Каталин Григоре
През тази година, когато Католическата църква по света предложи синодален път за общността на вярващите, Никополската епархия в България, заедно с епископа, който е неин пастир, Негово Високопреосвещенство Страхил Каваленов, намери свой собствен начин да изяви своето общностно призвание – поклонническо пътуване по стъпките на предците, отишли в изгнание. Това бе поклонническо пътуване на група от 70 вярващи, принадлежащи към различните енории на тази епархия – Русе, Драгомирово, Асеново, Белене, Ореш, Трънчовица и т.н. – по стъпките на онези, които някога са били известни като католически павликяни.
След дълго пътуване, което включва Чипровци, мястото на въстанието от 1688 г., селата Стар Бешенов и Винга в Банат, Тимишоара и светилището на Мария Радна, те пристигнаха вчера, 26 април 2024 г., в енорията Чопля в Букурещ. Мястото е изпълнено със значимост, тъй като бившето село Чопля е основано от български католически емигранти, напуснали павликянските села в началото на XIX в. под гоненията на тогавашното османско владичество. По това време Чопля е резиденция на тогавашния пасионистки епископ Франциско Ферери, а през голяма част от XIX в. е епископска резиденция на титулярния архиепископ на Никополис ад Иструм. Въпреки превратностите на последните два века вярващите в Чопля са запазили своето етнорелигиозно наследство, а литургията, отслужена от архиепископ Каваленов – първата литургия, отслужена тук на български език от много години насам – беше повод за носталгия, но и за надежда за по-възрастните вярващи от Чопля. Към Никополския епископ се присъединиха енорийският свещеник на Белене отец Пауло Кортези, известен историк на българското католическо християнство, и енорийският свещеник на Чопля, отец Фабиан Мариуц, служил в миналото в българската католическа общност в Попещ-Леордени, южно от Букурещ.
Парадоксално е, че българският език е едновременно връзка и бариера за членовете на двете групи: връзка за по-възрастните, които помнят майчиния език, на който са научили първите си молитви, и бариера за по-младите членове на Чопля, за които българският език е в най-добрия случай екзотично присъствие, чувано около техните баби и дядовци. Братската трапеза, организирана след литургията в двора на църквата в един слънчев пролетен ден и старателно приготвена от енорийските домакини с традиционни ястия и напитки, преодоля дори езиковите бариери. Спонтанните генеалогии, археологията на семейства и места, спомените на старите хора, прекосяващи Дунава насам-натам, бяха плодотворни теми за дискусия, а също и повод за бъдещи събирания. Това беше подчертано и от архиепископ Каваленов, който публично покани енорийския свещеник на Чопля и вярващите да посетят Никополската епархия.
В следобедните часове групата български поклонници се сбогува с жителите на Чопля и се отправи към българската побратимена общност Попещ-Леордени. А днес, 27 април 2024 г., преди да приключат с това поклонническо пътуване, те ще направят последно посещение в катедралата „Свети Йосиф“ в Букурещ, за да участват в литургията по случай 141 години от създаването на Римокатолическата архиепископия в Букурещ. Не би могло да има по-подходящ повод да засвидетелстваме факта, че отделянето на Букурещката архиепископия от Никополската архиепископия не е разрив, а по-скоро братско съзряване на двете общности.
Снимка: Служба в католическата църква в квартала Чопля (източник: Поклонения на Католическа Никополска Епархия)
Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук.
About Author
Discover more from Мостът на приятелството
Subscribe to get the latest posts sent to your email.
