Николай Кръстев, Българската национална телевизия, 10 юли 2026 г.
Съдържание
Резюме на епизода на подкаста #Балкани: „Срещата на върха на НАТО в Анкара и сигурността на Балканите“
Ето резюме на епизода от подкаста „#Балкани“ на БНТ с водещ Николай Кръстев и гост политологът и журналист Евгени Кръстев. В този епизод събеседниците анализират резултатите от срещата на върха на НАТО в Анкара, устойчивостта на Алианса и неговата роля за сигурността в Черноморския регион и Западните Балкани.
Основни акценти от разговора
1. Резултати от срещата на НАТО в Анкара и монолитността на Алианса
- Устойчивост пред кризите: Прогнозите за разпад или сериозен разрив в евроатлантическите отношения се определят като неоснователни. НАТО показва вътрешна устойчивост, като сближава позицията и приоритетите си след началото на руската инвазия в Украйна през 2022 г.
- Приносът на всички членки: Всички държави в НАТО допринасят за колективната отбрана според възможностите си — както физически и материално, така и чрез наука, експертиза и интелектуален капацитет (примера с България и Черноморския регион, както и Исландия, която няма собствена армия).
- Специфичната роля на Турция: Турция поддържа балансираща роля — развива икономически връзки с Русия и същевременно предоставя военно-техническа подкрепа на Украйна (напр. дронове Bayraktar).
2. Развитие на „Европейския вектор“ и подкрепата за Украйна
- Европейският стълб на НАТО: Акцентира се върху думите на генерал Алексъс Гринкевич за засилването на европейския вектор в отбраната. Страни извън Евроатлантическата зона (като Австралия) могат да бъдат само близки партньори, но не и пълноправни членове.
- Подкрепа за Украйна: По време на срещата са договорени 70 милиарда долара помощ за Украйна, както и намерение за лицензирано производство на американски системи Patriot на украинска територия.
- Програмата SAFE: Обсъжда се възможността Турция да търси достъп до европейските отбранителни фондове (SAFE) чрез съвместни проекти със съседни страни от ЕС (като България), което изисква спазване на европейското и международното право.
3. Сигурност и стабилност на Балканите
- Западните Балкани: НАТО следи внимателно региона. Изпратено е ясно послание към обществеността в Сърбия да не допуска прекомерно обвързване между т.нар. „сръбски свят“ и „руски свят“, за да запази стабилността и икономическото си развитие.
- Мисиите KFOR и Босна и Херцеговина: Оптимизацията на състава на KFOR в Косово (намаляване от 4700 на 3500 души) цели запазване на същата ефективност, но при промяна на рисковете решението може да бъде преразгледано.
- Противоминната група в Черно море: Подчертава се значението на съвместната черноморска група между България, Румъния и Турция, чието ротационно председателство се поема от България.
4. Стратегическата роля на Румъния и Молдова
- Базата „Михаил Когълничану“: Разширяването на румънската военновъздушна база я превръща в най-големия отбранителен обект на източния фланг на НАТО и ключов фактор за стабилност в Черноморския регион.
- Връзката с Молдова: Румъния играе важна подкрепяща роля за европейската интеграция и сигурността на Молдова (начело с президента Мая Санду) на фона на руските хибридни заплахи.
Заключение
Събеседниците обобщават, че сигурността на Балканите е неразделна част от европейската сигурност. Присъствието на НАТО в региона служи като основна гаранция срещу външни дестабилизиращи влияния и геополитически рискове.
Разговорът на Николай Кръстев с Евгени Кръстев
Въведение
Евгени Кръстев е български политолог и журналист. Завършил е СУ „Св. Климент Охридски“. Има магистърска степен по международни отношения и международна сигурност и богат опит в сферата на политическите анализи и медиите. Работи и пише основно по теми, свързани с геополитиката, сигурността и отбраната.
Николай Кръстев от подкаста #Балкани на Българската национална телевизия разговаря с Евгени Кръстев след срещата на върха на НАТО на 8 юли 2026 г. в Анкара, която според някои променя динамиката вътре в Алианса, като усилва ролята на европейските държава. Двамата разглеждат резултатите от тази среща на върха и какво означават те за страните от Югоизточна Европа и черноморския регион.
Стенограма
Николай Кръстев
БНТ Подкаст. Здравейте, аз съм Николай Кръстев, а това е сигурен знак, че започва „#Балкани“ – авторският подкаст, в който говорим за Балканите, за регионалните отношения, за всички тези региони, свързани с Балканите, за да можем да разбираме по-добре случващото се в нашия регион. Това същевременно е и епизодът, с който ще поставим край на първата година или може би ще отворим вратата към втората година от неговото съществуване. По този повод съм поканил тук, в студиото на „#Балкани“, да бъде мой и ваш гост колегата Евгени Кръстев – журналист, политолог и познавач на международните отношения и НАТО.
А защо за НАТО? Защото завърши срещата на върха на НАТО в Анкара – голямата годишна конференция и среща на Алианса. Ще говорим за всички аспекти на това какво се случи в Анкара и какво произтече от тази голяма годишна среща.
И така, време е да започваме. Благодаря Ви, колега Кръстев, че сте тук, в нашето студио на „#Балкани“.
Евгени Кръстев
Аз също благодаря за поканата и ми е приятно да бъда Ваш гост и гост на вашите зрители.
Срещата на върха на НАТО в Анкара (8 юли 2026 г.)
Николай Кръстев
Благодаря и аз, защото държах именно с Вас да говорим по тази тема – за случващото се и ефекта от края на годишната среща на върха на НАТО, която се проведе в турската столица Анкара. Може ли да започнем оттук: каква е ролята на Турция като домакин в провеждането на конференцията и категорично ли тя продължава да бъде важен член на Алианса в този момент?
Евгени Кръстев
Разбира се, Турция е важен член на Алианса, но важни членове на Северноатлантическия пакт са всички страни, които членуват в него. Всяка една има своята роля и място и всъщност това прави Алианса толкова монолитен и стабилен. Именно това е основният фактор, който противодейства на всички нагласи, съществували през последните години и продължаващи да съществуват, че той едва ли не е в криза или че има опасност от процеси на разпад в него, или че отделни страни членки биха могли да го напуснат.
Нищо от това обаче не се случва. Една от причините е обстоятелството, че всяка страна има способността, развивайки своите отбранителни способности, да допринася и за колективната отбрана. Така например от страните в Черноморския регион, сред които е Турция и сред които е и България, разбира се, очакванията в НАТО са именно да осигуряват – не само чисто физически, но и под формата на знания и наука – всички теми, които са важни за черноморската сигурност.
Именно защото ние сме тук, имаме капацитета и познанията върху спецификите на този регион. Имаме гражданската и военната експертиза да разработваме стратегиите за сигурност в него. Ето по този начин България развива своите отбранителни способности. Пак подчертавам: не само във физическото, но и в интелектуалното измерение на този въпрос. Темата за отбраната се превръща все повече в интелектуално предизвикателство. По този начин страната, развивайки своите способности, допринася и за развитието на колективната сигурност.
Няма страна, независимо от нейните икономически възможности и независимо какъв процент от брутния вътрешен продукт към момента инвестира в отбранителни способности, която да не осигурява принос към колективната отбрана. Защото тя, разработвайки собствените си необходимости и обезпечавайки ги, с това осъществява принос към колективната отбрана.
Сега, знаете добре, но може би да кажем и за зрителите: има една страна в Алианса – Исландия, в която няма армия. Но това не означава, че тя – поради специфичното си географско положение и поради ред особености – с това също няма принос към колективната отбрана.
Разбира се, не можем да пропуснем и самото обстоятелство, че тази среща на върха през 2026 година се проведе именно в Анкара. Това е знаков момент и вероятно по-нататък ще говорим повече за това.
Николай Кръстев
Докато сме още в началото на този разговор: превърна ли се срещата в Анкара в знакова, както се говореше във всички предварителни анализи и оценки – че тя ще бъде критично повратна? Повратна среща ли беше срещата в Анкара, или напротив – това са само едни клишета, с които се разсъждава в момента?
Евгени Кръстев
След като започна руската война в Украйна, това е петата среща на върха, която се провежда в НАТО: Мадрид, Вилнюс, Вашингтон, Хага миналата година и Анкара сега. Във Вашингтон срещата се проведе именно там, защото през същата тази година имаше годишнина на НАТО – самият договор за НАТО е подписан във Вашингтон и това беше причината срещата да бъде там.
Но не случайно изброявам тези пет срещи на върха на НАТО – тъй като всички тенденции, които се оформиха в НАТО, след като в Украйна беше извършено това посегателство от руска страна, се развиват по един безспорен начин. Тоест тези приоритети, които НАТО заложи – свързани с подкрепата за Украйна, с превъоръжаването и модернизацията, с развитието и усъвършенстването на самия отбранителен комплекс на страните от Алианса – започнаха от първата среща след руската инвазия (това беше през 2022 година) и получиха своето развитие през всички срещи оттам нататък, включително и на тази, която съвсем скоро приключи в Анкара.
След всяка една среща имаше надграждане и този процес се оказа устойчив. Както видяхте, той продължава да се развива и в Анкара, ще го видим и догодина, и следващата година на предстоящите срещи на върха на НАТО. Така че това, което мога да изведа като основен знак от тази среща, е, че всъщност в Анкара НАТО показа устойчивост. Извън тези клишета, които споменахте и определихте по този начин, бих казал, че това е основното, на което трябва да се обърне внимание и което според мен ще бъде основата на всички анализи оттук нататък, свързани с развитието на НАТО, с комуникацията между страните членки вътре в организацията и въобще с бъдещето на този военно-политически блок. Комуникацията е много важна. В момента имаме един генерален секретар – Марк Рюте, който е изключително добър комуникатор.
Николай Кръстев
Това е политическото ръководство, нека да кажем за нашите зрители, а военното по традиция се осъществява от Съединените щати. Така са разпределени позициите.
Евгени Кръстев
Да, военното ръководство – ако говорим за Върховния главнокомандващ на Обединените въоръжени сили на НАТО в Европа – той винаги досега е бил американски генерал. Колкото до Военния комитет, който всъщност е основната военна институция в Алианса, той също се ръководи от генерал. В случая той е европейски – италиански генерал, който е ръководител на този Военен комитет. По-рано беше един нидерландски генерал, а още по-рано беше Петър Павел, който понастоящем е президент на Чешката република.
Слуховете за смъртта на НАТО са преувеличени
Николай Кръстев
НАТО не се разпадна, както някои твърдяха и даваха прогнози – че това щяла да бъде последната среща на върха на Алианса, че ще има разрив в американско-европейските отношения, т.е. между двата бряга в евроатлантическия блок. И какво се оказа сега – че тези прогнози бяха погрешни?
Евгени Кръстев
Това не бих го нарекъл прогнози. Не знам как да го нарека – може би е някакво шаманство или нещо от този тип, защото, за да направиш прогноза, трябва да стъпиш на някакви стабилни обстоятелства и факти. Никога не е имало такива факти, които да водят в посока, че по някакъв начин НАТО е под заплаха, що се отнася до своето съществуване.
Всъщност, ако ми позволите, на зрителите, които в по-голяма степен биха се заинтересували от развитието на Алианса, мога да препоръчам книгата на Питър Апс – британски автор. Тя представлява историята на НАТО, но е озаглавена „Възпиране на Армагедон“ (Deterring Armageddon). Това е заглавието на книгата. В нея авторът е описал цялостно историята на Алианса от неговото създаване през 1949 година, през текстовете, заложени в договора за това основаване, до това как се развива институционално по-нататък самата организация: кога се появява институцията на генералния секретар, кой е първият генерален секретар, как след това се оформят военните структури на НАТО.
Изключително ценен, подробен и интересен труд. Но по-важното тук в контекста на Вашия въпрос е, че в НАТО появата на кризи не е нещо извънредно. В НАТО често е имало кризи и много често това е в резултат на противоречия вътре в организацията между отделни страни членки.
Николай Кръстев
Между страни членки – да, но между Съединените щати и Европейския съюз (и държавите от Европейския съюз) имало ли е подобни кризи?
Евгени Кръстев
Имало е. Между другото, през 1962 година, по време на Кубинската криза, американската страна също не е особено доволна от нейна гледна точка от пасивността на европейските съюзници.
Николай Кръстев
Това, което сега Доналд Тръмп каза в Анкара.
Евгени Кръстев
Така, но идеята ми е да стане ясно за зрителите, че дори това разминаване между европейската и американската част на Алианса не е нещо ново. Но благодарение на добрата комуникация… Всъщност комуникацията между страните членки и уменията на генералния секретар да бъде медиатор в тези процеси са ключови за функционирането и жизнеността на Алианса. Все пак нека да отбележим, че НАТО е организация от суверенни държави. И всяка една от тези суверенни държави има своите специфични интереси, като е съвсем нормално нерядко да липсва пълно съвпадение между тях.
НАТО не е Варшавският договор, защото всяка една държава може отделно да каже: „Аз не подкрепям дадена политика или дадена тема“, докато във Варшавския договор не си спомням да е имало подобно нещо.
Николай Кръстев
НАТО категорично не е Варшавският договор. Аз доста често през години съм чувал това сравнение и винаги ми е било странно на какво се основава. То пак е някакъв тип шамански истории – нещо подобно.
Николай Кръстев
Пропагандно говорене, господин Кръстев.
Евгени Кръстев
Да, поне аз така го виждам. Защото най-малкото може да вземете и да сравните институционалната структура на НАТО и тази на Варшавския договор, за да е съвършено ясно, че не може да има нищо общо и никакво сравнение между едната организация и другата (която вече колко години – от 1991 г. насам – Варшавският договор не съществува).
Николай Кръстев
Да, защото няма такъв случай в историята на НАТО, в който войски на НАТО да окупират други членове на НАТО, както го познаваме във Варшавския договор – случаите с Чехословакия или през ’81-ва само съветски войски. Тази година се навършват точно 70 години от Унгарската революция.
Евгени Кръстев
Защото Варшавският договор е създаден през 1955 г., така че през 1956 г. може да му е било още малко рано…
Николай Кръстев
Може да му е било още малко рано, но там пак влизат съветски войски.
Евгени Кръстев
Нека, извинявайте, да изясня по-точно това, за което стана дума – че НАТО е организация на суверенни държави. Това само по себе си изключва такъв подход като възможност, който е бил характерен за Варшавския договор.
Между другото, де факто НАТО е международна система за гарантиране на национален суверенитет. Тя е изключително важна точно за такъв тип държави като България. Не че толкова сме малки като държава, но все пак в сравнение с други държави в Европа (да не говорим за САЩ) имаме по-малки икономически възможности и в по-малка степен можем да отделяме огромни проценти за отбрана.
Да припомня тук, че през 70-те и 80-те години има един период, в който процентите за отбрана от брутния вътрешен продукт са достигали 8-10%, мисля, че и 12% е имало в този контекст. В момента сме на 2,3% – 2,35%, мисля, че са по бюджетa, който влезе за 2026 година. Така че този или тези, които желаят да сравняват НАТО и Варшавския договор – няма никакво основание пак да кажа за такова нещо, но нека вземат и тези проценти и разходи от брутния вътрешен продукт, които България е правила като част от Варшавския договор, и тези, които прави сега като част от НАТО и Европейския съюз. И когато теглим чертата и видим какво излиза под нея, тогава пак можем да си поговорим по темата за българския национален интерес.
НАТО 3.0
Николай Кръстев
Хубаво е, че експерти като Вас ни гостуват, за да могат тези цифри да се сравняват и да дават база за анализ. Дори за тези, които не вярват. Ние имаме аудитория и извън границите на България, която следи какво става с България и нейното поведение в НАТО и Европейския съюз. Подобно присъствие като Вашето, разбира се, е добре дошло, защото дава база за сравнение и анализ.
Дойде ли време вече да говорим, господин Кръстев, за „НАТО 3.0“? Ако „НАТО 1.0“ беше по време на Студената война, „НАТО 2.0“ – в периода на разпадането на Варшавския договор и съответно на Източноевропейския блок, а сега „НАТО 3.0“ – близо 36 години след тези исторически събития: можем ли да говорим за „НАТО 3.0“ и какво представлява то?
Евгени Кръстев
Можем да говорим за едно променящо се НАТО. НАТО е организация, която е способна да се трансформира отвътре, и това е също един от факторите (вече постепенно заговорихме за тях), които я правят достатъчно стабилна и които водят до разочарования за днешните прогностици – да ги наречем така под голяма условност по отношение на очакванията за разпадане и така нататък.
НАТО вътре в себе си има институции и органи, които се занимават с трансформацията. За евентуална по-видима промяна в НАТО бихме могли да говорим дотолкова, доколкото вече сме в процес, свързан с утвърждаването на европейския вектор в НАТО.
Малко преди срещата в Анкара в България беше генерал Алексъс Гринкевич – това е американският генерал, който в момента командва Обединените сили на НАТО в Европа.
Николай Кръстев
За когото говорихме преди малко, да обясним.
Евгени Кръстев
Да, за когото като позиция говорихме преди малко. Тои отправи доста послания от София – някои бяха в регионален контекст в рамките на България (към тях ще се върнем след малко), до такива в по-широк контекст. Едно от нещата, за които стана дума в по-широк контекст, беше, че той заговори за европейския стълб на НАТО. Аз предпочитам да го наричам вектор, но за едно и също нещо става въпрос.
И тук да се върна към самия договор на организацията от 1949 година, въз основа на който тя и до ден днешен функционира. В този договор са заложени някои понятия, които са доста важни и които е хубаво колкото се може по-широка аудитория да познава, защото тяхното познаване според мен е важно и от гледна точка на противодействието на дезинформацията (която, за съжаление, прави нашето общество едно от най-податливите, конкретно що се отнася до Северноатлантическия пакт).
В този договор например е заложено понятието Северноатлантическа зона – или по-точно казано Евроатлантическа зона. Де факто там има ясно заложени географски граници и страни, които са в тези рамки, потенциално могат да членуват в Алианса. Страни, които са извън тях, съответно не биха могли. Австралия е много подходящ пример в това отношение. Страна, която очевидно има стремеж към максимално близко партньорство с НАТО, но повече от това не може да получи на този етап, именно защото е извън Евроатлантическата зона и няма как да бъде пълноправен член на НАТО.
Но Австралия се съобразява – особено след като започна войната на Русия в Украйна, това пролича много ясно – тя се съобразява с всички стандарти и политики на НАТО. Нека припомним, че поне през първата и втората година Австралия беше един от големите доставчици на въоръжение за Украйна, за да може тя да защитава своята територия и суверенитет.
Но нека да продължим нататък с анализа на самия договор, основаващ НАТО. С неговото подписване де факто американският вектор в организацията е завършен. Той включва Съединените щати и Канада – няма друга страна от този вектор, която потенциално да може да бъде част от НАТО.
В Европа обаче не е така. Целият континент е част от Евроатлантическата зона и всъщност от гледна точка на договора всяка страна, която принадлежи към европейския континент, може да бъде негова членка. И тук вече е съвършено ясно – като имаме предвид исторически как са стояли нещата през 1949 година – че е въпрос на много дълъг процес, така че европейският вектор в организацията да се оформи в своя цялостен вид.
Една стъпка в тази посока беше падането на Желязната завеса в Европа, което направи възможно суверенните страни в Източна Европа – ако разбира се те самите го желаят и ако старите членки на НАТО нямат нищо против – да могат да станат членове на тази организация. И това се случи на няколко вълни, както е добре известно. Вълната през 2004 година беше най-голямата. Седем държави тогава бяха приети в НАТО, една от които беше и България.
Сега има такива страни в Европа като Австрия например, която е член само на Европейския съюз, или Швейцария, която дори на Европейския съюз не е член. Но те са в Централна Европа и дори да не членуват в Алианса, пак са под неговата закрила. Защото представете си една вражеска операция срещу Австрия или Швейцария – тя трябва да наруши територията или въздушното пространство на страни, които са членки на Алианса. И в този случай подобно действие е немислимо.
Николай Кръстев
Те са много по-свързани – нека да кажем – макар и не като членки, на много други институционални равнища: размяна на разузнавателни данни, финансово разузнаване (специално ако говорим за швейцарския случай), киберзаплахите, разбира се.
Евгени Кръстев
Още на срещата във Варшава (която мисля, че беше през 2016 година) НАТО прие като своя отговорност и кибердомейна.
И сега тук въпросът за Украйна е доста интересен – пак от гледна точка на Евроатлантическата зона, за която говорих. Украйна категорично географски се намира в рамките на тази зона. И в този смисъл е напълно обяснимо защо европейските страни членки са силно заинтересовани от нейното състояние. Това именно обяснява факта, който много често бива изтъкван в публичното и медийното пространство, свързан с огромното значение и ролята на Украйна за европейската сигурност. Ето по тази причина не можем от европейска гледна точка – от гледна точка на развитието и постепенното оформяне на европейския вектор – да поставим на една плоскост войната срещу Украйна и например проблемите и военното състояние в Иран.
Войната в Украйна и Тръмп
Николай Кръстев
Докато сме на украинска тема: беше дадено много ясно послание, че Украйна ще получи 70 милиарда долара в подкрепа на своята борба срещу руската инвазия, която навлиза в своята пета година. Това все пак е факт. Дори Доналд Тръмп каза по време на срещата си с украинския президент, че ще даде лицензи за производството на американските системи „Пейтриът“ (Patriot) на украинската страна. Това какво послание е според Вас?
Евгени Кръстев
Това е един много сериозен резултат, постигнат от Зеленски и управлението в Украйна на тази среща в Анкара. Това бяха основните искания на украинската страна. Всъщност украинската страна в момента има нужда най-вече от противовъздушна отбрана. Все още по отношение на ПВО тя е напълно зависима от донорите, които ѝ помагат да се защитава. И най-вече от американската страна, именно защото „Пейтриът“ е може би най-сполучливият вид противовъздушна отбрана – американска система, и съответно боеприпасите, от които тя се нуждае, също трябва да бъдат по един или друг начин осигурени от Съединените щати.
Тук Доналд Тръмп добре го каза, обаче трябва да имаме предвид, че този въпрос трябва да се разгледа и от Сената. Предполагам, че там проблеми няма да има, просто защото Сенатът в момента е доминиран от републиканци, част от които подкрепят Украйна, дори понякога в разрез с позициите на Доналд Тръмп. A сега всички те, включително и заедно с демократите, са на една позиция по отношение на този въпрос. Така че увереността на Доналд Тръмп, с която той даде думата си на Зеленски, можем да си обясним в случая оттук.
Николай Кръстев
Няма по-добър събеседник от Вас по темата за Америка, защото Вие сте човек, който познава американската политическа система и политика професионално и много добре. Но за това ще говорим друг път.
Евгени Кръстев
Американският феномен на конституционализма е изключително интересна тема.
Турция, НАТО и отношенията с Украйна и Русия
Николай Кръстев
Да, моделът на „проверки и разновесие“ (checks and balances). Ние все пак сме за Балканите, но когато имаме подобни теми, безспорно ще Ви поканим пак.
Докато сме обаче на украинско-черноморската тема – защото все пак Украйна има голяма черноморска ивица, независимо от това, че Крим е анексиран, а останалата част към Азовско море, за съжаление, също е анексирана… Но кажете ми: къде е Турция в диалога между НАТО и Украйна, и между Турция и Русия? Турция прави много сериозен опит да балансира между двата центъра – от една страна НАТО, Европейският съюз и Западният свят като цяло, а от друга страна – с Русия. Къде е Турция днес в този диалог?
Евгени Кръстев
Турция има – с известна условност, но все пак да го кажем – специфичен статут в НАТО. И дори причината да го определяме по този начин пак можем да я намерим в договора от 1949 година, защото Турция е поставена под закрилата на НАТО още със създаването на организацията през 1949 г.
Николай Кръстев
Първата и единствена държава, поставена под закрилата на НАТО.
Евгени Кръстев
Турция става член на НАТО през 1952 година заедно с Гърция – не е случайно. Ако има време, можем да поговорим за това, още повече че е тема и от балканските въпроси.
Николай Кръстев
След малко ще имаме възможност. Но сега завършете по темата за Турция и черноморско-западното партньорство.
Евгени Кръстев
Турция има отговорности по Споразумението от Монтрьо, което е подписано през 1936 година във Франция. Освен всичко това Турция има и своите интереси – тя е единствената държава извън Съединените щати, която има свои интереси извън Евроатлантическата зона.
Именно това, че Турция има този по-особен статут, ѝ дава възможност да прави това, което започна да прави и в някакъв смисъл продължава – да поддържа едновременно икономически отношения с Русия и отбранителни с Украйна.
Николай Кръстев
Тя помага в немалка степен в производството на дронове и друг вид военна техника, която се доставя на Украйна.
Евгени Кръстев
Да, примерно по отношение на дроновете „Байрактар“ (Bayraktar), които бяха първите, използвани от Украйна още през 2022 година. Една голяма част от тези дронове (като изключим двигателите) се произвеждаха именно в Турция. От друга страна, Турция не е прекратила гражданските полети от Москва и други градове в Русия към своите летища.
Николай Кръстев
Макар че все по-трудно става това – както каза и президентът Зеленски, той не би отишъл в Москва, защото е нестабилно заради украинските дронове. Но това е една отметка от моя страна, разбира се. Добре, значи казвате все пак, че Турция има централна роля в диалога от една страна с Москва, а от друга – с Киев?
Евгени Кръстев
Турция има такава роля. Сега, доколко е централна, е отделен въпрос, но има такава роля. В някакъв смисъл Ердоган се опитваше да бъде посредник…
Николай Кръстев
… през 2022 година.
Евгени Кръстев
Да, имаше срещи в Анталия, в Истанбул, които не доведоха до нищо. На практика нямаше и как да доведат, за съжаление. След като вероятно сам разбра, че тази роля на посредник не би могла да бъде особено сполучлива, той всъщност се опита да остави Турция като отворен канал, през който да има някаква оперативна комуникация между Русия и НАТО или между Русия и Украйна.
Но пак, ако изходим от въпроса за векторите – американски и европейски – до този момент това в някакъв смисъл беше изгодно за Турция, тъй като тя оставаше по средата.
Николай Кръстев
Къде ще бъде тогава Турция между тези два вектора, за които говорите – в европейския или в американския?
Евгени Кръстев
Ами с все по-силното утвърждаване на европейския тя би трябвало да бъде в него, защото де факто друг шанс няма. Американският вектор, както вече казахме, е отдавна завършен и там всички процеси, свързани с неговото оформяне и утвърждаване, са приключили. Динамиката е в Европа и Турция би трябвало… И така по всичко изглежда.
Аз тук видях ясни знаци и преди срещата в Анкара, и по време на нея, че Турция се ориентира към европейския вектор. Тя собствен вектор не може да има в НАТО – дори само поради това, че няма достатъчно ресурс: икономически, финансов, политически и военен.
Николай Кръстев
Какво имате предвид под този вариант? Да не би Турция да има интереси към европейските програми за отбрана?
Евгени Кръстев
Програмата SAFE? Има такива очаквания. Това е малко сложен процес, защото де факто програмата SAFE е инструмент на Европейския съюз. Турция евентуално би могла да получи достъп до финансиране през SAFE, но за това е необходимо съгласието на всички 27 страни членки на Европейския съюз.
Разбирате, че за да получи това съгласие, Турция не може да изисква например от Швеция да се изпращат шведски граждани в Турция само защото Ердоган ги смята за терористи. Не може да провежда операции от типа на „Маслинова клонка“ извън своята територия и в разрез с европейското право, само защото Ердоган твърди, че това е някакъв национален интерес на турската страна.
В този смисъл, за да има достъп евентуално до SAFE и до инструменти от този тип, Турция ще трябва в по-голяма степен да даде гаранции за спазване както на международното право, така и на някои аспекти от европейското общностно право. Но всъщност това е шанс за Турция, защото колкото и да е добре развита във военно-техническо отношение в момента в сравнение с почти всички останали страни на Балканите, тя не би могла сама да осигури такъв финансов ресурс, за да поддържа това ниво на развитие, какъвто би могъл да се осигури през инструмента SAFE. В този смисъл, ако тя не намери път към SAFE, постепенно ще започне да изостава по отношение на отбранителните си възможности, на военните технологии и въобще по отношение на всички въпроси, които засягат нейната армия.
Николай Кръстев
Обаче, господин Кръстев, военната индустрия се превръща във все по-голям фактор вътре в Турция и в НАТО. Купуват се дронове, ракети, танкове, които се правят по южнокорейска технология…
Евгени Кръстев
Те се купуват, обаче тук говорим не само за купуване, а за източници на финансиране и за проекти, които да се възползват от това финансиране. По принцип в НАТО това е подход, заложен от десетилетия. От изключителна полза е взаимодействието на високо ниво между страни, които са членки на Алианса и са съседки – т.е. тези страни от различни географски ширини в НАТО да взаимодействат помежду си и заедно да подобряват отбранителните си способности. Това ще се случва и по отношение на използването на механизма SAFE.
И тук, ако Турция има такива намерения, тя всъщност трябва да си намери такъв тип партньори. Малко трудно ще ѝ бъде с Гърция. Трябва да се търсят страни с общи граници. Най-вероятно Турция ще търси път към България в това отношение, но нека отново да подчертаем: за да го намери този път, всички останали страни членки на ЕС трябва да не са против.
Ролята на България в НАТО в момента
Николай Кръстев
България, Румъния и Турция подписаха меморандум по време на срещата в Анкара. В същото време България поема ротационното ръководство на Черноморската противоминна група. Какъв знак е това за България в сферата на регионалната политика на НАТО по неговите източни граници?
Евгени Кръстев
Командването на тази група за противодействие на минните заплахи в Черно море се променя на всеки 6 месеца. Тези три страни създадоха групата и на ротационен принцип сменят нейното командване. Смята се, че страните, които са част от един регион, го познават най-добре, имат необходимите ресурси и в този смисъл се очаква да работят съвместно за гарантиране на сигурността в него. Тази противоминна група в Черно море е много ярък пример за този тип подход, който пак да подчертая – от много години и десетилетия е част от философията на НАТО.
Николай Кръстев
Постепенно отиваме към балканския елемент в този разговор, който е и основният, но дадохме тази по-широка картина, за да могат нашите зрители да разберат точно за какво говорим и защо са важни Алиансът и срещата в Анкара. Предложението за нефтопроводи от Гърция и Турция, което беше лансирано по време на конференцията, пак ли говори за това стратегическо измерение, което Балканите имат днес за НАТО?
Евгени Кръстев
Когато говорим за природни ресурси, винаги присъства стратегическият елемент. Но аз вече имах възможността да спомена, че интересите на страните членки на НАТО не винаги съвпадат. И във въпроса, свързан с транзитирането на газ въобще на Балканите, имаме точно такъв случай. Може би по-скоро трябва да разглеждаме темата на конкурентна основа, отколкото на партньорска и съюзническа.
Но това не означава, че ако в конкретни сегменти имаме база за конкурентни отношения, трябва да разглеждаме съюзническите си отношения като поставени под заплаха. Пак да подчертая: през цялата си история НАТО функционира по този начин – намирайки варианты за помиряване на конкретни конкурентни отношения и поставяйки ги в интерес на цялото. Защото, казвайки „цялото“, имам предвид, че няма страна (поне от цивилизования свят), която да не разглежда мира и сигурността като свой национален интерес.
Николай Кръстев
Да, всеки иска мир и просперитет.
Евгени Кръстев
И в този смисъл ситуацията в момента не е по-различна. Но тъй като има напрежения, провокирани най-вече от твърде дълго продължилата война на Русия срещу Украйна, в някои случаи тези ситуации изглеждат по-ярки и по-обострени и дават повод за хипотези, които, както вече казахме, нямат реална база и затова не се сбъдват.
Сега, колкото до Турция и Гърция: нека кажем, че това са страни с традиционно трудни отношения помежду си. Има периоди, в които отношенията се затоплят, има и периоди, в които крайностите вземат превес. Но една от функциите и уменията на НАТО е да тушира напрежението именно между съюзници.
И ако вземем конкретния пример с Турция и Гърция, трябва да отбележим, че НАТО се справя много добре с туширането и свалянето на напрежението в двустранните отношения между тези две страни. Всъщност НАТО се явява институционална рамка, която дава основа за водене на разговори и намиране на решения, дори когато става дума за доста трудни въпроси.
Според мен НАТО даде рамката и що се отнася до това 15-годишно замразяване на договора на „Булгаргаз“ с Турция. Не случайно то се случи непосредствено преди или в самото начало на тази среща в Анкара. Аз тук не съм склонен толкова да търся основания в някакви конкретни възможности, които евентуално Турция би получила в България. Това е по-скоро израз на стратегически подход от страна на турската държава. Тъй като, за да има тя достъп например до SAFE и този достъп да бъде траен, съвсем логично би искала да присъства в по-голяма степен в различни сектори под формата на инвестиции в страните, с които потенциално би могла да изготвя съвместни проекти и да търси финансиране по SAFE. A както вече казах, логично е да се очаква, че една от тези страни евентуално ще бъде България.
Западните Балкани и НАТО
Николай Кръстев
Господин Кръстев, преди дни Върховният главнокомандващ на Объединените въоръжени сили на Алианса Алексъс Гринкевич говореше и за Сърбия – каза, че Белград също има интерес от запазването на стабилността. Дори спомена, че НАТО има стратегически интерес към случващото се в постюгославското пространство и Западните Балкани (знаете, че има две мисии в този регион).
Иска ми се да поговорим малко за запазването на стабилността и засилването на партньорството със Сърбия. Знаете, че България беше контактна точка на НАТО в Белград между сръбското политическо и военно ръководство и Алианса. Но вижда ли НАТО сближаването на Сърбия с Русия, с Китай (което вече е доста по-голямо от това с Русия) или с Иран? Забелязва ли го това НАТО според Вас?
Евгени Кръстев
Мисля, че посланието, което отправи генерал Алексъс Гринкевич, по никакъв начин не беше случайно. С този си подход той показва, че освен висш офицер е и доста добър дипломат. Всъщност това не е нещо ново – мисля, че и френският президент Макрон назад във времето е говорил по този начин за Сърбия.
Новото тук е, че за първи път това дойде от много високо военно ниво, каквото е нивото на Алексъс Гринкевич. Съвършено ясно е, че НАТО наблюдава внимателно Балканския регион. Между другото, Гринкевич го каза в прав текст.
Николай Кръстев
По време на своето посещение в София.
Евгени Кръстев
Да, точно по време на посещението в София, което беше по покана на началника на отбраната адмирал Емил Ефтимов. Посланието, което Гринкевич отправи към Сърбия, беше не толкова към политическото ръководство в лицето на президента Вучич, колкото към самата общественост в страната.
Съвършено ясно е, че за Сърбия интересите са следните: мир на Балканите, стабилност, възможности за икономическо развитие и за подобряване на жизнения стандарт. В страни обаче, в които демокрацията е с големи дефицити или е почти блокирана, понякога се получава разминаване между националния интерес и интереса на управляващата върхушка. Когато това се случи, е възможно страната да бъде въвлечена в процеси, които отчитат интереса на управляващата класа, но са категорично против националните интереси – разбирани като интереси на самото общество и на хората в Сърбия.
Всъщност Гринкевич казва следното: „Не допускайте при никакви обстоятельства прекомерно свързване между „руския свят“ и така наречения „сръбски свят“, защото във ваш интерес е Балканите да са стабилни. А за да са стабилни, точно това не бива да правите.“
Николай Кръстев
Но в същото време виждаме, че и САЩ, и НАТО като че ли искат да намалят мисията на KFOR в Косово – една от големите мисии в нашия регион – от 4700 (според предишни оценки) на 3300–3500 души. Това беше наречено от генералния секретар на Алианса Марк Рюте „оптимизация“. Оправдано ли е подобно решение според Вас? Само математика и финанси ли са, или има и други фактори при вземането му?
Евгени Кръстев
Ако наистина е оптимизация, това би следвало да означава, че ефективността на мисията трябва да бъде запазена. Това, което досега е правено от 4700 души, трябва да може в същия обем и със същото качество да се прави от 3500 души (ако не и качеството да се подобри). Защото ме питате дали е оправдано: ако резултатът е такъв – оправдано е. Ако има рискове, свързани с очаквания резултат, разбира се, такова решение винаги може да бъде преразгледано и приспособено към реалната ситуация на място.
Николай Кръстев
Знаете защо се увеличиха през 2023 година частите на Алианса в Косово – заради опита за навлизане край сръбския манастир Банска в Северно Косово и нападението над косовската полиция. Такива инциденти НАТО разглежда ли ги за в бъдеще на територията на Косово като възможност? Защото в Белград още се върти идеята за подялба на Косово.
Евгени Кръстев
Самият факт, че Гринкевич ясно каза: „Наблюдаваме ситуацията и действията на Белград в тези региони много внимателно“, е отговорът тук. Разбира се, че ги разглежда. Отделен въпрос е каква е преценката в момента, с какви разузнавателни данни се разполага и въз основа на тях какъв анализ е направен, така че да е ясно доколко този риск продължава да е актуален към днешна дата.
Фактът, че беше даден такъв знак към Сърбия, какъвто Гринкевич даде от София… той де факто изрази очаквания, с които Сърбия да се съобрази и да ориентира политиката си към сигурност и стабилност. За да ги има тези очаквания, това означава, че подобни нагласи може и да съществуват, но тяхната реализация се оценява като вероятност с много ниски нива.
Николай Кръстев
Добре, виждаме също така и мисията на НАТО в Босна и Херцеговина – друга голяма мисия. Босна и Херцеговина също страда хронично от опити за дестабилизация. Те са на политическо и вербално равнище, но не изключват повторение на косовския сценарий в някакъв смисъл. Доколко Западните Балкани и постюгославското пространство представляват важно място за Алианса?
Евгени Кръстев
Те представляват изключително важно място за Алианса и тук е моментът да обърнем внимание на обстоятелството, че в момента от целия Балкански регион има само две държави (или както обичам да казвам – две и половина) – Сърбия и Босна и Херцеговина, които не са членки на Алианса. И Косово, което също не е членка, но Алиансът присъства там – затова казвам две и половина.
Всъщност, именно след като по-голямата част от Балканите влезе в НАТО, проблемите, свързани със стабилността и сигурността, до голяма степен бяха преодолени. Предполагам, че зрителите си спомнят какво беше през 90-те години и какво беше след това, когато се стигна до отделянето на Косово като самостоятелна и независима държава.
Разбирането в НАТО – и в политическото, и във военното ръководство, и в старите страни членки – е именно такова: за да бъдат Балканите стабилни, трябва да им се помага в тази посока. Защото те сами по себе си трудно генерират сигурност и стабилност – самият исторически процес, ако погледнем назад, го показва много ясно.
А балканската стабилност всъщност е част от цялостната стабилност в Европа. Независимо дали го разглеждаме на ценностно ниво или като директни интереси, сигурността и стабилността на Балканския регион са ключови. По тази причина подкрепа под различни форми винаги ще бъде осигурявана.
Ако има несигурност или дестабилизация в Европа или в близки зони около континента, заплахите много лесно и бързо могат да се проектират на Балканите. Пак казвам: фактът, че това не се случва, до голяма степен се дължи именно на почти цялостното членство на региона в НАТО (а на много страни – и в ЕС). От друга страна, някаква нестабилност на Балканите, провокирана по външна линия от трети страни по повод война близо до нашия регион, сама по себе си също може да предизвика процеси, които да засегнат европейската сигурност като цяло.
Това е крайно нежелан сценарий. Затова, погледнато и от двете страни, балканската сигурност е от изключително значение – тя е неразделна част от европейската сигурност. В този смисъл можем изцяло да приемем думите на генерал Алексъс Гринкевич, казани в София: че НАТО наблюдава внимателно Балканския регион, продължава да го прави и че регионът може да разчита на цялостна подкрепа по отношение на сигурността и стабилността.
Румъния, черноморският регион и НАТО
Николай Кръстев
Иска ми се да не завършваме този разговор, но времето е неумолим фактор, колега Кръстев. Последният ми въпрос към Вас е да поговорим малко за ролята на Румъния в Черноморския регион. Виждаме, че тя все повече се засилва. Румъния разширява своята военновъздушна база на черноморското си крайбрежие – „Михаил Когълничану“. Вие сте имали възможност да я посетите, имали сте възможност да ходите в Румъния. Превръща ли се Румъния в елемент на стратегическата сигурност в Черноморието – вероятно дори по-голям от този на България?
Евгени Кръстев
Точно тази база не съм я посещавал, иначе в Румъния съм бил. По отношение на сигурността на Балканите като цяло Румъния разбира се има своята роля. Не можем да я отделим в някакво изолирано измерение. Според мен темата и тук трябва да се разглежда първо в балкански контекст, а след това – и в общоевропейски.
Николай Кръстев
Тя ще бъде най-голямата база на ВВС с 10 000 души на източния фланг на Алианса – намираща се не къде да е, а именно в Черноморския регион.
Евгени Кръстев
Както и България, румънската страна също е едновременно част от два региона – Балканския и Черноморския. В този смисъл появата на тази база и разполагането ѝ там мога да разглеждам само по един начин: като фактор за стабилност и на Балканите, и по отношение на Черноморието.
Все пак, когато говорим за тази база, мисля, че тя е от по-голямо значение за Черноморския регион и за гарантирането на сигурността на самото Черно море, на страните от региона и разбира се – на източния фланг.
И тук става дума за дългосрочен въпрос. Когато и да приключи войната на Русия срещу Украйна и по какъвто и начин да приключи, предизвикателствата пред сигурността в Черно море няма да изчезнат. Дори нещо повече – те могат да се обострят и след този период, тъй като не е ясно какви процеси ще протекат в самата Русия след евентуален край на войната.
А освен това след това при всички случаи ще дойде редът на дипломацията, свързан с изясняване на въпроси, произтекли от военните действия. По отношение на Русия, когато говорим за дипломатически инструменти, е необходимо те да бъдат подкрепени със сила – в най-общия случай с готовност за действие, с необходимата инфраструктура и оборудване. Защото за съжаление, както ни показва реалността през тези 4 години и половина, когато говорим за Русия, подходът работи само по този начин.
И тук искам дебело да подчертая: не говоря за агресивен подход. Напротив – говоря за разговори и дипломация, но за да се възприема всичко това насериозно от Русия, е необходимо обезпечаване със сила.
Николай Кръстев
Румъния е много важна, разбира се, и за Молдова, която се стреми да стане член на Европейския съюз и Алианса. След руските агресивни действия в Украйна безпорно се отваря темата и за Молдова. Ние в този подкаст сме говорили за румънско-молдовското сближаване (дали ще има обединение е съвсем различна тема), но НАТО е мост, който е много важен за сигурността на Молдова. Как виждате румънската роля в това отношение? Макар и да не е пряко черноморска държава, Молдова е свързана с черноморската сигурност.
Евгени Кръстев
Ролята на Румъния по отношение на Молдова… За съжаление това са отношения, каквито щеше да бъде добре да имаме със Северна Македония. Ситуацията между Румъния и Молдова се развива по много позитивен начин в сравнение с тази с РС Македония.
Молдовската държава, начело с президента Мая Санду, през последните години се справя доста добре с гарантирането на националния си интерес, с провеждането на избори (блокирайки опитите за външна намеса в тях) и с осъществяването на курс към интеграция основно в Европейския съюз, а в последващ момент – вероятно и в НАТО. На парламентарните избори преди няколко месеца във всички райони в страната, където се гласуваше, подкрепиха именно тази посока на развитие, зададена от президента Мая Санду.
Николай Кръстев
Аз имах възможност да посетя Молдова и видях доста сериозен германски контингент, който помага на молдовските въоръжени сили в разминирането, гарантирането на сигурността и стабилността в тази част на Причерноморието.
Евгени Кръстев
Ролята на Германия, ролята на водещите страни в НАТО и на Алианса като цяло за мира, стабилността и сигурността са ключови за състоянието на европейския континент и развитието му като стратегическо пространство. Там, където е необходимо, се осигурява подкрепа, така че рисковете да бъдат своевременно блокирани.
НАТО разви цяла програма след 2014 година, когато беше посегателството срещу Крим от руска страна. Тогава се оформиха многонационалните бойни групи, каквато има и в България. Пет, а впоследствие мисля, че станаха шест страни в НАТО, разполагащи с по-големи икономически и военни ресурси, са в основата на тази програма. При нас такава страна е Италия – тя е водеща в многонационалната бойна группа. Отделно има българско формирование, както и допълнителни формирования от други държави. Всяка страна членка може да изпрати свои военнослужещи в една или друга бойна группа.
Първоначално такива групи се появиха в Полша и Балтийските страни, а по-късно моделът се разви. Това показва степента на чисто военна интеграция в НАТО и потенциала ѝ да се развива, както и готовността на Алианса да реагира на потенциални заплахи бързо, защото всяка от тези бойни групи може бързо да прерасне в бригада в случай на необходимост.
Николай Кръстев
Да, надяваме се, че няма да се стига дотам, но трябва да сме готови за всеки сценарий. Благодаря, господин Кръстев, че бяхте наш гост! Това беше Евгени Кръстев.
Можете да се връщате към разговора с него в епизода, защото чухте плътен и散 интересен анализ не само за историята на НАТО, но и за поведението на Алианса в Източна Европа и на източния фланг на Балканите.
Имате възможност в коментарите да споделяте своите виждания за политиката на НАТО и Балканите и срещата в Анкара. Може да харесате този епизод, което ще даде възможност той да бъде споделян в YouTube, да бъде видян от повече хора и да ангажира вниманието на по-голяма аудитория с процесите в нашия регион.
Това беше всичко за днес, уважаеми зрители. Благодаря ви и останете с „#Балкани“!
Прочетете повече
Снимка: Евгени Кръстев (източник: YouTube)
Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук. Има профил в Substack (където публикува на английски език). И канал във VIber, където публикува на български език.
About Author
Discover more from Мостът на приятелството
Subscribe to get the latest posts sent to your email.
