България-Румъния: мостове, ядрена енергия и стратегическо военно партньорство

Паул Попеску, Karadeniz-Press, 19 юли 2023

Сътрудничеството в рамките на НАТО, въпросът за присъединяването към Шенген и сложните реалности на балканската и черноморската геополитика принуждават властите в София и Букурещ да работят заедно много по-задълбочено, отколкото го правеха до момента. Преодолявайки очевидните проблеми на сътрудничеството, изострени от десетилетията на взаимно недоверие и провинциалния манталитет, характерен за двата политически елита, двете държави – членки на ЕС и НАТО, трябва възможно най-скоро да намерят начин за укрепване на стратегическото партньорство и да възобновят съвместните усилия за интегриране в Шенгенското пространство. Неотдавнашното посещение на българския министър-председател Николай Денков в Букурещ изглежда дава тласък на двустранните отношения.

10 милиарда лева

Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) се интересува от инвестиране в изграждането на втори мост между Русе и Гюргево, както и в проекти за железопътна инфраструктура в България, стана ясно на среща между министъра на транспорта и съобщенията Георги Гвоздейков и представителя на ЕБВР в България Анка Йонеску във вторник, съобщиха от българското Министерство на транспорта, цитирани от българските медии. Това съобщение бе препечатано от медиите в Букурещ.”Изграждането на нов мост над река Дунав е приоритетен въпрос, който трябва да бъде решен бързо, тъй като трафикът по този маршрут се увеличава ежедневно. Вярваме, че България и Румъния, като две държави от европейското семейство, трябва да работят заедно и в партньорство с Европейската комисия за реализацията на този стратегически проект”, заяви министърът на транспорта. Той допълни, че е важна всяка подкрепа, която ще подпомогне изпълнението на инвестициите по НПР и други европейски програми в транспортния сектор. “Разполагаме с необходимите финансови инструменти, което ни дава големи възможности да постигнем целите си, но трябва значително да ускорим работата по тяхното изпълнение”, допълни министър Георги Гвоздейков.Досега ЕБВР е инвестирала повече от 10 млрд. лева в транспортни проекти в България, т.е. около 5 млрд. евро. Нейният приоритет е вторият мост над Дунав при Русе-Гюргево, който придобива все по-голямо значение на европейско ниво, каза Йонеску и добави, че е готова за бъдещи дискусии относно изграждането на морски логистичен център в пристанище Варна-запад. Що се отнася до екологичния транспорт, ЕБВР иска да инвестира както в рехабилитацията на железопътната инфраструктура, така и в изграждането на станции за зареждане на електромобили.Гвоздейков подчерта, че министерството е готово на експертно ниво незабавно да разгледа всички предложения на ЕБВР, като вземе предвид вече планираните проекти по европейските програми за подпомагане.

Цел Шенген

“Отличните” отношения между Румъния и България се потвърждават и от съществуването на стратегическото партньорство, договорено между двете страни, заяви румънският министър-председател Марсел Чолаку по време на съвместните изявления за медиите с българския си колега Николай Денков, който бе на работно посещение в Букурещ на 14 юли 2023 г..”Днес обсъдих с министър-председателя Денков отличните отношения между нашите страни, които сега се потвърждават от съществуването на стратегическо партньорство, договорено през март тази година от президентите на двете държави. Проведохме съществен обмен на мнения по общите приоритети с цел разкриване на нови области на сътрудничество в полза на икономическото развитие на нашите страни. Дискусиите ни засегнаха области, които оказват влияние върху нашите граждани, като например транспорта и енергетиката”, заяви Чиолаку.Той подчерта интереса, проявен от двете страни към изпълнението на европейския проект, който ще осигури плавателен Дунав, както и към изграждането на втори пътен мост Гюргево – Русе.”На второ място, в областта на енергетиката, обмисляме, от една страна, по-добро свързване на коридорите за пренос на природен газ, но също така и съвместни усилия за диверсифициране на енергийните източници, в съответствие с предложените от Европейския съюз насоки за осигуряване на зелен преход”, каза Марсел Чолаку.По думите му дискусиите са били насочени и към разширяването на Шенгенското пространство и завършването на процеса на присъединяване на Румъния и България “възможно най-скоро”.”Вече, след неотдавнашното установяване на румънското и българското правителство, нашите страни положиха допълнителни усилия за постигането на тази цел. Оставаме ангажирани с укрепването на европейските инструменти за управление на миграцията и защита на външните граници (…) Договорихме се да поддържаме пряк диалог помежду си, както и с други европейски партньори”, заяви Чолаку.Ръководителят на изпълнителната власт в Букурещ също така подчерта интереса от продължаване на тясното сътрудничество за насърчаване на стабилността и сигурността в Черноморския регион. “Обсъдих с министър-председателя Денков и ситуацията със сигурността в Черноморския регион, толкова дълбоко засегната от агресивната война на Русия срещу Украйна. Подчертахме интереса да продължим тясното сътрудничество между Румъния и България за насърчаване на стабилността и сигурността в Черноморския регион и да държим развитието на сигурността в този регион под вниманието на съюзниците”, заяви Чолаку.

Стратегически мостове

Изграждането на втори мост при Русе – Гюргево придоби ново измерение с началото на войната в Украйна, заяви българският министър-председател Николай Денков след разговорите си с премиера Марсел Чолаку в двореца “Виктория”, но докато проектът бъде завършен, българският държавен глава пледира за възможно най-скорошно пускане в експлоатация на фериботна линия между двата града, която да се справи с тежкия трафик.”От години обсъждаме изграждането на втори мост при Русе – Гюргево. Това е много важна връзка между България и столицата Букурещ. Този маршрут придоби ново измерение с началото на войната в Украйна от страна на Русия. Той е част от логистичното направление по отношение на подготовката на защитата на източния фланг на НАТО и имаме всички основания да ускорим планирането, проектирането и подготовката на този мост възможно най-скоро. Ето защо обсъдихме възможните източници на финансиране. И двете държави искат той да бъде завършен възможно най-скоро. В същото време, предвид факта, че тази задача все още изисква време, поставихме и въпроса за възможно най-бързото пускане в експлоатация на фериботната линия Русе – Гюргево, за да можем да подпомогнем този интензивен трафик, който е свързан както със силно развитите бизнес отношения между двете страни, така и с необходимостта от облекчаване на транспортните задръствания по икономически линии. Искаме също така да помогнем на туристите, пътуващи в двете посоки”, каза Николай Денков.Относно присъединяването към Шенгенското пространство Николай Денков подчерта, че Румъния и България са изпълнили всички критерии за присъединяване и че процесът трябва да бъде завършен съвместно от двете страни. “Това е първото ми работно посещение и неслучайно то се провежда в Румъния. Ние сме стратегически партньори, не само че имаме подписано споразумение в тази връзка, но има и няколко проекта, които трябва да бъдат реализирани, тъй като са в полза на нашите народи и държави, които имат и европейско измерение. Трябва да компенсираме краткото време, с което разполагаме, с много по-интензивна дейност. (…) На първо място Шенген, единодушно сме съгласни, че сме изпълнили всички критерии, които са поставени от Европейския съюз, и неслучайно имаме положително решение от Европейската комисия, от Европейския парламент, трябва да финализираме процеса и трябва да го финализираме заедно, в дискусии, както на политическо, така и на експертно ниво с онези държави, които все още имат определени резерви. Направили сме конкретни планове за действие между нашите министерства на вътрешните работи, на граничната полиция, на политическо ниво и ще работим заедно с вас, за да доведем този процес до положителен край”, обясни българският министър-председател.”Очевидно е, че трябва да бъдем много внимателни в това, което казваме на хората в нашите държави, защото не всичко зависи от нас. Има вътрешни процеси, както в Нидерландия, така и в Австрия, върху които ние нямаме контрол, но трябва да направим всичко възможно и да кажем тези неща, както на европейско ниво, така и на правителствата и парламентите на Нидерландия и Австрия”, допълни Николай Денков, цитиран от румънски медии.

Военно партньорство

В края на срещата на върха на НАТО във Вилнюс румънският президент Клаус Йоханис заяви, че въздушната отбрана трябва да бъде укрепена, като изтъкна, че Румъния ще играе важна роля в регионалния център за обучение на пилоти на F-16, който ще бъде изграден в Румъния заедно с Нидерландия и други международни партньори.”Подходихме към нови възможности за сътрудничество в рамките на НАТО и по отношение на партньорите на Алианса, за да улесним развитието на способностите и отбранителната индустрия – подходи, които благоприятстват и съживяването на румънската отбранителна индустрия. Също така е необходимо да укрепим въздушната си отбрана. Ето защо решихме да създадем регионален център за обучение в Румъния, заедно с Нидерландия и други международни партньори, за румънски пилоти на F-16, но този център ще бъде достъпен и за съюзнически и украински пилоти. Това е важна роля, която Румъния пое”, заяви държавният глава в края на срещата на върха на НАТО.На срещата на върха на НАТО той обяви също така създаването, заедно с България, на регионално командване, посветено на специалните сили, отворено за съюзници и партньори.Двамата министри на отбраната, Ангел Тилвар и българският му колега Тодор Тагарев, подписаха писмо за намерение за съвместно създаване на Регионално компонентно командване за специални операции (R-SOCC). Събитието се състоя в рамките на срещата на върха на НАТО във Вилнюс, като отбеляза значението на балтийския фланг за Северноатлантическия алианс.Г-н Тилвар изтъкна отличното сътрудничество между Румъния и България в областта на отбраната, както на двустранно, така и на съюзническо и европейско равнище. Той също така благодари на българския си колега за постоянния ангажимент на София към регионалната сигурност и за участието на военнослужещи в ръководени от НАТО проекти в Румъния в рамките на многонационални командвания.”Признавайки стратегическото значение на Черноморския регион и факта, че този регион се е превърнал в критична граница за новата европейска и евроатлантическа архитектура за сигурност, Румъния и България решиха да развият сътрудничеството в съюзен контекст, като създадат това регионално командване за специални операции. Регионалното командване на компонента за специални операции ще бъде част от мерките за укрепване на възпиращата и отбранителната позиция на източния фланг”, заявиха от МАпН в Букурещ, цитирани от медиите.В знак на доброто военно сътрудничество между двете страни България изпрати войници и два кораба (минен ловец “Тсибар” и драгажен кораб “Шквал”), които ще участват от 14 до 21 юли в учението “Посейдон 2023”, организирано ежегодно, на смени, от Румъния и България.”Повече от 750 военнослужещи от Военноморските сили на Румъния, от други структури на националната отбранителна система, както и от България, Белгия, Франция, Гърция, Италия, Обединеното кралство, Съединените американски щати (NAVEUR, Националната гвардия на Алабама) и Турция ще проведат съвместни дейности във военното пристанище Констанца и в тренировъчните райони в западната част на Черно море от 14 до 21 юли в рамките на многонационалното тактическо учение “Посейдон 2023″, организирано ежегодно последователно от Румъния и България”, заяви източникът.Основните цели на учението “Посейдон 2023” са да се повиши нивото на оперативна съвместимост между участващите структури, както и да се оценят и сертифицират способностите на румънските военноморски сили за мисиите на НАТО и ЕС и за дейностите по националната отбрана, съобщиха от СМФН, цитирани от медиите.”Също така “Посейдон 2023″ се фокусира върху повишаването на оперативните способности и нивото на подготовка на всички участващи сили, отработването на бойни процедури и тактики на НАТО в многонационален съвместен контекст, в морска, сухопътна и въздушна среда, върху използването на правилата на НАТО за водене на бойни действия и процедурите за командване, управление и комуникации. Учението е добра възможност да се затвърди високото ниво на планиране, провеждане и оценка на конкретни дейности по противоминна, надводна и противовъздушна борба”, се допълва в изявлението.В същото време по време на учението румънските военноморски сили ще извършат и специфични дейности за оценка и проверка на фрегатата “Regina Maria” (F-222) за Силите за бързо реагиране на НАТО (NRF 23) и единния пакет сили, предоставен от страната ни на НАТО и ЕС.

Шенгенска бомба

Наскоро Европейският парламент прие резолюция въз основа на петиция, внесена в ЕП от румънското гражданско общество, в която се призовава за оспорване на законността на ветото на Австрия срещу присъединяването на страната ни към Шенгенското пространство. Освен това в резолюцията се отправя искане към Европейската комисия да изчисли финансовите загуби, понесени от Румъния и България от неприсъединяването им към Шенген, и да намери компенсаторни механизми. Документът беше приет с 526 гласа “за”, 57 “против” и 42 “въздържал се”, съобщават медиите.Европейският парламент изтъква, че Румъния и България вече са изпълнили необходимите изисквания за приемане в Шенгенското пространство. Евродепутатите изразяват съжаление за решението на Съвета на ЕС от 8 декември 2022 г. да отхвърли членството в Шенгенското пространство, “без да е представена никаква правна обосновка, свързана с критериите за присъединяване”. Едно разширено Шенгенско пространство без граничен контрол би направило ЕС по-силен, казват евродепутатите, като отбелязват, че всички държави членки имат право да се присъединят към Шенген, когато са готови. Румънците и българите са дискриминирани Фактът, че Румъния и България все още са извън зоната за свободно движение, е тежест за бизнеса и хората в двете страни в социален и икономически план, казват депутатите. Българските и румънските граждани са дискриминирани, тъй като се сблъскват със закъснения, бюрократични трудности и допълнителни разходи при пътуване или извършване на стопанска дейност в чужбина в сравнение с техните колеги в Шенгенското пространство. Членовете на ЕП отбелязват, че закъсненията на граничните пунктове, с които се сблъскват румънците и българите, могат да продължат от няколко часа до дни – в сравнение със средно 10 минути без проверки на вътрешните граници – което също така влошава условията на труд на шофьорите на камиони.Освен вредите, които се нанасят на единния пазар на ЕС чрез възпрепятстване на свободното движение на стоки между европейските държави членки, в текста се споменават и “непоправими вреди” за околната среда, което не съответства на целите на ЕС за неутралност по отношение на климата. Според членовете на ЕП здравето на шофьорите, митническите служители и хората, живеещи в близост до граничните пунктове, е изложено на риск поради повишеното замърсяване, причинено от многото превозни средства, които чакат да преминат границата всеки ден, като всяка година се отделят около 46 000 тона CO2. Компенсация за Румъния и България Резолюцията призовава Европейската комисия да направи оценка на финансовите загуби, пропуснатите ползи и екологичните щети, които Румъния и България са понесли от юни 2011 г. насам в резултат на “негативното и необосновано решение”, взето по отношение на присъединяването на двете страни към Шенгенското пространство, и да разгледа възможните механизми за компенсиране на финансовите загуби.

Руска пропаганда

Членовете на ЕП изтъкват, че настоящата ситуация “е инструментализирана от анти-европейска пропаганда, включително руска пропаганда” и “подкопава способността на ЕС да популяризира своите ценности и добро управление в страните извън ЕС”. Понастоящем всички държави-членки на ЕС с изключение на България, Кипър, Ирландия и Румъния са част от Шенгенското пространство за свободно движение, което включва и страни извън ЕС (Исландия, Норвегия, Швейцария и Лихтенщайн). Европейската комисия е преценила, че България и Румъния са готови да се присъединят към Шенген, а Европейският парламент последователно подкрепя присъединяването на двете държави, последно в резолюция от 5 октомври 2022 г. и в дебат от 14 декември 2022 г.Известният български анализатор Владимир Митев неотдавна беше цитиран от българските медии да казва, че “моето усещане е, че Румъния се чувства малко по-силна, в смисъл че в резолюцията ясно се посочва, че Австрия нарушава някои принципи на Европейския съюз, което беше записано и в петицията на самия Николеску. А там се говори, както казахте по-рано, за дискриминация на българи и румънци, както и за компенсации. С други думи, тази резолюция сега показва ясна политическа воля, като повече от 80% от членовете на ЕП гласуваха в нейна подкрепа, че на Австрия не трябва повече да се позволява да забавя присъединяването на България и Румъния, т.е. на Румъния. От една страна, мисля, че все още има някаква надежда.Но, за да продължа разсъжденията, мисля, че в Румъния продължават да са много предпазливи в ентусиазма си за Шенген. Те са много по-резервирани от българите. Струва ми се, че по-скоро от мненията в българската преса, може би защото през декември миналата година, когато се проведе последното гласуване за присъединяване, в Румъния имаше ентусиазъм, който не беше оправдан. След това нещата взеха друг обрат. Така наречените суверенистки възгледи за ЕС се развиха като реакция на отказа на Румъния да бъде приета в Шенген. И може би затова сега в Румъния са много предпазливи”.

Парламентарна дипломация

Приемането в Шенгенското пространство, стабилността в Черноморския регион и третият мост над Дунав между Румъния и България бяха темите, обсъдени по време на неотдавнашната среща между посланика на България Радко Влайков и председателя на комисията по външна политика на Камарата на депутатите, евродепутата Биро Розалия-Иболя (Демократичен съюз на унгарците в Румъния – Бихор).”Обсъдихме възможностите за разширяване на двустранното сътрудничество между България и Румъния, като взехме предвид не само външната политика, но и някои приоритети като присъединяването към Шенгенското пространство”, заяви председателят на Комисията по външна политика на Камарата на депутатите, като срещата се състоя преди посещението на българския министър-председател.Според нея, като се има предвид, че от десет дни България има ново правителство, което се основава на коалиция, е много важно, че посланик Радко Влайков, дори не две седмици след сформирането на кабинета в София, е поискал партньорство и постоянно сътрудничество с румънските парламентарни структури (комисии по външна политика, по европейски въпроси и други).”Разбира се, от една страна, имаме общи интереси за стабилността в Черноморския регион, която е приоритет в момента, и не по-малко важното – приемането ни в Шенгенското пространство. И двете страни сме в тази ситуация, но това не означава, че сме свързани, всяка има свой път в този процес, но интересът и на двете е наистина да влезем в Шенгенското пространство възможно най-скоро. Ето защо сметнахме за необходимо да обсъдим и тази възможност, проекта за трети мост над Дунав и осигуряването на плавателност по реката, както и факта, че през септември ще организираме съвместна среща в онлайн формат между ръководствата на двете комисии по външна политика, от Румъния и България”, заяви румънският евродепутат Биро Розалия-Иболя, цитиран от nass-media.

Ядрено братство

Официални представители на Румъния и България взеха участие в срещата на 12-те държави-членки на ЕС, подкрепящи ядрената енергетика, в рамките на неофициалната среща на министрите на енергетиката на ЕС във Валядолид, Испания, на 12 юли. На срещата присъстваха министри от Франция, България, Хърватия, Чешката република, Финландия, Унгария, Нидерландия, Полша, Румъния, Словакия, Словения и Швеция, а Белгия и Италия участваха като наблюдатели.Участниците потвърдиха отново ключовата роля на ядрената енергия за осигуряване на стабилността и устойчивостта на електроенергийната мрежа на целия европейски електроенергиен пазар. Те изразиха мнение, че ядрените технологии и възобновяемите енергийни източници се допълват взаимно при постигането на целите на ЕС в областта на климата и енергийната сигурност. Министрите изготвиха съвместен документ до Европейската комисия, в който призовават за адекватно признаване и подкрепа на ядрената енергия. Те изтъкнаха, че принципът на технологична неутралност и суверенното право на държавите членки да определят своя енергиен микс следва да бъдат надлежно отчетени в европейските политики.На среща с гръцкия си колега Теодорос Скайлакакис министър Радев обсъди задълбочаването на сътрудничеството в областта на енергетиката и стратегическото развитие на енергийните връзки между двете страни. Обсъдено бе и повишаването на сигурността на доставките на газ чрез развитието на необходимата инфраструктура, включително ключовите инфраструктурни проекти за терминала за втечнен природен газ край Александруполис, междусистемната газова връзка Гърция-България, както и петролопровода Александруполис-Бургас и специализирани проекти за водород.Укрепването на двустранното сътрудничество в областта на електроенергийната и газовата свързаност беше тема на разговорите на министър Радев с румънския държавен секретар в Министерството на енергетиката Дан-Драгош Драган.

Общи интереси

Министърът на земеделието Флорин-Йонуц Барбу ще се присъедини към българския си колега на срещата на министрите на земеделието във Варшава, за да обсъдят решения за транспортирането на зърно в контекста на войната в Украйна, освобождаването на складове и износа на част от новата реколта за румънските фермери.Според прессъобщение на Министерството на земеделието и развитието на селските райони (МЗРСР) министър Барбу ще участва в срещата на министрите от Полша, България, Унгария, Румъния, Словакия, Молдова и Украйна във Варшава, като основната тема ще бъде ситуацията на селскостопанските пазари след агресията на Русия срещу Украйна и мерките, които трябва да се предприемат, за да се осигурят правила за лоялна конкуренция за земеделските производители в държавите-членки на ЕС и страните кандидатки.В края на срещата участниците ще подпишат съвместна декларация на министрите на земеделието на България, Унгария, Полша, Румъния и Словакия относно необходимостта от разширяване на превантивните мерки на ЕС за някои продукти с произход от Украйна.Полша и Словакия призоваха за допълнително удължаване на ембаргото върху украинското зърно до края на тази година, отхвърляйки опасенията, че решението на Русия да прекрати международното споразумение за черноморския коридор може да наруши доставките на храни, съобщава Bloomberg.Двете съседки на Украйна, заедно с България, Румъния и Унгария, в момента прилагат ограничения върху закупуването на зърно от Украйна до средата на септември, след като притокът на евтино украинско зърно предизвика протести сред фермерите в петте държави. Споразумението, договорено от Европейския съюз, все още позволява транзитното преминаване на зърно от Украйна към други държави.”Не виждам никакви убедителни аргументи настоящото ембарго да изтече в средата на септември. Надявам се, че ембаргото няма да приключи, че ще успеем да постигнем удължаването му в рамките на нашата коалиция от петте държави членки на ЕС”, заяви полският министър на земеделието Роберт Телус в интервю за една радиостанция във вторник.Преди това Европейската комисия сигнализира, че постепенно ще намали и премахне “изключителните и временни” ограничения, засягащи източноевропейските държави членки. Освен това, след като в понеделник Русия се оттегли от международното споразумение за черноморския коридор, Брюксел обяви, че “няма да пести усилия”, за да подкрепи стабилните доставки на селскостопански продукти от Украйна до световните пазари чрез т.нар. коридори на солидарността.

Украйна благодари

Неотдавна лидерът на Киев Володимир Зеленски направи официално посещение в София, където си осигури обещание от новия проевропейски премиер на България Николай Денков да увеличи военната помощ на България за Украйна във войната ѝ с Русия.Двамата не дадоха подробности пред пресата за договорената военна помощ, не уточниха какви оръжия и боеприпаси ще включва тя, като Зеленски говори само за “отбранителен, а не нападателен пакет”, споменавайки също, че той включва артилерия. Помощта включва и обучение и медицинска помощ за ранени украински войници.България е основен производител на боеприпаси, особено съвместими с оръжията съветски дизайн в украинската армия. Военната помощ за Украйна е противоречива тема в България, страна със силни традиционни връзки с Русия. Докато бившият прозападен министър-председател Кирил Петков (който беше уволнен миналата година с вот на недоверие) категорично подкрепи предложението за военна помощ за Украйна, президентът Румен Радев се противопостави на него.Въпреки противопоставянето на президента, българското правителство доставя на Украйна оръжия и боеприпаси още от първите дни на руското нахлуване, но чрез трети страни, и оттогава българската оръжейна индустрия работи на пълни обороти, като през миналата година износът ѝ е рекорден и възлиза на около 4 млрд. евро.”Не можем да седим безучастно и да гледаме какво се случва само на стотици километри от нашите граници”, аргументира новият министър-председател Николай Денков съгласието си да продължи да подкрепя Украйна с военна помощ от България след разговорите със Зеленски.Последният се срещна в София и с българския си колега Румен Радев, който отново беше резервиран относно предоставянето на военна помощ на Киев. Той изрази загриженост за намаляващите запаси на българската армия, от една страна, и за подклаждането на войната с Русия, от друга. “Този конфликт няма военно решение и няма да бъде решен с повече и повече оръжия”, отбеляза българският президент, като призова “да се обърне внимание на постоянните усилия за деескалация, прекратяване на огъня и търсене на мирно решение чрез дипломация”.Украинският президент Володимир Зеленски заяви в София в четвъртък: “Искам да ви благодаря, България, за подкрепата и защитата на нашия народ”.Зеленски благодари на България за подкрепата в областта на отбраната. “Това е пакет за отбрана, а не пакет за нападение. Това е пакет за родителите, за да защитят децата си”, каза украинският президент и добави, че в началото на войната руските войници са изнасилвали украински деца, извършвани са масови изтезания и масови погребения. “Ще продължим обсъждането на по-нататъшното лечение на украинските войници в България и обучението на медицинския персонал в България”, каза Зеленски.Украинският президент призова България да участва във възстановяването на Украйна в сферата на образованието и околната среда. “Обсъдихме сътрудничеството в областта на енергетиката като част от архитектурата на стабилността във всяка от страните. Трябва да предпазим хората от ценови кризи”, каза Зеленски и изрази задоволство, че енергетиката се превръща в един от приоритетите на сътрудничеството между България и Украйна. По думите му двете страни са обсъдили и сътрудничеството в областта на европейската и атлантическата евроинтеграция и са подписали декларация. “Бих искал да отбележа готовността на България да участва в тези усилия”, каза Зеленски, като отбеляза, че са започнали консултации на ниво съветници и посланици, и подчерта, че въпросите са започнали да се обсъждат на ниво посланици в България. Зеленски заяви, че посланикът на България в Украйна все още не е назначен, като добави, че ще коментира този въпрос на срещата си с българския президент Румен Радев.

Актуални въпроси

Сред проблемите между България и Румъния е въпросът за транзитното преминаване на румънски превозвачи през балканската държава.Румънските автомобилни превозвачи са принудени да паркират камионите си в Русе само на местата за паркиране на частен оператор, който прилага дискриминационни и прекомерни тарифи за румънските камиони в сравнение с българските, за да преминат границата, съобщава Националният съюз на румънските автомобилни превозвачи (UNTRR), цитиран от медиите.Според цитирания източник паркингът за камиони в Русе е пуснат в експлоатация през юни и се намира в близост до граничния пункт Гюргево с Румъния.”Докато браншът на автомобилния транспорт призовава за премахване на контрола на румънско-българските гранични пунктове и за създаване на специални ленти за улесняване на преминаването на леки и товарни автомобили, регистрирани в Румъния и България, парадоксално българските власти подкрепиха изграждането на частен паркинг за камиони в землището на община Русе, който започна да функционира през юни тази година без никакво официално съобщение, публична и контактна информация в интернет, електронна поща или медии”, се казва в съобщението.Според UNTRR при влизане в паркинга всеки камион получава вибриращ пейджър, който със звуков сигнал уведомява шофьора 10 минути преди реда му да премине границата.В същото време румънските шофьори трябва да платят дискриминационна тарифа от 25 евро при напускане на паркинга в сравнение с българските шофьори, които плащат 3-4 пъти по-малко, само 15 лева, около 7 евро.От друга страна, румънските превозвачи се оплакват, че в Русе българските и украинските превозвачи преминават с предимство, понякога дори без да влизат на паркинга, и ако влизат последни, излизат първи пред тези, които чакат повече от 24 часа.”Този координиран подход на българските власти нарушава принципите и регламентите на ЕС, които забраняват диференцираното и дискриминационно таксуване на превозвачите въз основа на тяхната националност. Ако не се вземат мерки, тази практика ще се разпространи и граничните власти ще създадат по-дълги срокове за изчакване, за да оправдаят създаването на такива паркинги и подобни неправомерни и дискриминационни практики, които са в противоречие с целите за увеличаване на плавността на движението на различни видове транспорт в рамките на Общността, както е посочено в европейския Регламент № 1100/2008, който предвижда премахване на контрола по границите на държавите членки в областта на автомобилния транспорт”, казват представителите на UNTRR.”За съжаление действията на българските власти са в разрез с претенциите за сътрудничество с румънските власти за ускоряване на присъединяването на двете страни към Шенгенското пространство”, се допълва в изявлението.

Жестоки заплахи

През 2022 г. често е имало ситуации, в които румънски шофьори на камиони са чакали до три дни, за да преминат този граничен пункт, казват представителите на Съюза.UNTRR счита, че действията на българските власти, като правят използването на този паркинг и диференцираното таксуване задължителни, представляват дискриминация, която не може да съществува в Европейския съюз. “Ако България продължи с тези практики, тогава смятаме, че Румъния трябва да се отдели от България с оглед на присъединяването си към Шенгенското пространство, тъй като няма какво да губи в отношенията си с България, където времето за преминаване на границата така или иначе се увеличава, но Румъния може да спечели, като премахне времето за чакане на границата с Унгария – границата, през която се извършва над 90 % от външнотърговския автомобилен транспорт на Румъния със страните от ЕС”, допълват представителите на организацията.UNTRR ще продължи да повдига тези въпроси пред членовете на румънския парламент, Европейския парламент, съответните български органи, включително органите за защита на конкуренцията, докато ситуацията не бъде разрешена.

Снимка: Българският премиер Николай Денков и румънският му колега Марчел Чолаку в Букурещ (източник: YouTube)

Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter.Каналът му в Telegram е тук. А тук е неговият профил в Substack.

About Author