Парадоксът от София: Как проевропейски либерали и националисти русофили се озоваха в един лагер. „Очаквам протестите да продължат“

Роберт Върбан, „Адевърул“, 6 декември 2025 г.

Резюме

Статията, озаглавена „Парадоксът от София: Как проевропейски либерали и националисти русофили се озоваха в един лагер. „Очаквам протестите да продължат““, представлява интервю с българския журналист Владимир Митев за актуалните протести в България в края на 2025 г. Основните моменти са:

• Повод за протестите: Непосредственият повод е проектобюджетът за 2026 г., предвиждащ увеличаване на данъка върху дивидентите (от 5% на 10%) и на социалните осигуровки.
• Основна причина и обединяваща фигура: Недоволството е много по-дълбоко и е насочено срещу влиянието на бизнесмена и политика Делян Пеевски, който е възприеман като символ на корупцията и на „завладяната държава“. Сегашното правителство зависи от неговата подкрепа, което нажежава напрежението.
• Парадоксален съюз: Протестиращите формират хетерогенен състав, обединявайки две основни течения с принципно различни виждания:
  • Проевропейски либерали и реформисти (като „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“).
  • Суверенистко-националистическо крило (представено от „Възраждане“ и президента Румен Радев), което е скептично към еврозоната.
  • Общият враг (Пеевски и свързаното с него управление) ги поставя отново от едната страна на барикадата, подобно на протестите през 2020 г.
• Ролята на президента Радев: Той успява да привлече както патриотичния кръг с искания като референдума за еврозоната, така и либералния сегмент чрез ясна антикорупционна реторика срещу Пеевски, с което укрепва позицията си за евентуален политически проект.
• Перспективи: Бойко Борисов (ГЕРБ) е направил тактическо отстъпление, като е оттеглил бюджета, за да намали напрежението. Въпреки че улицата иска промяна, формирането на мнозинство без ГЕРБ изглежда почти невъзможно. Владимир Митев очаква протестите да продължат, но изразява съмнение за предсрочни избори поради риска от политическа нестабилност в момент, когато страната се готви за присъединяване към еврозоната.

Въведение

България преминава през нов период на политически и социални сътресения, белязан от протести. Над 50 000 души излязоха на улиците миналата седмица в София и други градове, недоволни от начина, по който се управлява страната. Въпреки че непосредственият повод за протестите беше проектобюджетът за следващата година, предвиждащ увеличение на някои данъци, причините за недоволството са много по-сложни. Българският журналист Владимир Митев обяснява пред „Адевърул“ механизмите на тази криза и ролята на бизнесмена Делян Пеевски – фигурата, която успя да обедини опозицията само с присъствието си във властта.

Ситуацията в София изглежда като déjà vu от 2020 г. Площадите отново се пълнят с недоволни хора, точно когато съседната страна се готви да постигне голяма стратегическа цел: присъединяване към еврозоната. Този път общият враг вече не е само бившият премиер Бойко Борисов, а фигура, която е поне толкова противоречива.

Факторът Пеевски

В центъра на недоволството е Делян Пеевски – бизнесмен и политик с огромно влияние, възприеман от голяма част от обществото като символ на корупцията и на завладяната държава. Владимир Митев подчертава, че сегашното правителство зависи от подкрепата на Пеевски – детайл, който нажежава духовете.

„Мисля, че едно важно нещо, което трябва да се има предвид, е фактът, че сегашното правителство е подкрепяно от бизнесмена и политика Делян Пеевски, възприеман от много хора като арогантен. Например, той е свързван с процедурни трикове, със спорове в парламента или около парламента, които са се натрупали с времето и са подразнили част от населението.

Не казвам, че това е единствената причина, но тази година Пеевски подкрепи създаването на парламентарна комисия, която трябваше да разследва дейността на това, което бихме могли да наречем „мрежата на Сорос“ в България. Мисля, че тези инициативи само подразниха либералните елити.

Това е, по същество, мотивацията на либералите в много отношения. Основната причина е, че Пеевски е възприеман като корумпиран човек, а от друга страна – като някой, който оспорва това, което те правят. Дори тази комисия, доколкото знам, да не е направила нищо конкретно, самото ѝ създаване и свързаният с него дискурс, насочен срещу елитите, свързани с идеята за отворено общество, допринесоха за напрежението“, обясни Владимир Митев.

Невероятният съюз: „суверенисти“ и „либерали“ отново заедно

Това, което прави ситуацията в България наистина интересна, е хетерогенният състав на протестиращите. От една страна, стоят проевропейските реформистки партии като „Продължаваме промяната“ или „Демократична България“. От друга страна, протестите се подхранват от суверенисткото течение, представено основно от партия „Възраждане“ и от президента Румен Радев.

„Има много различни фактори, но тези две тенденции, дори и по принцип да имат различни виждания за света, сега имат общ враг. Партии като „Продължаваме промяната“ или „Демократична България“ подкрепят присъединяването към еврозоната, докато суверенистите са скептични. Въпреки това, в момента тези два лагера отново се оказаха от една и съща страна на барикадата. Протестите донякъде приличат на тези от 2020 г., когато имаше неофициален съюз между либерално-антикорупционното и суверенистко-националистическото крило, а мобилизацията беше срещу Борисов, тогавашен министър-председател, и срещу главния прокурор Гешев. А Гешев, който междувременно изчезна от челните позиции, беше възприеман тогава като близък до Пеевски. Така че, в известен смисъл, имаме повторение на нещо, което вече се е случвало“, обясни Митев.

Президентът Румен Радев играе сложна роля в този контекст. Той успява да привлече вниманието на патриотичния кръг с искания като референдума за еврозоната, но поддържа мост за комуникация и с либералната зона чрез пламенната си антикорупционна реторика срещу Пеевски.

„Президентът Румен Радев се опитва да спечели позиции в суверенисткия сегмент от обществото. Освен това Радев има ясна анти-Пеевски и антикорупционна реторика. Така Радев изглежда, от една страна, отворен към по-патриотичните и по-чувствителните към темата за суверенитета – например, той поиска организиране на референдум за присъединяване към еврозоната. От друга страна, неговата антикорупционна реторика го доближава до либералната зона, в широкия смисъл на антикорупционната тенденция“, обяснява Митев, намеквайки, че президентът укрепва позицията си за евентуално стартиране на собствен политически проект.

Увеличаването на данъците – искрата, която запали протестите

Отвъд политическите игри, протестите имаха конкретен икономически повод: проектобюджетът за следващата година. Замислен като преходен бюджет към еврото, той предвиждаше непопулярни мерки, включително удвояване на данъка върху дивидентите от 5% на 10% и увеличаване на социалните осигуровки.

Това предложение бързо мобилизира синдикатите и работодателските организации – категории, които обикновено не излизат на улицата заедно с гражданските активисти. Реакцията на лидера на ГЕРБ, Бойко Борисов, беше тактическо отстъпление. След първите протести в края на ноември Борисов оттегли бюджета за преразглеждане, опитвайки се да успокои духовете.

„Бюджетът генерира недоволство, което с течение на времето привлече все повече групи – синдикати и работодателски организации. Първият протест, в края на ноември, беше предизвикан и от хора от синдикатите или от работодателските организации. След това Борисов, в отговор на протестите, започна да прави компромиси по бюджета и възобнови социалния диалог, което отслаби опозицията на синдикатите и работодателите срещу бюджета. Сега той се опитва да намали напрежението с антикорупционния сегмент (като оттегли въобще бюджета и започне нова бюджетна процедура – бел.прев.)“, посочва Митев.

Непосредствените перспективи остават несигурни. Въпреки че улицата иска промяна, парламентарната аритметика е неумолима: формирането на мнозинство без партията на Борисов, ГЕРБ, изглежда почти невъзможно.

„Ще видим какво ще стане. Забелязвам, че протестите не са толкова насочени лично срещу Борисов, тъй като той не е много видим на преден план. Но смятам, че дори ако това правителство падне и се промени формулата на управление, Борисов все пак може да остане влиятелен, защото партията му е силна и е трудно да се формира мнозинство без ГЕРБ“, посочва Митев.

При тези условия има голям шанс протестите да продължат.

„Очаквам протестите да продължат. Има индикации за това: следващата седмица ще има по-голям протест. Също така, следващата седмица ще бъде обсъден и вот на недоверие. Не съм сигурен, че ще има предсрочни избори. Струва ми се рисковано да се влиза в еврозоната с политическа нестабилност. Нямам вътрешна информация (на която да градя прогнозата си – бел.прев.), но не мисля, че България може да си позволи значителна нестабилност“, подчертава Владимир Митев.

Foto: Protestele de la Sofia de pe 1 decembrie 2025 (sursă: YouTube)

Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук. Тук е неговият англоезичен нюзлетър в Substack. А тук е неговият канал във Viber на български език.

About Author