Кои са коледните и новогодишните традиции, запазени от българите в село Извоареле в Румъния?

Владимир Митев

Резюме

• Българската общност в Извоареле е известна с трудолюбивите си жители и богатата си история, чиито корени се простират в традиции, датиращи от над 200 години.
• Традициите, свързани с Коледа и Нова година, известни като коледни и новогодишни традиции, включват уникални ритуали като почистване на къщата, приготвяне на специални ястия и участие в традиционни празненства.
• Основните дейности по време на зимните празници включват печене на козунак, участие в коледуване и извършване на специфични ритуали, които да гарантират благоденствие и късмет.
• Общността съхранява много обичаи и кулинарни практики, повлияни както от българската, така и от румънската култура, поддържайки силно чувство за идентичност.
• Интервютата подчертават важността на съживяването на тези традиции за бъдещите поколения, за да се гарантира, че техните практики ще бъдат предадени.

Интервю

Историята на българската общност в Извоареле

Госпожо Василе, можете ли накратко да представите какво характеризира българската общност в Извоареле, окръг Телеорман? Какво трябва да знаем за тези българи, за историята на тяхната общност и за живота им в съвременна Румъния?

Жителите на община Извоареле са много работливи и са известни с това в целия окръг. Съществува този етикет или дори един вид традиционен културен стереотип, ако можем да го наречем така. Тъй като момичетата бяха известни със сръчността си в домакинството, много момчета от окръга са искали булка от Извоареле, а пък на шега се е говорело, че да отидеш зет в Извоареле означава да работиш много и това не е било за предпочитане, разбира се!

Имаме красиво село, разположено в долина, която почти не се вижда, ако пътувате по окръжния път, водещ към Зимнича. Това местоположение е послужило като убежище за българите, които са емигрирали и са образували огнището на селото преди повече от 200 години. Има много истории за селото – от смелите хайдути, които са се криели в гъстите гори на Телеормана (румънският еквавилент на Делиормана) и са обирали турците, пренасящи данъка от Влашко, до овчарите, които са прекосили Дунава и, виждайки изобилните пасища и плодородната почва, са поканили и други българи да се заселят в периметъра на Долината Гауричу. Защото в миналото селото се е наричало Гауричу.

Първото документално свидетелство за селото е от 1533 г. То се е формирало през вековете от румънско и българско население, като името произлиза от формата на релефа, откъдето идва Долината Гауричу, поточето Гауричу, като имотите Гауричу са били собственост на много боляри. Знаем, че през 1788 г. селото е горяло.

Знаем също, че търговецът Черня Попович от Филипопол – Пловдив довежда 82 български семейства и заедно със „сърбите от чишмата“ (казано на диалект) и българите, регистрирани като съществуващи в имота, когато той го е купил, възстановява село Гауричу чрез българи, емигранти и чрез колонизация. Така през 1838 г. е имало 137 български семейства, регистрирани като сърби в регистрите на Кисельов. Възрастните хора споменават райони като Плевен, Ралево, Габрово, Силистра, Пловдив, района на София. Значи не са дошли само от едно място.

През 1972 г. известният лингвист Максим Младенов пристига в Извоареле и споменава в трудовете си, че в Гауричу е имало 4000 местни жители, всички българи. Общността е била затворена, като смесени бракове не е имало, само спорадично по времето на комунизма и повече след 1990 г.

Днес жителите на Извоареле говорят български, разбира се, архаичен български, класифициран от лингвистите в Никополския диалектен говор. Етническите българи съхраняват носиите си в ракли (чеизи), сукманите и престилките си, както и традициите и гастрономията си. Зарезанът и Лазарица са най-представителните, но заедно с жените от селото успяхме да възстановим Бабинден и Герман. Продължаваме да правим лютеница, която ние наричаме лютика, и привлякохме общественото внимание към рибника – ястие, което нашите баби са приготвяли по традиция за Никулден.

Традициите за Коледа и Нова година на българите от Извоареле

Как българите от Извоареле ще празнуват Коледа и Нова година? Кои са традициите, които са запазили за тези празници?

Зимните празници започват с почистване на къщата и духовно пречистване. Жителите на общината постят, чистят, аранжират масите, вадят нови покривки и приготвят запасите си.

На 19 декември жените са варили тиква. Към вечерта всяка е приготвяла кош с пръст и няколко глави лук, който е слагала зад вратата. След това децата е трябвало да „кудкудякат“, за да бъде много голяма продукцията на домашни птици през следващата година.

На 20 декември се е празнувал Св. Игнат (Игнажден). През този ден не се е ходило на гости, защото се е смятало, че така си отчуждаваш късмета с птиците. А ако някой дойде, той е бил черпен с варена тиква и е трябвало да седне и да покудкудяка няколко пъти в приготвения кош. След това е бил черпен с чаша вино, като се е казвало: „Да са ни живи пилетата и да са здрави!“. Ако човекът е имал богато стопанство с птици, това е означавало, че ти носи късмет. Ако не е имал, ти е вземал късмета с птиците.

На 24 декември се е празнувал Бъдни вечер. Жените са правили от сутринта колаци за децата, които около 12:30–13:00 часа са започвали да обикалят с коледуване, наречено Миу. На Миу са ходили само момчетата, като всяко е носело тояга, украсена с червени вълнени пискюли. При влизане във всеки двор момчетата са викали: „Миу! Миу!“, за да ги чуят хората и да ги приемат, тъй като зимите са били студени, с големи снегове, и, разбира се, хората са стояли вкъщи. Всеки стопанин е приготвял пред къщата копаня с царевица, жито, ечемик, слънчогледови семки и просо (прусо), в която децата са удряли с тоягите за просперитет, викайки: „Пи-папа, пи-папа!“ Удрянето в копанята е имало за цел символично да „смаже“ зърнените култури, за да бъде продукцията двойна през следващата година.

Вечерта са се събирали групи деца и са обикаляли със Звездата, възвестявайки Рождество Христово. Звездата е била украсена с гирлянди и е имала в средата икона на Иисус Христос.

След като мъжете са водили синовете или внуците си на Миу, прибирайки се вкъщи, вечерта са започвали да ловят врабчета. След това жените са ги чистили и са ги нанизвали на дълга пръчка, като са ги слагали под „курлатата“ (кухненската пещ), на веригата, над пещта за хляб (тесто), за да стоят на студено.

На 25 декември, сутринта, жените са ходили рано на църква, раздавайки сладкиши, хляб, вино и парчета птиче месо.

След като се връщали, са слагали на масата това, което са донесли от църквата, едно печено пиле и приготвените врабчета. Всеки член на семейството е опитвал от врабчето, „за да му е леко през цялата година“.

На следващия ден, 26 декември, рано сутринта, се е слагала вода да заври в голям казан, точели са се ножовете и всичко е било готово за коленето на прасето. В коленето са участвали съседи и роднини. След като се е заколило прасето, жените са черпели мъжете с греяна ракия. Смятам, че това е най-важната специфична практика за нашето село. Все още се случва в някои къщи. На следващия ден се е раздавало парче сланина, парче пръжки, парче бял дроб и месо, наречено приснина. Мазнината на парчето сланина е показвала колко голямо е било прасето. Раздавало се е специално на тези, които не са имали прасе, а те са връщали в паницата сол и червен пипер.

На 27 декември са се правили наденици, пастърма, кървавица, пръжки и се е празнувало в семейството.

На 31 декември, вечерта, са идвали групи от деца и възрастни, по-стари мъже, за Плугушор (Сурвакане). Реквизитът се е състоял от два бели вола с плуг и украсена елха, един оратор и три момчета с големи камшици.

На 1 януари, рано сутринта, се е ходило със сурвакница (соркова на румънски). На децата са се давали колаци, ябълки и пари.

След 10:00 часа е идвала Козата, наречена Силилика. Групата е включвала човек, който е свирил на флейта, един с тъпан, един, който е играел ролята на козата, и още един човек, който е представлявал магарето, носещо дисагите с колаци, наденици, месо, туфа с вино и туфа с ракия. Вместо дисага се е използвала торба или турбичика.

Около 14:00 часа са идвали други многобройни групи с Иродът. Коледарите са били облечени в национални носии и калпаци с мъниста, носейки в ръцете си дървени саби. Известни са били моментите, когато са се срещали две групи на Ирод: сбивали са се, защитавайки всяка своята територия. За съжаление, този обичай не се практикува от много години в общността, както и практиката на Игнажден. И Плугушорът вече не се практикува както преди, а в момента момчетата коледуват в по-опростен вариант, само с камшици.

Взаимни влияния с румънските общности и с българите от България

До каква степен традициите на българите от Извоареле са повлияни от традициите на румънските общности от Влашко? Знаем ли в коя част на днешна България съществуват подобни обичаи за Коледа и Нова година?

Бих подчертала, преди всичко, че Извоареле е най-запазената българска общност в Телеорман и околностите, по линията на Дунава. Говорим дори за езикова островност, ако трябва да вземем предвид специализираната литература. Тоест, запазили сме много елементи от нашата идентичност, но най-вече езика. Влиянията са неизбежни във всички области. Гастрономията е повлияна от румънски и международни ястия, но все още се готви предимно българска и балканска храна, и това ме радва.

Що се отнася до празниците, можем да кажем, че сме заимствали Дръгайка – румънският празник, практикуван на 24 юни, по време на жътвата на житото. Тъй като сме православни християни, разбира се, календарните празници съвпадат. Например, 1 март – Баба Марта. Тя съществува както при българите, така и при румънците, македонците и сърбите. Съществува един балкански лайтмотив и това е обещаващо.

Ние сме запазили най-добре тематичните празници и ритуали: Лазарица, Зарезан. Но и при нас много от тях вече не се практикуват, освен под документална форма или като спектакъл, например Герман. Надявам се, че на следващите поколения ще им хареса това, което правим сега, че сме върнали към живот много от тях, и ще могат да ги предадат нататък. В този период подготвяме и празника Бабинден. Това ще бъде празникът на жените. Той със сигурност ще бъде истински, няма да има характер на спектакъл или възпоменание.

Мога да кажа, че съм горда с общността в Извоареле, заедно с която натиснахме педала на газта, за да върнем към живот това, което само възрастните хора знаят. И хората се включиха, и това ме прави щастлива.

Поздрав за Коледа и Нова година

Можете ли да поздравите за Коледа и Нова година слушателите и читателите на Радио България на български език, така както се говори при вас в Извоареле?

Nie faf Izvoarele si urtim nasie izik naucin ut maică i taică, mamă i tatko. Prikazvami balgarki cughi utfaami na pazara, cughi cupuvami neasto i znaim neacolcu pensni. Mlogu se radvame ce iskate da ciuite ca urtim. Za Kolida i nuvata gudina vi izpraștam mlogu zdravi i vi ciacam faf nastu selu.

[Ние във Извоареле си учим нашия език научен от майка и баща, мама и татко. Приказваме български коги отиваме на пазара, коги купуваме нещо и знаем няколко песни. Много се радваме че искате да чуете как говорим. За Коледа и новата година ви изпращам много здраве и ви чакам във нашето село.]

И сега на книжовен език!

Много здраве и щастие! Да имате мир и любов у дома! Весели празници и щастлива Нова година!

Снимка: (източник: Rețetar Izvoarele, Флоренца Дана)

Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук. Тук е неговият англоезичен нюзлетър в Substack. А тук е неговият канал във Viber на български език.

About Author