
Европейска комисия, 3 декември 2025 г.
Съдържание
- Видео от пресконференцията след подписването с автоматично генерирани субтитри на български език
- Преамбюл
- Раздел 1 — Създаване на платформата
- Раздел 2 – Цели
- Раздел 3 — Географски обхват
- Раздел 4 – Рамка за управление
- Раздел 5 — План за действие за засилено трансгранично сътрудничество
- Раздел 6 — Съвместна програма от проекти и инвестиционна стратегия
- Раздел 7 — Заключителни разпоредби
Резюме
- Меморандумът подчертава стратегическото значение на коридора Черно море – Егейско море за подобряване на регионалната свързаност и справяне с геополитическите предизвикателства.
- Участниците се ангажират да развиват платформата BACP за рационализиране на транспортната инфраструктура и улесняване на логистиката чрез координирани действия.
- Платформата има за цел да синхронизира националните транспортни политики с регламентите на ЕС и да ускори трансграничните проекти.
- Ключовите цели включват подобряване на устойчивостта, устойчивостта и дигитализацията на транспортните мрежи, като същевременно се гарантира оперативна съвместимост.
- Планът очертава рамка за сътрудничество за приоритизиране на проектите и съгласуване на финансирането в рамките на транспортния коридор на ЕС.
Видео от пресконференцията след подписването с автоматично генерирани субтитри на български език
Преамбюл
ПРИПОМНЯЙКИ ангажимента на Европейския съюз за развитие на единна, ефективна и устойчива транспортна мрежа, както е посочено в Регламент (ЕС) 2024/1679 относно трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T), включително задължителните технически изисквания за оперативна съвместимост на инфраструктурата, цифровизация и устойчивост на изменението на климата;
ПОДЧЕРТАВАЙКИ стратегическото значение на безпроблемната трансгранична свързаност за укрепване на икономическото, социалното и териториалното сближаване на Съюза и устойчивостта на вътрешния пазар;
ПРИЗНАВАЙКИ разширяването на европейските транспортни коридори към Украйна и Република Молдова като стратегически отговор на променящите се геополитически реалности и потвърждение на ангажимента на Съюза за свързаност със съседните държави;
ОТБЕЛЯЗВАЙКИ стратегическото значение на европейските транспортни коридори Балтийско море — Черно море — Егейско море и Рейн — Дунав като критични артерии за мултимодална мобилност, фактори за военна мобилност и средства за усилване на капацитета на Европейския съюз за реагиране при кризи, като същевременно се подчертава тяхната взаимна допълняемост и синергии в рамките на основната, разширената основна и всеобхватната мрежа на TEN-T;
ПРИЗНАВАЙКИ необходимостта от ускоряване на изпълнението на инфраструктура с двойна употреба и устойчива на изменението на климата по коридорите, свързващи Република България, Република Гърция и Румъния;
ПОДКРЕПЯЙКИ ангажимента на Република България, Република Гърция и Румъния да укрепят трансграничната интермодална свързаност и да хармонизират планирането, по-специално чрез изграждане на нови мостове и гранични пунктове в съответствие с разпоредбите на Регламента за TEN-T и нуждите на военната мобилност и устойчивостта, както е изразено в Декларацията от Евксиноград от октомври 2023 г.;
ПОДЧЕРТАВАЙКИ значението на координираните действия за осигуряване на оперативна съвместимост, регулаторна конвергенция и административна ефективност при планирането, финансирането и изпълнението на трансгранични проекти;
ПОДКРЕПЯЙКИ усъвършенствани механизми за мониторинг, за да се проследява напредъкът в изпълнението на коридора, като се гарантира прозрачност и отчетност;
ПРИВЕТСТВАЙКИ ролята на европейските координатори за улесняване на трансграничното сътрудничество и управлението на коридора;
АНГАЖИРАНИ да насърчават структуриран, прозрачен и приобщаващ подход към регионалната свързаност, съобразен с целите на Съюза и отговарящ на променящите се геополитически, екологични и логистични предизвикателства;
ОТБЕЛЯЗВАЙКИ предложенията на Комисията за многогодишната финансова рамка за периода 2028—2034 г., включително Механизма за свързване на Европа и други инструменти на ЕС, за подкрепа на инфраструктурата с двойно предназначение и ускоряване на завършването на TEN-T, и по-специално на трансграничните участъци.
Раздел 1 — Създаване на платформата
Правителството на Република България, правителството на Република Гърция и правителството на Румъния (наричани по-нататък „участниците“) решават да създадат Платформата за коридор Черно море – Егейско море (BACP) като рамка за регионално сътрудничество, насочено към подобряване на трансграничната транспортна инфраструктура и нейното планиране и изпълнение, както и към улесняване на безпроблемната логистика. Това ще бъде постигнато чрез координирани действия, включително съвместна мобилизация от трите държави членки на Съюза и национални инструменти за финансиране, рационализиране на административните процедури и ускорено разгръщане на инфраструктура с двойно предназначение и устойчива на изменението на климата по коридора.
Раздел 2 – Цели
Платформата на коридор Черно море – Егейско море (BACP) ще преследва следните цели:
- Да насърчава стратегическото и оперативно съгласуване на националните транспортни политики и приоритети с европейските транспортни коридори и Регламента за TEN-T, като осигурява съвместно планиране и синхронизирано изпълнение през границите;
- Да ускори реализацията на критични трансгранични проекти, включително такива с двойно гражданско-военно предназначение, в съответствие с техническите и оперативните стандарти на ЕС;
- Да укрепи тристранното сътрудничество в регулаторната, административната и техническата област, свързани с разработването на трансгранични проекти;
- Да подобри устойчивостта, трайността и цифровизацията на транспортната мрежа в региона, като насърчава климатично съобразена и технологично напреднала инфраструктура;
- Да развива синергии и да предприема действия, които подкрепят безпроблемната трансгранична свързаност и подобрените транспортни операции;
- Да гарантира съгласуваност на стратегиите за финансиране и проектите в процес на разработване и да оптимизира използването на инструментите за финансиране на ЕС и международните инструменти за финансиране;
- Да се укрепи управлението на коридорите и ангажираността на заинтересованите страни, като се осигури структурирана координация между националните органи, европейските координатори и съответните участници;
- Да се засилят механизмите за мониторинг и оценка на резултатите, като се осигури прозрачност и адаптивно управление;
- Да се насърчава оперативната съвместимост и хармонизирането на техническите стандарти, включително внедряването на ERTMS, съвместимостта на товарните влакове с дължина 740 м и европейския стандартен номинален габарит на релсите, като се осигури безпроблемна мултимодална мобилност през границите;
- Да се интегрират целите за устойчивост на климата и военна мобилност, като се даде приоритет на инфраструктурата, която отговаря на критериите за двойна употреба и спецификациите за климатична устойчивост, определени в приложения II и III към Регламент (ЕС) 2024/1679;
- Да се насърчават иновациите и цифровизацията чрез развитие на интелигентни транспортни системи (ИТС), инфраструктура, поддържаща 5G, и цифрови платформи за логистика, оптимизация на трафика и споделяне на данни.
Раздел 3 — Географски обхват
BACP ще обхваща мултимодалните транспортни връзки в рамките на TEN-T, свързващи:
- Западна ос: Атина — Солун — Промахон (EL) — Кулата — София (BG) — Видин/Калафат — Крайова — Букурещ (RO);
- Централна ос: Солун/Александруполис – Орменио (EL) – Свиленград – Русе (BG) – Гюргево – Букурещ (RO) – Сирет (RO/UA) и Унгени (RO/MD);
- Източна ос: Александруполис – Орменио (Гърция) – Свиленград – Стара Загора – Бургас/Варна (България) – Констанца (Румъния).
Това включва вътрешни водни пътища (Дунав), железопътни линии, пътища, пристанища, летища, мултимодални терминали, мостове и градски възли като част от основната, разширената основна и всеобхватната мрежа на TEN-T.
Раздел 4 – Рамка за управление
Управлението на BACP ще се състои от Платформа на високо равнище за коридор Черно море – Егейско море, Техническа работна група (ТРГ) и Тематични подгрупи (ТПГ), както следва:
1. Платформа на високо равнище за коридор Черно море – Егейско море (HLBACP)
- Състои се от министри на транспорта, подкрепяни от европейския координатор за Балтийско море — Черно море — Егейско море, други европейски координатори и институции на ЕС, когато е необходимо.
- Когато е уместно, членът на Европейската комисия, отговарящ за транспорта, може да бъде поканен да участва в BACP и, в качеството си на посредник на високо равнище, да предоставя стратегически насоки, за да помогне за насочването на дискусиите, без да поема официална роля или правомощия за вземане на решения в рамките на платформата.
- Действията, предвидени от министрите в рамките на настоящия меморандум, включват:
- Споделяне на отговорността за стратегически насоки, годишен преглед на напредъка и политическа координация.
- Наблюдение на изпълнението на настоящия меморандум и координиране на работата на Техническата работна група (ТРГ) и Тематичните подгрупи (ТПГ).
2. Техническа работна група (ТРГ) и Тематични подгрупи (ТПГ)
- Тематичните подгрупи (ТПГ) могат да се свикват в зависимост от съществуващите нужди. Те се състоят от висши длъжностни лица от трите участника, Комисията и ключови заинтересовани страни и се председателстват от европейския координатор (координатори).
- Техническата работна група (ТРГ) и Тематичните подгрупи (ТПГ) могат да бъдат подпомагани от транспортни оператори, т.е. представители на пазара на товарни превози, и други заинтересовани страни по коридора, които имат практически познания за нуждите от инфраструктура и оперативните изисквания по трансграничните мрежи на участниците.
- Тематичните подработни групи (ТПГ) могат да обхващат следните теми:
- Планиране и финансиране на инфраструктурата;
- Устойчивост;
- Военна мобилност, устойчивост и иновации;
- Регулаторно и административно сътрудничество.
- Резултатите от всяка Тематична подработна група (ТПГ) ще бъдат обобщени в доклад, в който ще бъдат изброени конкретните следващи стъпки и действия.
Раздел 5 — План за действие за засилено трансгранично сътрудничество
Трите участника изготвят План за действие, който включва списък с трансгранични проекти, отговарящи на нуждите от свързаност (с двойна употреба) по коридора, както и съответни национални проекти. Списъкът очертава приоритета на всеки проект, степента на зрялост, очакваните разходи, подобрените технически стандарти и очаквания график за завършване.
Планът за действие служи като основа за разработването на съвместния проектен портфейл и инвестиционна стратегия, които се контролират от HLBACP и се включват в управлението на европейските транспортни коридори. Планът за действие придружава настоящия меморандум за разбирателство, а напредъкът на проектите, посочени в него, се актуализира от Техническата работна група (ТРГ) и Тематичните подгрупи (ТПГ).
Трите участника ще разработят и одобрят като първи приоритет съвместен план за развитие на коридора (инфраструктура и операции) въз основа на съвместната оценка на нуждите не по-късно от 30 септември 2026 г., след което Планът за действие и съвместният проектен портфейл ще бъдат изготвени и актуализирани съответно.
Раздел 6 — Съвместна програма от проекти и инвестиционна стратегия
Трите участника се ангажират да:
- Разработят и поддържат съвместна програма от проекти, обхващаща приоритетни проекти за вътрешни водни пътища (Дунав), железопътни, пътни и мултимодални проекти.
- Съгласуват планирането на инфраструктурата с рамката за финансиране на ЕС.
- Осигурят синхронизирано развитие на инфраструктурата.
- Сътрудничат по всички разрешителни и подготвителни проучвания, включително съвместно определяне на обхвата, когато е уместно, и осигуряване на бързи и координирани одобрения от компетентните органи за трансгранични и взаимозависими проекти.
- Координират заявленията за финансиране и техническа помощ от ЕС.
- Максимизират синергиите с допълващите инструменти на ЕС чрез координиране със съответните програми за укрепване на съгласуваността на политиките и подобряване на възможностите за съфинансиране.
- При необходимост, спешно адаптират транспортната инфраструктура към стандартите за двойна употреба. В тази връзка участниците се ангажират да използват всички налични инструменти за финансиране и кредитиране на ЕС и да анализират възможността за съвместни заявления.
- Идентифицират и прилагат комбинирани и алтернативни инструменти за финансиране, включително публично-частни партньорства (ПЧП), когато е уместно.
Раздел 7 — Заключителни разпоредби
Настоящият меморандум изразява общата политическа ангажираност на участниците и не е правно обвързващ.
Той влиза в сила след подписването му от всички участници.
Той може да бъде изменен по взаимно съгласие.
Без да се засягат целите на TEN-T 2030/2040, участниците ще приемат подход на поетапно изпълнение, с цели, основани на етапи, и мерки за извънредни ситуации. Когато съществуващите дати не са реалистични, участниците ще актуализират графиците по прозрачен начин чрез годишния преглед на HLBACP.
Планът за действие и настоящият меморандум ще бъдат отразени в работния план на коридора и в съответното решение за изпълнение на Комисията относно коридора, в съответствие с Регламент (ЕС) 2024/1679.
Правителствата на други държави членки и заинтересованите страни могат да бъдат поканени да се присъединят или да сътрудничат на BACP, при условие че всички членове на Платформата на високо равнище за коридор Черно море-Егейско море дадат своето съгласие.
Подписано в Брюксел, на 3 декември 2025 г.
| За правителството на Република България | За правителството на Република Гърция | За правителството на Румъния |
| Гроздан Караджов | Константинос Киранакис | Йонуц Кристиан Савою |
| Заместник министър-председател и министър на транспорта и комуникациите | Заместник министър на инфраструктурата и транспорта | Държавен секретар на транспорта и инфраструктурата |
Снимка: На 3 декември 2025 г. Апостолос Цицикостас, европейски комисар по устойчивия транспорт и туризъм, Гроздан Караджов, български вицепремиер и министър на транспорта и комуникациите, Константинос Киранакис, заместник-министър на транспорта на Гърция, и Йонуц Кристиан Савою, държавен секретар в Министерството на транспорта и инфраструктурата на Румъния, дават пресконференция след подписването на споразумение за укрепване на трансграничната свързаност в Югоизточна Европа (снимка: Европейската комисия)
Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук. Тук е неговият англоезичен нюзлетър в Substack. А тук е неговият канал във Viber на български език.
About Author
Discover more from Мостът на приятелството
Subscribe to get the latest posts sent to your email.