Кодру Врабие: Съдебната реформа в Република Молдова все още не е дала резултати

Владимир Митев

Резюме на интервюто

Румънският експерт по добро управление Кодру Врабие оценява съдебната реформа в Република Молдова като неуспешна, въпреки че процесът на vetting (проверка за почтеност) на съдии и прокурори е постигнал известен успех с формирането на нови Висши съвети на магистратурата и прокурорите.

Основни критики и проблеми:

• Недостатъчна ефективност на vetting-а: Процедурата не гарантира, че преминалите я магистрати са по-компетентни. Вследствие на нея много професионалисти напускат системата, което води до осезаем дефицит на кадри и значително увеличаване на натоварването на останалите.
• Политически интереси: Врабие счита, че реформите обслужват политически интереси и са силно популистки, целящи привличане на електорат за управляващата партия на Мая Санду, вместо да подкрепят правораздаването.
• Примерът с Вероника Драгалин: Посочва случая с бившия главен прокурор за борба с корупцията, която е била принудена да напусне под натиск от управляващите. Мярката за сливане на антикорупционните структури, която е довела до нейното отстраняване, е определена от Венецианската комисия като нецелесъобразна.
• Неустойчивост на реформата: Vetting-ът е въведен като „пожарна“ мярка, но не е направено нищо за укрепване на постоянния капацитет на Националната агенция за интегритет (ANI) и Данъчната служба за ефективна проверка на магистратите.

Предложено решение:

• Набиране на нови кадри: Молдова е трябвало да отвори системата за нови 100 съдии и 100 прокурори с високи стандарти за почтеност преди въвеждането на vetting-а. Това би намалило натоварването и би позволило на старите кадри да напуснат без парализа на системата. Врабие счита, че това решение е приложимо и днес.
• Етични стандарти в целия юридически спектър: От съществено значение е да се работи съвместно със Съюза на адвокатите, за да се повиши стандартът за почтеност при навлизащите в адвокатурата.
• Урок за Румъния: Врабие предупреждава, че румънският пакет от реформи не трябва да допуска подобна процедура на vetting, а трябва да се фокусира върху засилване капацитета на ANI и данъчната администрация – дългосрочна програма за укрепване на почтеността.

Оценка на младите лидери:

Експертът е оптимист за завършилите програмите за млади лидери, които подкрепят системната реформа и имат правилните ценности. Въпреки че за момента те са маргинализирани в системата, той очаква при успешна реформа да достигнат до ръководни позиции в рамките на следващите пет години и да се превърнат в ролеви модели.

Кодру Врабие за призивите за съдебна реформа в Румъния след излъчването на документалния филм на Recorder за плененото правосъдие

Кодру Врабие: Румънската съдебна система трябва да бъде променена из основи. Опасявам се обаче, че ще видим само няколко козметични законодателни промени

Въведение

Кодру Врабие е граждански активист, обучител и консултант по добро управление, прозрачност, отчетност и почтеност в публичния сектор. Той има значителен принос за редица реформи в правосъдието и публичната администрация в Румъния. Притежава бакалавърска степен по право и политически науки (следвал е в Румъния, България и САЩ) и магистърска степен по административни науки и европейски въпроси (следвал е в Румъния, Нидерландия и Испания). Кодру работи в гражданския сектор на Румъния от 1998 г., а от 2010 г. е част от програмата „Лидери за правосъдие“, която се реализира и в Република Молдова от 2017 г.

Съдебната реформа в Република Молдова

Господин Врабие, в продължение на няколко години Република Молдова бе посочвана от представители на неправителствения сектор като пример за своята съдебна реформа. Как оценявате този процес? Къде успя той и къде се провали?

Не считам съдебната реформа в Република Молдова за успех. По същество преди четири-пет години бе установено, че олигарсите и корумпираните политици в Молдова се ползват с преференциално третиране в съдебната система. Ситуацията бе сходна с днешната в Румъния, но обусловена от различни исторически и институционални причини. Властта поиска да промени коренно системата, въвеждайки законодателен пакет, който включваше извънредната и временна мярка vetting (проверка за почтеност) на съдиите и прокурорите.

Какво представлява тази проверка? Това е форма на ревизия на личния и професионалния опит на всеки съдия и прокурор. Процесът започна първо с кандидатите за Висшия съвет на магистратурата и Висшия съвет на прокурорите. Можем да кажем, че бе постигнат известен успех с формирането на новите съвети, но решенията, взети от тях през последните шест месеца, повдигат много въпроси и пораждат противоречиви мнения.

Това показва, че магистратите, преминали през процедурата, не са непременно по-компетентни или по-интелигентни от своите предшественици. Допуснати бяха грешки и пропуски, които можеха да бъдат избегнати, затова не бих класифицирал реформата като успешна.

Впоследствие проверката продължи за лица на ръководни позиции: на ниво Върховен съд, председатели на апелативни и районни съдилища. В резултат на това много съдии и прокурори предпочитат да не се кандидатират за лидерски постове, за да избегнат процедурата, или просто избират да напуснат системата. Отново сме в ситуация, в която не можем да говорим за успех. Въпреки аргументите, че системата се „пречиства“ от компрометирани лица, същинският проблем възниква, когато си тръгват наистина компетентни професионалисти.

Мога да дам конкретен пример: Вероника Драгалин, която до февруари 2025 г. бе главен прокурор за борба с корупцията в Молдова. Тя бе принудена да напусне поради натиск от страна на управляващите. Един изключително подготвен специалист си отиде, без дори да премине през проверката, защото тя вече не бе необходима.

В какво бе обвинена госпожа Драгалин? Твърдеше се, че не е успяла да екстрадира бившия премиер Владимир Плахотнюк от Гърция. Интересното е, че г-н Плахотнюк в крайна сметка бе върнат в Молдова, но шест месеца по-късно. Как г-жа Драгалин бе принудена да си тръгне? Чрез внесен в парламента законопроект за сливане на структурите за борба с корупцията и с организираната престъпност – мярка, която тя определи като „пълна глупост“ от политическа гледна точка. Наскоро публикуваният доклад на Венецианската комисия потвърди позицията ѝ, препоръчвайки това сливане да не се осъществява.

Опитвам се да подчертая, че бяха предприети силно видими мерки с висока степен на популизъм, целящи привличане на електорат. Тези ходове дадоха резултат на изборите – партията на Мая Санду запази президентския пост и мнозинството в парламента. Резултатите в самата съдебна система обаче все още липсват. Напротив – в момента Молдова е изправена пред още по-осезаем дефицит на съдии и прокурори, а натоварването на останалите се увеличи значително.

Следователно се намираме в ситуация, подобна на румънската, където професионалистите в системата считат, че реформите не подкрепят правораздаването, а обслужват политически интереси. Сред магистратите в Молдова съществува силно съпротивително движение. Разликата е, че там противниците на реформата са две категории: антиреформаторски настроени консерватори (както в Румъния) и убедени реформатори, които не приемат настоящите мерки на правителството, защото настояват за различен подход.

В Румъния за момента реформаторите изглежда подкрепят правителството, но това може да се окаже временно, докато не бъдат представени конкретните проекти. Трябва да изчакаме още два до три месеца.

По отношение на приликите между Молдова и Румъния бих искал да отправя предупреждение: внимателният анализ на молдовския модел на проверка (т.нар. vetting) води до важен извод за Букурещ. При никакви обстоятелства не трябва да се допуска подобна процедура в румънския пакет от реформи. Ако тръгнем по този път, ще допуснем груба грешка.

Изходът от ситуацията

След като се стигна до тази ситуация, какъв е изходът от нея?

Това, което Молдова трябваше да направи още преди четири години (за което говорих в интервю в Кишинев), бе да отвори съдебната система за нови кадри – около 100 съдии и 100 прокурори – преди да въведе проверката. Става дума за хора, отговарящи на високи стандарти за почтеност. След влизането им в системата политиците биха могли да кажат: „Ето останалите 400 стари съдии, подлагаме ви на проверка, за да видим дали отговаряте на стандартите на новите 100 колеги“. Същото би важило и за 700-те стари прокурори.

Това преди всичко би намалило натоварването. При по-лек работен режим магистратите биха могли да преосмислят професионалния си път и вероятно да поправят минали грешки. А тези, които не желаят да отговорят на новите стандарти, биха могли да напуснат, без това да парализира системата, тъй като местата им вече ще са заети от новодошлите.

Смятам, че това решение е приложимо в Молдова и днес, ако Министерството на правосъдието и Висшите съвети на магистратите и прокурорите осъзнаят нуждата от нов персонал. Опасявам се обаче, че това няма да се случи.

Искам да обърна внимание на нещо общовалидно за двете страни: от съществено значение е да се работи съвместно със Съюза на адвокатите в Молдова и Националния съюз на адвокатските колегии в Румъния. Трябва да се повиши стандартът за почтеност на навлизащите в професията. Ако позволим на личности като Лия Савоня да напуснат съдебната система и да влязат директно в адвокатурата, няма да решим нищо на системно ниво. Системата ще остане корумпирана. Нуждаем се от етични стандарти навсякъде, не само при магистратите.

Сравнение между правосъдието в Румъния и Република Молдова

Какво друго показва сравнението между състоянието на правосъдието в Румъния и Република Молдова?

Ситуацията в Молдова е по-критична заради извънредния характер на проверката. Този проблем възникна, защото Националната агенция за интегритет (ANI) и Държавната данъчна служба в Молдова никога не са имали капацитета или волята реално да проверяват съдиите и прокурорите. Същото важи и за Румъния: съответните органи в Кишинев и Букурещ никога не са разследвали ефективно имуществото и конфликтите на интереси на магистратите.

В Молдова проверката бе въведена като „пожарна“ мярка, но за четири години не бе направено нищо за укрепване на постоянния капацитет на данъчните и антикорупционните служби. Докато отговорността се носи само от временна комисия, реформата не е устойчива. След две години комисиите ще бъдат разпуснати и рискът да останем без нищо солидно е огромен.

Ето защо урокът от Молдова трябва да се научи в Румъния чрез засилване на капацитета на ANI и данъчната администрация. Това е средносрочна до дългосрочна програма (2-3 години), а не нещо, което се решава за три месеца. Трябва да укрепим почтеността в целия юридически спектър – нотариуси, ликвидатори, съдебни изпълнители. Навсякъде могат да се появят фигури, които да изкривят механизма.

Необходима е много прецизна намеса и висока интелигентност при анализа на системите. Дали тайните служби имат роля в този процес – не мога да коментирам, не съм експерт. Но ако имат, тя трябва да е интелигентна, а не чрез примитивни мерки като „да хванем малките и да им отрежем главите“.

Младите лидери в съдебната система

От години обучавате млади лидери в съдебната система. Как оценявате младите поколения и техния потенциал да променят системата и обществото?

Що се отнася до завършилите нашите програми, мога честно да кажа, че съм щастлив – всички те са „от правилната страна на барикадата“. Следя развитието им и виждам, че подкрепят идеите за системна и устойчива реформа. Те притежават правилните ценности, което означава, че сме си свършили работата.

Същевременно обаче тези хора остават маргинализирани в системата. Не им се позволява да заемат ръководни позиции, от които да разпространяват новите етични стандарти. Този недостатък вероятно ще се коригира с времето. Очаквам, че при успешна реформа тези хора ще достигнат до нивата на вземане на решения в рамките на следващите пет години. Тогава те ще станат ролеви модели в своите професии.

Засега е рано. И ако ми кажете, че след 15 години все още е рано, ще отговоря, че в исторически мащаб процесите изискват време. Ако разполагахме с ресурси да обучаваме по 100 души годишно вместо по 20 в Румъния или 15 в Молдова, нещата щяха да се движат по-бързо. Но това са ограниченията на гражданското общество – не разполагаме с неограничени средства.

Освен това, ако действахме по-бързо, щяха да ни атакуват с клишета като: „Вие сте хора на Сорос или на Бил Гейтс“. Нужни са търпение и оптимизъм. Процесите са по-бавни, отколкото ни се иска, но се движат в правилната посока. Може би, бидейки пряко ангажиран, не съм напълно обективен, но това е моето искрено убеждение.

Снимка: Кодру Врабие (източник: Влад Станчу, Сдружение INK)

Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук.

About Author