Румъния използва анти-дрон системата Merops, но тя е крайно недостатъчна

Радио Варна, 15 октомври 2026 г.

Резюме 

Интервюто на Владимир Митев за Радио Варна (15 октомври 2026 г.) е относно реакциите на България и Румъния на ескалацията в Черно море

• Ескалация и сътрудничество: Втората вълна от атаки срещу граждански кораби в Черно море (13 октомври) поставя под риск търговското корабоплаване и застрахователните цени. Това активизира политическия диалог и координацията между България и Румъния.
• Дипломатически инициативи: Двете страни търсят подкрепа от ЕС, НАТО и Турция за мораториум върху бойните действия и използването на дронове в Черно море — инициатива за деескалация, лансирана от Илияна Йотова и подкрепена от Франция и Германия.
• Защита от дронове: Румъния разполага с американската мобилна система Merops (с активирани F-16 при инциденти) и преговаря за словашки радари и морски системи, но все още няма цялостно покритие. България също планира нови способности за контрол на въздушното пространство.
• Регионална свързаност: В блога „Мостът на приятелството“ се разглежда концепцията за „Балкански банан“ (свързващ Солун, София, Пловдив, Русе, Букурещ и Тимишоара) и Инициативата „Три морета“. Акцентира се върху румънската гледна точка, според която България е незаменим партньор в регионалната инфраструктура.

Видео

Въведение (на Моста на приятелството)

На 15 октомври 2026 г. водещата Валерия Василева от Радио Варна интервюира Владимир Митев относно ескалацията на войната в Черно море, при която бяха атакувани кораби в близост до българските и румънските териториални води и в района на специалните икономически зони на двете страни. Владимир Митев обясни, че тази заплаха за търговското корабоплаване в района събира България и Румъния заедно в сферата на отбраната и ги кара да търсят подкрепа на ниво ЕС и НАТО. Владимир Митев още обясни какви действия предприема Румъния, за да има антидрон защита и коя ще е най-новата статия на неговия сайт – за регионалните инфраструктурни проекти, които превръщат Румъния в геополитически възел.

Интервю (на Радио Варна)

Валерия Василева:

Продължаваме с тема, която пряко засяга сигурността в нашия регион — напрежението в Черно море и начина, по който институциите в България и в съседна Румъния реагират на нарастващите геополитически предизвикателства. Имат ли София и Букурещ общ подход към сигурността в региона, или продължават да действат на различни скорости? Какви са наблюденията?

Ще чуем сега колегата журналист Владимир Митев — редактор в румънската редакция на „Радио България“ и основател на интернет платформата „Мостът на приятелството“. Вие следите отблизо процесите в двете държави. Благодаря ви, че приехте да коментирате за Радио Варна.

Сигурността в Черно море и реакцията на София и Букурещ — това е първият акцент.

Владимир Митев:

Това, което наблюдаваме през последните дни — след втората вълна атаки срещу граждански кораби в Черно море на 13 октомври — е, че България и Румъния се сближават политически в сферата на сигурността и отбраната. Очевидно има обща заплаха. Съществува риск гражданското корабоплаване в Черно море изцяло да спре, тъй като може да стане прекалено рисковано за екипажите и скъпо за корабособствениците, поради нарастването на цените на застраховките.

Според мен това води до ситуация, в която се вижда, че традиционната сдържаност, която съществуваше в Румъния спрямо българския премиер Румен Радев през последните месеци, сякаш отпада. Виждаме, че румънският премиер в оставка е разговарял с него, а от друга страна румънският президент Никушор Дан също разговаря с Илияна Йотова.

Резултатът от тези разговори е, че днес, на срещата на върха на Европейския съвет, ще има специална точка за Черно море и за ситуацията там. Ще се обсъжда и интересът на България и Румъния да получат европейска подкрепа за инициативата да бъде наложен мораториум върху бойните действия и използването на дронове в Черно море. [В нашите медии бе съобщено, че] тя се ползва с подкрепа както от Франция, така и от Германия, като е важно да се потърси подкрепата и на Турция в това отношение.

Това е визия за деескалация в Черно море, която според мен самата Илияна Йотова лансира в последно време. Разбира се, засега няма признаци за такава деескалация — по-скоро има признаци за обратното. Така или иначе Европа трябва да има координация и сплотеност — както между България и Румъния, така и въобще на европейско ниво, — за да се защитят икономическият интерес и сигурността на двете страни и на целия Европейски съюз в Черно море.

Валерия Василева:

Всъщност и България, и Румъния са — както се казва във военната терминология — фланг на Европейския съюз; на външната и на морската му граница. Това все пак би трябвало да означава силен ангажимент на европейските институции. Според вас въпрос на дипломация ли е, или вече на практическо измерение на тези мерки да има по-добра координация между военните институции — по-голяма обвързаност на действията, наблюденията и защитата?

България планира да инсталира нови сили и възможности, за да контролира небето над Черно море, доколкото е възможно. Има ли подобна реакция и в Румъния? Трябва ли военно-отбранителните взаимоотношения да са по-добре координирани, а не само дипломатическите?

Владимир Митев:

Аз навлизам в тези теми като журналист, а не като експерт по отбрана или сигурност, но разбира се, правя интервюта с такива експерти и общувам с тях, доколкото е възможно, и в двете страни. От това, което те споделят, оставам с впечатлението, че Румъния като че ли е малко по-напреднала в защитата от дронове, тъй като разполага с оперативна система — казва се Merops и е предоставена от САЩ по линия на стратегическото им партньорство. Към този момент тя е предоставена безплатно, докато финансовото осигуряване на разходите по функционирането ѝ са от румънска страна. Има дискусии НАТО да поеме контрола върху нея. Трябва да се има предвид, че системата е мобилна и може да се инсталира на пикап. Тя обаче не покрива цялата територия на страната, има нужда от още много системи и на този етап Румъния все още няма цялостно решение.

Виждаме, че когато дронове навлязат в румънска територия, се вдигат изтребители F-16. Румъния преговаря с различни държави за получаване на радари и други системи за борба с дроновете. Например, доколкото разбираме, обсъжда се доставката от Словакия на по-сложни радари. Мисля, че се работи и по система за борба с дроновете в морето — т.е. за борба с подводни дронове.

Валерия Василева:

Брегова отбранителна система, да.

Владимир Митев:

Така че и в Румъния, и в България се работи по тази тема. Струва ми се, че Румъния е малко по-напред, но според мен това не е толкова важно. Важна е посоката. Тъй като има такава заплаха, предпологам, че мерките ще се вземат бързо и няма да се допусне рискът и уязвимостта да станат прекалено големи.

Другото, което научавам от свои интервюта и неформални разговори, е, че ролята на Турция ще бъде важна за това, което предстои — за този опит за деескалация в Черно море. Турция има по-сложно отношение към Русия. 

Валерия Василева:

Малко по-различно от позицията на Европейския съюз.

Владимир Митев:

Турция запазва икономическите си отношения с Русия. Преди време тя имаше и ролята на посредник във войната в Украйна. Така че предстои да видим как ще се развиват тези неща и на ниво НАТО, не само в Европейския съюз.

Турция е член на НАТО и предполагам, че това, което предстои днес в европейските институции, а и по принцип на ниво НАТО, е по-тясна координация и съгласуване. Доколкото ми е известно, Европейският съюз има стратегия за Черно море, създадена преди 2025 г. От друга страна, генералният секретар на НАТО Марк Рюте показва, че ако е необходимо, ще има промени в подхода на НАТО към Черноморския регион.

Явно моментът е такъв, че и НАТО, и Европейският съюз се сблъскват с по-високо ниво на опасност в Черноморския регион, и очакваме да видим отговора.

Валерия Василева:

Каква е последната тема в „Мостът на приятелството“? Да завършим с нещо позитивно на границата между България и Румъния.

Владимир Митев:

Днес ще публикувам статия за регионалното сътрудничество между България, Румъния и Гърция. Става въпрос за това, че през последните седмици в гръцки медии се появи идеята за така наречения „Балкански банан“. Може би нашите слушатели знаят, че съществува теория, според която ЕС е общност от индустриално и инфраструктурно свързани региони, които образуват формата на банан. Ядрото на ЕС също е такъв „банан“, който обхваща долината на река Рур, част от Франция и Северна Италия.

Валерия Василева:

Интересна метафора.

Владимир Митев:

Интересното е, че сега се лансира идеята, че има и „Балкански банан“, който започва от Солун, минава през София и Пловдив и обхваща Букурещ, Русе, Гюргево, Плоещ и Тимишоара. Разбира се, това е доста свободна интерпретация на географията. Помолих един мой познат — румънски външнополитически експерт — да коментира тази идея, за да видим румънската гледна точка за инфраструктурното свързване в нашия регион.

Тези инициативи за инфраструктурно свързване всъщност са поне две. Едната е между Гърция, Румъния и България, а другата е така наречената инициатива „Три морета“, която е по-свързана с Полша и с Централна Европа като цяло. Съвсем скоро — вероятно днес — ще публикувам неговия текст. Мисля, че ще бъде интересно да видим как все повече и в Румъния се мисли за България като незаменима държава. Мисля, че той използва точно този израз, когато става дума за изграждането на инфраструктурните връзки в региона.

Важно е, че румънците го казват, защото у нас като че ли дълго време властваше мнението, че не сме достатъчно свързани с Румъния и че тази воля за инфраструктурно свързване се игнорира.

Валерия Василева:

Благодаря ви много за разговора. Интересна тема. Очакваме да я прочетем в блога „Мостът на приятелството“, който нашият колега — журналистът Владимир Митев — поддържа. Това е достъпен, отворен източник на информация с авторски материали за ситуацията на Балканите в различни нейни аспекти.

Снимка: (източник: Мостът на приятелството, via Gemini)

Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук. Има нюзлетър в Substack (където публикува на английски език). И канал във VIber, където публикува на български език.

About Author