След стабилокрацията на Йоханис: Антикорупционните протести връщат поляризацията в Румъния

Nova News, 16 декември 2025 г.

Резюме

Журналистът Владимир Митев коментира филма „Плененото правосъдие“ на румънската медия Recorder и последвалите антикорупционни протести.

• Цели на разследването: Разследването е насочено срещу ключови фигури в румънската съдебна система, които са възприемани като свързани с периода на т.нар. „стабилокрация“ по времето на президента Клаус Йоханис. Критиките летят към Лия Савоня (ръководител на Върховния касационен съд), Каталин Предою (бивш министър на правосъдието, настоящ министър на вътрешните работи) и Мариус Войняг (ръководител на антикорупционната прокуратура DNA).
• Интерпретация на филма: Според Митев, филмът е опит за смяна на тези ръководители, които са смятани за недостатъчно активни в борбата с корупцията по време на стабилокрацията (период, в който големите традиционни партии – PSD и PNL – управляваха съвместно и нямаха интерес от мащабна антикорупционна дейност).
• Лия Савоня и Лаура Кьовеши: Савоня е определена като най-важната фигура, срещу която се насочва омразата на протестиращите, и е исторически противник на Лаура Кодруца Кьовеши (бивш шеф на DNA и настоящ европейски главен прокурор). Възходът на Савоня е станал за сметка на отслабването и спирането на „златната ера на антикорупцията“ под ръководството на Кьовеши. Фактът, че Кьовеши е подписала петиция за реформи, подсказва, че тя може да играе бъдеща роля в процесите.
• Причини за отслабването на антикорупцията: Ерата на агресивната антикорупционна борба създаде силно напрежение в румънското общество и в румънската администрация (много хора са се страхували да подписват документи). Това напрежение доведе до ответна реакция, която отслаби и замрази борбата с корупцията за известно време.

Настояща ситуация: Протестите продължават. В отговор на натиска са назначени проверки от Съдебната инспекция по твърденията във филма. Атакуваните магистрати се защитават публично, което води до борба в медиите, разкриваща механизмите на правосъдието и властта в него.

Контекст

Филмът „Justiția capturată“ (Плененото правосъдие) (2025 г.) на румънската разследваща медия Recorder изигра ролята на мощен обществен катализатор, който насочва вниманието към дълбоките проблеми в румънската съдебна система и нейните зависимости от политическия елит.

1. Съдържание на филма “Плененото правосъдие”

Основната теза на филма е, че след „златната ера“ на борбата с корупцията (2014-2017 г. под ръководството на Лаура Кодруца Кьовеши), системата за наказателно правосъдие е била превзета и пренаредена от корумпирани политически и бизнес интереси, за да осигури безнаказаност на управляващия елит.

• Ключови разкрития: Филмът разкрива как влиятелни политици и бизнесмени успяват да манипулират назначенията на ключови постове в съдебната система, включително в Инспектората на съдиите и Върховния касационен съд. Разследването показва конкретни случаи, в които високопоставени магистрати са действали в услуга на политическата класа, вместо в името на закона. Това става чрез промяна на съдебни състави, водеща до проточване във времето на съдебни дела за корупция и тяхното приключване по давност и без осъдителна присъда.
• Конкретни цели: Филмът директно критикува фигури, които са представени като част от тази система на обвързаност, включително съдия Лия Савоня (ръководител на съдийското звено на Върховния съд), Каталин Предою (бивш министър на правосъдието и министър на вътрешните работи, представител на управляващата коалиция) и Мариус Войняг (настоящ ръководител на антикорупционната прокуратура DNA).

2. Исторически контекст: ерата на „стабилокрацията“

Разкритията на Recorder трябва да се разглеждат на фона на политическия период, който журналистът Владимир Митев нарича „стабилокрация“ (управлението на Класу Йоханис – особено след като през 2021 г. двете големи партии – Социалдемократиеската и Нациноалнолибералната формират съвместно правителство).

• Отслабване на DNA: След като антикорупционната прокуратура DNA (Direcția Națională Anticorupție) начело с Лаура Кодруца Кьовеши постигна осъдителни присъди срещу знакови фигури (включително премиери и министри), управляващите партии (предимно PSD) започнаха активна кампания за отслабване на институцията по времето на Ливиу Драгня (2017-2019 г.). Това доведе до отстраняването на Кьовеши и до промени в законите, които затрудниха работата на прокурорите.
• Политически консенсус: В годините, когато Клаус Йоханис беше президент, властта беше поделена между традиционните големи партии (PSD и PNL – последният, подкрепян от Йоханис). Този период се характеризира с липса на силен политически интерес за продължаване на мащабната антикорупционна борба, тъй като това би засегнало интересите на двете управляващи сили. Според критиците, именно този консенсус е позволил на системата да се „завладее“ отново.

3. Антикорупционните протести и обществената реакция

Филмът на Recorder е катализирал нова вълна от протести, въпреки че Румъния има дълга история на масови демонстрации срещу корупцията (например протестите срещу спешното правителствено постановление 13 през 2017 г.).

• Обществено възмущение: “Плененото правосъдие” предизвика вълна от възмущение, тъй като потвърди обществените подозрения, че държавата работи срещу интересите на гражданите, гарантирайки безнаказаност на считания за корумпиран политически елит.
• Искания: Протестиращите настояват за незабавни реформи в съдебната система, отстраняване на компрометирани магистрати и възстановяване на независимостта на прокуратурата и съда.
• Институционален отговор: В отговор на натиска, съдебната инспекция започна проверки по твърденията във филма. Въпреки това, скептицизмът остава висок, тъй като обществеността не вярва на механизмите за саморегулация на системата, която е обект на критика.

По същество, филмът и последвалите протести представляват нов етап в непрекъснатата борба между реформаторските сили (подкрепяни от голяма част от НПО сектора) и силите, противопоставящи се на реформата в румънската политика.

Видео

Интервю

Филмът на Recorder насърчава смяна на досегашните ръководители в румънската правосъдна система

Владимир Митев: Здравейте.

Какво можем да добавим? Освен основната информация, която циркулира в медиите. Продължават ли протестите? Кое разбуни хората? Какво разказва това разследване? И какво показва то на румънците? Може би отзад-напред да започнем – за разследването.

Добре. Разследването е насочено срещу някои от действащите лица в правосъдната система. Става въпрос за Лия Савоня, която ръководи Върховния касационен съд, но също така са споменати с критични бележки бившият министър на правосъдието, в момента министър на вътрешните работи Каталин Предою (Cătălin Predoiu), както и ръководителят на антикорупционната прокуратура Мариус Войняг (Marius Voineag).

Тук едното нещо, което мога да добавя, е, че явно те са възприемани като свързани с предишния период, в който Клаус Йоханис (Iohannis) беше президент и в който имаше стабилокрация – тоест двете големи партии от прехода управляваха, нямаше реформи и липсваше значителна антикорупционна дейност. Така че, едно от нещата, които можем да си помислим като интерпретация за филма, е, че се търси замяна на едни хора, които авторите на филма виждат като недостатъчно активни спрямо корупцията, с други, които може би биха били по-активни. Може би тук трябва да дам малко повече контекст генерално за румънското общество или политика…

Главната героиня на филма – Лия Савоня, е исторически противник на настоящата ръководителка на европейската прокуратура Лаура Кьовеши

Може ли само да спрем за секунда? Споменахте две имена, дайте да изчистим сюжетната линия около тях, защото чувам, че това са имена, които са се коментирали на разни пресконференции – например Лия Савоня. Разкажете ни за тази сюжетна линия, защото това е много важно. Двама души споменахте, към тях летят тези критики за дисфункция в системата на правосъдието в Румъния. Или поне аз така разбирам.

Може би Лия Савоня (Lia Savonea) е най-важната фигура, тъй като и срещу нея се насочва най-много омраза. Тук може би трябва да кажем, че от публикациите в медиите може да се направи заключение, че тя е била в една различна тенденция спрямо тази на Лаура Кьовеши (Laura Codruța Köveși) – периода преди около 10 години, когато знаем, че беше така наречената златна ера на антикорупцията. С времето тази антикорупция беше отслабена и в крайна сметка спряна. Тук мога да дам и повече контекст, ако имате желание. 

Но така е – в правосъдието, както и в самата държава, винаги има различни тенденции. И явно Лия Савоня се е утвърдила за сметка на това, че Лаура Кьовеши напусна Румъния. Интересно е, че мандатът на Лаура Кьовеши начело на европейската прокуратура (EPPO) изтича през новата година, ако не се лъжа през октомври. Тя е една от жените, и въобще магистратите, които са подписали една подписка, искаща реформи в правосъдието. Тоест Лаура Кьовеши може би би могла да играе някаква роля оттук нататък в това, което ще се случва в Румъния. Като, разбира се, предстои да видим какво точно ще се случи.

В България не забелязахме, че румънската държава силно ограничи и почти замрази своята борба с корупцията по времето на управлението на Клаус Йоханис

Добре. Господин Митев, само още нещо искам да ви попитам. Сигурна съм, че има много неща, които още да ни разкажете. За съжаление, времето ни е ограничено. Но какво се случи с онази Румъния, която съвсем доскоро – струва ми се, моят гост тук също след малко ще ме поправи, ако греша – но съвсем доскоро давахме за пример като държава, минала през много сериозни сътресения, много сериозни съдебни производства и стигнала до осъдителни присъди за корупция. Някак си Румъния беше еталон за държава, която в пъти извървяла няколко крачки пред нас в това отношение. Какво се случи? Къде нещата се объркаха?

Мисля, че нашето общество пропусна един период от развитието на правосъдието и въобще на румънската политика. Става въпрос за фактът, че по времето на Ливиу Драгня (Liviu Dragnea) и след това, когато Йоханис беше силна фигура, в Румъния настана един период на стабилокрация – тоест двете големи партии от прехода, традиционно считани за по-корумпирани, държаха властта, разпределяха порциите, държавните средства, европейските средства и в крайна сметка те нямаха интерес да има борба с корупцията в някакви значими размери. Тя съществуваше може би само на някои местни фигури, на по-ниско ниво. 

Тоест, ние може би в България се чудим къде изчезна тази Румъния на борбата с корупцията, но всъщност Румъния винаги е имала различни тенденции. Това, което Лаура Кьовеши правеше, не беше възприемано еднозначно, не беше виждано само като позитивно. По това време си спомням, че много хора в администрацията отказваха да подписват заповеди или документи, тъй като се страхуваха, че това ще бъде използвано, за да бъдат прочистени от администрацията. Тоест, в Румъния се създаде много напрежение тогава и това напрежение с времето доведе до ответната реакция да бъде отслабена и евентуално дори спряна тази борба с корупцията за известно време. Сега, когато Йоханис го няма, виждаме опит за завръщане на тази антикорупция.

След филма на Recorder са назначени проверки в съдебните институции на изнесените факти, а атакуваните магистрати вадят публично документи в своя защита

Благодаря ви, господин Митев, за това, че се включихте в нашия ефир. Държим връзка с вас. Протестите ще продължат, предполагам. Каква е информацията, която вие имате? Защото това е много важно да следим процесите.

Да, протестите продължават. Има сега назначени от правосъдното министерство проверки по съдебните институции. Съдебната инспекция ще провери твърденията от филма на Recorder. Има изявления на Мариус Войняг, когото споменах, от антикорупционната прокуратура DNA (Direcția Națională Anticorupție) и така нататък. Всеки се опитва да се защити. И всъщност става една борба, в която се вадят заповеди от институциите, публикуват се публично. И в някаква степен се виждат механизмите, по които работи правосъдието и властта в правосъдието.

Благодаря ви. Благодаря ви още веднъж. Владимир Митев, журналист, кореспондент от Румъния, в ефира на „Твоя ден“.

Кодру Врабие: “Златната ера” на антикорупцията в Румъния отпреди 2017 г. беше фалшифицирана

Снимка: Протестиращите за реформа в румънската съдебна система искат „правосъдие без обаждания по телефона (от политиците)“ (източник: YouTube)

Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук. Тук е неговият англоезичен нюзлетър в Substack. А тук е неговият канал във Viber на български език.

About Author