Инцидентът с дрона близо до българо-румънската граница разкрива румънската враждебност към поведението и личността на Румен Радев

B1 TV, 9 август 2026 г.

Резюме

Ето резюме на телевизионната дискусия от предаването Check Media с водещ Разван Мунтяну, заедно с военния анализатор Йон Петреску, геополитика Василе Симиляну и българския журналист Владимир Митев:

1. Инцидентът с дрона на българо-румънската граница (Кардам)

• Специфика на събитието: Дрон падна на 100 метра вътре в територията на България (при Кардам), в близост до компресорна станция за газ от трансбалканския газопровод.
• Произход на дрона: Въпреки че предварителните анализи на българската отбрана показват, че става дума за украински дрон (тип „Мая“) — факт, потвърден неофициално и от украинска страна — гостите обсъдиха и хипотезата за маневри на хибридна/асиметрична война, специфични за Русия (действие под „чужд флаг“).
• Трудност при засичането: Дроновете, прелитащи над региона, не са били засечени ефективно нито от радарите в Румъния, нито от тези в България.

2. Политически реакции и регионална дипломация

• Позицията на българския премиер Румен Радев: Българският представител намекна, че дронът може да е навлязъл откъм територията на Румъния, отбелязвайки необходимостта от засилване на сигурността по границата. Румънските гости (Йон Петреску и Василе Симиляну) критикуваха тази публична изява, определяйки я като „афронт“ (обида) или като двусмислена комуникационна маневра.
• Дипломацията с Украйна: Гостите подчертаха, че Украйна трябва да съобщава по-прозрачно честотите на дроновете на държавите си партньори и да поднесе публични извинения за инцидентите в съседното въздушно пространство (както на България, така и за предишните случаи в Румъния).
• Двустранните отношения и позицията на Румия: Беше обсъден липсата на отговор от страна на Букурещ на по-стара покана, отправена от Румен Радев към румънския президент Никушор Дан, което се обяснява със специфичната предпазливост на администрацията в Котрочени.

3. Военни способности и сигурността в Черно море

• Реакцията на Министерството на отбраната на Румъния: Министърът на отбраната (Раду Мируца) подчерта, че Румъния преадаптира процедурите за прихващане на неразрешени дронове и че армията има различни планове за реакция в мирно и във военно време.
• Въздушни способности: Йон Петреску изтъкна, че Румъния разполага с над 70 бойни самолета F-16, притежавайки значителен капацитет за въздушно възпиране в района на Черно море (на второ място след Турция).
• Инициативи за сътрудничество: Василе Симиляну се застъпи за задълбочаване на сътрудничеството в тристранни формати (Румъния–България–Турция) или регионални такива (проекта QUAD в Черно море с подкрепата на Япония).

4. Перспективата от България (Владимир Митев)

• Обществен прием: В България инцидентът край Кардам се разглежда от властите по-скоро като изолиран инцидент, а вниманието на общественото мнение беше привлечено от трагичен вътрешен случай (жестоко убийство в Пловдив).
• Стратегическа ориентация: Българският журналист отбелязва, че София все още няма много ясно дефинирана стратегия за сигурността в Черно море (за разлика от Румъния и Турция), а в момента Румен Радев дава приоритет на отношенията с Турция.
• Медийна фрагментация и русофилия: Българското общество е разделено в различни информационни „балони“. Напрежението се проявява между проевропейските елити (които остро критикуват Радев) и суверенистката тенденция.

Видео с автоматично генерирани субтитри на български език

Дискусията в студиото

Изявленията на министър-председателя на България Румен Радев

Румен Радев:

…нахлуването на дрона в българското въздушно пространство и взривяването му на 100 метра вътре в българска територия откъм посоката на Румъния. Това се случва точно в близост до компресорната станция в Румъния, на 200 метра от мястото на взрива. На 200 метра от мястото на взрива се намира граничният контролно-пропускателен пункт между България и Румъния при Кардам, а на 1000 метра е нашата компресорна станция на Трансбалканския газопровод. Шумът от този дрон е бил регистриран от Гранична полиция в Румъния, а след това е бил потвърден и от Гранична полиция в този регион.

Защо румънските експерти обвиняват в страхливост и манипулация управляващите в София?

Разван Мунтяну:

Добър ден, драги приятели! Аз съм Разван Мунтяну в Check Media. Ето че украински дронове пресякоха пространството на нашата страна и стигнаха чак до България, където бяха на косъм да ударят важен газопровод, поставяйки в опасност, очевидно, сигурността както на Румъния, така и на България. Това е първата тема, която анализираме тази вечер в Check Media. Заедно с мен в студиото е военният анализатор Йон Петреску. Добър ден, господин полковник!

Йон Петреску:

Приветствам ви, господине! Благодаря ви много за поканата!

Разван Мунтяну:

Професорът и геополитик Василе Симиляну. Добър ден, господин професор!

Василе Симиляну:

Добър вечер!

Разван Мунтяну:

Господин полковник Петреску, ето, виждаме, че дроновете преминават през въздушното пространство на Румъния, стигат до България и не биват засечени нито от нас, нито от българските съседи. Как да обясним този инцидент от военна гледна точка?

Йон Петреску:

Това, което заявихте, е една гледна точка. И тъй като сме демокрация, няма да ви противореча, но познавайки типичните коварства на руската армия, практикувани в Балтийския регион, забелязвам пренасяне на военна хитрост и в Черно море.

Разван Мунтяну:

Към България, казвате вие. Към България… Много интересна хипотеза издигате! Искате да кажете, че българските съседи са знаели за този дрон?

Йон Петреску:

Аз ще бъда малко по-прям, с риска да ви разсърдя. На мен ми попречи страхливостта на българския президент, който първо похвали румънските военновъздушни сили, излизали три дни поред да свалят три дрона, а след това се направи на незнаещ за произхода на дрона. Въпреки че от описанието, което той самият даде, се подразбираше, че става дума за дрон от руски произход. България, както обикновено, играе на два фронта. Тук трябва да бъдем внимателни, защото по времето на президентa Йоханис те пак направиха номер на Румъния, когато отказаха да създадат съвместни военноморски сили.

Разван Мунтяну:

НАТО в Черно море.

Йон Петреску:

И поставиха ръководителя на румънската държава в конфузна публична ситуация. Този път позоваването на Румъния и на факта, че дронът е паднал на територията на България, също е лишено от точност. Да си държавен глава, президент в София, и да не знаеш откъде е дошъл дронът и да не съобщиш публично на кого принадлежи той, изглежда като… ами, като някакъв местен „казачок“.

Разван Мунтяну:

Добре. Чета сега резюме от българската преса. Министерството на отбраната на България заявява, че предварителният анализ показва, че апаратът най-вероятно е бил дрон от типа „Мая“, използван от украинската армия. Украинците са признали, че дронът е техен, но, разбира се, са казали, че България не е била целта.

Йон Петреску:

Да видим какво ще се случи в понеделник, когато в българското Министерство на външните работи се яви посланичката на Украйна в София, която в момента е в Киев. Тъй като този път не става въпрос само за представяне на останките от дроновете, а за изясняване на аспекти, свързани с изненадващата промяна в посоката на някои украински дронове — този път към България, а по-рано, както знаем, към Румъния. Уверявам ви, че тези неща частично могат да се кажат на обществеността, а частично остават като договореност на дипломатическо ниво. При всички положения това е неприятен случай.

Разван Мунтяну:

Но в същността си, какво трябва да се изясни в този казус? Посланичката на Украйна отива в София, среща се с българския министър на външните работи. Какво трябва да изяснят заедно?

Йон Петреску:

В какъв контекст България е попаднала в прицела на военните власти в Киев и се е стигнало до подобна ситуация.

Разван Мунтяну:

Попаднала ли е в прицела, или е инцидент?

Йон Петреску:

От гледна точка на публичната информация до момента, това е инцидент. Но от гледна точка на твърдението, че е идвал от територията на Румъния, въпросът е как е идвал от територията на Румъния. Не се каза, че е прелетял над въздушното пространство на Румъния, а Министерството на националната отбрана отрича да е имало такъв предишен маршрут на въпросния дрон. И аз гласувам доверие на Министерството на националната отбрана.

Разван Мунтяну:

Добре. Господин Симиляну, един изключително важен въпрос, обсъждан в София. Ето че и България става мишена на тези дронове от руско-украинската война. Румъния — знаем случая, Полша, Балтийските държави — граничните страни се сблъскаха с тези ситуации. За сметка на това България, а преди това и Гърция, са страни, които все пак нямат пряка граница с фронтовете в Украйна.

Василе Симиляну:

Бих подкрепил това, което каза господин полковник Петреску по-рано: тази техника с „ножа в гърба“ не ти помага в двустранното сътрудничество, в смисъл че имаме няколко формата, които развиваме заедно. От моя гледна точка, ако дронът е бил украински, украинците трябваше да съобщят честотите на тези дронове, за да могат да бъдат сваляни от държавите, които биват проникнати, на първо място. И това беше установено, и в Анкара се реши много ясно. Друга гледна точка е, че този дрон със сигурност е дошъл от морската територия, т.е. от морето, и е летял успоредно на румънско-българската граница. И не виждам защо премиерът Радев трябва да засилва сигурността по границата на България спрямо Румъния. Румъния, доколкото знам, не представлява опасност за България, заедно сме в НАТО и в Европейския съюз. Така че това е доста силен афронт, нанесено обидно отношение към Румъния.

Разван Мунтяну:

Значи смятате, че публичната изява на българския представител по тази тема е обида към Румъния?

Василе Симиляну:

Да, към Румъния, с обвиненията, че дронът е дошъл от територията на Румъния и не е бил засечен от румънската армия.

Разван Мунтяну:

Добре, но българските лидери казват, че нито румънската, нито българската армия са го засекли. Тоест няма директно обвинение срещу Румъния.

Василе Симиляну:

Украйна трябва да предостави на съюзниците, на съюзническите държави тези честоти, така че да нямаме повече инциденти като този в Констанца или като този тук.

Бих искал да направя едно допълнение. Същото е и със случая с дрона, намерен на летище в Германия. Така че трябва задължително да направим това нещо, защото и ние, и естонците, и литовците, и поляците имахме такива инциденти. Прочее, тук става въпрос за двустранното сътрудничество с Украйна, ако дроновете са украински. Ако дроновете са руски, тук вече е ясно: става дума за онези асиметрични мултимодални манипулации, специфични за руската хибридна война.

Йон Петреску:

Няколко детайла. Актуалният премиер на България беше президент на България. На второ място, той е бил военен пилот. Познава спецификата на въздушните мисии. А практиката е доказала — преди промяната на облика на Румъния, България и останалите бивши социалистически държави — че често мисиите на някои изтребители, наши или техни, поради малкия размер на националното пространство, включваха и преминаване през съседното въздушно пространство. Например румънските военни самолети преминаваха, разбира се със съответните известия, през въздушното пространство на тогавашната Унгарска република.

Докъде искам да стигна с тези аспекти? Когато познаваш такива детайли, е добре да бъдеш предпазлив на високо ниво. От нивото на българското правителство трябва да покажеш реалността: че това е практически чужда намеса по въздушен път. Затова представянето веднага на опасността, че е можел да удари газопровод от интерес за няколко държави в района, показва манипулация.

Василе Симиляну:

Ако ми позволите, трябва да вземем предвид и действията под чужд флаг.

Разван Мунтяну:

Чакайте, господа, една секунда, че отидохме в друга посока. Украинците признаха, че е техен дрон, българите казаха, че е дрон на Украйна. Какво би могло да бъде под чужд флаг тук?

Василе Симиляну

Много е лесно за руснаците да похитят украински дрон.

Разван Мунтяну

Добре, но в момента, в който украинците признават, че е техен дрон, не мисля, че този сценарий вече влиза в сметките. Нека да видим какво казва министърът на отбраната и след това ще се върнем на тази тема.

Изявленията на румънския министър на отбраната Раду Мируца

Раду Мируца, министър на отбраната на Румъния:

Промяна в начина, по който ние сме решили да прихващаме тези дронове. Двете неща съвпадат съответно във времето, защото и Русия ще промени тактиката си, а ние ще бъдем принудени да преадаптираме това, което сега е доказало функционалността си. Виждам, че дронове, на които пише „Made in Russia“, влизат в Румъния, без да имат разрешение, без да спазват международното право, при положение че Румъния е страна, която не се намира във война. Има изключително точно правило, което казва, че страната, от чиято порта е излязъл такъв дрон, носи отговорност където и да стигне този дрон. Колко са били досега? Тридесет и два, ако не се лъжа, от началото на войната. Получавам въпроса какво правим, ако дойдат 150 дрона наведнъж и как да ги преследваме. Румънската армия е предварително осигурена с ресурси — и като брой военни, и като суми пари, и като планове за реакция — различно в мирно време спрямо военно време. Ако дойдат 150 дрона, вече не сме в мирно време. Това е друга реакция, която румънската армия ще има тогава.

Защо е важно сътрудничеството между Румъния, България и Турция

Разван Мунтяну:

Заповядайте, господин Симиляну.

Василе Симиляну:

Да, тук той е прав. От този момент преминаваме в друго състояние на сигурност и е нормално, когато преминаваме в друго състояние на сигурност, да имаме много добри отношения с партньорите. Виждаме, че на Срещата на върха в Анкара се решиха много неща за Източния фланг, включително за Румъния и за Черно море, с ясни задачи за Румъния, Турция и България. Така че отново се връщаме към България. Тук трябва да сътрудничим, а не да си правим подли номера едни на други, от тази гледна точка. Пак от тази гледна точка, да знаете, че съществува проект на Япония, QUAD в Черно море с Япония като донор и Турция, България и Румъния за гарантиране на сигурността в Черно море. За съжаление, отношенията с Румъния все още не са установени, но отношенията на Япония с Турция и с България започнаха да функционират.

Разван Мунтяну:

Добре. Знаете, че Румъния има много добър посланик в Токио, господин Овидиу Раецки, който върши добра работа. Господин полковник, вашата гледна точка в този контекст, имайки предвид изявленията на министъра на отбраната на Румъния?

Йон Петреску:

Министърът е прав. Съгласно закон, приет от Парламента на Румъния, съставът на въоръжените сили на Румъния трябва да бъде 120 000 военни. Досега се забавяше това преминаване от настоящия състав — който е на половината от това, което споменах по-рано — по икономически причини. Но все пак бих припомнил, и в рамките на това предаване, за някои коментатори и дори за някои съседни страни, че в Черно море, ако погледнем, на второ място се намират румънските военновъздушни сили след турските военновъздушни сили. Румънските ВВС разполагат с над 70 бойни самолета от типа F-16 и следователно имат капацитета да реагират бързо от въздуха срещу враждебни въздушни цели — нещо, което се и доказа.

Разван Мунтяну:

В тази класация, господин полковник, вземате ли предвид във вашия анализ и военните сили на Руската федерация и на Украйна?

Йон Петреску:

Двете държави се намират в конфликт, но аз с този публичен ориентир, който споменах сега, исках само да кажа, че имаме капацитет за възпиране и, независимо откъде би дошла изненадата от стратегически характер, имаме капацитет да реагираме адекватно.

Разван Мунтяну:

Добре, господа. Предлагам да видим какво казват българите по този въпрос. Ето, повтаряме: дроновете вече не стигат само до граничните страни на конфликта в Украйна, а преминават отвъд тази граница, като България е най-новият пример.

Реакциите на българите за инцидента

Първи български гражданин:

Не можах да разбера какво беше това нещо. Правеше шу-шу. Гръмна само един път. И това беше всичко.

Втори български гражданин:

Неприятна ситуация, която засяга жителите на околните села – а може би и на тези от по-далечните райони. Смятам, че притесненията на местното население са основателни.

Трети български гражданин:

Компресорната станция „Кардам“ се намира на около един километър навътре в наша територия, по права линия, от мястото, където е станал инцидентът.

Перспективата от София: Дронът на границата, дефектите на радарите и съвместното докладване до НАТО

Разван Мунтяну:

Да, и ни поздравява от България по Zoom журналистът Владимир Митев. Добър вечер, Владимир! 

Владимир Митев:

Добър вечер! 

Разван Мунтяну:

Как се възприема този инцидент в българското общество?

Владимир Митев:

Засега България остана някак си по-дистанцирана от конфликта в Украйна, нямахме толкова голямо физическо навлизане на конфликта във вътрешността на българската територия. Това е първият път, мисля, когато се случва нещо от такъв калибър. Моето усещане е, че все пак се набляга от управляващите, от правителството, че това е по-скоро инцидент. Наблегна се, че трябва да се предположи, че е украински дрон. От страна на Украйна имаше само заявления, че са нямали никакво намерение да правят такъв проблем или провокация. И предполагам, че именно чрез това съобщение — че България ще докладва заедно с Полша и Румъния за последните проблеми от този тип на заседание на съвета на Северноатлантическия алианс през идната седмица — не очаквам да последва нещо значително. По-скоро ще бъде едно докладване на ситуацията, но не очаквам нещо много голямо да ескалира оттук.

Разван Мунтяну:

Разбрах. В Румъния, когато са се случвали подобни инциденти, съществуваше натиск от страна на пресата относно способностите за противовъздушна отбрана. Знаем събитията от Галац, от Тулча и не само. Има ли недоволство в българското общество относно факта, че все пак един украински дрон, макар и непреднамерено, е навлязъл във въздушното пространство на България и не е бил идентифициран?

Владимир Митев:

Разбира се, констатира се, че българската система за ПВО и радарите не са направили каквото е било необходимо. Дори от Министерството на отбраната и самият премиер казаха, че България е закъсняла много с закупуването на по-модерни радари.

Тук трябва да отворим една скоба: настоящият премиер беше президент и е бивш генерал от военновъздушните сили. Имаше период, в който правителството, назначено от него, управляваше, докато той беше президент. Така че теоретично, ако нашите елити са искали, е можело да се действа и досега.

Но така или иначе, мога да кажа, че тук има една нюансираност, една специфика. Случи се много тежък инцидент, неочаквано събитие в Пловдив, при което някакви младежи са убили човек по много брутален начин. И двата инцидента съвпаднаха по време. И мисля, че вниманието в българските социални мрежи е насочено по-скоро към жестокостта в Пловдив, докато Кардам, бидейки периферна зона, привлича по-малко безпокойство в София, в Пловдив или в големите градове на България.

Разван Мунтяну:

Да, много интересно, Владимир. Ето, остани с нас. Имам още няколко въпроса, подготвени за теб, но искам да дискутирам и с гостите в студиото. Впрочем, диалогът е отворен между четиримата ни. Господин полковник, виждаме един общ проблем, който споделяме с българската армия. Има ли потенциал за сътрудничество за охрана на въздушното пространство между Румъния и България срещу тези дронове?

Йон Петреску:

За намерение в Букурещ със сигурност има такова. Не знам как са протекли двустранните разговори, ако е имало такива. В същото време искам да повдигна един въпросителен знак относно факта, че България е страна членка на НАТО, тъй като същият български премиер съобщи, че от южната граница на България ще бъдат дислоцирани сили и средства, които са предотвратявали пристигането на дронове от района на Турция. Ами че Турция е член на НАТО и е съюзник на България и Румъния! А тези сили и средства ще бъдат предислоцирани на границата с Румъния. Тоест, това е пълна бъркотия.

Няма интегрираща визия, която да осигури на България всеобхватна отбрана във всички посоки. Да гледаш към Турция така, както гледа Гърция — друга страна членка на НАТО, която гледа с враждебност към Турция по причини, свързани с териториални претенции — не е най-доброто решение. Още повече, че уважаемият гост от България спомена за срещата на ниво НАТО, а Румъния наистина ще представи там своята гледна точка относно този инцидент. И не само този инцидент, но и предишния опит с инцидентите, които бяха във вниманието на общественото мнение в Румъния. По същия начин и Полша ще представи доклад относно трудните ситуации, в които Руската федерация постави полската държава, пак с такива дронове.

Разбира се, тук не става дума за руски дрон, но намерението на Москва да привлече вниманието на държави членки на НАТО от източната граница на трансатлантическото пространство е очевидно, за да създаде състояние на военно напрежение и претекст за евентуално предислоциране на руски войски.

Разван Мунтяну:

Владимир Митев, когато проверих за последен път, нямаше официална реакция от страна на Румъния относно маршрута, който този дрон е имал, дали е преминал през въздушното пространство на Румъния или не. Как се отразява тази тема в пресата в България? Румъния представена ли е като транзитна страна за дрона, или има въпросителни по този въпрос?

Владимир Митев:

На базата на прочетеното от мене, при първата изява пред пресата се спомена, че този дрон е навлязъл от румънска територия, но не бяха дадени повече подробности и в момента не се обсъжда много. Не мисля, че има претенции или недоволства от някакъв тип спрямо Румъния. По-скоро мисля, че ще се обсъжда казуса с украинската страна. Доколкото разбирам, украинската посланичка ще бъде повикана в Министерството на външните работи в деня понеделник. И вероятно ще видим оттам как ще се развие тази ситуация.

Разван Мунтяну:

Да. Господин Симиляну, какви уроци трябва да научим ние, Румъния, но и България, от тези инциденти? Защото дроновете преминават през нашите страни и виждаме, че не само Румъния има проблем с тяхното идентифициране. Имаше го и България, имаше го и Полша, имаха го и Балтийските страни.

Василе Симиляну:

Точно така, казахте го много добре за идентифицирането. Първо, една забележка: ако дронът не е бил идентифициран от българите, откъде знаят, че е дошъл от територията на Румъния?

Разван Мунтяну:

Вероятно по технически причини си дават сметка какъв е маршрутът, който този дрон е следвал.

Василе Симиляну:

Тези проблеми трябва да бъдат обсъдени на ниво политико-военни фактори за вземане на решения у нас и на ниво политико-военни фактори в НАТО. И да се надяваме, че на срещата на НАТО това ще бъде направено. Освен това ние имаме много добра тристранка, създадена миналата година: тристранката Румъния–България–Турция, която функционира. Сигурен съм, че можем да имаме диалог в рамките на тази тристранка, за да избегнем такива неприятни инциденти за всички държави в района. Защото трябва да признаем, че дронове стигнаха и до турските пристанища, стигнаха и до Гърция, стигнаха и до други райони, до други държави. Така че от тази гледна точка трябва да се разберем, така че да не излизаме повече с помпозни съобщения и да търсим да си правим политически капитал, обвинявайки една или друга държава.

Дипломатическите отношения Букурещ–София–Киев

Разван Мунтяну:

Владимир, струва ли ти се, че публичната изява на премиера Радев е била критична към Румъния в контекста на този инцидент с дрона?

Владимир Митев:

Не, в никакъв случай. За мен, следейки и дискусията в студиото, мисля, че е уместен този въпрос: какво иска да направи Румен Радев в района на Черно море? Вероятно за вашата публика ще бъде интересно да научи, че наскоро направих интервю с Йордан Божилов, който е може би най-признатият експерт по отбрана в България, който сътрудничи и с New Strategy Center от Румъния и мисля, че е много добре известен в Румъния. Имах подобен въпрос: в каква посока ще върви Радев, особено в Черно море? Посланието на Йордан Божилов беше, че България все още няма стратегия за района на Черно море, докато Румъния и Турция са дефинирали много по-ясно как виждат и рисковете, и отбранителните си дейности. 

Нещо повече, мисля, че имахме обща перспектива, че Радев в момента се интересува повече от Турция. Тоест можем да кажем, че част от гласоподавателите на Радев са български турци и има включително депутати от неговата партия в Парламента, които са етнически турци. Вижда се, че се прави сътрудничество или поне се търсят решения за задълбочаване на отношенията с Турция. 

Що се отнася до Румъния, припомням, че когато Никушор Дан беше избран за президент, Румен Радев му изпрати незабавна покана да посети София. Както виждаме, това посещение не се осъществи и не сме забелязали публично раздвижване от страна на Радев или от друга страна до момента.

Разван Мунтяну:

Да, това беше много интересно. Ето един аспект, който аз лично не знаех. Господин полковник Петреску, Никушор Дан, поканен от Радев в София — никаква реакция от страна на Букурещ.

Йон Петреску:

Както знаем, президентът Никушор Дан е много предпазлив в действията си във външната политика и, както много добре казваше президентът Траян Бъсеску, той има друг ритъм, различен от този на неговите предшественици. Но тук все пак трябва да припомним едно нещо. Аз бих се радвал, когато в понеделник посланичката на Украйна бъде извикана в София, да ѝ се каже това, което и Букурещ трябваше да каже на Киев: Украйна дължи извинения и на България за този инцидент, но дължи извинения и на Румъния за инцидента в Констанца. Публични извинения, поети на ниво ръководство на Министерството на външните работи в Киев.

Разван Мунтяну:

Секунда, господин полковник. България ли трябва да иска от Украйна извинения за Румъния? Румъния имаше достатъчно време да направи това нещо…

Йон Петреску:

Казах, че в понеделник, когато се срещне с посланичката.

Разван Мунтяну:

Видяхте ли украинският посланик в Букурещ да е повикан в МВнР в контекста на декларациите?

Йон Петреску:

Тъкмо защото не видях, припомних, че би било ред да се направи това нещо.

Разван Мунтяну:

Но има и разлика в същото време. Трябва да признаем: дроновете, за които говорихме тук и които алармираха цялата страна, бяха руски дронове, които атакуваха Украйна и са били отклонени към нашата страна. Голямата част от тях, не всички. Господин Симиляну, заповядайте.

Василе Симиляну:

Скоростта на реакция на София беше много по-голяма. Видяхме, че и отговорът на Киев беше също така много оперативен. При нас, две седмици след дрона в Констанца, остана един период на неизвестност…

Йон Петреску:

Дронът, който беше украински, а не руски.

Василе Симиляну:

Който беше украински, точно така. Нямахме никаква реакция от страна на Киев, а това означава, че двустранното уважение е…

Разван Мунтяну:

И Киев дава реакции по начина, по който му се искат реакции. Разбира се. И ние, ако бяхме на мястото на Киев, щяхме да постъпим по същия начин.

Василе Симиляну:

Министерството на външните работи или президентът трябваше да се намесят в това…

Разван Мунтяну:

Струва ми се нормално, знаете, когато имаме стратегия за сигурност и отбрана, в която си поставяме за цел да бъдем втората сила на изток от Германия, нали?

Василе Симиляну:

Поставяме си за цел да бъдем втората сила. Нека кажем, че заедно с Полша трябва да бъдем най-голямата сила във формата B9.

Разван Мунтяну:

Теоретично можем да бъдем, защото изпълняваме геополитическите си сметки.

Василе Симиляну:

Това е много важно, поне в този контекст.

Разван Мунтяну:

Добре. И ние си го пожелаваме това нещо, и толкова. Казват ни експертите от България…

Василе Симиляну:

Да, но трябва да бъдем играчи, господин Мунтяну.

Разван Мунтяну:

Ето докъде стигаме, господин Симиляну. Казват ни експертите от България, че президентът Никушор Дан е бил поканен в София от премиера Радев и дори не е бил предоставен отговор.

Василе Симиляну:

Ако имате връзка с Котрочени, би било добре да се свържете с Котрочени и да попитате защо точно не е направено това нещо и дали информацията е реална, разбира се.

Йон Петреску:

Аз съм убеден, че е имало сериозни мотиви, които са забавили присъствието на президента на Румъния в София.

Разван Мунтяну:

Добре. Да тръгнем и от този сценарий. Какви мотиви би могло да има, господин полковник?

Йон Петреску:

Очевидно има мотиви, които не са от публичен характер.

Балоните в българската преса: Политическа поляризация, русофилия и мостове между Изтока и Запада

Разван Мунтяну:

Така? Добре. Владимир Митев, връщам се към теб с анализ на тази ситуация и бих искал да те попитам дали има разлики в начина, по който прозападните медии в България говорят по тази тема за дрона, в сравнение с проруските медии в България.

Владимир Митев:

Да. Преди да отговоря, само едно уточнение: вие споменахте, че премиерът Радев е бил поканил Никушор Дан, но ставаше дума за президента Радев, т.е. поканата е в качеството му на президент, преди една година. Добре.

Разван Мунтяну:

Преди една година. Беше президент, сега е премиер.

Владимир Митев:

Така че имаше важни събития след това, при които Радев се оттегли от поста президент и стана премиер. Разбира се, мога да разбера, че това може да обяснява някои неща. Но що се отнася до пресата и като цяло до българското общество, много се обсъжда дори от хората от Запада, които познават българското общество, че то е общество на мафиите и кликите, на по-малките или по-големите групи; съществуват множество балони в българското общество. Аз мисля, че по много теми няма единодушна реакция или реакция само от един тип. Струва ми се, че можем да имаме едновременно много различни реакции в българското общество. И, разбира се, има голямо значение в какви отношения се намираш с премиера Радев и с неговата партия „Прогресивна България“.

Виждам много ясно, че съществуват по-традиционни интелектуални елити, свързани и с интеграцията в Европейския съюз, които се противопоставят, може би дори ожесточено; те не приемат нищо градивно от страна на Радев. Всичко се подлага на критика. Така че каквото и да се случи, те са критични към него, включително спрямо пресконференция, организирана от него, или спрямо начина, по който са били облечени някои министри и така нататък. Всички неща се сриват със земята, ако мога така да кажа, от тези, които нямат търпение към Радев.

Разван Мунтяну:

Владимир Митев, наближаваме края и искам да обобщя малко въпроса. На първо място, има ли силна проруска пропаганда в медийното пространство в България?

Владимир Митев:

Тук съществуват множество изследвания, но аз бих казал по-скоро, че има различни нюанси на русофилия. Казвал съм и друг път, включително в други медии, че в България има практика да се прави един вид мост между Изтока и Запада и не мисля, че може да се каже толкова ясно, че имаме само руска тенденция. Струва ми се, че има и смесица с други сили, от други места.

Разван Мунтяну:

Много е интересен случаят, ако нещата стоят така. Струва ми се, че България би била единствената страна, в която да няма руска пропаганда. Благодарим ти много за включването, Владимир Митев. Вземаме кратка пауза за реклами и се срещаме отново в Check Media след няколко минути.

Снимка: По време на пресконференция на 8 август 2026 г. българският министър-председател Румен Радев (в центъра) и министърът на отбраната Димитър Стоянов (вляво) предоставиха информация за дрона, свален в близост до селището Кардам (Източник: YouTube)

Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук. Има профил в Substack (където публикува на английски език). И канал във VIber, където публикува на български език.

About Author