Европа на две скорости. Румъния в периферията

Щефан Попеску, Gândul, 30 януари 2026 г.

Резюме

Статията на румънския външнополитически анализатор Щефан Попеску „Европа на две скорости. Румъния в периферията“ разглежда задълбочаващата се функционална диференциация в Европейския съюз, катализирана от конфликта в Украйна, прекалибрирането на американските интереси и бюджетните ограничения.

Основни моменти:

• „Европа на две скорости“: Авторът посочва, че ЕС навлиза във фаза на функционална диференциация, като се цитира изявление на германския финансов министър Ларс Клингбайл. Тази идея се трансформира в конкретно дипломатическо начинание, целящо създаване на механизъм за задълбочено сътрудничество между водещите икономики.
• Твърдо ядро и цел: Предлаганата група от шестте най-мощни европейски икономики (Германия, Франция, Полша, Италия, Нидерландия и Испания) има за цел да създаде привилегировано икономическо пространство с превъзходни финансови условия, по-предвидима нормативна уредба и редуцирана бюрокрация. Това е контрапункт на инертността на Съюза на 27-те и очакваното размиване на общностния проект при бъдещо разширяване.
• Нов стратегически лимес: Географията на това ново обединение е концентрирана върху северната и средиземноморската ос, което води до отслабване на вниманието към източния фланг. Тази вътрешна граница на европейската мощ е свързана и с преоразмеряването на американския ангажимент, като отслабването на защитния чадър на НАТО ускорява оттеглянето на икономическата рамка за обединение.
• Позицията на Румъния: Румъния се позиционира извън това „твърдо ядро“ и заема периферна позиция. Лидерството в Букурещ се колебае между Париж (сигурност и дипломация) и Берлин (икономическа логика), което според автора издава липса на собствени идеи и неспособност за адаптация.
• Последици за периферията: За държавите извън ядрото, като Румъния, съществува риск от постепенна маргинализация. Формалната кохезия ще маскира диференциация в достъпа до ресурси. Структурните фондове ще бъдат заменяни от инструменти като SAFE, които насочват търсенето към индустриалния капацитет на държавите от ядрото. Периферните държави рискуват да останат в „междинна зона“ – закотвени в европейските интереси, но лишени от същата плътност на политически и стратегически ангажимент. Това очертава нов смисъл на европейската принадлежност: диференцирана принадлежност, а не равенство в статута.

Анализ

Един от структурните ефекти на конфликта в Украйна започва да се проявява с нарастваща яснота. Той бива допълнително катализиран от рекалибрирането на американските стратегически интереси в Европа, бюджетните ограничения в основните държави донори на Съюза, императива за превъоръжаване и необходимостта от вътрешно икономическо възстановяване.

Свидетели сме на навлизането на Европейския съюз във фаза на функционална диференциация – процес, който е предвидим от историческа гледна точка, но рядко е бил признаван толкова експлицитно, колкото в момента. Неотдавнашните изявления на германския министър на финансите Ларс Клингбайл, че „е дошъл моментът за Европа на две скорости“, не са просто конюнктурна позиция, а израз на съзнателна стратегия.

Идеята, формулирана първоначално в медийната рамка на берлинското издание Die Welt, бързо бе трансформирана в конкретно дипломатическо начинание. Писмото, адресирано до Франция, Полша, Италия, Нидерландия и Испания, има за цел да положи основите на механизъм за задълбочено сътрудничество между водещите икономики в Общността.

Обектът на това консолидирано ядро е пределно ясен: създаване на привилегировано икономическо пространство, способно да предложи на европейските компании – и по-конкретно на стартъпите и високотехнологичните индустриални проекти – превъзходни финансови условия, по-предвидима нормативна уредба и редуцирана бюрокрация. Всичко това се явява контрапункт на структурната инертност на Съюза на 27-те.

Този опит за институционализиране на „твърдо ядро“ отразява очакването за неизбежно размиване на общностния проект на фона на бъдещото разширяване към Западните Балкани. Дори при хипотетичното премахване на правото на вето, сложността на процесите по вземане на решения ще нарасне, а стратегическата кохезия ще стане все по-трудна за поддържане.

Географията на това ново обединение на силите демонстрира концентрация на интересите върху северната и средиземноморската ос, за сметка на отслабващото внимание към източния фланг на Съюза. В резултат на това периферните региони, сред които е и Черноморският басейн, са изправени пред риск от намаляване на прекия политически и стратегически ангажимент към тях.

Неотдавнашните дипломатически сигнали от Париж, Рим и Берлин подсказват за подновена готовност на големите европейски сили да възобновят прагматичния диалог с Москва. Тази ориентация не може да бъде разглеждана изолирано от новата фаза на сътрудничество между Вашингтон и Русия – процес, който европейските столици констатират и интернализират, дори и без да го формулират изрично.

Германската инициатива, подкрепена от Франция, за създаване на ограничена група от шестте най-мощни европейски икономики, не само предефинира икономическата архитектура на Съюза, но и очертава нов стратегически лимес (граница) на континента. Тази вътрешна граница на европейската мощ е неразривно свързана с преоразмеряването на американския ангажимент.

Съвременната история показва, че американският и европейският лимес досега са били взаимнодопълващи се: НАТО функционираше като геополитическо преддверие на европейската интеграция, осигурявайки първоначално чадър за сигурност, а впоследствие – рамка за икономическо обединение и мащабни инвестиционни потоци. Отслабването на първия защитен слой днес ускорява оттеглянето на втория.

В този контекст Румъния се оказва ясно позиционирана извън твърдото ядро, заемайки периферна позиция, която отново придобива структурен характер. Лидерството в Букурещ е изправено пред трудна стратегическа калкулация, която официалният дискурс се опитва да избегне.

В стремежа си да не допусне маргинализация и да запази своята дипломатическа видимост, Румъния се колебае между Париж и Берлин, опитвайки се да отговори на често разминаващи се очаквания. Спрямо Франция сигналите са в регистъра на сигурността и дипломацията – това е видно в позиционирането на Букурещ спрямо американската инициатива за Съвета за мир. В този случай отлагането бе оправдано с позоваване на Хартата на ООН, буквално заимствано чрез „copy-paste“ от официалното комюнике на френското външно министерство.

Спрямо Германия логиката на румънското присъединяване е предимно икономическа, като подкрепата за споразумението с Меркосур е стъпка в тази посока. Тази двойна ориентация обаче издава липса на собствени идеи и тревожна неспособност за адаптация – симптом за държавници, които се оказват надскочени от обстоятелствата във всяко едно отношение.

Ако Румъния продължи да наблюдава процесите пасивно – а предвид деградацията на външната ѝ политика през последните осем-девет месеца, надеждата за промяна е малка – това преконфигуриране няма да доведе до брутално отстраняване, а до постепенна маргинализация с трайни структурни последици.

Изглежда, че Съюзът на 27-те навлиза във фаза на контролирана фрагментация. Формалната кохезия все по-силно ще маскира една ясно изразена диференциация в достъпа до ресурси, а политиката на конвергенция постепенно ще бъде подменена от селективни финансови механизми.

За периферията структурните фондове все по-често ще бъдат замествани от инструменти като SAFE. Те са проектирани не толкова за стимулиране на ендогенно (вътрешно) развитие, колкото за насочване на търсенето към индустриалния капацитет на държавите от твърдото ядро.

Най-съществената последица обаче е от стратегическо естество. Държавите извън ядрото рискуват да останат в „междинна зона“: те няма да бъдат част от центъра за вземане на решения, но и няма да бъдат напълно изключени от сферата му на интереси.

Това ще бъде зона, закотвена в европейските интереси, но лишена от същата плътност на политически и стратегически ангажимент, с каквато се ползва консолидираният център. Това е новият смисъл на европейската принадлежност: не равенство в статута, а диференцирана принадлежност.

Снимка: (източник: Pixabay, CC0)

Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук.

About Author