Палтин Нотара: Фамилията Нотара има забележителна история между Леванта, Византия, Венеция и румънските княжества

Владимир Митев

Резюме

В интервюто за сайта „Мостът на приятелството“ историкът и продуцент Палтин Нотара представя своя професионален път и проследява многовековната история на фамилията Нотара — от византийските корени до приноса ѝ към румънската култура.

---

Професионален път на Палтин Нотара

Палтин Нотара е историк по образование, завършил в Букурещ, който през 1968 г. емигрира във Франция. Професионалната му кариера преминава през няколко етапа:

• Академична дейност: Преподава румънски език и история в университета в Страсбург.
• Частен сектор и медии: Основава компании за аудиовизуална продукция и създава иновативното за времето си женско списание Modes Magazine в Париж.
• След 1989 г.: Активно подпомага демократичните промени в Румъния. Създава асоциацията IDEA за подкрепа на свободната преса и инвестира в създаването на Международен пресцентър в Букурещ.
• Разочарование: Описва периода 1990–2000 г. като „десет изгубени години“ за Румъния поради политическа и икономическа стагнация, което го кара да се върне окончателно във Франция.

---

История на фамилията Нотара

1. Византийски и левантински корени (XIII – XV век)

Фамилията произхожда от Пелопонес (Монемвасия) и първоначално се занимава с корабоплаване, търговия и право (откъдето идва и името „нотариус“).

• Възход в Константинопол: През XIV-XV век членове на семейството стават висши държавници.
• Лука Нотара: Най-влиятелната фигура в империята след императора по време на падането на Константинопол през 1453 г. След конфликт със султан Мехмед II, той и синовете му са екзекутирани.
• Ана Нотара: Дъщеря на Лука, която успява да избяга в Италия. Тя става лидер на гръцката диаспора във Венеция, бори се за православието и финансира отпечатването на първия гръцки етимологичен речник.

2. Духовни водачи и Фанариотска епоха (XVII – XVIII век)

Фамилията излъчва ключови фигури за православието:

• Йерусалимският патриарх Доситей: Защитава Светите места и подкрепя православието в румънските земи.
• Хрисант Нотара: Племенник на Доситей и учен (математик, астроном и географ). Той е наставник на децата на владетеля Константин Брънковяну и помага на семейството му да си върне активите след неговата екзекуция.

3. Румънският клон и културното наследство (XIX – XX век)

Румънската линия на фамилията се установява във Влашко през 1719 г. Чрез нея Нотара оставят трайна следа в изкуството:

Съдбата на наследството: Палтин Нотара разказва с огорчение за семейния музей в Букурещ, който е затворен през 2015 г. Сградата е реституирана на лица извън семейството при съмнителни обстоятелства, а ценните семейни реликви и библиотека днес се съхраняват в депа.

Константин Йон Нотара (1859–1935): Легендарен румънски актьор, чието име днес носи един от големите театри в Букурещ. Известен със своята феноменална памет и кариера в „Комеди Франсез“.

Константин Нотара (син): Изтъкнат цигулар и композитор, създател на квартета „Кралица Мария“.

Забележка: Това интервю представлява ценен устен документ за историята на болярските фамилии в Румъния, предлагайки човешка перспектива за начина, по който големите балкански династии са се трансформирали и са устояли пред лицето на модерността и тоталитаризма.

Интервю

Палтин Нотара

Владимир Митев: Господин Нотара, благодаря Ви сърдечно, че намерихте време да дойдете на този българо-румънски сайт – „Мостът на приятелството“. Оценявам високо този факт, включително и защото, както говорихме преди този запис, Ви поканих в качеството Ви на член на фамилията Нотара — фамилия, за която сега ще научим повече директно от източника, тоест от Вас. И преди да започнем тази дискусия, която очаквам да бъде много интересна, бихме могли да започнем така: може би преди да говорим за семейството, бихте ли ни казали накратко нещо за себе си в професионален план? Какво сте учили, къде сте живели, каква дейност сте развивали преди и след Революцията (1989 г.)? За да имаме представа за личността, преди да преминем към фамилията.

Палтин Нотара: Разбирам. Аз Ви благодаря за поканата. 

И така, за да започна отначало, аз съм роден в Румъния и завърших висшето си образование в Букурещ, в Историческия факултет, със специалност „Всеобща история и археология“. Напуснах Румъния през 1968 г., след завършване на университета, и се установих във Франция, където легализирах дипломите си. На базата на тези дипломи и обучението ми в Румъния получих пост като асистент в Историческия факултет в Страсбург и в Института по румънски език в Страсбург, защото — тук отварям скоба — във Франция има само два института, където се изучава румънски език: в Париж и в Страсбург.

Така през 1969 г. започнах университетска кариера, която продължи седем години. След това промених професионалната си ориентация и навлязох в частния сектор, в смисъл че основах и създадох две компании за аудиовизуална продукция, тъй като това беше друга област, която ме интересуваше освен историята. Там продуцирах и реализирах документални и игрални филми, реклами и така нататък. След това се установих в Париж и продължих тази дейност, към която добавих и друга – в сферата на печатните медии. В областта на пресата създадох списание с предимно женска аудитория, което се казваше Modes Magazine. Това списание имаше своя специфика, така да се каже, или се отличаваше от останалите издания за същата публика по това, че имаше много разнообразно съдържание. Не се ограничаваше само до мода, красота или козметика, а имаше и част, посветена на други дейности, които можеха да интересуват (и със сигурност интересуваха) женската публика: култура, литературна информация, театър, кино и прочие. Впрочем, след няколко месеца ни копираха, тъй като други две списания от тази „фамилия“ издания за жени също въведоха в съдържанието си този тип информация, свързана с културния живот като цяло и с други въпроси, които не се третираха обичайно в женските списания.

Така че мога да заключа с една шега: в моето СV има много малко неща, които не съм правил. Мога да говоря за повечето неща и за други области, от които съм се интересувал и в които съм практикувал. За мен не съществува „преди 1989 г.“ в Румъния. През 1989 г. вече бях във Франция от много години, но във връзка с момента през 1989 г. мога да кажа, че това беше много важен момент и за мен, макар и да не бях в страната, тъй като от този период нататък можех да работя активно за оказване на подкрепа на Румъния в периода след 1989 г.

Точно през 1989–1990 г. създадох асоциация за подкрепа на появата и развитието на свободната преса в Румъния, наречена IDEA. Издавахме нещо като манифест, наречен Voix Libre, което е игра на думи във френския език с двоен смисъл: означава едновременно „Свободен глас“ и „Свободни пътища“ (Voie Libre). Тази асоциация събираше средства, с които първоначално помагахме независимо, а след това се обединихме с други асоциации от Франция със същата цел – подкрепа за изграждането на свободно общество в Румъния. Свързах се в Румъния с „Групата за социален диалог“, на която оказахме подкрепа по отношение на репортажите и техническото оборудване, заедно с един много известен за онова време активист – Михай Бериндей. Същевременно бях в контакт с Културната дирекция на Министерството на външните работи на Франция, която ме натовари с проучване в Румъния относно развитието на свободната преса. След това проучване заключих, че съществуват няколко начина за подпомагане на свободната преса в Румъния и в бившите комунистически страни. В същото време се върнах в Румъния в началото на 1990 г., през април – тоест след повече от 12 години – за първи път.

Това пазарно проучване показа, че има различни пътища и средства за подкрепа на новата свободна преса в Румъния. През 1991 г. взех решение да приема предложение, направено от няколко големи медийни органи от Франция, Италия и Испания, като инициативата беше водена от вестник Libération, който по това време беше един от трите големи вестника във Франция, наред с Le Figaro и Le Monde. По-нататъшната еволюция на вестника е друга тема, но в онзи период той беше ежедневник с много по-голямо влияние в културния и политическия живот на Франция, отколкото има сега. Тази инициатива се конкретизира чрез инвестиция в Румъния на стойност близо един милион франка, с които създадохме Международния пресцентър. За целта наехме сграда в центъра на Букурещ, зад хотел „Интерконтинентал“. Това беше бившето седалище на Румънската асоциация за връзки със Съветския съюз (ARLUS) – структура, създадена от СССР с културна цел, но която можеше да има и други дейности. Впрочем, аз си спомнях тази сграда, защото като ученик в Румъния бях присъствал на няколко конференции за съветската литература и кино, провеждани там.

Работих активно в Румъния в продължение на седем години, в най-бурния период след 1989 г., т.е. между 1990 и 2000 г. — бурен от политическа, икономическа и културна гледна точка. По мое мнение, това са десетте изгубени години за Румъния, заради които тя изостана значително спрямо другите страни, отърсили се от комунистическото иго. Има много за разказване за този период, както от лична, така и от професионална страна. Към края на 90-те прецених, че нищо не може да се задвижи бързо в добра посока, затова прекратих дейността си в Румъния и се върнах във Франция, където продължих предишните си занимания в аудиовизуалната сфера и пресата. Та това е накратко резюмето на моя професионален път.

Видео (вижте в YouTube филм на германско-френския канал Arte за Палтин Нотара с автоматично генерирани субтитри на български език)

Семейство Нотарас

Владимир Митев: Нека кажем повече за семейство Нотара, което, доколкото знам, е левантинска или византийска фамилия, или ако желаете – гръцко-фанариотска, в зависимост от контекста, в който се изявява. Това вероятно ще бъде сравнително дълга история. Нека започнем, ако желаете, със средновековното семейство Нотара и след това в определен момент аз мога да Ви попитам или Вие можете да преминете директно към аспектите, свързани с Румъния, с румънските земи и това какво прави тази фамилия, вече фанариотска, в Румъния.

Палтин Нотара: Като историк ще карам хронологично. Фамилията Нотара се появява в историята на Европа — защото става дума за историята на Европа, не се ограничава само до Византия — в средата на XIII век. Това е гръцка фамилия с произход от Южна Гърция, от Пелопонес, от едно населено място, което е било много важно по онова време, основно пристанище на Византийската империя: Монемвасия. И така, през XIII век това семейство е имало много разнообразни дейности: собственици на кораби, капитани на търговски кораби, собственици на земеделски земи не само в Пелопонес, но и на остров Кефалония.

Фамилията се развива и в политическата сфера, участвайки в управлението на Пелопонес и на остров Китира, разположен недалеч от южната част на Пелопонес, който са управлявали в продължение на около 10 години. Стават известни с това, че се противопоставят на венецианската окупация, която цели да контролира този остров, намиращ се в средата на търговския път между Венеция и Източното Средиземноморие. Същевременно в семейството е имало и неколцина ерудити; всъщност името Нотарас е свързано с дейността, която част от фамилията е упражнявала – тази на нотариуси, т.е. хора, които са знаели да четат и пишат и са функционирали в политическата и икономическата рамка на Пелопонес. Един от членовете на фамилията Нотарас през XIII-XIV век е бил секретар на митрополита в Пелопонес.

В края на XIII и началото на XIV век част от семейството — тази, която е била по-ангажирана с търговия — се премества в Константинопол, столицата на Византийската империя. По-голямата част от дейността на фамилията след това се развива в Константинопол, докато клонът в Пелопонес остава с чисто търговски или земеделски функции. От XIV век нататък в Константинопол фамилията Нотарас развива интензивна политическа дейност, като някои членове са били много близки до императорското семейство. Били са назначавани за посланици или велики драгомани (главни преводачи), което по онова време е било равностойно на функцията външен министър, към генуезките колонии в Пера (от другата страна на Константинопол) и към венецианската колония, установена в града. Пера е частта отвъд Златния рог, която е станала генуезка колония.

Така през XIV и XV век фамилията Нотара придобива все по-голямо значение паралелно с другите благороднически семейства във Византийската империя, като Кантакузин, Палеолог и Асен. Стига се дотам, че в средата на XV век най-важните сановници във Византийската империя са от семейство Нотарас. Имало е трима министър-председатели, като най-значим сред тях остава Лука Нотарас, който в средата на XV век става най-влиятелният човек след императора и най-богатият човек в империята според съвременниците му – нещо, което по-късно се потвърждава документално.

Така стигаме до един от най-важните и трагични моменти в историята на Византийската империя и на семейство Нотара: завладяването на Константинопол през 1453 г. от османците, благодарение на един много интелигентен млад султан – Мехмед II. Той е познавал лично Лука Нотарас, с когото е бил в добри отношения, тъй като Мехмед II е бил човек с голяма култура и много ясна политическа визия за еволюцията на Османската и Византийската империя. Едва на 21 години той успява да повали една империя, която е била най-важната и мощна през Средновековието, просъществувала 1000 години – от 330 г., когато е основан Константинопол, до 1453 г. Това е била най-добре организираната държава, с най-добрата администрация и първоначално много силна армия. Постепенно обаче значението на Византия намалява след плячкосването през 1204 г., извършено от западните кръстоносци, които тръгнали към Йерусалим да освобождават Божи гроб, но спрели в Константинопол и го ограбили, тъй като никога не били виждали такова богатство.

Връщам се към Лука Нотарас: след обсадата през май 1453 г., на втория ден след падането на Константинопол (29 май), султанът поканил Лука Нотарас на разговор, за да решат съдбата на византийските благородници и гръцкото население. Предложил на Лука Нотарас да стане представител на тази нация, да я администрира в рамките на империята. Противно на общоприетото схващане, в рамките на Османската империя немюсюлманските общности са имали доста голяма автономия, ако се подчиняват. С плащането на трибут (данък) тази автономия е била ефективна. Много християни в определен момент решили да приемат исляма само за да не плащат данъци; това е историята на много албанци или жители на днешна Босна, които до 1450 г. са били християни, католици или православни, и са се конвертирали заради икономически предимства. Това е опция, върху която много историци настояват, но малко хора са я осмислили. В същия дух той пожелал да установи нещо като гръцка колония със собствена територия, купувайки замъка Монтауто в региона Марема.

Лука Нотарас се съгласил с предложението на Мехмед II, но в замяна султанът поискал от него да изпрати най-малкия си син като заложник в двора му. Лука Нотарас отказал да го направи, което довело до сблъсък на гордости между него и владетеля. Подтикнат и от натиска на своето обкръжение, което не приемало Нотарас като придворен сановник заради близките му връзки със западните сили (Венеция, Генуа), султанът в крайна сметка решил той и двама от синовете му да бъдат обезглавени.

Оцелелите членове на семейство Нотарас, заедно с други византийски гръцки сановници, напускат Константинопол и се разпръстват из цялото Средиземноморие, но най-вече в Италия. Анна и сестрите ѝ оцеляват, но две от тях били взети в робство в Адрианопол след смъртта на баща им. Анна не е била в Константинопол в момента на падането на града; тя е заминала по-рано, за да посети сестра си, омъжена за принц Гатилузио в Енос, пристанище при устието на река Марица. По този начин тя избягва робството, през което са преминали майка ѝ и останалите ѝ сестри.

Анна Нотарас достига до Генуа, а след това до Венеция. Постепенно тя се превърна в нещо като лидер или, по-скоро, в движеща сила на гръцката диаспора в Италия. Нейната дейност във Венеция е много важна в продължение на повече от 40 години. Тя обединява интересите на гръцката диаспора, особено по отношение на запазването на православната религия. Тя се бори много с дожа на Венеция и с папата, за да може тази общност (която наброяваше поне 5 000 гърци във Венеция) да има правото да изповядва своята религия. Тъй като те нямат храм, тя предлага богослуженията да се провеждат в нейния собствен дворец, който в продължение на много години служи като място за поклонение. Анна успява да възстанови значителна част от парите, които баща ѝ и дядо ѝ, Николаос Нотарас, са били събрали и изпратили в банки в Италия – едната във Венеция, а другата, по-важната, в Banco di San Giorgio в Генуа. С това наследство тя помага на диаспората и остави средства за построяването на православна църква във Венеция. За съжаление, църквата е построена след смъртта ѝ, тъй като конфликтите с католическата администрация са били продължителни; днес тя се нарича Chiesa dei Greci (Църквата на гърците). В тази църква и до днес се намират две икони, дарени от Анна Нотарас чрез завещание, а други икони се намират в съседния музей.

Освен това тя финансира отпечатването на първата книга на гръцки език: Etymologicum Magnum Graecum, етимологичен речник. За целта тя наема майстори от печатницата на Алдус Мануций, финансира създаването на собствена печатница и през 1499 г. се появяват първите екземпляри. Освен това тя финансирала обучението на някои гърци в Университета в Падуа. Много гръцки учени, избягали от Константинопол, донесли в Италия гръцки текстове, които повлияли на италианското Възраждане. Анна Нотарас участвала активно в този културен разцвет. В същия дух тя искала да създаде нещо като гръцка колония със собствена територия, като купила замъка Монтауто в региона Мареме. Анна Нотарас починала през 1507 г.

Йерусалимският патриарх Доситей и неговият племенник Хрисант Нотарас

Родословието продължи по майчина линия в Гърция, където се появиха още две ключови фигури: Йерусалимският патриарх Дософтей (в края на XVI век) и неговият племенник Хрисантос Нотарас (до 1731 г.). Тези двама високопоставени православни прелати направиха изключително много за румънските земи. Те помогнаха за изграждането на църкви, отпечатването на книги, създаването на печатници и подкрепиха владетелите в борбата им за запазване на православието срещу Османската империя. Речта на Дософтей Нотарас пред султана и френския посланик, които искаха Светите места в Йерусалим да бъдат поверени на католиците, е останала в историята. Дософтей спечели спора и тяхното управление остана в ръцете на гръцките православни.

Хрисант Нотарас също е имал много тесни връзки с Румъния. Бил е наставник на децата на Константин Брънковяну. Този период е бил от голямо значение за фамилията в рамките на това, което се нарича Фанариотска епоха. Гръцкият елит, останал в Константинопол след 1453 г., бил съсредоточен в квартал Фанаp, тъй като Мехмед II преселил в останалата част на града мюсюлманско население от Анатолия. Хрисант е бил наставник и на семейство Маврокордат. Когато Брънковяну бил екзекутиран, семейството му останало без официални доходи. Брънковяну имал вложени пари в хазната на Венеция, но съпругата му нямала доказателства. Хрисант Нотарас написал препоръчително писмо, гарантирайки, че това богатство принадлежи на Брънковяну. Така семейството успяло да си върне парите, съпругата му се завърнала в страната и тайно издигнала църквата „Свети Георги Нови“ в Букурещ, където погребала владетеля, поставяйки на гроба кандило, което горяло стотици години, с надпис, указващ вечното почивалище на Брънковяну.

Румънският клон на фамилията Нотарас

Връзките продължили с назначаването на фанариотските владетели. Когато Николае Маврокордат (който е бил ученик на Хрисант) бил назначен за владетел в Молдова, а след това и във Влашко, той взел със себе си като приятел и лекар един племенник на Хрисант – Димитриос Нотарас. Така се създал румънският клон на фамилията Нотарас чрез установяването му във Влашко след 1719 г. Членовете на този клон често са учили в Падуа. Самият Хрисант е учил в Париж и е бил първият, който нарекъл морето между Европа и Африка „Средиземно море“ (Морето между двете земи); той публикувал също книги по алгебра и география.

В румънския клон интелектуалните дейности продължили. Стигаме до моите прадядовци. Един от тях в средата на XIX век е бил съветник в Сметната палата, след като е учил право и счетоводство. Но един от синовете му, Константин Йон, поискал да стане актьор. Докато бил в гимназията в Букурещ, създал любителска трупа, която играела през лятото по терасите. Бил забелязан от принц Йон Гика, директор на Националния театър, който го поканил да стане стажант. Кариерата му избухнала, като Константин Йон Нотара се превърнал в един от най-големите румънски актьори до смъртта си през 1935 г. Бил е известен и в Париж, където бил изпратен със стипендия от Националния театър да учи в „Комеди Франсез“. Французите били изумени от неговата изключителна памет; той можел да замени всеки отсъстващ актьор, научавайки новия текст само за една нощ. Директорът на парижкия театър дори му предложил постоянна ложа в „Комеди Франсез“, запазена безплатно за него при всяко негово посещение в Париж.

Константин Йон Нотара имал само един син – Константин Нотара, много добър цигулар, който учил в Австрия и Германия. Той създал в Букурещ струнен квартет, наречен „Кралица Мария“, спонсориран от самата кралица. Починал през 1952 г. Неговата съпруга Анна Нотара (съвпадение на имената с нашата прародителка от Венеция) успяла по време на комунистическия режим да си върне сградата, построена от Константин Нотара на булевард „Дачия“, и да създаде там Семеен музей. Музеят функционира близо 50 години, до около 2015 г., когато беше затворен по фалшиви причини. Крайният резултат беше реституцията (по мое мнение измамна) на сградата на лица, които не бяха част от семейството, пренебрегвайки завещанието на Анна Нотара. Имотът беше продаден и днес стои празен. От моя гледна точка това е пример за имотни измами след 1990 г. Цялото наследство — мебели, книги, библиотека, произведения на изкуството — беше опаковано в сандъци и в момента се намира в депата на Музея на град Букурещ.

Снимка: Палтин Нотара (източник: LePetitJournal Bucharest)

Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук. А каналът му във Viber е тук.

About Author