Петър Велчов: Българите в Банат трябва да сме единни, за да бъдем силни

Председателят на секцията на Съюза на българите в Банат – Румъния за Стар Бешенов разказва за проблемите в селото, за решенията, които неговата организация предлага, за историята на павликянската общност в  региона, за нейните нужди и очаквания към сънародниците в България

Владимир Митев

Петър Велчов е председател на филиала на Съюза на българите в Банат – Румъния за Стар Бешенов. Той е роден в село Ловрин, окръг Тимиш, в семейство на банатски българи (павликяни). Учи в гимназията в Стар Бешенов до десети клас, като диплома за средно образование получава от техникум по електротехника в Тимишоара. Велчов работи дълго време в системата на румънските железници – в Стар Бешенов и на други места. През 2008 г. за кратко става заместник на кмета на Стар Бешенов Георги Наков, след което е избиран mpu пъти за председател на филиала на българското дружество в Стар Бешенов. В момента e u заместник-председател на дружеството на банатските българи, чиято централа е в Тимишоара.

Господин Велчов, в какво се изразява Вашата дейност в българското дружество, което в Стар Бешенов е и политическа сила?

От 2008 г. съм член на общинския съвет на Стар Бешенов. Когато дойдох тук, сградата, в която се намираме в момента – наречена „Българската къща”, беше стара. Ремонтирахме я през 2009 г. Пуснахме горния етаж като хотелска част през 2011 г. Тук има десет стаи с бани. Към българската къща е изградена и сцена за концерти. Сградата се стопанисва от Съюза на българите в Банат – Румъния. Стремим се да благоустрояваме селото.

Аз съм председателят на местния клон на българското дружество. Решавам проблемите, които имат хората от Стар Бешенов. Всеки ден от понеделник до петък работя за тях. Организацията ни има около 300 членове. Не всички българи павликяни от селото са се присъединили към нас. Онези, които са част от локалната ни структура, избират на общо събрание 15 местни съветници. Те определят председателя на филиала. Досега съм бил избиран за председател три пъти.

В момента виждам реновирани сгради в Стар Бешенов. Kora започна неговото обновяване?

3апочнахме да правим спортни терени от 2006 г., когато покойният български депутат в румънския парламент Николае Миркович беше председател. Музеят бе открит през 2004 г. Така че дружеството ни развива и културата, и спорта. През целия си живот съм бил вратар на футболния отбор. Сега съм вратар на ветераните от нашия клуб „Победа”.

От 2009 г. започнахме работа по проект за развитие на инфраструктурата в селото. Аз председателствах заседанията на общинския съвет и подписах стартирането на проекта от 2009 г. Той получи финансиране през 2015 г. Сега обаче селото не се управлява от българската партия (нашето дружество), а от друга формация (Националнолибералната партия — бел.ред.). Получи се така, че ние засяхме, а друг дойде да обере реколтата.

Докато ние бяхме на власт, благоустроихме детската градина, за да могат децата да спят там. Изгради се „Българската къща” (дом за гости на селото, към който има и сцена за концерти – бел.ред.). бяха построени спортна зала и още едно игрище за футбол покрай реката. Бяха създадени условия за дейността на танцовия ансамбъл. През 2015 г. бе направено нощно осветление на стадион „Христо Стоичков”. През 2013 г. известният футболист бе тук и имаше мач българи срещу румънци. Тук бяка Михтарски, Драголов и още няколко души. Стоичков дойде отново през 2015 г.

Какво искат хората сега? Какво трябва още да се прави?

За селото трябва да се направи още много. За дружеството също. Ние загyбихме изборите. Сега трябва да се обединим, за да бъдем сипни. Ние сме силни, но трябва да бъдем още по-силни.

Разбирам, че има разделение в българската общност?

Има разделение – между хората. Те казват, че дружеството принадлежи на всички българи. Но онези, които не са негови членове, не могат да решават проблемите му. Ако те влязат в дружеството, тогава може.

3ащо хората не влизат в дружеството и защо са гласували за друга партия?

Искали са да се промени нещо. 3атова изгубихме изборите.

Имало ли е недоволство от вашата партия?

Имало е, защото хората казваха, че не се е направило достатъчно за Стар Бешенов. Но това е голямо село. Само пътищата в него са 43 км. През 2004 г. 20% от пътищата бяха каменни. Сега вече 43 км пътища са асфалтирани, за да може всяка кола да влезе. Да могат да идват пожарникари при всеки.

Вие сте допринесли за създаването на музея. Как възниква тази идея и как я реализирате?

Този музей е създаден през 2004 г. От 2008 г. като стигнах тук, исках да пресъздадем стая от павликянски дом, която да показва бита на нашите прадеди — как е изглеждала една къща отвътре. Помогнах в тази стая да бъдат сложени носии. През 2012 г. музеят подписа меморандум с Университета в Тюбинген и Банатския музей. От учебното заведение дойдоха, направиха разкопки и това, което извадиха (находки от неолитната eпoxa — бел.прев.), го оставиха в музея.

През 1799 г. край близкия град Надсентмиклош (дн. Сънниколаумаре) бе открито златно съкровище, за което се смята, че е свързано с прабългарите. Разговаряли сме с официални лица в София да съдействат, за да се направи копие на това съкровище и част от копието да бъде изложено при нас, а друга част в музея в Тимишоара.

Какво е актуалното състояние по този въпрос?

Не знам. Мисля, че в София трябва да кажат какво става.

Очаквате подкрепа от България?

Да.

Освен този въпрос за съкровището, какво очаквате от България и от българите? Получавате ли учебници?

Не много. Тук идва някаква асоциация, която ни донесе учебници. Ще ги дадем на учителите по български език в гимназията. В селото децата учат български език 4 часа седмично. В Стар Бешенов е най^–старото училище по български език в света (1745 г.). Свещениците са предавали на български език още преди два века. България е освободена 1877-78 г. А ние сме имали училища 130 години по-рано.

Съществували са български училища и в Османската империя. А Вашето училище е учредено покрай църквата. 3наете ли имената на хората, които са основали това училище?

В църквата са изписани имената на духовните лидери на Стар Бешенов от основаването на общността досега. Ние сме имали свещеници хървати, които са съставили нашите духовни книги. Затова пишем на латиница.

Как живее Вашата общност в по-ново време – след Втората световна война?

По времето на комунизма вярата ни е била преследвана. Имали сме един свещеник Калапиш. Той е роднина на моята жена. Бил е много мъдър. Направил е така, че хората да имат възможност да посещават църквата. В другите села църквата е била затворена, а тук тя е посрещала вярващите.

Той е постигнал това с дипломация с румънската държава?

Да.

Видях, че е открит паметник на преселените в долината Бараган (Югоизточна Румъния). Какви са причините за тази депортация?

Когато комунизмът се установява в Стар Бешенов, цялата земя е била на хората. Тези, които са имали повече земя, са наричани „чабури“. 3а да стане колективизацията, трябвало е да се вземе земята на по-богатите. Те не са искали да я дадат. Затова през юни 1951 г. 84 семейства са натоварени на вагони и са депортирани в долината Бараган. Там няма жилища, където да се подслонят. Трябвало е да си построят къщи, да си доставят вода, да си направят тyхли. В продължение на 5 години живеят там.

Комунизмът изземва земята и я дава на кооператива. Депортираните се завръщат през 1956 г., но докато им върнат жилищата, минава още време. В моето семейство не сме имали депортиран човек, но в семейството на съпругата ми например са пострадали от промените.

Как румънската държава компенсира депортираните?

Компенсира ги, защото от 1991 г. досега тя добавя всеки месец някаква сума към техните доходи и пенсии. Имат и преференции при право да пътуват с румънските железници.

Исках да кажа, че за жителите на Стар Бешенов, които са останали тук, животът също е бил много тежък. Около 1970 година обаче наблизо се открива граничен пункт. Нашите хора са отивали в Югославия да работят и така са се поддържали финансово.

Спортът също е ваш приоритет. Какво прави организацията на българите в Стар Бешенов за спорта?

Поддържа отбора „Победа”.

Но нали тимът е към общината?

Да, поддържахме го при предишната администрация. Сегашната също дава пари за клуба. Това е нещо добро. Спортът е здраве. Ако не спортyваш, ще се разболееш.

Какво прави „Победа” сега?

Миналата година завърши на трето място в четвъртата румънска лига. Сега има 5 победи, 5 равни и 1 загуба. Отново е на трето.

Развиват ли се други спортове в общината?

Волейбол за деца. Неотдавна те бяха на спартакиада в България.

Какви връзки има селото с България?

Ние сме побратимени със селата Бърдарски геран, Ореш. Понякога идваме в България за участие във футболни турнири за ветерани. Тази година взехме първото място. Аз самият всяка година посещавам световен събор на българите по света във Варна.

Какви впечатления имате от българите, които идват тук?

С побратимените села общуваме много добре.

Има ли много българи, които не са павликяни, но пак идват при вас?

Има. Чува се за Стар Бешенов, че при нас има българи и хора от България идват при нас. Посещават музея. Това са обикновени хора. Те могат да спят тук в българската къща.

Всъщност и в момента в селото се провежда среща на художници от България и Румъния…

Да. Тази среща е организирана от местния художник Иван Василчин, а не от дружеството. За нас той не означава нищо. Ние сме му помогнали много, но той направи лоши неща за дружеството.

Той бе организатор на протестите срещу бившия кмет от средите на българското дружество Георги Наков. Тези протести бяха една голяма лъжа, защото твърдяха, че тук се добива шистов газ, а истината е, че такъв няма.

В селото мнозина споделят, че българският език и дух постепенно изчезват – заради смесени бракове и заради идването на нови жители от други народности. Какво прави Съюзът на българите в Банат – Румъния, за да противодейства на тази тенденция?

Ние от съюза на банатските българи в Стар Бешенов се опитваме да привлечем повече млади хора в дейностите са. Те са бъдещето!

Как чувствате България?

Ние сме тук от 279 г. И ние сме се опазили. Останали сме българи – павликяни. Вярата ни е опазила. Винганчаните тръгват от Чипровци, за да  си опазят вярата. Нашите прадеди са избягали от Ореш, Трънчавица и Белене. Има католици там, но не са много.

Този, който идва тук, е Никола Станиславич. Неговият чичо е Филип  Станиславов. Вие знаете, той е направил първата печатна книга на новобългарски език „Абагар”.

България е нашата майка. Ние пазим своята връзка и български дух. Мисля, че хората, които са тук в Румъния, може да са дори по-българи от хората в България.

Прочети и на румънски език!