Синая – красивото сърце на Карпатите

Един ден в румънския курорт

Яна Петрова

Ако искате да намерите прекрасно място за отдих и спорт, да се насладите на приказна природа, едновременно с това да усетите уникална културноисторическа атмосфера на забележителности с четиривековна традиция, да откриете постижения на европейската архитектура, живопис, скулптура, поезия, трябва да посетите румънския град Синая. В това „късче божествена земя“, наричано „перлата на Карпатите“, се преплитат легенди и история. За него се говори в превъзходна степен и тук е поставено началото на много модерни достижения за северната ни съседка…

Само на 200 км от българската граница при Русе, в долината на река Прахова и в пределите на обширен природен парк, се намира най-старият и най-известен румънски ски курорт, който предлага отлични условия не само за зимен, но и за летен и културен туризъм.Синая привлича стотици хиляди посетители със ски пистите си, с десетте си лифта, с минералните си извори, с красивите хотели и с едни от първите румънски санаториуми, но най-впечатляващите й забележителности са едноименният манастир и дворците Пелеш и Пелишор.

 

Синая възниква в края на XVII. век около манастира, дал името на града. Светата обител е създадена от румънския благородник Михай Кантакузин след поклонническото му пътуване до манастира „Св. Екатерина“ в планината Синая, Египет. Манастирът е основан през 1695 година на стратегическия път, свързващ Влашко с Трансилвания. Неслучайно сградата му е била проектирана да служи като манастир и като укрепена крепост по пътя между Букурещ и Брашов. Според първоначалния замисъл на Михай Кантакузин в манастира е трябвало да живеят 12 монаси – подобно на 12-те Апостоли. Постепенно броят им се увеличава. Изградените най-напред монашески корпус и църква са опожарени при отстъплението на османците през Руско-турската война (1735 – 1739). След възстановяването и разширяването на светата обител с болници, санаториуми през 1850 година около нея започва активно да се формира градска среда.

 

Манастирският комплекс Синая  включва Старата църква (1695) със запазен частично стенопис с евангелски сюжети, изобразяващи Страстите Христови, Новата (Великата) църква (1846), изградена в неовизантийски архитектурен стил с изображения в притвора й на Михай Кантакузин, на румънското кралско семейство – Карол I, съпругата му Елизабета и дъщеря им Мария. Ниски сгради, съчетаващи молдовския архитектурен стил с характерния за Влахия стил „Брънковяну“, ограждат два вътрешни двора. Впечатляващи за посетителите на действащия манастир са 1700-килограмовата камбана, първият религиозен румънски музей, който може да бъде видян именно тук, в Старата църква, с  богата колекция от икони, църковна утвар и книги. В Синайската света обител се съхранява и първата Библия, преведена на румънски език и отпечатана в Букурещ през 1688 година. На територията й се намира гробът на Таке Йонеску – министър-председател на страната  в периода 18.12.1921. – 19.01.1922.

 

През ХІХ век Синая пленява с природните си дадености и краля на Румъния – Карол І, който построява тук замъка Пелеш, лятната резиденция на кралския род чак до Втората световна война. Строителството на замъка продължава около 40 години (1873 – 1914) и е дело на германския архитект Йохан Шулц, чийто проект съчетава италианските традиции с немския неоренесанс. Довършителните работи принадлежат на чешкия архитект Карел Лиман. Красота и величие струят от стройните отвесни контури на двореца Пелеш, от фрагментираните му фасади, от асиметрията на сградната композиция, разкриващи художествените особености на немския неоренесанс. Вътрешният интериор, украсен с богати дърворезби и изискани тъкани, свидетелства за влиянието на барока. Модерните за епохата стилове се преплитат в изящното оформление на дворцовите зали (Пантеонът, Съвещателната зала, Флорентинската, Оръжейните зали, Мавърският салон, театралната и концертната зала). Всички те поразяват посетителите с великолепието и разкоша на интериора, с мебелите, с произведенията на изкуството, с колекцията от оръжия, със златните и сребърните изделия, с гоблените и килимите, тъкани от най-добрите майстори на Изтока. Впечатляващи са и рисуваните витражи, изработени в Швейцария.

Замъкът има разгърната застроена площ от 3200 кв.метра, 168 стаи и 30 бани. Това е първият дворец в Югоизточна Европа, който е електрифициран, разполага със собствена отоплителна система, асансьор и вградена система за почистване. Но не само мащабите, архитектурата и разкошът удивяват посетителите на двореца. Тук може да се усети атмосферата на една отминала епоха, да се научи нещо повече за личността на Карол І и на кралица Елизабета.

Впечатляваща е колекцията от оръжия и доспехи на румънския владетел. Тя наброява повече от 4000 предмета, представящи военното изкуство от различни времена и части на света. За нас, българите, особено интересен детайл в оръжейната зала е камината, над която има фреска, изобразяваща битката при град Никопол през 1396 година между западноевропейските и османските войски.

Забележителна е и колекцията от произведения на изкуството, включваща скулптури, живопис, мебели, изделия от злато, сребро, слонова кост, книги, огледала, килими и гоблени. Може би зад великолепието и богатството на тази колекция стои съпругата на Карол І – Елизабета, наричана „кралицата поет“, чийто творчески дух се усеща осезаемо в концертната зала, в малкия театрален салон, в произведенията й, които могат да бъдат видени тук.

 

Величието на двореца Пелеш се дължи и на прекрасните му градини, на терасите, окръжаващи замъка, украсени с фонтани, статуи, стълби, лъвове и с други декоративни елементи. Впечатляваща е статуята на Карол І пред главния вход, дело на италианския скулптор Рафаело Романели. Тук красотата е навсякъде – и в това, което човек е сътворил, и в създаденото от природата. Защото замъкът се издига сред планината, а гледката към нея е невероятна. И не е случайно, че Пелеш е класиран сред седемте чудеса на Румъния, втората по посещаемост забележителност на страната след замъка Бран.

Съвсем близо до двореца на Карол І се намира замъкът Пелишор („малкият Пелеш“), построен на прага на ХХ век (1899 – 1903) като резиденция за наследника на румънския крал и негов племенник – Фердинанд, и съпругата му – Мария.  Дворецът Пелишор е изграден от чешкия архитект Карел Лиман  в стил „модерн“, умело съчетаващ се с елементите на византийската и келтската символика. Мебелировката и вътрешното обзавеждане са проектирани от виенския дизайнер Бернхард Лудвиг, но във всеки детайл от интериора се усеща изтънченият вкус на кралица Мария.

Замъкът разполага със 70 помещения, които впечатляват с изяществото си. За разлика от Пелеш Пелишор е много по-светъл. Декорацията на почти всички стаи съчетава любимия стил на Мария „арт нуево“ в комбинация с византийски, келтски елементи и ориенталска орнаменталистика. Още при влизането в  двореца посетителите се удивяват от парадния хол, висок колкото три етажа, от стъкления таван, украсен с витражи, от картините по стените. Особено впечатляващи са Златната стая, Параклисът, кабинетите на кралица Мария и на крал Фердинанд І. Именно Златната стая е избрана от Мария за последните й дни – може би защото най-силно й напомня за родната Шотландия. Но в предсмъртното си желание кралицата иска сърцето й да бъде погребано в любимия й дворец в Балчик. След връщането на Южна Добруджа на България сърцето на Мария е местено от Балчик в Бран, в Националния исторически музей в Букурещ и през 2015 година негов последен дом става замъкът Пелишор.

Замъците Пелеш и Пелишор не изчерпват забележителностите на Синая. Тук се намира вилата на великия румънски композитор Джордже Енеску, превърната в къща музей. Известно е казиното на Синая, отворено през 1921 година по модела на легендарното казино в Монте Карло.

 

Своите гости очакват разкошните хотели, ресторанти, кафенета, впечатляващите вили, спа центрове. Посетителите на града могат да се наслаждават на очарователни заведения, неповторими планински пейзажи, ски спорт по пистите на курорта или приятна разходка с лифт. Този райски кът е събрал в едно чудна природа, чист въздух, история, отлични условия за ски. Не е случаен фактът, че през 1935 година Синая е домакин на Зимните олимпийски игри.

След всичко, което човек е видял тук, му се иска отново да се върне и да посвети много повече време на Синая – божествената земя в сърцето на Карпатите.

Прочети и на румънски език!

 

 

 

About Author