Мария Гевара: Румънската левица е сравнително малък, но жизнен балон

Владимир Митев

Мария-Луиза Гевара е бойно име (псевдоним) на румънска активистка за жилищни права, права на работниците от неевропейски страни и прогресивни въпроси като цяло. Тя е част от Групата за социалистическо действие (GAS), която е марксистки ориентирана гражданска организация в Румъния, и работи на терен за Общия фронт за жилищни права, една от гражданските организации за жилищни въпроси в Румъния. Мария-Луиза Гевара разговаря с “Моста на приятелството” в контекста на проекта си за опознаване на различните лица на Румъния през изборната 2024 г. и как те виждат развитието на румънското общество.  

Впечатленията ми от румънската левица са, че може и да не е голям балон, но като че ли има някаква ефервесценция, в смисъл че има повече движения на местно ниво, по-малки или по-големи общности онлайн и офлайн. Има културни центрове, да речем, като Art Hub (затворен в началото на 2024 г. – бележка на редактора) или Filaret 16 в Букурещ, Acasă в Клуж-Напока, или Iedera в Тимишоара. Така че ми се струва, че може би не са много хората. Например, знам, така чух, че жилищното движение в Тимишоара има само няколко членове, но всъщност ми се струва, че в Румъния изглежда има място за левицата. Това е моето впечатление, след като имам българския си опит. Впечатлението ми е, че хората наистина могат да се справят, могат да се развиват в тази тенденция. Как виждате състоянието на румънската левица днес и през последните години? Как се развива тя?

Да, абсолютно сте прав, защото в румънската левица има истинско раздвижване, макар и малко. Има много млади хора. С други думи, в Румъния можем да кажем, че имаме два вида леви. В известен смисъл имаме старото поколение, така да се каже, което е над 50-годишна възраст, някои от които са част от Румънската социалистическа партия или симпатизират или изпитват известна носталгия към режима на Чаушеску или комунистическия режим, но са доста социално консервативни, а от друга страна, имаме прогресивната левица, така да се каже, която се състои от млади хора. Повечето от по-възрастните нейни  членове са на възраст до 45 години. Има много млади хора, т.е. такива, които са под 30 години и които са изключително активни. Те очевидно имат енергия, имат време, справят се добре в социалните медии и наистина организират всякакви събития, обществени групи. Както казахте, това са места, където хората могат да се срещат и въпреки че няма финансова подкрепа от държавата за тези пространства, все пак младите левичари намират финансиране, намират начини да се организират и това дава огромна надежда. 

Да, Румъния няма много дълга лява традиция, дори и да сме имали комунистически режим. Нямаме дългата традиция на французите, испанците, италианците, гърците например. И това прави така, че да, има много млади хора, които са чували за левицата наскоро, може би през последните 10 години, така да се каже, и някои от които са учили в чужбина и са чували там за леви идеи. Някои се социализират към левицата благодарение на интернет. И тогава наистина има един кипеж, една енергия. 

Бих казала, че проблемът е в това разделение на поколенията. Има, как да кажа, пропаст между двете поколения, защото има много големи и много важни точки на несъгласие. И вторият проблем е фактът, че да, левицата е много активна в Румъния, на местно и културно ниво, но не и на политическо ниво, в смисъл на създаване на политическа партия или движения, които да са наистина силни в политическо отношение. Наистина не виждам как нещо конкретно може да се появи много скоро, но с времето със сигурност ще се появят. Но не точно сега. Не се вижда никаква политическа сила вляво. 

Имаше епизод с партията Демос, който деморализира много хора вляво, защото за съжаление се провали. Причините са много и аз не искам да навлизам в подробности, защото не бях там, за да ги разбера. Дори и при провален политически проект, с времето, колкото повече се организираме и колкото повече събития и проекти правим, се надявам, че ще излезе нещо по отношение на активната политика, на политическата власт. Но засега, да, засега това е едно културно преливане.

Да, всъщност тази левица се нарича интелектуална левица, в една от дефинициите си. Изглежда, че румънските леви са дори мейнстрийм в някои области. Например съществува така нареченият социален театър. Миналата година отидох на представление на социален театър, което се играеше в театър „Маска“. Там видях един човек, с когото никога не съм общувал, но той заемаше много влиятелна позиция в един от най-добрите или може би най-добрия университет в Румъния. Обърнах се към този човек. Казах: „Вие не сте ли този господин? Този човек ми каза, че и той ме познава. След което получих покана да се срещна с този човек, когато отида в Клуж. 

Бях изумен от този епизод, защото ако отида в театър в София или в Русе, 99 процента или дори повече е сигурно, че няма да срещна ляв ръководител на университет, който да ме покани да се срещна с него или нея след едноминутен разговор. Така че ми се струва, че, първо, това е много добро качество, което ценя у румънците като цяло, не само у левичарите. Имам предвид откритото отношение и донякъде, според мен, искреното любопитство. След това идва това отдадено отношение към това, което правиш, което се наблюдава в румънската левица, но също и при активисти с различна идеология. И виждам, че много хора притежават и балкански хумор, прямота и са достъпни за дискусия. 

Но тук искам да спра с хвалебствията и да задам един въпрос. За мен не е непременно проблем, че румънската левица не може да създаде влиятелна партия, с която да участва в политическата борба в Румъния. Защото, например, в България наскоро имахме кандидат, когото много хора признават за лидер на „българската нова левица“ от дълго време, и тя почти спечели кметските избори в София, имаше само 5000 бюлетини разлика от кмета, който спечели, но и в този и в други случаи “лявото” е в комбина с консерватори, националисти, русофилски икономически интереси. В България много хора тълкуват “лявото” по много тесен начин като означаващо антизапад, антиамерикански демократи, антиевропейска комисия, анти-Сорос. 

Така че ми се струва, че в българската левица с времето на преден план излизат може би по-хубави хора, по-млади хора, но в крайна сметка нищо не се променя или нещата се променят много бавно. И левицата си остава най-вече едно оръжие срещу Запада и предполагаемите негови представители у нас, особено срещу Западна Европа. Но това е разбиране, сляпо за факта, че и в Западна Европа има левица. Има левица и в Украйна, при това в условията на война. Има левица и в Полша. Така че в нашия регион има донякъде статично разбиране за това какво означава ляво и това разбиране е продължение на Студената война. В този контекст е интересна румънската левица, където според мен има повече разнообразие и хората не се определят непременно геополитически и анти-всичко ново/всяка реформа, а се опитват да изградят нещо свое. 

В този контекст как румънската левица се отнася към това, което наричаме Русия? Знам, че Русия е много широко понятие. Ако се наложи да определим какво е Русия и какво не е, можем да изпитаме трудности. Но до каква степен тази сянка на Русия съществува в румънската левица – сянка, която вероятно съществува до голяма степен и в западната левица, която също се дефинира в значителна своя част като антиамериканска или антиизраелска по ориентация? До каква степен тази т.нар. “независима румънска левица” означава, че хората са независими сами по себе си, включително от всички хегемонистични сили в света?

Много добър въпрос. Не знам дали мога да говоря от името на цялата левица. Но от това, което забелязах през последните две години, откакто съм много по-активна не само във Facebook, е, че не ми се струва, че Русия има някакво присъствие или че има някакво влияние върху румънската левица като цяло. 

Сега, след избухването на войната в Украйна, очевидно има леви, които имат определена антируска позиция, а има и леви, които са обвинявани в танкизъм от други леви. И бих казала, че само през призмата на войната в Украйна в нашите разговори има Русия. Иначе говоренето за наследството на СССР, за комунистическа Русия, така да се каже, мисля, че е доста нюансирано. Искам да кажа, че в разговорите, които водим, много от нас се опитват да имат доста балансиран поглед, т.е. да разберат и какво е било добро в СССР, какво е било направено добре и какво не е било наред. Но като цяло, поне на мен лично, не ми се струва, че призракът на Русия е огромен за нас, и не ми се струва, че е огромен сред по-старото поколение левичари. Нито пък в редиците на младите. И това вероятно е така, защото Румъния, исторически погледнато, се отдалечи от СССР през 60-те и 70-те години на миналия век. Може би България е имала повече търговски и културен обмен с Русия. И може би затова призракът на Русия е много по-силен в България, отколкото в Румъния.

Добре. Исках да ви попитам в този контекст можем ли да направим някакво описание, може би сравнително кратко на лявата инфраструктура в Румъния. Имам предвид какви организации, общности, граждански медии можете да изброите? Знам, че сигурно не можете да ги изброите всички и може би някой дори ще се оплаче, че не е уважен, ако не е споменат. Но моята цел не е да създавам недоволство. Ако можем да говорим широко за това прогресивно ляво или алтернативно ляво, интелектуално ляво пространство, каква инфраструктура има то?

Трябва да помисля малко за това, защото, както казахте, трудно е да се обхванат всички. Бих казала също, че двата големи центъра на лявото пространство очевидно са Букурещ и Клуж, защото те са и големи икономически, социални и университетски центрове. Но например на университетско ниво университетът в Сибиу има някои изключителни проекти и хора. Това, което те правят по отношение на левите публикации във всяка академична област, ми се струва супер. Всеки ден откриваш нови, интересни публикации – от литература до социология, до политика и икономика, които са изключителни, наистина изключителни. В академичната среда в Букурещ и Клуж също има професори и академични дейци, които са много, много добри. От това, което разбирам от другарите, понякога проблемът е в академичната администрация, в университетската администрация, която не е лява и очевидно е по-трудно да се работи по леви теми в академичната среда. Бих споменала и Крайова, където също имаме леви другари в академичните среди, а очевидно има и много други в други градове.  

Съществуват и всички тези културни центрове, които споменахте, Art Hub (който за съжаление временно затвори) и Filaret 16 в Букурещ, Acasă в Клуж. Вече има и други малки центрове за срещи на артисти и политически активисти. И след това имате различни асоциации или неправителствени организации – Politeia от страна на информацията за работниците, Общият фронт за право на жилище, който вече споменах, всички феминистки организации, от Pe Stop до “Благодаря за цветята”, Feminism Romania, E-Romnja, която е в пресечната точка на феминизма и етническата дискриминация. Искам да кажа, че не бих могла да ги изброя всичките. А от политическа гледна точка партията Demos беше много голям проект, който сега е много по-малък. След това имаш GAS – Група за социалистическо действие, BTM – Марксистки младежки блок, после имаш доста анархистки организации в Клуж. Filaret 16, която е не само център, но и група от млади хора, които са много ангажирани и много активни. Това е една широка палитра, една лява инфраструктура и платформа. След това и онлайн левицата, да речем с групата Прогресивна левица във Facebook. Има левичари, които имат деца или, имат работа и не могат да се включат по друг начин, освен онлайн. И на, има всякакви възможности да се включите повече или по-малко активно в лявото. 

Звучи ми като голяма лява субкултура. По-интересното е, че аз знам за политическия театър може би от поне 6 години, ако не и повече. И ми се струва, че около тези представления има хора, израснали в политическия театър.

Много е интересна тази субкултура, защото ми се струва, че хората като че ли създават църква, но това не е църква, а всъщност е един вид театър в общността. И хората израстват в тази общност. Не им се налага да се подчиняват напълно на външния свят. Могат да намерят свой собствен свят и да израснат в него, да станат зрели или възрастни, както се казва. Това е моето впечатление. Не знам дали е вярно, но мисля, че видях точно това. Сякаш хората, които тогава са били по-млади, ги виждам сега, когато ходя на политически театър. Виждам това представление, за което споменах. Виждам бивш държавен секретар в Министерството на културата, виждам влиятелен човек от университета “Бабеш-Бояй”, както казах, така че ми се струва много впечатляващо. Съществува и някакво ляво медийно пространство и не знам дали искате да коментирате това пространство, какъв релеф има то?

Разбира се, да, като медийно пространство то зависи от това как разбираме медийното пространство и какво вземаме предвид. Е, имате леви издания като CriticAtac, което е една от платформите, където пишат леви автори. Има Dezarticulat, Trepanatsii, които също имат своята ниша. Вижте, там сте вие от Cross-Border Talks, там е Флорин Платон, който стартира Contracurent, Baricada… Мисля, че има още в YouTube (Силвиу Файар например) и във Facebook. А що се отнася до публикациите, т.е. левите вестници като такива, няма официален ляв вестник с голям тираж. В Румъния обаче все още има вестници, които публикуват статии с по-социално или ляво съдържание. 

Вижте Libertatea! Когато главен редактор беше Толонтан и около него беше целият редакционен екип, имаше много журналисти, които публикуваха социални проучвания и ми се струваше, че са доста ангажирани с левицата, но както може би сте видели, той беше изгонен заедно с Юлия Росу и мисля, че още някой, защото имаше някакви проблеми с групата, която ги купи от Швейцария. Сега остава да видим какво ще публикува редакцията на Libertatea и дали ще има същата свобода да публикува по-ляво. След това имате VICE Romania, която беше закрита и където, въпреки че не беше лява, можеха да публикуват някои социални проучвания, някои по-ляви теми или поне от страната на социалния прогресизъм, т.е. всичко, което означава за LGBTI общността въпроси, които младите хора си задават в днешно време. Факт е, че някои хора ясно пишеха за експлоатацията на работното място, т.е. това все още беше платформа, в която можеха да се изразяват определени идеи, но тя беше закрита. Така че това са двата големи проблема, с които ще се сблъскаме оттук нататък, къде ще намерим повече леви статии в публичното пространство? 

И вижте тук и Scena9, която е проект, подкрепен от банката  BRD. Искам да кажа, че има едни пари от една банка, които понякога отиват за културни субекти, ако не очевидно леви, то поне малко леви. После има Mindcraft Stories, където има интересни идеи, искам да кажа, че има, има публикации и издателства, забравих някои от тях. Има и подкастове. За съжаление не знам достатъчно за тях. Искам да кажа, че те са отдушници за леви идеи, но все още нямаме ляво издание. 

Погледнете Франция като пример, защото я познавам по-добре, те имат Mediapart, който е независим вестник, издържан само от абонаменти, и има повече леви идеи, макар че те не са най-радикалните. След това, преди няколко години, се родиха и два онлайн медийни проекта, единият наречен Le Media itself, а другият Blast, които имат много критични позиции срещу неолибералната политика на Макрон, които канят леви личности да се изявяват и където също имат много голяма онлайн аудитория. На мен ми се струва, че Le Media откри и телевизионен канал, но те, например, имат проблема, че различните компании за кабелна телевизия не им дават канал, по който да излъчват. А французите също така слагат спирачки на медийната страна на левите идеи. В Румъния все още сме в началото, доколкото виждам, и ви казах, че с факта, че Vice беше закрит и че важни журналисти бяха уволнени от Libertatea, може би ще е по-трудно, поне през следващата година, да видим повече леви издания, но на, не знам, може би ще има повече проекти като Casa Jurnalistului, нещо подобно, което ще се появи и ще бъде по-ляво. 

Да. Но от това, което знам, вие сте член на GAS – Група за социалистическо действие. Бихте ли ни разказали за тази група? Каква дейност развива тя? И между другото, има и нещо друго. Съществуват и марксистки читателски кръжоци. Те също могат да бъдат тема…

Имаме тези марксистки кръгове за четене, феминистки кръгове за четене, които понякога се провеждат онлайн, понякога физически. В Букурещ, Клуж и Брашов вече имаме няколко кръга. И ние идваме от различни краища на левицата, така да се каже. Доста сме разнообразни. Това, което планираме да направим, е освен тези кръгове за четене да проведем и политически действия, като преди всичко сме солидарни с повечето синдикални движения и протести от страна на работниците. Но също така погледнете протестите с Палестина през последните месеци. 

И да, бих казала, че все още сме в началото, така че ще мине малко време, преди да имаме пълно портфолио от проекти. Но също така е трудно да се започнат активни проекти, защото, както казах, левият балон е сравнително малък в Румъния, а работническата класа все още не е политизирана и именно върху това трябва да работи левицата като цяло, румънската левица не трябва да остава само на етапа на интелектуалната левица или културната левица, а трябва да започне да се отваря към работническата класа. 

Въпросът е, че в Румъния левицата е все още в зародиш и тогава е важно да се четат фундаменталните текстове на левицата. И именно от това започнаха кръжоците по четене. Има голям интерес, особено от страна на студентите и младите хора, които са жадни за знания, за научаване на нещо различно от капитализма, който ни се набива в гърлата в училище, по телевизията, в обществото и като проекти, които на практика са започнали от нулата и с нула пари. Те са сред най-успешните проекти на читателските кръжоци. Има и други в Румъния и Букурещ. Другарите от BTM – Марксисткия младежки блок, също имат читателски клуб. Това означава, че става дума и за самообразование по лява теория. Казвам левичарска, защото, да, тук влизат няколко течения, което е необходим етап от формирането на по-силна левица в Румъния.

Да. Искам само да завърша тази част с румънската левица, с нещо, което сам научих. На първо място, бях в Клуж през ноември, присъствах на прожекция на палестински филм в анархисткия център Acasă и след това разбрах, че на протеста за палестинска солидарност в Клуж през януари е имало 400 души, ако не се лъжа. От моята българска гледна точка това число е много впечатляващо. Казвате, че балонът на румънската левица е малък, но 400 души ми се струва много, много голям брой, включително дори за стандартите на София, където на подобни протести се събират може би едва 100 души. Това е много голям брой за какъвто и да е протест. 

Можете ли да ни разкажете малко повече за това движение в подкрепа на Палестина? Изглежда, че Румъния е част от една европейска или западна тенденция на солидарност с един народ, подложен на невероятно насилие. България все още има своите леви хора, но като цяло духът в обществото ми се струва много различен. Всъщност и моето усещане за България е, че повече неща, ако изобщо има нещо, преминават държавния интерес. Струва ми се, че имаме по-малко хора, които, изразяват искрено и автентично политическата си позиция. Като че ли изразяваме позиции, за които сме сигурни, че имаме подкрепата на някоя сила в обществото или в международен план. В този контекст можете да ми кажете или да представите какво се случва в тези протести, до какво водят, какво променят. Разбрах, че изглежда има някакъв натиск върху палестинците в Румъния във връзка с тези протести…

Да, да, 400 души в Клуж, в Букурещ, имаше не знам кой от протестите, на който събраха около 1500 души. Което, да, е огромно за проблем, който, както казахте, може да се разглежда като нещо съвсем западно, като западен проблем. 

Пропалестинските протести в Букурещ започнаха заедно с палестинската общност, която е доста важна в Румъния. Тя съществува в Румъния от 40-50 години, може би дори по-дълго, като се има предвид, че комунистическият режим или режимът на Чаушеску, в зависимост от това как искаме да го наречем, е имал връзки с Палестина. Много от тях дойдоха тук да учат и останаха. И създадоха семейства тук. Някои дойдоха по-късно, след 90-те години. Във всеки случай палестинската общност в Букурещ и в Румъния е важна. Тя има доста голям брой членове, а освен това съществува и Асоциацията за солидарност Палестина-Румъния, основана от румънец, която работи в тясно сътрудничество с палестинската общност и която е изградила мост, така да се каже, между общността и нас, левичарите. Палестинският въпрос е въпрос на левите низини, биха казали те, защото, да, това е един потърпевш народ, жертва на 70-80 години потисничество и политическо насилие. Фактът, че толкова много хора дойдоха на протестите, също е впечатляващ за мен.  Сгрява ти се сърцето, когато видиш хора, дошли заради проблем, за който може би средностатистическият румънец би си казал „какво ме интересува“. 

Споменах, че е писано за натиска от страна на полицията върху палестинската общност да не протестира. Може би това е чувствителна тема, но бих ви помолил да кажете нещо по въпроса!

Разбира се. Мисля, че трябва да се каже и хората да знаят, че има голям натиск от страна на полицията и тайните служби SRI. Самата аз бях сплашвана от жандармерията и SRI на един от протестите. Моите другари бяха още по-жертвени, в смисъл че полицията взе личните им данни и на следващия ден отиде в домовете им, често на адреса по личната им карта, който е адресът на родителите им. И хората действително се събуждаха, за да разберат, че полицията е дошла да пита за сина или дъщеря им и защо са били на протеста. Става дума за румънски активисти. 

Що се отнася до палестинската общност, тези шествия и демонстрации се разрешават при драконовски мерки, в смисъл че поради този натиск палестинската общност често е принудена да се разграничи от левите послания и левите другари, които се присъединяват към тях, защото казват „не искаме да имаме проблеми с полицията“, а полицията обикновено се насочва към нас, левите, но и особено към младите палестинци… Насочва се към тях много по-лесно, за да ги легитимира, да ги сплаши. И този натиск се засили много след октомври, защото по време на шествията и протестите преди октомври полицията нямаше нищо общо с нас. Имам предвид, че полицаите бяха там и само наблюдаваха, за да се уверят, че всичко е наред. 

Например, струва ми се, че през август имаше демонстрация на Университетския площад в Букурещ и беше много горещо. Тогава  на един възрастен член на палестинската общност му стана лошо и полицията дойде и му помогна, извика линейка, така че те бяха много сговорчиви с нас. Първоначално изобщо не се интересуваха от това какво скандираме, какво пише на плакатите. И изведнъж, с настъпването на месец октомври и увеличаването на протестите, жандармерията започна да проверява какво е написано на плакатите, да казва, че не ви е позволено да използвате определени лозунги. Особено голям беше проблемът с едно скандиране, което беше сметнато за антисемитско от министъра на вътрешните работи на Обединеното кралство, за която се знае, че е много консервативен човек, и който, мисля, дори беше изгонена от собственото си правителство заради това колко екстремистки е настроена. И румънските власти приеха за даденост това, което тя каза, че този лозунг  „от реката до морето…“ и няма да продължавам, че е антисемитска, и го приеха за даденост и то остана така. Сама по себе си той не е антисемитски. И съществува този риск, че напоследък в международната юриспруденция се опитваш да приравниш антиционизма и антисемитизма и автоматично получаваш удар в устата. Така че да, властите са много, много настроени срещу нас. И да, ще бъде все по-трудно да можем да правим тези протести, да имаме платформи, да се изразяваме и ще има още сплашване, сигурна съм.

Снимка от Aidan Roof: https://www.pexels.com/photo/person-on-truck-s-roof-2449600/

Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук.

About Author