Даките като част от социализма

Александру Йонашку

Рецензия

Идеологическият контекст и пропагандното кино

• Културни различия в гледането на филми: Докато на Запад публиката възприема киното като форма на развлечение, отпускане и бягство от реалността (искейпизъм), в Източна Европа – и по-специално в Румъния – нещата функционират по различен начин.
• Историческият филм като политически инструмент: В периода на държавния социализъм (1965–1989 г.), под режима на Николае Чаушеску, румънското кино е използвано за популяризиране на националистически проект, целящ да възпитава национална гордост и да покаже, че миналото на страната е било велико.
• Митологизирането на даките: Тъй като реалните исторически данни за гето-даките са оскъдни и общи, те се превръщат в идеалния субект за националистически фантазии и есенциалистки прожекции на режима.
• Дебютът на Серджу Николаеску: В този политически контекст се появява филмът „Даките“ (1966 г.) – първата румънска историческа мегапродукция (копродукция с Франция), която бележи и режисьорския дебют на Серджу Николаеску.

Анализ на действието и деконструкция на митовете във филма

• Епичното начало: Филмът започва с обсадата на дакийска крепост от римските легиони. Първоначалният диалог между римския пратеник (който изисква подчинение в името на „господарите на света“) и дакийския воин (който отговаря: „Ще станете такива, ако ние загинем“) задава специфичния тон на националистическата пропаганда.
• Гендерните роли и историческата реалност: Филмът фино въвежда патриархата чрез сцена, в която млад дак отказва да помогне на сестра си в домакинската работа, заявявайки, че един воин не върши „женска работа“. Авторът на рецензията подчертава, че историческата реалност, документирана от Херодот, е била много по-сурова: гето-даките са били полигамни, а при смъртта на съпруга, любимата съпруга е била ритуално убивана и погребвана с него, докато останалите жени са били маргинализирани.
• Клишетата и ходът на военните действия: Действието се лута между римския лагер – където генерал Корнелий Фускус крие късогледството си с помощта на по-младия Север, а император Домициан настоява за бърза победа, за да плати на армията си – и света на даките. След клиширани сцени на дипломация и съвместни пиршества, следва битка в едно дефиле, в която римските легиони са масово избити от даките. Сцените с жени и деца, изпратени в планините, и даки, хвърлящи камъни, раждат националистическите легенди в училищните учебници. Серджу Николаеску също има роля във филма – на римски легионер, който умира към края на лентата.

Персонажите и логистичните ресурси

• Мащабната държавна подкрепа: Продукцията се възползва от огромни ресурси от страна на социалистическия режим, който предоставя цели армейски части като статисти за ролите на даките и римляните.
• Портретът на Децебал: Ролята на дакийския крал се изпълнява от Амза Пелеа – актьор, обичан от публиката (която тогава е в разгара на процеса на урбанизация, т.е. румънците по онова време масово се преселват от малките населени места към по-големите ) заради образите му на симпатични селяни. Във филма Децебал е представен като мъдър селянин, верен на древните обичаи. Актьорът Пеля видимо прибягва до трикове от театралния арсенал.
• Образът на Меда: Дъщерята на Децебал е най-интересният и анахроничен персонаж; тя проявява модерно мислене, като се противопоставя на краля и отхвърля принасянето в жертва на брат си Котизо в името на бог Залмоксис. Отговорът на дакийската власт – че древните обичаи трябва да се приемат такива, каквито са, защото са „изковани“ от предците – отразява ултраконсервативна и националистическа менталност.

Културното наследство и гафове в продукцията

• Технически еталон: От техническа гледна точка „Даките“ представлява референция за румънското кино чрез хореографията на битките, движението на масите и прякото участие на Министерството на отбраната.
• Прочутите гафове (bloopers): Поради колосалния мащаб на продукцията и големия брой статисти, филмът остава в колективната памет и с паметни гафове, които раждат множество народни шеги – като например стълбовете с кабели за високо напрежение, които се виждат на заден план, или даките, носещи ръчни часовници.
• Оптична ирония: Авторът завършва с ироничен тон, напомняйки, че римският генерал Корнелий Фускус не е могъл да се възползва от очила за късогледството си през 87 г. сл. Хр., тъй като големите открития в областта на оптиката ще бъдат направени от мюсюлманските мислители едва след едно хилядолетие, по време на Ислямския златен век.

Филм (с автоматично генерирани субтитри на български език):

Рецензия (Пълен текст)

На място като Румъния кинематографията функционира по странен начин за външния наблюдател. За обикновения човек, който отива на кино в петък или събота вечер, цялото изживяване означава разпускане и развлечение, а онзи запален киномаан от големия град отива на кино, за да се наслади на цялото меню – тоест плакатите и какви нови филми са излезли, повече или по-малко случайни дискусии с други също толкова запалени киномани, актьорска игра и визия, да се изгуби в историята или да се възхищава (или не) на специалните ефекти. Като цяло хората от тези две категории зрители (movie-goers) не виждат в преживяването да гледаш филм нещо повече от бягство от реалността, разпускане и опознаване. В Източна Европа обаче нещата стоят малко по-различно, особено на едно конкретно място в Източна Европа. Както обикновено се случва, когато става дума за Източна Европа, разбира се. Това конкретно място е Румъния.

В периода 1965–1989 г. на румънския държавен социализъм, когато властта принадлежи на Николае Чаушеску, румънското кино се запознава с историческия пропаганден филм. Румънците от онези времена отиват на кино не само за бягство от реалността и естетическо удоволствие, но и за да се почувстват горди, че са румънци, казано по-просто. Кинематографията от този период на модерната румънска история отговаря и на един националистически проект, целящ да покаже, че миналото на румънците е нещо велико и те винаги са били в прожекторите на историята, включително онези техни предци, наричани гети, гето-даки или по-просто – даки. Тези даки са перфектният субект за националистически фантазии по простата причина, че за тях не се знае много. Нещата стоят така: знаем само няколко общи детайла за даките, което е добър повод за националистическите среди да проектират есенциалистки образи. Първият известен румънски филм, в който даките – тоест в известен смисъл румънската античност, предците на румънците – са основна тема, се нарича именно „Даките“ (1966 г.). Това е дебютът на Серджу Николаеску като режисьор. Какво се случва в този филм?

Първият исторически филм, режисиран от Серджу Николаеску, няма как да разочарова и началото е епично: виждаме дакийска крепост, обкръжена от римските легиони, появява се римски пратеник и иска от един рошав дак, покачил се на зъберите, да отвори портите, и тогава всички даки в крепостта ще се радват на живота и свободата си. Оферта, на която не можеш да откажеш, бихте казали. Сигурно всички бихме приели това предложение и бихме се подчинили пред най-могъщата армия по онова време. 

Но източноевропейската националистическа историческа кинематография не функционира така. И със сигурност кино майсторът Серджу Николаеску не работи така. Последващият диалог го доказва. Попитан от варварския, пардон, тоест дакийския воин от зъберите: „Кои сте вие?“, римският легионер не може да отговори нищо друго освен: „Господарите на света!“, но контраотговорът, получен от смелия дакийски воин, със сигурност е най-епичният контраотговор, получаван от натрапник в румънското националистическо историческо кино: „Ще станете такива, ако ние загинем.“ Един силен, епичен отговор.

В следващите сцени двама млади даки, брат и сестра, се завръщат от лов, единият от тях свири на някакъв вид флейта (цафара/кавал) и когато момичето моли брат си да отиде за вода и след това да ѝ помогне за останалата домакинска работа, отговорът на младежа идва незабавно: „Един воин не върши женска работа.“ Така разбираме, че патриархалните джендър роли са съществували още от времето на даките, тоест геният на Серджу Николаеску ни обяснява откъде произлизат неравенствата между половете при румънците в настоящето. Ако имате впечатлението, че тези образи са само разкрасяване, еми, прави сте – историческата реалност е много по-грозна:

„[…]всеки от тях има много жени; и когато някой умре, се свиква съд от близките и приятелите, за да се определи коя от жените е била най-любима на мъжа си. И тази, която всички изберат за най-любима, бива възхвалявана от мъже и жени, и я посичат над гроба на мъжа ѝ: посича я онзи, който ѝ е най-близък роднина; и така я погребват на едно място с мъжа ѝ. А за останалите жени това е много голям срам, защото остават опозорени: тъй като това е голям позор сред тях.“ (Херодот, „Истории“)

Преведен на съвременен език, този фрагмент за траките от „Историите“ на Херодот ни казва, че мъжете в този регион, следователно и гето-даките, са били полигамни и при смъртта на съпруга любимата съпруга е била убивана от околните и погребвана с мъртвия съпруг, а останалите съпруги са оставали със социално клеймо, тоест вероятно са били и маргинализирани, задето не са били и те любимки на починалия полигамен съпруг. Казах ви, че реалностите на място са били много по-лоши.

Но да се върнем на нашия филм. От селския свят на даките стигаме до римския лагер, където командирът Корнелий Фускус иска да покаже на войниците как се хвърля копие, но изглежда страда от късогледство. Късметът му е, че се появява по-младият Север и тайната на Фускус остава в безопасност. Римските легиони се подготвят да нахлуят в земите на даките и римският император Домициан иска бърза победа, още повече че тези легиони трябва да бъдат платени – обикновеният римски войник Марк от Тарент не се бие само за славата на императора. Но до славата на императора дипломацията все още има какво да каже и двата лагера се побратимяват, виждаме общ банкет с даки и римляни на една маса и всичко протича толкова патриархално, колкото бихме очаквали, особено от страна на даките. Имам предвид кадри с брадати даки, които хапят парчета месо и забиват лицата си в бокали с това, което би трябвало да е вино. Но това всъщност няма никакво значение. Знаем, че подобни образи са клиширани.

Също толкова клише е и първият сблъсък между даки и римляни, като онзи командир Корнелий Фускус предприема прибързана атака и легионите са масово избити от дакийските войни, скрити в прохода. Даките хвърлят камъни по римляните, казват на жените и децата да се скрият в планините – кратки разкази, известни на всички ученици от моето поколение, остатъци от националистическите легенди, чийто източник е и този първи филм, режисиран от Серджу Николаеску. Самият Серджу Николаеску се появява и като персонаж в този филм – той е римски легионер и ще умре в последната част на филма.

Периодът на държавния социализъм в кинематографията на Румъния е известен с подкрепата, която режисьорите получават от държавата, а за историческите филми тази подкрепа се превежда в цели армейски единици в ролята на войници статисти – както римски легиони, така и дакийски чети. Децебал, кралят на даките, се играе от Амза Пеля – актьор, станал известен с образите си на селяни, които правеха симпатични за публиката, която вече беше в пълен процес на урбанизация, и той не разочарова и в този филм. Децебал във визията на Серджу Николаеску е един вид мъдър селянин, внимателен към древните обичаи, с престорено изражение, което иска да изглежда като мъдрост, но доста бързо ще разберете, че това е трик, зает от театралния реквизит.

Най-интересният персонаж за мен е Меда, дъщерята на Децебал и сестра на Котизо – персонаж със сигурност без историческо ядро, ако се замислим колко модерно може да мисли тя и как може да отговаря на краля на даките. Противопоставяйки се на Децебал по отношение на принасянето в жертва на Котизо, за да може Залмоксис, главният бог на даките, да им даде знак преди битка, тя напълно отхвърля съществуването на този бог и не одобрява дакийските практики. Отговорът на Децебал (в контекста на филма – властта)? Обичаите са били „изковани“ от предците, следователно трябва да бъдат приети, добри или лоши. Отговор по вкуса на всеки ултраконсерватор, а националистическата десница на север от Дунав не прави изключение, виждайки в румънския селски свят възможни улики за поведението на древните даки. Имайки предвид полигамията и организираното убийство на жени (фемицид), не е изненадващо, че този женски персонаж е искал промяна на патриархалния закон.

Каква е ролята на този филм в културната история на Румъния? Въпреки че е румънско-френска копродукция, „Даките“ е първата румънска историческа мегапродукция и беше еталон за историческия филм, особено в техническата част, хореографията на битките, движението на статистите и участието на Министерството на отбраната в военната хореография. Тъй като са включвали голям брой статисти, филми като „Даките“ са останали в румънския колективен ум чрез шегите за гафовете (bloopers) в киното от онази епоха: всички румънци знаят за кабелите за високо напрежение, които могат да бъдат забелязани в някои сцени от историческите филми, фокусирани върху древните гето-даки, или безбройните шеги за даки, които носят ръчни часовници. Що се отнася до мен, съжалявам, че ще мине повече от хилядолетие до откритията в оптиката, направени от мюсюлманските мислители през онзи Ислямски златен век, така че Корнелий Фускус, римският командир, участвал в загубената битка срещу даките през 87 г. сл. Хр., няма да се възползва от очила.

„Даките“ (1966 г.), режисьор Серджу Николаеску, с участието на: Амза Пеля, Емил Бота, Пиер Брис, Мирча Албулеску, Дьорд Ковач.

Библиография

Херодот, Истории. издание под грижата на Ливиу Ону и Лучия Шапкалиу, предговор, филологическо изследване, бележки и речник от Ливиу Ону, индекс от Лучия Шапкалиу. Букурещ: Издателство „Минерва“, 1984 г.

Снимка: Римските легиони обсаждат дакийска крепост в началото на филма „Даките“ (източник: YouTube)

Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук. А каналът му във Viber е тук.

About Author