Бесарабската българка Евгения Тарлева: Банатските българи в Стар Бешенов не просто пазят паметта си, а живеят динамично!

Владимир Митев

Резюме на интервюто с Евгения Тарлева

Профил на Евгения Тарлева

• Произход и образование: Родена през 1989 г. в с. Кайраклия (историческа българска общност в Бесарабия). Завършва Българския теоретичен лицей „Васил Левски“ в Кишинев, има бакалавърска и магистърска степен по икономика от Молдовския държавен университет, както и специализация в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
• Професионална дейност: Културен мениджър, обществен деец и майка на четири деца. Повече от 10 години работи за опазването на етническото българско наследство в Бесарабия.
• Проект по Culture Moves Europe (2026 г.): Избрана за участие в програма за мобилност на ЕС, чрез която реализира изследователски проект в края на май 2026 г. в с. Стар Бешенов (Дудещи Веки), румънски Банат. Целта е проучване на културния мениджъмънт и правните рамки на банатските българи за бъдещ трансфер на добри практики към Молдова.

Впечатления от посещението в Стар Бешенов (Банат)

• Динамична общност: Банатските българи не просто пазят 300-годишната си история, а живеят динамично и съвременно.
• Успешно институционално взаимодействие: Налице е отлично партньорство между общинските структури (Читалище „Яку Ронков“ и Културен център „Карол Телбизов“) и гражданското общество (Съюз на българите в Банат).
• „Жива“ култура: Етно-пространството „U babne“ (До баба) функционира като „жив музей“, където хората се събират за автентично общуване, празнуване и пеене на народни песни, вместо да разглеждат експонати зад витрини.

Отношения и различия между бесарабските и банатските българи

• Исторически и културни различия:
  • Банатските българи са католици, използващи специфична латинска графика и банатски диалект.
  • Бесарабските българи са православни и са израснали с кирилицата.
• Модели на държавна подкрепа:
  • В Молдова: Разчита се предимно на външна дипломация, меценатство и активното участие на Посолството на Република България. Финансирането е основно от България или частни лица поради икономическите ограничения на Молдова.
  • В Румъния: Модел на стабилна вътрешна интеграция. Държавата гарантира депутатско място на българското малцинство, а Съюзът на българите в Банат получава директно бюджетно финансиране.
• Роля на ЕС: Европейските програми като Culture Moves Europe помагат за извеждане на историческите връзки на системно ниво и внедряване на работещи модели за съхранение на идентичността.

Европейската интеграция и Южна Молдова

• Приоритети на местното население: Хората в Южна Молдова (българи и гагаузи) ценят най-вече мира, стабилността, взаимното уважение и икономическото благополучие.
• Европейското културно пространство: Програмите за мобилност на ЕС се явяват мост за развитие, който помага на културните дейци да обменят професионален опит и да усещат общностите си като ценна част от голямото европейско семейство.

Интеграция в румъноезичната среда

• Възможност, а не изолация: Познаването на държавния език е ключово за социалната и професионална реализация. Времето на изолираните малцинства е отминало.
• Примерът в Молдова: Държавният педагогически университет „Йон Крянга“ подготвя специалисти с двоен профил – „Румънски и български език и литература“.
• Примерът в Банат: Българите в Дудещи Веки съчетават успешно румънския език с местния си диалект, като същевременно 341 ученици учат стандартен български език на кирилица в местното училище, свързвайки се с България и Молдова.

Интервю

Въведение

Евгения Тарлева е културен мениджър и обществен деец от Република Молдова. Повече от 10 години посвещава на опазването и популяризирането на етническото българско наследство в Бесарабия. 

Родена е през 1989 г. в историческата българска общност в с. Кайраклия. Завършва Българския теоретичен лицей „Васил Левски“ в Кишинев, след което придобива бакалавърска и магистърска степен в икономическата сфера в Молдовския държавен университет, както и следдипломна специализация в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Майка е на четири деца и успешно съчетава професионалния си опит в културната, образователната и правната сфера с общностни проекти. 

През 2026 г. бе избрана за участие в престижната програма за мобилност на Европейския съюз Culture Moves Europe, в рамките на която реализира свой изследователски проект, насочен към трансфер на добри практики от общностите на банатските българи в Румъния към Република Молдова.

Проектът

Госпожо Тарлева, какво се случи в рамките на този проект? С какво Ви обогати опитът от общуването с хората в Банат?

Посещението ми в Стар Бешенов (на румънски Дудещи Веки) в края на май 2026 г. беше реализирано по линия на европейската програма за мобилност Culture Moves Europe. Основната цел беше проучване на институционалния опит, правните рамки и културния мениджмънт на банатските българи, с оглед на бъдещ трансфер на добри практики към нашите общности в Молдова. Посещението ми съвпадна с Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура, което даде мощен емоционален и практически старт на проекта.

Престоят ми там ме обогати изключително много. Имах възможността да видя как една общност, преминала през близо 300 години исторически предизвикателства, не просто пази паметта си, но живее динамично. Видях как перфектно си взаимодействат общинските структури (като Читалище „Яку Ронков“ и Културен център „Карол Телбизов“, финансирани от кметството) и гражданското общество в лицето на Съюза на българите в Банат (със своята голяма структура). За мен беше вдъхновение да се докосна до етно-пространството „U babne“ (До баба) – един „жив музей“, където хората се събират не за да гледат експонати зад витрини, а за да общуват, да празнуват и да пеят заедно народни песни. Това е чиста, автентична културна енергия. Бях дълбоко вдъхновена от откритото и топло отношение, с което ме посрещнаха хората! Приемащата страна в лицето на Българското дружество ми оказа изключително гостоприемен и ползотворен прием!

Връзките между бесарабските българи и банатските българи

Вие сте от общността на бесарабските българи и бяхте при банатските българи. Колко интензивни са връзките между двете общности? До каква степен те се случват естествено и до каква степен държавите съдействат?

Връзките между нашите две общности имат своята история. Институционалното ни запознанство започна преди години във Варна, по време на Световния парламент на българите, където за първи път нашите организации откриха допирни точки. Оттогава поддържаме контакти, макар и не толкова интензивни, колкото ни се иска. На лично ниво връзките се случват много естествено – чрез взаимодействие между отделни културни дейци, изследователи и журналисти, които споделят общата кауза за съхранение на българщината.

Двете общности са много различни по своята историческа съдба – банатските българи са католици, които векове наред са използвали своята специфична латинска графика и банатски диалект, докато ние, бесарабските българи, сме православни и сме израснали с кирилицата. Тези различия обаче ни обогатяват и засилват взаимния ни интерес.

Що се отнася до държавната подкрепа, тук открих много интересно системно различие. В Молдова моделът за подкрепа на българската култура в голяма степен разчита на външна дипломация и меценатство. Посолството на Република България е изключително активно, посланикът постоянно посещава нашите села, училища и празници, а финансирането идва предимно от България или от частни лица и бизнес. Държавната подкрепа от страна на Молдова е по-ограничена поради икономически фактори. В Румъния видях модел на стабилна вътрешна интеграция, където държавата гарантира на българите място в Парламента, а Съюзът на българите в Банат получава директно бюджетно финансиране за своите културни центрове и музеи.

Именно тук идва ролята на европейските програми за мобилност като Culture Moves Europe. Чрез подобни проекти ние можем да издигнем тези исторически връзки на ново, много по-ефективно ниво. Те ни дават възможност да преминем от спорадични срещи към системно сътрудничество, обмяна на опит в управлението на културата и внедряване на работещи европейски модели за съхранение на идентичността.

ЕС, българите и гагаузите

Република Молдова води усилена политика по присъединяване към ЕС. Как се усеща тази политика в общността на молдовските българи и гагаузи в Южна Молдова? Чувстват ли се бесарабските българи повече европейци, след като могат да участват в подобни културни обмени?

Аз съм изцяло в сферата на културния мениджмънт и образованието, затова не се ангажирам с политически оценки и не представлявам политическите мнения на хората. Мога обаче да кажа, че в нашите региони в Южна Молдова хората преди всичко ценят мира, взаимното уважение, стабилността и икономическото благополучие. Всеки иска по-добро бъдеще за децата си, модерни училища и възможности за развитие.

Програми за мобилност като Culture Moves Europe, финансирани от Европейския съюз, показват как културата може да бъде мост за такова развитие. Когато културен мениджър или изследовател има възможност да пътува, да види как функционират общностите в други страни, как се обновяват училищата и детските градини в места като Дудещи Веки, как се спазват традициите и културата, това дава ценен професионален опит. Тези обмени ни помагат да се чувстваме част от едно голямо европейско културно пространство, където всяка идентичност има значение и се зачита.

Румъноезичната среда

Нещо общо между бесарабските и банатските българи е, че живеят в румъноезична среда. До каква степен това е шанс за повече възможности и до каква степен ги подтиква да се изолират?

Румъноезичната среда за нас в Молдова и за българите в Румъния е огромен шанс и реално предимство. Времето, в което етническите малцинства са живели изолирано, е в миналото. Днес затварянето в себе си само ограничава възможностите на младото поколение.

Познаването на държавния език е ключът към успешната социална и професионална реализация. В Молдова имаме страхотен пример за това – в Държавния педагогически университет „Йон Крянга“ има специален факултет по филология, който подготвя специалисти с двоен профил: „Румънски и български език и литература“. Това показва, че държавата и общността вървят ръка за ръка, създавайки мостове между езиците.

За банатските българи в Румъния езикът също е напълно естествена среда за интеграция. Например, на празника в Дудещи Веки групата „Teo band“ изпълняваше песни както на местния български диалект, така и на румънски език, и всички гости танцуваха заедно традиционното хоро. Освен това, фактът, че в местното училище в Дудещи Веки в момента 341 ученици учат стандартен български език на кирилица, показва как те успяват да балансират: владеят перфектно румънски, пазят своя банатски диалект и едновременно с това се свързват чрез кирилицата с България и Молдова. Това е богатство, а не изолация.

Лично на мен, знаейки и български, и румънски, ми беше много лесно да се разбирам с хората в Румъния.

Снимка: Евгения Тарлева (източник: Евгения Тарлева)

Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук. Има профил в Substack (където публикува на английски език). И канал във VIber, където публикува на български език.

About Author