Николета Чокан, Радио Тимишоара, ноември 2025 г.
Резюме
Светлана Караджова, преподавател по български език в Западния университет в Тимишоара (UVT), дава интервю за новата си работа и целите на българския лекторат в университета.
Основни моменти:
- Начало и подкрепа: Караджова посочва, че дълго се е подготвяла за тази роля и вярва, че ще успее с Божията помощ. Университетът я е приел топло и е отворен към чуждестранни лектори, за да даде шанс на студентите да учат чужди езици.
- Интерес към курса: Западният университет обявява курс по български език за хора, за които той е майчин, и бързо се сформира група от 12 души. Това показва силно желание на българите в Тимишоара да учат езика. Има и интерес от румънци, включително студенти, които учат български през сръбски.
- Предизвикателства и бъдеще: Курсът не е бил обявен в началото на учебната година (октомври), но вече е направена първата група. Сега се работи за повече реклама през втория семестър и за отваряне на втора и други сериозни групи, за да може българският език да стъпи здраво в университета. Надява се да остане до края на юни и евентуално от есента.
- Преподаване: Целта на обучението е да преподава български на хора, които не са българи, и да види дали банатските българи ще се включат. Часовете ще се провеждат в централната сграда на UVT. Фокусът е не само върху граматиката, но и върху културата и България, за да се запали интересът на обучаващите се. Курсът за не-студенти засега е безплатен.
- Лични цели: Караджова, която е дошла на 26 октомври 2025 г., учи интензивно румънски (5 часа на ден). Основната ѝ цел е да помогне на банатските българи и да работи за тяхната кауза, език и общност, като смята, че обединението и съвместната работа са от ключово значение за запазване на тяхната история и идентичност. Тя се старае да пренесе България чрез езика.
- Сравнение с България: Счита, че румънският университет е на много добро ниво по отношение на техника и организация на работата, като технологично е по-добре и се усеща загриженост. Харесва Тимишоара и я описва като „почти като столица“. Липсват ѝ близките и хората от Дружеството на банатските българи в България „Фалмис“.
Интервю
Николета Чокан: Драги слушатели, разговаряме с госпожа Светлана Караджова. Тя е позната за нашата общност. Чували сме я и преди. Сега тя е стигнала до там да бъде преподавател в Западния университет в катедрата по чужди езици. Тя е лектор по български език. Кажете за българския лекторат и за Вашата нова работа!
Светлана Караджова: Аз от много години се подготвям за това. Исках да уча румънски език преди 25 години. Късно защитих докторантура за банатските българи. Вървяла съм по този път. Трябвало е да дойда. Много пъти съм си казвала, че не съм готова. Но когато Господ е рекъл, трябва да се случи. Не съм готова. Но когато Господ е с мене, мисля, че ще се нареди.
Имам няколко цели – да преподавам български език на хора, които не са българи. Аз съм преподавала много години, но на българи. Интересно ми е дали банатските българи ще искат да учат български. Дали ще им е лесно. Дали ще им е трудно.
Западният университет обяви курс за хора, за които българският език е майчин, и бързо 12 души се явиха. Когато се потърси, се оказва, че курсът вече е запълнен. Това показва, че хората тук — говоря за Тимишоара — българите тук искат да учат български. Сега, не знам доколко ще бъдат настоятелни и постоянни, но самото това желание, този стремеж да се доближат до България по някакъв начин, изглежда е добър знак.
Това ли стана — първата група вече се запълни?
Първата група от 12 души вече е пълна, сега трябва да проверим дали може да се отвори втора. Това е предизвикателство за всички ни, тъй като курсът не беше обявен в началото, от октомври месец, и не се знаеше дали ще има лектор или не. Аз дойдох един месец след началото на годината и ме нямаше никъде в програмите на университета, никъде не пишеше „български език“. Сега се работи върху това да има повече реклама, да чуят повече хора, да се разчуе през втория семестър, за да могат да се отворят и други групи, които да са сериозни и стабилни, за да може българският език да стъпи здраво в университета в Тимишоара. Надявам се, че това няма да стане бързо, може би ще отнеме година, но първите крачки вече са направени и лека-полека нещата се задвижват.
Срещнахте ли се през тези две седмици със студентите, с младите хора, които са се записали? Имахте ли среща?
Да, още преди да дойда, се свързах с Гюри Будур, той ми даде контактите на две момчета, които са учили една година български с господин Григоров. Те са румънци. Единият живее в Сърбия, другият тук, в Тимишоара. Учат български през сръбски, но им е лесно, защото езиците си приличат. Слушат много българска музика, което за мен беше изненада. Когато ги попитах защо искат да учат този език, те казаха: „Искаме да знаем, интересно ни е да отидем в България, да можем да се оправяме и да се разбираме“. Мисля, че ако тези младежи искат да учат езика, колко повече нашите банатски българчета, младите, трябва да искат да го учат. Поне когато ходят в България, да могат да говорят спокойно, а не на английски. Бих могла да посещавам и селата. Пратена съм тук от България, за да преподавам български. Мисля, че ако има хора, които искат да учат — дай Боже да имаме време за всички — ще бъде добре. Сега не мога да поема всички желаещи веднага, но мисля, че можем да направим някакви курсове, поне да се срещаме веднъж седмично, за да има ритъм на срещите и лека-полека да се търсят варианти това да стане постоянно.
Когато се срещаш с хора, когато имаш контакт, тогава се запомня и се научава нещо.
Мислех си още преди да дойда тук, че работата ми като лектор по български изисква и аз самата да говоря на български. Това е моята роля тук — да пренеса България чрез езика. Усещам, че много хора, които някога са учили малко български, искат да говорят с някого на този език, да си припомнят, те имат спомени от едно време. Това е моята дилема сега — на какъв език трябва да говоря с банатските българи.
Може да се пробва. Не съм мислила за това сега, но можем да се учим заедно.
Да, мисля, че това може да бъде предизвикателство. Дойдох тук на 26 октомври 2025 г. и започнах курс по румънски с чуждестранните студенти. Всеки ден по 5 часа уча румънски и виждам колко е трудно и тежко да учиш. Можем да си пожелаем всички да имаме такъв интензивен курс и по български някой път.
Интересно ми е да разбера какво преподавате. Какво представлява един час? Тези деца са чужденци, нищо не знаят, но ние, българите, знаем по нещо. Трябва да е различно.
Първо трябва да видим кои са хората и кой какво знае. Важно е за тези малко часове, в които се виждаме, всеки да може поне да се представи, да каже елементарни неща, да може да отиде в България, да си купи нещо, да поздрави някого. Най-вече да се чувства сигурен. Дори и малкото, което знае, да го казва със самочувствие. Език не се учи за един час седмично.
Трябват пет часа на ден.
Да, по пет часа на ден и да пишеш домашна работа всеки ден. Тежко е, трябва да слушаш и да мислиш на този език. Но мисля, че тези наши срещи поне малко ще отворят темата за България. Да се научим как да отидем някъде, как да се срещнем с хората с „добре дошли“, как да разговаряме.
А имате ли програма, база, книги?
Донесла съм пет книги за нива А1, А2 и В1. В1 е вече високо ниво. Банатските българи биха могли да започнат от това ниво и бързо да напреднат. Засега имам само пет учебника, но ако групата е сериозна, мога да докарам още от България. Първите часове ще бъдат опознавателни, да видим какво знаем и как да продължим нататък. Часовете са не толкова за граматиката, колкото за културата, за страната, да се обясни какво е България. Интересни неща, които да запалят интереса, така че човек, като се прибере, да провери в интернет, да прочете нещо повече. Всички знаем, че днес хората стоят часове в интернет. Ако от тези часове отделят поне половин час за българския език, това ще бъде победа за всички ни. Университетът ни даде зала в централната сграда на Западния университет в Тимишоара (UVT), на бул. „Василе Първан“ №4. Там ще бъдат часовете. Надявам се догодина, наесен, да съберем 2-3 групи. Знаем, че има много български студенти, които учат тук — и в UVT, и в Политехниката — те имат право да избират лекции от други факултети.
Трябва да разгласим това. Аз разбрах миналата седмица, че студенти от други факултети могат да се запишат да учат български.
Да, могат. От втория семестър могат да го направят, имат такова право.
А тези, които не сме студенти, можем ли и ние да се запишем?
Да, университетът позволи сформирането на група. Засега е безплатно, хората не плащат нищо. Това е и вид реклама, за да се покаже на общността, че този език може да се учи.
Вие идвате от столицата София. Как ви изглежда Румъния в сравнение с България в областта на науката и университетите? Има ли разлика?
Бях тук преди три години на лятна школа по румънски за две седмици и още тогава видях, че университетът е много добър. И като техника, и като организация на работата е на високо ниво.
По-развит и по-напреднал?
Технологично е по-добре и се усеща една загриженост. Още първия ден имах среща с декана, госпожа Дана Перчек. Тя ме прие изключително топло. Всеки, към когото се обърнах, показа добро отношение, което ме кара да мисля, че университетът е отворен към целия свят. Приемат хора, които идват от далеч, за да дадат шанс на студентите тук да учат чужди езици.
Идвате от София, как ви изглежда Тимишоара?
Тимишоара е почти като столица. Харесвам този град и съм щастлива, че мога да прекарам няколко месеца тук.
Липсва ли ви нещо от България?
Липсват ми близките ми. Липсват ми нещата, които правех там, хората от Дружеството на банатските българи в България „Фалмис“. Поздравявам ги сега чрез радиото. Старая се да бъда и там, и тук в мислите си, за да не се усеща отсъствието ми. Някога нашите предци са се преселили от България тук, а сега аз правя това преселение в обратната посока.
В друго време и при други условия.
Да, в друго време, при други условия и технологии. Мога да кажа, че не съм нито само там, нито само тук — аз съм навсякъде. Технологиите позволяват това.
Сега е по-лесно за хората да се движат по света. Какви цели имате?
Имам няколко цели за месеците, в които съм тук — до края на юни. Надявам се да бъда тук и от есента, ако има хора, които искат да учат езика. Договорът ми е до края на юни, но ако всичко е наред и университетът ме одобри, ще продължим.
Да се върнем на целите.
Целите ми… ако мога да помогна с нещо на банатските българи. Работя в тази сфера вече почти 30 години — и за банатските българи в България, и за тези тук, и за тези по целия свят. Искам да дам част от енергията си тук. Боли ме, когато виждам как някой се затваря в себе си и мисли, че другите са нищо или че никой не го разбира. Това е вредно за всички. Трябва да тръгнем по нов път — не защото аз съм дошла, а защото трябва да работим заедно за нашата кауза, за нашия език и общност. Нашите прадеди са ги пазили толкова години, не бива ние да ги унищожаваме сега. Трябва да направим каквото зависи от нас, за да не се постави точката на нашата история точно сега, докато сме тук. Трябва да дадем най-доброто от себе си.
Не бива да държим ръцете си отзад и да не искаме да се свържем с никого. Не мисля песимистично, че времето ни е изтекло. Има време и след нас, но ние трябва да сме част от него. Трябва да се обединим — с умения, знания и вътрешно богатство, за да направим нещо за всички нас. Тук не става въпрос само за това какво прави Николета, Светлана или някой друг — става въпрос за това какво правим всички ние заедно. Тогава е по-лесно.
Трябва да приключваме, тъй като времето ни изтече. Ще се срещаме още през тази учебна година. Ще дойда да видя студентите и аз самата да си поправя и обогатя българския език, да го науча по-добре. Ще разгласим чрез нашето предаване, че тук има лектор по български език. Който има желание, може да обогати езика си. Да си подадем ръце по-здраво. Успех и както каза — Господ да е с всички ни. Благодаря.
Снимка: Светлана Караджова гостува на радио Тимишоара (източник: скрийншот)
Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук. Тук е неговият англоезичен нюзлетър в Substack. А тук е неговият канал във Viber на български език
About Author
Discover more from Мостът на приятелството
Subscribe to get the latest posts sent to your email.
