Александър Ламбов: България е много уважавана в Тараклия, но тя не влияе как българите в Южна Молдова гласуват

Владимир Митев

Резюме

• Българите в Молдова не подкрепят PAS, като предпочитат Патриотичния блок поради възприемането на PAS като дясна и националистическа партия.
• Евроскептицизмът се подхранва от икономическите трудности и дълбоко вкоренения консерватизъм сред българите в Бесарабия.
• Откриването на филиал на Русенския университет в Тараклия има за цел да интегрира българската общност, но настоящите езикови и образователни бариери остават предизвикателство.
• Политическата поляризация в Молдова се засилва, което усложнява отношенията между центъра на страната и южните региони, включително Гагаузия и Тараклия.

Въведение

Разговор на Владимир Митев с Александър Ламбов (съгласно системата за писане на кирилица в Република Молдова и бившата СССР неговото име е Александр Ламбов), докторант по политически науки в Университета за национално и световно стопанство в София и програмист, базиран в Кишинев.

Интервюто обсъди как парламентарните избори в Молдова ясно очертават дълбокото електорално разделение в страната. В регионите, населени предимно с бесарабски българи и гагаузи (Тараклия и Гагаузия), резултатите са в рамките на очакванията – упрвляващата проевропейска партия PAS получава минимална подкрепа (под 10%), докато около 70-80% от гласовете отиват за Патриотичния блок. Според Ламбов липсата на връзка между българите, гагаузите и PAS се обяснява с факта, че PAS се възприема като дясна партия с националистичен уклон, което я прави непривлекателна за етническите малцинства. Освен това, от чисто електорална гледна точка, стратезите на PAS не работят интензивно в тези региони, тъй като те представляват малък процент от общото население на Молдова.

Ламбов припомня, че основната политическа нагласа на бесарабските българи е скептична към европейската интеграция и ориентирана към по-добри връзки с Русия. За разлика от симпатизантите на PAS, които виждат ЕС като безусловна алтернатива, малцинствата го възприемат като „условно добро“ – то е приемливо само ако пряко подобрява живота им. Изследване на докторанта по политология във фокус групи в Тараклия разкрива дълбоките корени на този евроскептицизъм: краят на съветския период (80-те години) се възприема като „изгубен рай“, тъй като руският език е доминирал, улеснявайки интеграцията. Освен това, общността е консервативно ориентирана, като изразява силно неодобрение към толерирането на LGBT движенията в ЕС. Скептицизмът се подхранва и от икономическите трудности в Молдова през последните години, които погрешно се свързват с европейския курс.

Молдова разчита на България да помогне за приобщаването на българската общност към европейския курс, като доказателство за което е откриването на филиал на Русенския университет в Тараклия. Въпреки че отношенията между двете държави са отлични и България се ползва с висок авторитет сред бесарабските българи (благодарение на образователни програми), този авторитет не се превръща в политически гласове. Ламбов обръща внимание, че тъй като преподаването в университет ще е на български и румънски (без руски), това ще е проблем за местните кадри, невладеещи книжовен и официален български език. В крайна сметка, само PAS може да постигне промяна в политическата позиция на малцинствата, но удовлетворяването на техните искания би довело до загуба на подкрепа от мнозинството в Кишинев. Според Ламбов това е непреодолимо политическо противоречие за управляващите в столицата.

Очакванията на изследователя са след изборите да има задълбочаване на европейската интеграция и стартиране на преговорите с ЕС. Според Ламбов във вътрешнополитически план ще се засили борбата с корупцията. PAS вероятно ще предприеме меки мерки за намаляване на руското влияние в южните райони (напр. намаляване на часовете по руски език), което обаче може да предизвика конфликт. Политическият център в Молдова е незначителен (само 8% за центристкия блок „Алтернатива“), тъй като поляризацията е нараснала, а центристката позиция е губеща в условията на противопоставяне. Затова Ламбов прогнозира, че противоречието между южните региони и центъра няма да бъде преодоляно във видимото бъдеще.

Защо българите и гагаузите в Република Молдова гласуваха против Мая Санду и конституционните промени в Република Молдова, позволяващи присъединяване към ЕС?

Господин Ламбов, разговаряме няколко дни след парламентарните избори в Молдова. Как българската общност в Молдова възприема и се чувства след тези избори?

Резултатите от изборите в районите, населени предимно с българи, не са изненадващи. Те са в рамките на очакванията, тъй като проевропейската партия PAS (Партия на действието и солидарността) никога не е събирала повече от 10% от гласовете в Тараклийския район.

Ако приемем, че българският гласоподавател казва „не“ на политиката на PAS, резултатите не са никак радостни за тези избиратели, тъй като около 70-80% от тях гласуваха за Патриотичния блок, който има диаметрално различна политическа нагласа спрямо PAS.

Защо българите и гагаузите в Южна Молдова не подкрепят PAS?

Защо няма връзки между PAS и българската и гагаузката общност? Ще се появят ли такива връзки оттук нататък, след като страната явно върви към Европейския съюз и вече се вижда, че европейският курс няма алтернатива?

Аз мисля, че тези връзки много трудно ще възникнат, защото профилът на самата PAS е доста десен от политическа гледна точка, с лек националистичен уклон. Поне така се възприема от гласоподавателите в Тараклийския район и Гагаузия.

За една партия, която се възприема като дясна и донякъде националистическа, е много трудно да спечели симпатиите на гласоподавателите от етническите малцинства. Това не е уникално само за българи и гагаузи; подобен феномен се наблюдава и в северните райони, населени с украинци и руснаци, където също печели Патриотичният блок. Просто в Тараклия и Гагаузия този феномен се вижда най-концентрирано.

Мисля си, че политическите стратези на PAS са избрали тактиката да не работят интензивно в тези проблемни региони. От чисто електорална гледна точка, гагаузите са под 5% от населението, а българите по последно преброяване са едва 1.6% от държавата. Затова за PAS е по-лесно да черпи подкрепа от други места, където гласоподавателите са повече и подкрепата се получава по-лесно, предвид политическия профил на партията.

Политическите очаквания на българите: скептицизъм към ЕС

Споменахте, че няма съвпадение между интересите на българите и тези, които PAS защитава. Какво точно търсят българите в политиката? Какви са техните очаквания, искания и интереси?

Ако вземем резултатите от референдума за присъединяване към ЕС и последните избори, фактите сочат, че политическите предпочитания на българите в Молдова съвпадат с позицията на Патриотичния блок. Тоест – те предпочитат по-добри връзки с Русия и имат по-скептична визия по отношение на европейската интеграция и влизането в ЕС.

Докато за повечето симпатизанти на PAS европейската интеграция е безусловно добро и единствена алтернатива, бесарабските българи я виждат като условно добро. Смятат я за добра, само ако тя прави техния живот по-добър и по-комфортен. Ако това не се случва, тя не получава подкрепа. Тези съмнения относно личните ползи от европейската интеграция са много дълбоки.

Евроскептицизъм: митове и консерватизъм

Вие сте правили в рамките на Вашата докторантура изследване на фокус групи от жители на района Тараклия относно отношението им към ЕС. Какво установихте при това Ваше изследване?

Предварителните резултати от изследването на фокус групите сочат няколко неща по въпроса за евроскептицизма:

1. Съветският Съюз като „изгубен рай“: Бесарабските българи виждат евроинтеграцията като противопоставяне между ЕС и СССР. Много от тях виждат края на съветския период (80-те години) като период на разцвет на региона. Този донякъде митичен период се противопоставя на сегашната действителност. Тогава доминиращ е бил руският език, което е улеснявало интеграцията на общо-молдовско ниво, тъй като българският език е по-близък до руския, отколкото до румънския.
2. Дълбок консерватизъм: Нещо интересно е, че като причина за евроскептицизъм участниците посочиха толерирането в ЕС на ЛГБТ движенията и гей браковете. Това показва, че българската общност в Молдова е консервативно ориентирана.
3. Икономически скептицизъм: Възникнала е причинно-следствена връзка, че европейската интеграция води до влошаване на икономическото ниво на живот. Последните години бяха много тежки за Молдова заради войната в Украйна – висока инфлация, нулев или много нисък икономически растеж. За евроскептиците това означава, че европейската интеграция не води до икономически просперитет.
4. Поколенчески разрив: Все пак има симпатизанти на европейската интеграция, които се концентрират в по-младите възрастови групи (до 30 години).

Можем да кажем, че за мнозина в тези евроскептични региони съветският период изглежда като изгубен рай. За разлика от молдовците, които са имали силно желание за суверенитет и независимост, българите и гагаузите, разбирайки че са малцинство, не са приели добре разпада на Съветския съюз.

Отношението в Южна Молдова към популизма 

Какъв е погледът на тези общности към олигархичния период и към популисти като Илан Шор?

Отношението към популиста Илан Шор е парадоксално. Говорил съм със симпатизанти на Шор, които казват нещо, което звучи цинично: „Крадат всички, тези в Кишинев също крадат, но този (Шор) поне споделя нещо и с нас.“ Това е отношението им към него.

Ролята на Русенския университет в Южна Молдова

Русенският университет има вече филиал в Тараклия. Изглежда, че молдовската държава разчита на България това да приобщи българската общност по-близо до ЕС. Какво очаквате в да се случи в това отношение по линия на университета и на българската държава?

Отношенията на междудържавно ниво между Молдова и България са изключително добри. Университетът е едно от проявленията на това сътрудничество и е голямо постижение, тъй като това е първото поделение на чуждестранен университет в цялата история на Молдова.

Доколкото знам има и румънски университети с филиали в Република Молдова…

…Ако не се лъжа те работят по малко по-други принципи, т.е. не са пряко подчинени. Може би греша, но доколкото знам, филиалът в Тараклия на Русенския университет е първият филиал в пълноценен формат. За България това е първи филиал на български университет в чужбина.

Молдова очаква България да подпомогне в преодоляването на евроскептицизма. България има голям авторитет сред бесарабските българи, но той не се изразява пряко в начина, по който молдовците гласуват на избори.

Трябва да се решат редица административни и образователни въпроси, така че този университет да започне да действа. Друго, което исках да отбележа, че по междуправителственото споразумение преподаването ще се води на български и румънски език, без руски. Тъй като в Тараклия училищното образование е предимно на руски, много българи говорят български на битово ниво, но не владеят академична формална реч. Това може да затрудни намирането на местни кадри.

Така университетът ще трябва да командирова своите кадри. И е важно по какви принципи ще се заплаща на кадрите от Република Молдова и на тези от България, тъй като българските норми на заплатите са по-високи. Те са почти двойно по-високи за началните позиции. Предполага се кадрите от Молдова предполагат да получават заплати по молдовски държавни стандарти, което прави по-малко привлекателно работата в този университет.

В резюме, откриването на филиал на Русенския университет е позитивно нещо, но трябва да бъде извършено до край и в процеса е трудно да се каже дали ще е успешно. Много се надявам да е успешно. 

Не е изразено пряко, но се подразбира, че Молдова разчита на България да подпомогне в по отношение на евроскептицизма на бесарабските българи. Мисля, че търсеният резултат е постижим, но ще бъде много трудно и без гаранция, че ще се стигне до него. България има голям авторитет между бесарабските българи, но не е точно във въпросите на гласуването на избори. 

България е обичана, защото тя прави проекти, подкрепя 103-то постановление, по което бесарабските студенти учат в български университети. Това са сериозни неща, които подкрепят позициите на България в региона, но все пак е трудно да действа политически, да измени политическата позиция на хората. Практиката показва, че даже и българските органи и власти да направят нещо в тази посока, най-сериозната промяна трябва да дойде от PAS. Само че удовлетворяването на политическите искания на българите, може да доведе до загуба на избиратели за PAS в Кишинев. Това създава непреодолимо противоречие. И виждаме ситуацията, в която не се променя начинът, по който българите в Тараклия гласуват.

Влиянието на по-добрите българо-румънски политически отношения върху отношенията между българи и молдовци в Република Молдова

В последно време – след началото на войната в Украйна, но особено от 2023 г. насам, българо-румънските отношения се подобряват на политическо ниво. Беше приета декларация за стратегическо партньорство. Как това се усеща това подобрение в Молдова? Усеща ли се на някакво ниво – сред елитите, които са българоговорящи, румъноговорящи или пък са свързани с България и Румъния? Сътрудничат ли си повече тези групи хора?

Според моите наблюдения, подобряването на българо-румънските отношения не се усеща сред бесарабските българи.

Смятам обаче, че то се възприема позитивно от румъноговорящите елити в Кишинев. Тъй като тези елити са румънско ориентирани, добрите отношения между Румъния и България, разбира се, улесняват изграждането на мостове между Молдова и България. Това е по принципа: „Приятелят на моя приятел е мой приятел“.

Но сред бесарабските българи тази новина може би въобще не достига или не е значима

България и Румъния трябва да работят заедно в подкрепа на малцинствата в Молдова

Поляризацията и бъдещето на Молдова

В Молдова има ли политически център и дали страната ще стане истински европейска, когато се появи такъв център?

В Молдова има партии, които се позиционират като центристки, но след войната в Украйна поляризацията нарасна. На тези избори центристката сила – блок „Алтернатива“ – получи само около 8%. Това показва, че центърът не липсва, но не е политически значим.

Ние виждаме как Патриотичният блок казва това, което бесарабските българи искат да чуят, печели 80% региона, докато получава много по-малко в централните региони на Молдова. А централните региони на Молдова по брой на гласоподаватели са много повече. Така центристката позиция в условия на поляризация в държавата е губеща. Тя не е интересна нито за левия край на политическия спектър, нито за десния. Имаме тази ситуация, в която на практика подкрепата на PAS се идва от дясно ориентираните групи в обществото.

Какво следва оттук нататък, след като проевропейската партия продължава да управлява?

Мисля, че ще следват действия по задълбочаване на европейска интеграция, ще започнат преговори с ЕС по различните преговорни глави. Този резултат е едно много сериозно постижение за PAS. Само преди година имаше референдум за европейската интеграция, който почти бе на ръба да е неуспешен. Сега политическото махало фаворизира PAS и те мисля, че ще се възползват с него за да прекара този път към Европейски съюз, повече да задвижат Молдова по този път.

По отношение на вътрешна политика мисля, че ще се усилят процесите на борба с електорална корупция, която наистина съществува. По отношение с регионите на Гагаузия и Тераклийския район – може би ще се обърне известно внимание на тези региони.

Ще видим доколко до каква степен ще нараснат симпатиите към Европейския съюз и по какъв начин ще се развиват събитията в него. Мисля, че PAS ще предприеме мерки за намаляване на руското влияние в региона. Може би ще направи меки опити за намаляване на сферата на употреба на руски език тук, ще намали часовете по руски в училищата и университетите. Това може да бъде източник на конфликт. Остава да видим ще бъде ли сериозен източник на конфликт .

Но мисля, че това противоречие между южните региони като Гагаузия и Тараклия и центъра няма да изчезне лесно. То ще съществува значително време. Няма да бъде преодоляно във видимото бъдеще. 

​Михай Исак: Ролята на България в Република Молдова е много по-голяма, отколкото се разбира в София

Михаил Сиркели: Република Молдова има икономически проблеми, но с помощта на ЕС ще ги решим

Снимка: Александър Ламбов (източник: Александър Ламбов)

Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук. Тук е неговият англоезичен нюзлетър в Substack. А тук е неговият канал във Viber на български език.

About Author