Български външнополитически дискусии след ерата на Борисов

Двама анализатори ветерани коментираха теми, по които България проявява активност във външен план – инициативата “Триморие” и българо-македонските отношения

Владимир Митев

След като дългогодишният български премиер Бойко Борисов падна от власт тече период на оценка на неговото наследство. Едно от полетата, на които тя се извършва са международните отношения.

Българската външна политика не съществуваше в продължение на 12 години. Тя се бе разтворила в европейската. В продължение на десетилетие вместо да отива в Брюксел с позиция и да се връща с решение, българският външен министър отиваше там за решение, а се връщаше с позиция

Така външнополитическият анализатор Любомир Кючуков описа българската външна политика по времето на Бойко Борисов по време на представянето на книгата “Накъде отива Европа?” в Канев център в Русе на 1 юли 2021 г. Заедно с бившия посланик във Великобритания говорители бяха дипломатът Бисерка Бенишева и преподавателката по международни отношения Нина Дюлгерова.

Кючуков коментира още, че със срещата на върха на инициативата “Триморие” българската външна политика дава първа заявка за възраждане. Кючуков посочи няколко правилни хода, които София е направила в това отношение – например факт, че е поканила Гърция да се присъедини към нея или еволюцията на инициативата в посока регионално сътрудничество и инфраструктурно свързване. Според него има два много интересни факта, свързани със срещата на върха в София, които заслужават внимание.

“Тук ще дойде германският президент Франк-Валтер Щайнмайер. В началото Германия бе много скептична към тази инициатива. Сега Германия промени своя подход и също търси по-голямо присъствие и участие”, сподели Кючуков. Другият обещаващ факт е, че някои от най-големите дигитални компании ще присъстват на бизнес форума в София, която иначе е твърде малка за техните мащаби.

Всъщност преди няколко седмици дипломатите ветерани, сред които е и Кючуков, участваха в друга конференция в София, посветена на инициативата “Триморието”. Тя бе организирана от Института по икономика и международни отношения и фондация “Фридрих Еберт”. На нея участва и българският президент Румен Радев. 

Общият дух на говорителите, може би изненадващо на фона на някои настроения срещу инициативата в България, бе, че тя е смислена и че основното в нея е регионалното свързване в Централна и Югоизточна Европа, а не аспектът свързан със сигурността и сдържането на Русия. В този дух говори и външнополитическият анализатор Валентин Радомирски – бивш посланик в Румъния, който представи румънската позиция относно “Триморието” и подчертания интерес на Букурещ към черноморския регион. Радомирски не пропусна да открои, че според него България не е развивала истинско регионално сътрудничество в Югоизточна Европа “през последните десет години”.

Блогът “Мостът на приятелството” получи право да публикува онлайн изказванията на Любомир Кючуков и Валентин Радомирски относно “Триморието”:

В Русе чухме и позицията на Любомир Кючуков относно българо-македонските отношения.

Блогът припомня, че в момента София обвинява Скопие, че не изпълнява договора за добросъседство, подписан през 2017. България блокира началото на преговорите със Северна Македония за присъединяване към ЕС. Това създава недоволство в Северна Македония, която премина през сложен процес на преговори с Гърция и подписа Споразумението от Преспа, с надеждата, че пътят към ЕС след това ще отворен. На свой ред в България се създава недоволство не заради опозиция спрямо държавата Северна Македония или народа й, а поради идеологията на македонизма. Той оспорва българската идентичност на историческите герои и възрожденци в областта Македония. Създава се впечатление, че двете страни не са готови да приемат, че историята на славянското население в Македония е била обща в продължение на векове, а по-скоро българите и македонците я виждат като изключително своя.

“Фактът, че македонците не са прави, не означава, че не действаме по глупав начин”, смята Кючуков. Той посочи, че в момента България е в изолация, а не Северна Македония. Според него Франция, която не иска да има ново разширяване на ЕС, сега се крие зад българското вето, като София обира негативите. “Ние сме в силната позиция. Ние трябва да се отворим. Историческите въпроси не трябва да бъдат пренбрегвани. Достатъчно човек да прочете македонските медии в продължение на само един ден, за да се настрои крайно негативно. Но негативизмът е емоционално, а не реално решение”, обяснява външнополитическият експерт.

Вижте цялото му изказване тук:

В периода след Борисов мощта на президента Радев в политическата система нарасна значително. Анализаторите ветерани имаха алтернативни възгледи и често критикуваха българската външна политика през последните 12 години. Интересно е до каква степен Радев, който има образа на истински държавник, ще донесе нова външна политика, по-отворена към регионалното сътрудничество и към “осигуряването на ЕС на добавена стойност” в регионите, където България има компетентност: Западните Балкани, Черно море, постсъветското пространство.

Точно тази добавена стойност липсваше през последните 12 години, убеден е Кючуков.

Снимка: Събитието в Канев център на Русенския университет имаше за говорители Любомир Кючуков, Бисерка Бенишева (вляво) и Нина Дюлгерова (вдясно). От страна на университета организатор беше Галина Антонова (права вляво) (източник: Мостът на приятелството)

Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter.

Прочети на английски език!

Прочети на румънски език!

About Author