н. Нека бъдем сериозни. Това е като в Турция на Ердоган. Не е време за промяна нито в Сърбия, нито в Турция. Нито пък ще бъде в близко време.

Как виждате геополитическите разсъждения на румънските елити в годината на изборите?

Румънските елити, по-специално политическите, искат да бъдат в положението на детето, което смуче две цици, искат предимствата, но не и задълженията. 

Няколко пъти тази бележка е правена за българите. Румънците винаги ме питат защо България играе от двата края.

Защото възприятието е различно, много различно. Точно днес четох една статия, в която се казваше точно това – че в Румъния няма престъпност. Как е така? Точно това пишеше в тази статия – „Грехът на ниската престъпност“. В статията се казва, че в Румъния има съучастие между подземния свят и държавата. И нещата се възприемат като по-малко сериозни, по-леки, именно поради това.

Някои българи имат впечатлението, че румънците и унгарците са в конфликт, докато аз лично имам обратното впечатление. Струва ми се, че отношенията между Румъния и Унгария, както и между румънците и унгарците, всъщност са много добри напоследък. Какво мислите за това?

От около 10-15 години насам отношенията са много добри и постоянни, но това е така, защото някъде през 90-те години на миналия век беше сключен мир и той беше сключен, защото американците казаха така – сключи мир. Е, нещата трябва да се нюансират малко, защото на макроравнище отношенията между Румъния и Унгария са много добри, но на микроравнище все още има някои проблеми, защото Унгария не играе честно. Ако отидете в Харгита и Ковасна (румънски окръзи, населени с унгарци – бел.прев.), няма да намерите много унгарци, които да знаят румънски. Това не е добре, защото те се оплакват, че не могат да си намерят работа, но не могат да си намерят работа, защото не знаят румънски и не знаят румънски, защото не учат румънски в училище, защото така мислят политическите им лидери. В този момент очаквам Румъния да преразгледа малко отношенията си с Унгария.

Ще има ли някакъв спор или различие?

Не. Само че Румъния вече няма да е склонна да казва „да“ на всичко, което Унгария иска. Досега беше така – в Букурещ винаги се договаряше какво иска Будапеща. Но в момента Унгария, или по-скоро Орбан, има известно „поведение“ на европейско ниво.

Орбан или Унгария имат голямо влияние в целия ни регион…

Орбан е много влиятелен, но виждате, че в момента Румъния гледа на Орбан като на изразител на Русия, а вие много добре знаете, че тук, в Румъния, има русофобия. В момента тази русофобия се разпространява и спрямо Унгария. За Румъния Унгария вече не е просто Унгария. Тя се свързва с Русия.

Румънците гласуваха за Йоханис на базата на една своя представа за германците, на които се основаваха предизборните лозунги на Йоханис – „Румъния на добре свършената работа“, „Различен вид политик“. Създава се впечатление, че германците са противоположност на румънците в добрия смисъл на думата. Германия е инвестирала много в Румъния. 300 000 работни места са в германски компании, а броят на германските компании, които съществуват в Румъния, изглежда е 24 000. Това вероятно се дължи и на ефекта Йоханис, на свързването на германската икономика с румънската. И виждам, че част от румънския елит изглежда е много отворен към Германия. Така че голяма част от модерността навлиза в Румъния през Германия. Смятате ли, че това ще се промени през следващата година, защото Йоханис ще си отиде?

Не, не. Това нещо ще остане същото, защото не зависи от един човек или от един президент. Тези неща са реалност, която се е изградила през последните 20 години и е много добре закотвена в Румъния. Тя няма да изчезне. Това, което казахте, не се дължи на Йоханис. То е точно обратното. Йоханис е продукт на тази реалност.

Струва ми се, че в България, изненадващо за някои румънци, България напоследък развива отношенията си с Франция. Така че имаме този министър и вицепремиер Мария Габриел, бивш еврокомисар, омъжена за французин, и тя всъщност изглежда е движеща сила в правителството, дори движеща сила в политиките, свързани с Украйна. В момента се пише външнополитическа стратегия под егидата на вицепремиера и бивш еврокомисар Мария Габриел, а събитията, на която тя се обсъжда са свързани и с разговорите за трансфер на технологии с участието и на български компании. Изглежда, че напоследък България се ориентира към Франция и се чудя дали това не обяснява спада на подкрепата в Румъния за Съюза “Спасете Румъния” (USR). До каква степен тази намалена роля на USR означава, че румънската държава или румънското общество не се интересуват от силни макронисти в момента?

Не. Тезе неща нямат нищо общо помежду си. Френското влияние, както и германското в Румъния, е много добре закрепено и това е добре. За Румъния то носи стабилност, носи просперитет. 

Встрани от темата, намирам за много интересно това явление на смесените бракове, българо-френските, румънско-френските и т.н. Това е тема, която ви препоръчвам да следите. 

От друга страна, в момента съществува европейски консенсус за присъединяването на Република Молдова към Европейския съюз. Вероятно същият европейски консенсус съществува и по отношение на Украйна. Това, което знам със сигурност, е, че в момента тече своеобразно съревнование между държавите, което ще допринесе в максимална степен за този процес на приобщаване на двете държави към европейското семейство. Съревнованието е кой ще се прояви като шампион за сближаване на Молдова и Украйна с Европейския съюз. Който се прояви като шампион в този момент, ще бъде възнаграден по-късно, включително, както казахте, български компании биха могли да участват във възстановяването на Украйна. Това е предимство на позицията, която вашето правителство има в този момент по отношение на Украйна. Същото важи и за нас. Който има уши, нека да чуе, а който има мозък, нека да разбере. Ако сега изиграете картата на насърчител на сближаването на Молдова и Украйна с Европейския съюз, ще спечелите по-късно. 

Обичам да давам следния пример. Помислете си за това така в момента: инфраструктурните проекти, които стартират на границата между Румъния и Украйна, повечето от които са финансирани от европейски фондове, достигнаха сумата от над един милиард евро. Говоря за мостове, говоря за пътища, които са на различни етапи на завършване между Румъния и Украйна. Тъй като Европейският съюз инвестира 1 млрд. евро в инфраструктура в Украйна, на границата с Румъния, е ясно, че при положение, че Украйна е държава във война, решението е взето. Има твърдо решение, защото никой не инвестира един милиард евро, за да загуби инвестицията година по-късно. Така че е ясно, че по един или друг начин Украйна ще влезе в Европейския съюз през следващите няколко години, както и Република Молдова. Повтарям, по един или друг начин, има няколко сценария, които се разглеждат.

Това е, как да кажа, играта на големите момчета, играта от Висшата лига. И ние сме облагодетелствани от географското положение, в което се намираме. Къде е България? Къде е Румъния? Ние сме близо до Украйна и Република Молдова.

Снимка: (източник: Pixabay, CC0)

Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук.

About Author