Интервю с административния мениждър на Агенцията за трансгранична трудова мобилност „Виза” за постигнатото през последните две години, за ефекта от дейността на проекта върху хората в трансграничния регион за бъдещата дейност на агенцията
Владимир Митев
Десислава Пенчева е административен мениджър на Агенция за трудова мобилност „ВИЗА”, а в екипа на Българо-румънска търговско-промишлена палата е от нейното създаване преди близо 16 години. Говори румънски, английски и руски език, завършила е Стопанската академия в Свищов.
БРТПП е единствената специализирана организация, която притежава ресурсите и опита да подпомага с информация, съвети и пазарни консултации фирми, които желаят да развиват бизнес на българския или румънския пазар. Отчитайки необходимостта от персонал, както в българските, така и в румънските компании, екипът на Палатата разработва проекта „ВИЗА – Агенция за трансгранична трудова мобилност“.
Госпожо Пенчева, на 19 април 2019 г. приключи проектът за трансгранична трудова мобилност „Виза“. Какво трябва да знаем за този проект? Какви цели си постави той?
Идеята за този проект е много стара и дойде от бизнеса. В годините назад, наши членове споделяха, че срещат трудности да намерят подходящ персонал. Обсъждахме тези теми в различни конфигурации, както ние като екип, така и в групи с участието на бизнесмени от България и Румъния. Постепенно разговорите се насочиха към възможността за наемане на служители от съседната държава, защото шансът да живеем в трансграничен регион ни дава много предимства.
В началото направихме задълбочено проучване на състоянието и тенденциите за развитие на пазара на труда, фокусирахме се върху трансграничната заетост, проучихме проблемите и потърсихме перспективите пред трудовата мобилност в граничния регион.
Създадохме Агенция „Виза“ като уникален център за информация, консултация и обучение в подкрепа на трудовата мобилност в трансграничната зона Румъния – България. Седалището й е в Русе, сателитният офис в Слатина (Румъния), а предоставяните услуги покриват всички погранични региони. Мисията на Агенция „Виза“ е да подкрепи трансграничната заетост като ключов елемент на регионалната икономическа свързаност.
В рамките на проекта изготвихте „Ръководство на трансграничния работник в Румъния“ и „Ръководство на трансграничния работник в България“, където описвате правните и данъчни измерения на работата в съседната страна. Каква е обратната връзка за това ръководство от читателите му? Колко души са го чели и на колко то е помогнало да решат да работят в Румъния/България след прочитането му?
Двете ръководства за трансграничния работник бяха изготвени след внимателно проучване на спецификите на трудовото законодателство във всяка една от държавите и особеностите, свързани с пребиваването на чуждестранни граждани. Предоставихме полезни контакти на институции от трансграничния регион, на транспортни връзки и културни и туристически забележителности. Наръчниците разпространихме сред кариерни центрове, EURES офиси, бюра по труда, университети.
Ръководството на трансграничния работник се оказа полезно четиво, поне според обратната връзка, която получаваме. Събраната и систематизирана информация в него се ползва не само от търсещите работа, а и от хора, които планират пътуване в Румъния. Постарахме се освен данни за данъци и социални осигуровки, условията за командироване, необходимите стъпки за признаване на дипломи и сертификати да дадем добавена стойност от типа „какво трябва да знам, ако пътувам с колата си в Румъния“ и разпоредби относно свидетелствата за управление на МПС.
Над 300 екземпляра разпространихме само в България. А относно това на колко души ръководството е помогнало да решат да работят в другата държава – трудно бихме могли да дадем отговор. Все пак решението да работиш в друга държава и да пътуваш всеки ден или всяка седмица се взема след внимателно претегляне на потенциалните ползи и рискове. Нашата цел беше да синтезираме информацията, така че хората да спестят време в търсене на данни или лутане между институции и да вземат информирано решение.
В рамките на проекта БРТПП изготви и доклада „Проучване на заетостта и трудовата мобилност“ в трансграничните райони между България и Румъния. Какви са изводите на доклада за състоянието на икономиката и трудовия пазар в трансграничните райони? Какво пречи на трансграничната мобилност – липсата на обективна нужда от служители с български/румънски език в съседната страна, недостатъчно атрактивното заплащане на труда и условия на труд, психологическите нагласи на хората, нещо друго?
В България и Румъния има сериозни регионални и структурни диспропорции, които предизвикват мобилност на работната сила както в страната, така и извън нея. На равнище трансгранични общини и области, трудовият пазар в някои конкретни случаи е с изчерпан трудов потенциал. Според коментарите на представители на бизнеса безработица практически няма, а потребностите от квалифицирана работна ръка е на всички нива, от общи работници, през инженери, до шофьори и управленски кадри.
Опитахме се да потърсим отговор на въпроса дали трудовата мобилност е положително или отрицателно явление. Ако за един човек тя е положителна промяна, заради по-добро заплащане, условия на труд и живот в друга държава, от страна на бизнеса и икономиката мобилността има негативен ефект заради отлива на специалисти и текучеството на работници. Такъв е случаят с България и Румъния през последното десетилетие. За съжаление говорим в много по-голяма степен за трудова миграция, отколкото за мобилност.
Като пречка пред мобилността можем да отбележим на първо място народопсихологията от двете страни на границата, пряко свързана с уседналия начин на живот и работа на хората. Около 90% от българите и румънците в трудоспособна възраст имат собствено жилище и трудно приемат идеята да го напуснат дългосрочно, за да работят в друго населено място или друга държава, дори и със семействата си. Трудно преодолима е езиковата бариера и, въпреки че повечето активни хора от двете страни на границата говорят английски или немски, това се оказва недостатъчно за започване на работа в отсрещната държава.
Не на последно място е фактът, че българите имат по-големи очаквания от трудовия пазар в Румъния, тъй като по-високите заплати в северната ни съседка са по-привлекателни. От друга страна румънските работодатели не са склонни да заплащат по-скъпо труда на потенциалните си български служители. Истината е, че хората трудно се справят и с езика, и с мисленето, и с непознаването на съседите си.
Когато попитахме българските и румънските фирми какви са пречките да наемат служители от съседната държава или да изпратят свои работници временно на работа отвъд Дунава се оказа, че им липсва актуална информация за действащото в другата страна трудово законодателството, за практиките, нивата на заплащане и т.н. Проблем е и намирането на квалифицирана помощ за индивидуална консултация по конкретен казус, свързан с темата трансгранична мобилност и трудово законодателство, трудно се откриват подходящи езикови курсове, предоставящи качествено обучение съответно по румънски език в България и по български в Румъния.
Ето заради това екипът на Българо-румънска палата се зае сериозно със задачата да помогне за преодоляването на тези бариери и създаде Агенция ВИЗА.
В момента на нашето интервю на сайта на агенция „Виза“ има поместени 10 предложения за работа, от които 8 са в Русе, 1 в Гюргево и 1 в Букурещ. До каква степен е оправдано да се каже, че агенцията има местно значение за района около Русе и че липсва интерес у работодателите за наемане на трансгранични работници? Съществува ли тенденция основно компании от едрия бизнес да търсят трансгранични работници чрез „Виза“? Бихте ли споделили колко трансгранични работници са търсили работа чрез „Виза“, колко от тях са приели предлаганите им условия и до каква степен ползвалите услугите й са останали доволни от намерената работа?
Агенцията като отделно структурно звено към Българо-румънска палата работи от по-малко от година. Стартирахме официално през септември 2018 г. и е нормално на този етап да сме по-скоро регионално разпознаваеми. Миналото лято организирахме посещение на десет румънци от Слатина и Крайова във водещи компании от Русе и региона. Скоро след това заведохме в Румъния десет безработни и хора с нагласа да променят професионалната си кариера. И двете групи имаха възможност да задават въпроси на потенциалните си работодатели, да се запознаят с условията на труд, наемането на квартира, медицинските грижи и др. Факт е, че работодателите и техните потенциални служители не можаха да срещнат интересите си, но пък вярваме, че скоро и това ще се случи. Отдаваме го и на народопсихологията, за която вече споменах, и на предварителните високи очаквания.
Обективните данни от анкетата, която проведохме с устойчиви компании, които са регистрирани и активно работят в трансграничния българо-румънски регион повече от 7 години показват, че работодателите планират да разширят дейността си и ще са им необходими нови кадри в средносрочен план. В близката една година българските фирми имат по-голяма потребност от наемане на нови хора от румънските компании, но в по-дългосрочен план (след две до пет години), потребността от работна сила ще е по-голяма при румънските компании.
На този етап наистина големите компании са по-активни в търсенето на работници от другата страна. При тях има по-голяма нужда от хора, заради обема на работата, който извършват.
И все пак освен големите компании, макар и плахо, има и по-малки фирми, които започват да поглеждат оттатък реката в търсене на своите служители. На първо време се интересуват какви са условията да наемат персонал, имаме запитвания и от дружества, които имат офиси в Румъния как да командироват български служители там. Получаваме запитвания от работещи на свободна практика, които имат клиенти в Румъния и обмислят да се преместят там, дали е необходимо да регистрират фирма, какви документи са им необходими.
Дълбоко убедени сме, че трудовата мобилност е шанс за устойчивото развитие на трансграничния регион между България и Румъния. Но трябва да се работи активно за осигуряване на лесна достъпност в рамките на региона. Най-дългата водна междудържавна граница в Европа все още разчита само на два моста и ограничен брой фериботни връзки. По-добрата инфраструктура е предпоставка за ръст в икономическото развитие, заетостта, а от там и за увеличаване на трудовата мобилност в рамките на региона.
През ноември 2018 г. БРТПП получи лиценз за Център за професионално обучение. В какви области ще развива дейност този център и какво да очакваме като негови обучения и събития през 2019 г.?
Центърът за професионално обучение е логично продължение на проекта ВИЗА и дейностите на Българо-румънска палата. В него провеждаме обучения по поръчка на работодателите, които искат служителите им да придобият нова квалификация или да надградят знанията си. Разбира се, работим и с индивидуални участници, като организираме различни курсове.
Лицензията ни от Националната агенция за професионално образование и обучение ни дава възможност да провеждаме обучение по 17 специалности основно в сферата на туризма, търговията, индустрията, земеделието, речното корабоводене. Успешно завършилите курсисти получават удостоверение.
В момента към Центъра за професионално обучение се провежда курс по бизнес румънски за напреднали, а през месец май предстои да започне групата за начинаещи по румънски език. Съобразяване времето с курсистите, така че да успяват максимално да посещават занятията и да овладеят знанията.
Как Вие самите оценявате ефекта от проекта за агенцията за трансгранична мобилност „Виза“ през последните две години? Какво и до каква степен промени в трансграничния район между Румъния и България? Какво ще е бъдещето на агенцията „Виза“ след приключването на проекта?
В една от дейностите на проекта трябваше да съберем десет успешни истории на българи и румънци, които работят в другата държава. В началото ни се струваше трудно – как ще открием тези хора, как ще ги идентифицираме, дали те ще ни допуснат до себе си. Оказа се, че освен лесно, това беше и една от най-приятните емоции, които преживяхме. Хората споделяха собствения си опит, спомняха си началото, даваха съвети на тези, които биха предприели крачката на преместването. Много бързо изпълнихме заложената в проекта квота, но постепенно с нас започнаха да се свързват още хора с желание да споделят тяхната история. Имаме позволението на участниците да споделим разказите им и скоро ще се запознаете и вие с тях.
Проектът приключва, но Агенция ВИЗА продължава да работи. Ефектът от дейностите на екипа тепърва ще става все по-видим. Наистина свършихме много работа, срещнахме се с много хора, обратната връзка, която получаваме от тях ни кара да вярваме, че сме на прав път. За да развие една подобна структура потенциала си, са необходими години, а работата ни, както и досега ще бъде съобразена с нуждите и изискванията на бизнеса.
Прочети на английски език!
Прочети на румънски език!
About Author
Descoperă mai multe la Podul Prieteniei
Abonează-te ca să primești ultimele articole prin email.
