Лауренциу Плешка, Богдан Козма, Владимир Митев, Трансгранични разговори, 20 януари 2026 г.
Съдържание
- Резюме
- I. Институционални реформи в Молдова
- Статутът на кандидатка като механизъм за институционална дисциплина
- Техническото сътрудничество като невидима инфраструктура на европеизацията
- Икономически прагматизъм и интеграция в европейския пазар
- Енергийна уязвимост и логиката на европейската солидарност
- Структурни ограничения и вътрешни предизвикателства
- II. Културното преоткриване между Румъния и Република Молдова като фактор за европеизация
- III. Българско-молдовските отношения: възраждането им и европейският път
- Геополитически контекст: Новата роля на България и Румъния
- Исторически връзки: българите в Бесарабия като „живо архивно съкровище“ на Българското възраждане
- Образованието като „мека сила“: филиалът на Русенския университет
- Политически разделения и предизвикателства
- Икономическа и медийна свързаност
- Ролята на България като мост и „застъпник“
- Заключение
- Автори:
Резюме
Статията „Тихата трансформация на Молдова: Институционални реформи и европейски връзки чрез Румъния и България“ анализира европейската интеграция на Република Молдова като процес на дълбока институционална, културна и икономическа трансформация, подкрепен от стратегическото сътрудничество с Румъния и България.
Основни изводи:
- Институционални реформи: Европейският път на Молдова се осъществява чрез технически реформи и промени в административната и правната система, особено след получаването на статут на кандидатка за членство в ЕС през юни 2022 г. Процесът на външна оценка на съдиите и прокурорите и плътното техническо сътрудничество с мисиите на ЕС (EUBAM, EUFOR) и програми за партньорство създават институционална мрежа, която затруднява политическата обратимост.
- Икономическа интеграция: Споразумението за асоцииране и Зоната за свободна търговия преориентират молдовската външна търговия, като ЕС поема над 65% от износа. Адаптирането към европейските стандарти консолидира европейския път.
- Културно сближаване с Румъния: Културните връзки с Румъния са ключов фактор за европеизацията.
- Гражданство и образование: Опростяването на процедурата за възстановяване на румънско гражданство (възстановено от над 850 000 молдовци) отвори врати към ЕС. Голям брой млади молдовци учат в румънски университети.
- Език и медии: Решението на Конституционния съд от 2013 г., което установява румънския като държавен език (въпреки че „молдовски език“ остава във формалния текст на Конституцията), и бързото преориентиране на медийното потребление към румънско и западно съдържание след руската инвазия в Украйна (2022 г.) ускоряват културното сближаване.
- Възраждане на българско-молдовските отношения: Отношенията между София и Кишинев преживяват ренесанс, основан на общата визия за европейското бъдеще на Молдова и на дълбоките връзки с българските и гагаузките общности в южна Молдова.
- Мека сила: България подкрепя европеизацията чрез образованието, като най-красноречивият пример е откриването на филиал на Русенския университет „Ангел Кънчев“ в Тараклия, който предоставя безплатно обучение със стипендии.
- Икономическа и медийна свързаност: България е сред водещите търговски партньори на Молдова в ЕС. Българската държава инвестира в местни проекти, а медийното присъствие е засилено от БТА и БНР.
- Роля на застъпник: България се превръща във „застъпник“ на Молдова в Брюксел, като работи за интегрирането на южните общности, които остават скептични към проевропейския курс.
- Предизвикателства: Процесът остава нестабилен поради системната корупция, олигархичните мрежи и липсата на консенсус сред населението, което се проявява в геополитически разделения и силно отрицателно гласуване срещу присъединяването към ЕС в южните региони на референдума през октомври 2024 г.
Заключението е, че европейската трансформация на Молдова е дълбока и прави връщането назад все по-малко вероятно. Румъния и България играят съществена роля като основни вектори на подкрепа, свързвайки Молдова с европейското пространство.
I. Институционални реформи в Молдова
Европейската траектория на Република Молдова вече не е просто политическа амбиция, а процес на институционална трансформация, който предефинира основите на държавата. Отвъд символичните моменти и геополитическата реторика, европеизацията на Молдова се осъществява чрез технически реформи, административни промени и мрежи за сътрудничество, които, макар и често невидими за широката общественост, генерират трайни структурни ефекти.
През последните години проевропейският път на Кишинев премина от декларации за намерения към конкретни действия и от общи политически ангажименти към реформи, които необратимо променят административната, правната и икономическата архитектура на страната. Всичко това се дължи на доверието на населението в правителство, което гледа към Европа. Тази тиха трансформация е гръбнакът на закрепването на Молдова в европейското пространство и осигурява рамката, в която връзките с Румъния и България придобиват стратегическо значение.
В настоящия геополитически контекст Република Молдова придобива особено стратегическо значение за Европейския съюз. Това се дължи не само на местоположението ѝ на източната граница на Съюза и в непосредствена близост до Украйна, която е във война, но и на символиката ѝ като бивша съветска държава, преминаваща през продължителен преход към функциониращи демократични институции, икономическа стабилност и европейска интеграция. Молдова е специална за Европейския съюз поради комбинацията от стратегическо положение, малки размери (което я прави по-лесен за управление кандидат) и символично значение в контекста на остра геополитическа конкуренция с Русия. Успехът на Молдова би могъл да създаде прецедент за другите страни от Източното съседство и да укрепи ролята на Европейския съюз като бастион на демократичните ценности.
Статутът на кандидатка като механизъм за институционална дисциплина
Получаването на статут на кандидатка за членство в Европейския съюз през юни 2022 г. беше повратна точка не заради символичната си стойност, а заради институционалните си последици. Статутът на кандидат функционира като договор за системна трансформация, поставящ държавата под постоянен мониторинг, при който всяка глава от преговорите се превръща в упражнение по прекалибриране на държавността.
Реформите в съдебната система илюстрират най-добре тази логика. Процесът на външна оценка на съдиите и прокурорите, макар и оспорван и често политизиран във вътрешните дебати, се възприема в Брюксел като условие, което не подлежи на договаряне. Независимостта на съдебната система не е просто глава от преговорите, а критерий за присъединяване. В този смисъл Молдова постепенно е усвоила идеята, че европейската интеграция не е крайна цел, а набор от стандарти, които трябва да бъдат прилагани и поддържани.
Техническото сътрудничество като невидима инфраструктура на европеизацията
Отвъд видимите реформи, европейският път на Молдова се консолидира чрез плътно техническо сътрудничество, което често се пренебрегва в публичния дебат. Европейските експерти действат не само като обикновени консултанти, но и като преки участници в процесите на законодателство и прилагане на публичната политика.
Тази вътрешна европеизация функционира на няколко нива. Първо, чрез мисиите на ЕС в Кишинев, а именно EUBAM (Мисията за подпомагане на граничния контрол) и EUFOR (Мисията за консултации и подпомагане). Второ, чрез програми за институционално партньорство, които свързват молдовските министерства и агенции с техните европейски партньори, но и чрез финансиране, насочено към гражданското общество. Централна роля играе гражданската мисия на Европейския съюз в Република Молдова, която подкрепя укрепването на правовата държава, борбата с хибридните заплахи и повишаването на институционалната устойчивост. Чрез пряка експертиза и оперативна помощ тази мисия допринася за осигуряване на процеса на реформи в нестабилна геополитическа среда.
Резултатът е формирането на институционална мрежа, която закрепва Молдова в европейската административна екосистема и прави политическата обратимост все по-скъпа.
Икономически прагматизъм и интеграция в европейския пазар
Икономическото измерение е едно от най-осезаемите проявления на европеизацията за молдовските граждани. Споразумението за асоцииране и Задълбочената и всеобхватна зона за свободна търговия фундаментално преструктурираха външната търговия на Молдова. Европейският съюз понастоящем поглъща над 65 % от молдовския износ, в сравнение с около 46 % през 2013 г. (договорът за асоциация на Република Молдова с ЕС, който премахна митническите бариери помежду им, бе подписан през 2014 г. – бел.прев.).
Тази преориентация отразява адаптирането на молдовските производители към европейските стандарти за качество, безопасност на храните и техническо съответствие. По-специално селскостопанският сектор е дълбоко интегриран в европейските вериги за създаване на стойност, което генерира икономически взаимозависимости, които консолидират европейския път отвъд изборните цикли.
Енергийна уязвимост и логиката на европейската солидарност
Енергийната криза, предизвикана от агресията на Русия срещу Украйна, постави на изпитание както устойчивостта на Молдова, така и надеждността на европейския ангажимент към страните кандидатки. Реакцията на Европейския съюз чрез финансова помощ, диверсификация на енергийните източници и свързване с европейските електроенергийни мрежи чрез Румъния и Украйна демонстрира прагматична солидарност, ръководена от стратегически съображения.
За Брюксел стабилността на Молдова вече не е само въпрос на съседство, а на регионална сигурност. В този контекст географската уязвимост на Молдова се превръща в стратегически актив, който ускорява функционалната интеграция и сътрудничеството със съседните държави членки.
Румъния играе съществена роля в това уравнение, действайки като основен вектор, свързващ Молдова с европейското пространство. От енергийните междусистемни връзки и пряката финансова подкрепа до мобилността, предлагана от румънското гражданство и достъпа до европейския пазар на труда, Румъния прави европейската интеграция осезаема за молдовските граждани.
България предлага допълнителен пример за европейска подкрепа чрез отношенията си с българското малцинство в южна Молдова. Въпреки че не се използва в достатъчна степен, тази връзка е важна платформа за сътрудничество в областта на образованието, културата и институциите, като допринася за европеизацията на местно равнище и укрепва връзките на Молдова с Европейския съюз.
Структурни ограничения и вътрешни предизвикателства
Въпреки това пътят на Молдова към Европа остава нестабилен. Системната корупция, институционалната нестабилност и продължаващото съществуване на олигархични мрежи продължават да подкопават прилагането на реформите. Докладите на Европейската комисия отразяват тази амбивалентност, като признават реалния, но неравномерен напредък.
На обществено равнище европеизацията не е проект, по който има консенсус. Геополитическите разделения пресичат общности и региони, а конституционният референдум за европейската интеграция показа, че значителна част от населението остава скептична или враждебна към този път. Тази поляризация увеличава значението на външните, институционалните, икономическите и социалните механизми за стабилизиране.
Европейската трансформация на Молдова не е зрелищна, но е дълбока. Тя се осъществява чрез институционални реформи, икономическа интеграция, техническо сътрудничество и функционални връзки с държавите членки на Европейския съюз. Подкрепяйки Молдова, Европейският съюз не само разширява географските си граници, но и потвърждава мисията си да насърчава мира, сигурността и просперитета в Европа.
Молдова, от своя страна, има шанса да се превърне в уважаван член на европейската общност, превръщайки се от нестабилна държава в успешен пример за европейска интеграция. Европа не е крайна дестинация, а модел на управление, който трябва да бъде усвоен. А Молдова вече е влязла в процес, който прави връщането назад все по-малко вероятно.
II. Културното преоткриване между Румъния и Република Молдова като фактор за европеизация
Културното преоткриване на връзките между Румъния и Република Молдова не е само въпрос на носталгия или идентичност. През последните три десетилетия културните връзки с Румъния допринесоха за постепенното сближаване на молдовското общество с европейското пространство.
Румънското културно влияние в Република Молдова е претърпяло сериозен удар по време на съветския период, когато населението е било подложено на брутален процес на русификация. В продължение на почти пет десетилетия латинската азбука е заменена с кирилицата, а езикът, говорен от по-голямата част от населението, е преименуван на „молдовски“. След разпадането на Съветския съюз през 1991 г. ситуацията започна да се подобрява. Тази еволюция може да се разбере през призмата на три различни периода, всеки от които бе белязан от преобразуващо събитие.
Първи период: предпазливо сближаване след падането на СССР (1991-2009)
Въпреки че независимостта през 1991 г. теоретично отвори вратата към румънското културно пространство, политическите и социално-икономическите реалности, както и институционалната инерция от двете страни на река Прут, затрудниха това повторно свързване.
Телевизията беше първият и най-достъпен канал за връзка. PRO TV Chișinău, стартирала през декември 1998 г., се превърна в основния частен телевизионен оператор в Република Молдова и за много молдовци беше първият постоянен прозорец към съвременната румънска култура. За разлика от руските канали, които доминираха в медийното пространство, PRO TV излъчваше не само местни новини, но и сериали, развлекателни програми и формати, които свързваха молдовската аудитория с това, което се случваше от другата страна на река Прут. Впоследствие други румънски канали станаха достъпни чрез кабелни мрежи, като постепенно разшириха медийното предлагане на румънски език. За по-младото поколение значително влияние оказаха каналите за анимационни филми като Fox Kids (сега Disney Channel), Cartoon Network, Nickelodeon и Minimax. Това бяха румънски канали, които се излъчваха и в Молдова. По този начин децата от 90-те години и началото на 2000-те години израснаха с анимационни филми на румънски език, формирайки първото постсъветско поколение, което от детството си е езиково свързано с румънското културно пространство.
В контраст с това, в музикалната индустрия се наблюдаваше обратното явление. Молдовската поп култура беше изнесена в Румъния чрез певци като O-Zone, Pavel Stratan и Zdob și Zdub, които станаха много популярни. За молдовските артисти Румъния често се превръщаше в естествена първа стъпка към международна известност.
През този период обаче културните връзки бяха ограничени от административни бариери. Молдовците се нуждаеха от виза, за да пътуват до Румъния, а достъпът до образование и пазара на труда в европейското пространство беше ограничен. Културният обмен беше явно над нивото от комунистическия период, но директният контакт оставаше труден за по-голямата част от населението.
Вторият период: отваряне на вратите след 2010 г.
Много важен момент беше решението на румънския президент Траян Бъсеску да опрости процедурата за възстановяване на румънското гражданство за молдовците. Румънското гражданство, което автоматично дава европейско гражданство, отвори вратите към Запада за много молдовци. Според най-новите данни над 850 000 молдовци са възстановили румънското гражданство, което е около една трета от общото население на Република Молдова. Много от тези молдовци, които възстановиха румънското гражданство, първоначално заминаха да работят в западни страни, но постепенно много от тях започнаха да работят и в Румъния.
Освен това много млади молдовци са избрали да учат в румънски университети, като някои от тях са решили да се установят в градове като Букурещ, Клуж, Яш или Тимишоара след завършване на следването си. Създадена е и специална програма с места, запазени за молдовци (както и за други етнически румънци от Украйна или Сърбия) в румънски университети и гимназии. През 2025 г. Република Молдова имаше около 60 000 студенти в собствените си университети, от които 14 000 молдовски студенти учеха в Европейския съюз, а от тях 11 600 (т.е. 80 %) учеха в Румъния.
Друг важен символичен момент настъпи на 5 декември 2013 г., когато Конституционният съд на Република Молдова постанови, че румънският език е държавен език. Съдът постанови, че Декларацията за независимост от 1991 г., в която изрично се посочва, че държавният език е румънски, има предимство пред Конституцията. Въпреки че изразът „молдовски език“ остана формално в текста на Конституцията, решението на съда установи, че под това се разбира румънски език. Това беше символична победа, макар че действителното изменение на член 13 от Конституцията щеше да трябва да чака още едно десетилетие.
Не на последно място, през този период се наблюдава сближаване на развлекателното съдържание от двете страни. В допълнение към продължаващата тенденция на молдовски артисти на румънския музикален пазар, с изпълнители като Carla’s Dreams, Irina Rimes, The Motans, Mihail и Satoshi, все повече молдовци започнаха да се появяват в много популярни телевизионни предавания в Румъния (iUmor, Românii au Talent и Vocea României). В същото време, онлайн, румънските създатели на съдържание в YouTube, TikTok и Facebook събраха значителна аудитория в Република Молдова, а от друга страна, създателите от Република Молдова достигнаха до аудитории в Румъния. Взети поотделно, всички тези неща може да изглеждат тривиални, но в своята съвкупност допринасят за нормализиране на идеята, че Румъния и Молдова споделят едно и също попкултурно пространство.
Третият период: ускорение след 2022 г.
Руската инвазия в Украйна през февруари 2022 г. беше повратна точка. За страна, разположена в близост до зоната на военни действия и с проруска сепаратистка област на собствената си територия, заплахата изведнъж стана реална. Властите реагираха, като ограничиха прокремълските канали, затвориха местния офис на Sputnik и отнеха лицензите на станции, които излъчват дезинформация. На този фон медийното потребление бързо се преориентира към румънско и западно съдържание, а промяната в нагласите се отразява и в данните, като доверието в руските медии спада от 42 % през 2021 г. до 27 % през 2023 г.
Погледнато в по-широк план, молдовското общество се е променило значително през последните 35 години, с по-малко руски медии, повече контакти с Румъния, по-голяма свобода на движение и нарастваща близост с Европа. Ако институционалните реформи са видимата част от интеграцията, то културното сближаване е предпазният механизъм на европейския път, дори и в случай на по-малко проевропейско правителство.
III. Българско-молдовските отношения: възраждането им и европейският път
В настоящата геополитическа архитектура на Югоизточна Европа отношенията между София и Кишинев преживяват истински ренесанс. Този процес се диктува от общата визия за Република Молдова като бъдеща държава-членка на Европейския съюз.
Това развитие се основава на дълбоките връзки на доверие между българската държава и българските и гагаузките общности в южна Молдова, но също и на тектоничните промени в региона, които започнаха след мащабната руска инвазия в Украйна през февруари 2022 г.
Геополитически контекст: Новата роля на България и Румъния
Войната в Украйна радикално промени динамиката на сигурността и сътрудничеството в Черноморския регион. Пълното приемане на България и Румъния в Шенгенското пространство на 1 януари 2025 г. премахна последните физически и психологически бариери пред интеграцията на Югоизточна Европа в ЕС. Още по-значим момент беше 1 януари 2026 г., когато България официално стана член на еврозоната, укрепвайки позицията си в „сърцевината“ на европейските процеси.
В същото време София и Букурещ разрешиха много въпроси в двустранните си отношения. Декларацията за стратегическо партньорство, подписана през март 2023 г., даде тласък на инфраструктурни проекти като нови мостове над Дунав и подобрени енергийни връзки. Именно тази нова и положителна атмосфера между София и Букурещ създава благоприятна почва за развитието на българско-молдовските отношения, където вече се виждат конкретни резултати.
Исторически връзки: българите в Бесарабия като „живо архивно съкровище“ на Българското възраждане
Българите в Молдова представляват уникално културно явление, често описвано като „живо архивно съкровище“ на Българското възраждане. Потомци на колонисти, потърсили убежище преди повече от двеста години, те са успели да съхранят езика, обичаите и стария дух на своите предци. Тяхното присъствие е най-видимо в района на Тараклия, където в 26 населени места етническите българи представляват над 66 % от населението.
Според данни от последното преброяване през 2024 г. населението на Молдова е малко над 2,4 милиона души, от които 1,6 % официално се самоопределят като българи. За много бесарабски българи българският паспорт е не само емоционална връзка с родината, но и реален и практичен мост към възможностите, които предлага Европейският съюз.
Въпреки тази връзка, съществува известно политическо напрежение. Българите и гагаузите, които се заселват в Буджак след руско-турските войни през 19 век, имат исторически силни връзки с руския език и култура. В контекста на усилията за европейска интеграция тези общности често се чувстват изолирани от политическия курс на партията PAS и президента Мая Санду. Това доведе до парадоксални резултати на референдума от 20 октомври 2024 г., когато над 90 % от населението на южните региони гласува против конституционни промени, които биха позволили присъединяване към ЕС. В тази сложна ситуация молдовските власти виждат България като ключов партньор, който може да служи като посредник и да подкрепи гладкото интегриране на тези общности в европейското семейство.
Образованието като „мека сила“: филиалът на Русенския университет
Най-красноречивият символ на новото сътрудничество е откриването на филиала на Русенския университет „Ангел Кънчев“ в Тараклия. Това е историческо събитие – първото българско висше учебно заведение извън границите на страната, създадено чрез прехвърляне на активите на бившия държавен университет в Тараклия „Григоре Цамблак“.
Първият випуск включва 260 студенти, сред които са и български бесараби от съседна Украйна. В допълнение към традиционната педагогика са въведени и съвременни дисциплини като бизнес мениджмънт, компютърни науки и инженерство. Обучението е безплатно за българи и гагаузи, подпомагани от стипендии, предоставени от българската държава.
Административният директор Александър Боримечиков подчертава, че това не е просто образователен проект, а инструмент за борба с негативните демографски тенденции. Дипломите се признават в целия Европейски съюз. Ученето на български и румънски език помага за преодоляване на езиковата бариера и „преоткриване на корените“, както отбелязва експертът Михай Исак.
Политически разделения и предизвикателства
Процесът на европеизация в Молдова се сблъсква с определени вътрешни противоречия. Парламентарните избори на 28 септември 2025 г. показаха ясно разделение: докато PAS спечели на национално ниво, в Тараклия и Гагаузия приблизително 80% от гласовете отидоха за проруския „Патриотичен блок“.
Анализатори като българския политолог Александър Ламбов и гагаузкия журналист Михаил Сиркели посочват няколко критични фактора за това разделение. Един от тях е консервативното отношение на някои от местните общности, които възприемат либералните ценности на ЕС като заплаха за традиционното семейство. Митологизирането на 80-те години като период на сигурност и икономическа стабилност е друг фактор. Освен това, недостатъчното познаване на държавния език, румънски, прави хората уязвими към хибридна дезинформация от външни източници.
Икономическа и медийна свързаност
Междувременно България вече заема 9-то място сред търговските партньори на Молдова и 6-то място сред партньорите ѝ от ЕС. Българските държавни инвестиции в проекти са насочени към рехабилитация на сгради и градски пространства чрез местни фондации като „Български дух“. Тези проекти не са само козметични – те включват основен ремонт на училища и модернизация на оборудването, което подобрява качеството на живот на местно ниво.
В медийната сфера присъствието на България е по-силно от всякога. Българската информационна агенция БТА поддържа активен пресклуб в Тараклия, който служи като информационен център, а Българското национално радио БНР работи за разширяване на обхвата си в региона. Медийните връзки биха осигурили проверена информация за европейските процеси.
Ролята на България като мост и „застъпник“
България все повече се превръща в „застъпник“ на Република Молдова в Брюксел. Програмите, чрез които стотици деца от Тараклия посещават България всяка година, имат за цел да изградят емоционална връзка с модерна и европейска България.
Олег Косих, българин от Бесарабия, е възхитен от вдъхновяващия начин, по който България поема тази роля: „България ни дава „крила“. Нейната политика не е агресивна, а се фокусира върху образованието и гражданското общество. Тя действа като мост, който ни помага да повярваме в собствените си сили.“
Политологът Димитър Керанов, който активно разпространява българския опит на румънски език сред молдовската общественост, призовава за още по-смели стъпки. Според него България трябва да финансира проекти и в региони, които не са преобладаващо населени с българи, за да демонстрира ангажимента си към успеха на цялата Република Молдова.
Заключение
Европейският път на Молдова обаче остава нестабилен. Системната корупция, институционалната нестабилност и продължаващото съществуване на олигархични мрежи продължават да подкопават прилагането на реформите. Докладите на Европейската комисия отразяват тази амбивалентност, като признават реалния, но неравномерен напредък.
Румъния играе съществена роля в това уравнение, действайки като основен вектор, свързващ Молдова с европейското пространство. От енергийни междусистемни връзки и пряка финансова подкрепа до мобилността, предлагана от румънското гражданство и достъпа до европейския пазар на труда, Румъния прави европейската интеграция осезаема за молдовските граждани.
България предлага допълнителен пример за европейска подкрепа чрез отношенията си с българското малцинство в южна Молдова. Тази връзка е важна платформа за сътрудничество в областта на образованието, културата и институциите, допринасяща за европеизацията на местно равнище и укрепваща връзките на Молдова с Европейския съюз.
Тази статия е създадена като част от PULSE Thematic Networks – европейска инициатива в подкрепа на транснационалното журналистическо сътрудничество.
Автори:
- Лауренциу Плешка (agora.md)
- Богдан Козма (karadeniz-press.ro)
- Владимир Митев (crossbordertalks.eu)
Снимка: Република Молдова развива инфраструктурата си (източник: Pixabay, CC0)
Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук.
About Author
Discover more from Мостът на приятелството
Subscribe to get the latest posts sent to your email.
