Петър Добрев: Добруджа е интересен за изследване мултикултурен регион

Владимир Митев

Въведение

На 19 и 20 септември 2025 г. в София се проведе международна конференция, посветена на Крайовската спогодба и добруджанския въпрос, която събра водещи изследователи от България, Румъния и Италия. Конференцията позволи свободен обмен на перспективи и източници, с акценти върху човешките истории и драмата на принудителната размяна на население между България и Румъния, дипломацията около Крайовската спогодба и митовете, свързани с нея.

“Мостът на приятелството” разговаря с една от ключовите фигури за организацията на конференцията – добруджанеца и историка Петър Добрев.

Петър Добрев е главен асистент в Исторически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, както и в Института по история на БАН. Научните му интереси включват социалната история на Балканите, историята на аграрния въпрос, историята на Добруджа и революционните движения на Балканите.

Значението на конференцията

Господин Добрев, какво е значението на конференцията за Крайовската спогодба и преплетените съдби на хората на Балканите, която се проведе в БАН и в Софийския университет на 19 и 20 септември 2025 г.?

Много се радвам, че за първи път събрахме на едно място български и румънски учени, за да обсъдят спокойно и свободно тези теми от различни гледни точки. Проведохме конференцията в София, за да подчертаем националните и международни аспекти на този договор и връщането на Южна Добруджа. До момента тези годишнини обикновено са отбелязвани в доста по-тесен и локален контекст. Ние искахме да припомним истинската важност на Крайова, която след 1940 г. бързо е била маргинализирана поради много по-големите проблеми, с които държавата се сблъсква с началото на Втората световна война. Смятам, че от историческа гледна точка е редно да отдадем дължимото на тези събития.

Изследователите дълго не проявяваха интерес към добруджанския въпрос

Защо толкова малко изследователи са се занимавали с въпросите, свързани с Крайовската спогодба и въобще с Добруджанския въпрос, както в България, така и в Румъния?

Все пак този въпрос е решен сам по себе си с Крайовския договор. Той не остава отворен като, да кажем, прословутия македонски въпрос, който поне дълго време се е смятал за такъв. Отделно от това, отношенията между България и Румъния след 1941 г. са на съюзнически държави – първо под шапката на Оста, за съжаление, а след това и в Източния блок. Затова не са се търсили теми, които да разделят двете държави и да създават напрежение. По-скоро са били избягвани, за да не се дразнят трети съюзнически държави.

Завръщане към добруджанските теми има едва през 80-те години, когато и в Румъния, и в България се наблюдава обща националистическа вълна по време на режимите на Чаушеску и Живков. Тогава има известно събуждане на интереса, но пак казвам, че то е в доста тесни националистически рамки. Сега вече е време да погледнем от съвсем друг ъгъл – от гледна точка на тази преплетеност и на факта, че Добруджа е изключително интересна мултикултурна област, която може да ни предложи чудесни теми за исторически изследвания.

Разрешаването на добруджанския въпрос от човешка гледна точка

Двете държави са разрешили Добруджанския въпрос през 1940 г. Но до каква степен хората са успели да го разрешат за себе си през изминалото време оттогава до днес? Имам предвид хората, които живеят в Северна и Южна Добруджа оттогава досега.

На конференцията се опитахме да представим и някои човешки истории, защото Крайовският договор налага задължително изселване. Българите от Северна Добруджа идват в България, а румънците от Южна Добруджа се връщат в Румъния. Това е голяма травма и трагедия за повечето от тези хора, които губят имоти, покъщнина, социални контакти и целия си начин на живот. Опитахме се да покажем, че тези истории логично оставят травма и в поколенията. Това е обратната страна на медала, обратната страна на Крайовския договор, която в никакъв случай не трябва да се пренебрегва.

Да, за България това е успех, тъй като връща една много ценна и политически важна територия с над 350 000 души. Но изселването наистина се превръща в трагично преживяване както за българите, така и за румънците. Именно на това обръщаме внимание. На конференцията бяха разказани истории за смесени бракове и за хора, които не са искали да напускат родните си места, въпреки че са били от съответния български или румънски произход. Мисля, че подобни съдби заслужават да стигнат до публиката чрез сборника с доклади, който ще издадем от този научен форум.

Добри отношения между български и румънски историци

На конференцията се видя, както в официалната част, така и в неформалното общуване, че между българските и румънските историци има много добри отношения и доверие. Какво се случва в тази посока между изследователите в Румъния по българските въпроси и в България по румънските въпроси?

В случая се бяхме събрали хора, които наистина ценят общуването и искат да имат по-широк поглед. Надявам се това да се превърне в тенденция. Не очаквам и не е възможно това да обхване всички учени, които се занимават с темата, но определено по-новите изследвания на българските и румънските колеги са наистина отвъд тясната перспектива и точно по тази причина са много по-интересни. Те обхващат сложността на историята. 

Добруджа е много преплетен регион, самото му естество се нуждае от един по-комплексен подход. Надявам се с тази конференция да сме наложили такава тенденция и тя да не остане само единично събитие, а и в бъдеще да работим както с тези колеги от Румъния, така и с други, за да разширяваме постоянно познанията си за Добруджа по един модерен начин.

По-старите и по-младите поколения в историята

До каква степен конференцията показва утвърждаването на нови поколения в областта на историята, както в Румъния, така и в България, и ако има такава тенденция, какво е новото, което носят новите поколения изследователи?

Както в новите, така и в старите поколения има хора, които работят или винаги са работили с по-широка перспектива. По същия начин и в новите поколения има хора, които буквално повтарят националистически клишета отпреди 40-50 години. Така че това не е задължително въпрос на поколение.

Но все пак, разбира се, тенденциите днес позволяват по-свободно да се говори по исторически теми, без да има такъв държавен натиск, какъвто е съществувал през 40-те или 80-те години. Поне от тази гледна точка, надявам се, тенденцията да се запази и да можем свободно да обменяме идеи. По този начин самите изследвания стават по-задълбочени и пълнокръвни. Ако се разглежда един толкова мултикултурен регион като Добруджа, който толкова често е сменял своята принадлежност, в строго национални рамки, просто се орязва историята и тя се представя в твърде тесен вид, който не може да я представи в нейната пълнота.

Наистина е необходим един по-задълбочен поглед отвъд национализма. Мисля, че днес и по-младите, и по-възрастните историци, които имат усет за това, могат да си позволят да го направят. Разбира се, имаше и учени от старото поколение, хора като доц. Благовест Нягулов, които са ни учили на такъв подход. За съжаление, той вече не е между нас, иначе съм сигурен, че щеше да бъде на тази конференция и се надявам, че щеше да бъде доволен от видяното.

Даниел Кайн: Българската и румънската историография са достатъчно зрели, за да обсъждат заедно въпроса за Добруджа

Териториални и малцинствени проблеми в историята на българо-румънските отношения

Българо-румънската граница по река Дунав

Снимка: Петър Добрев (източник: YouTube)

Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук. Тук е неговият англоезичен нюзлетър в Substack. А тук е неговият канал във Viber на български език.

About Author