България в еврозоната и отношението на румънците: как можем да променим отношението си едни към други

Владимир Митев, Либералната общност, 17 март 2026

Резюме

Въведение: Успехът, който изненада всички

Авторът Владимир Митев започва с констатацията, че присъединяването на България към еврозоната на 1 януари 2026 г. е събитие, което е изненадало дори самите българи. Въпреки първоначалните очаквания за хаос при смяната на валутата, процесът е преминал гладко, без значими сътресения. Случаят обаче е осветил един специфичен психологически феномен в региона – нагласата на schadenfreude (злорадство). Румънските медии първоначално са търсили потвърждение за проблеми, докато част от българското население е подхождало със скептицизъм поради опасения за загуба на суверенитет и инфлация.

Икономическото съревнование и елитите

Интересен акцент е поставен върху реакцията на румънските елити. Докато обикновените румънци често са подкрепяли българския път към еврото, сред висшите кръгове се е появило чувство на ревност.

• Парадоксът на доходите: В момент на строги икономии в Румъния, България е демонстрирала стабилни финанси и конкурентни заплати (средна брутна заплата от 1369 евро за страната и 1900 евро за София).
• Обективни фактори: Въпреки че румънската икономика е по-сложна технологично и има по-развита фондова борса, България е спечелила състезанието за еврозоната благодарение на десет пъти по-малък държавен дълг и по-нисък бюджетен дефицит.
• Политически контекст: Авторът прави паралел с 2019 г., когато България бе давана за пример в правосъдието (въпреки липсата на реални присъди на високо ниво), докато антикорупционната борба в Румъния бе в застой. И в двата случая силното лоби на ГЕРБ в ЕНП е играло роля за позитивния имидж на страната в Брюксел.

Прагматизъм срещу консерватизъм

Статията обяснява, че Румъния не бърза за еврозоната не само поради икономическа неспособност, но и поради липса на политическа воля за по-строг финансов контрол. Румънският модел, разчитащ на потребление, се доближава до полския, докато България, ограничена дълго време от валутния борд, е следвала по-консервативен път, подобен на балтийските държави. Управителят на Румънската национална банка, Мугур Исъреску, прогнозира присъединяване на Румъния най-рано след пет години.

Психологическата бариера и предразсъдъците

Владимир Митев обръща сериозно внимание на психологията на двустранните отношения. България и Румъния се движат „в пакет“ от десетилетия, но остават непознати една за друга.

• Румънският предразсъдък: У съседите ни все още битува представата за българите като за „руски агенти“ или ненадеждни партньори, което подхранва страха, че сближаването с България може да попречи на румънския стремеж към Запада.
• Българската липса на амбиция: Авторът критикува българските елити за липсата на комуникация и амбиция спрямо Румъния, като посочва, че България се преориентира към Запада още от 80-те години на миналия век – нещо, което остава неизвестно в Румъния и до днес поради липсата на комуникация.

Бъдещето: Гражданите като носители на промяната

Статията завършва с призив за трансформация на отношенията:

1. Интеграция на „сянката“: Позовавайки се на Юнг, авторът предлага двете нации да спрат да проектират негативните си качества една върху друга и да признаят общите си предизвикателства.
2. От периферия към център: В контекста на разделението в ЕС на „ядро“ и „вътрешна периферия“, сътрудничеството между България, Румъния и Гърция може да създаде нов икономически център в Югоизточна Европа.
3. Гражданска инициатива: Примери като създаването на клуб на румъноговорящите в Русе показват, че промяната ще дойде от обикновените хора, които изграждат доверие чрез общи проекти, а не от политиците.

Заключение: Присъединяването към еврозоната е ясен знак, че българският преход не е безкраен. Успехът на България с новата валута ще бъде тест не само за икономиката ѝ, но и за способността на региона да се модернизира и синхронизира. Владимир Митев призовава румънците да развият любопитство към новата реалност в България, а българите – да проявят по-голяма амбиция в отношенията си със своите 19 милиона съседи на север.

Статия

Няколко дни след присъединяването на България на 1 януари 2026 г. към еврозоната с мене се свърза редактор в румънска телевизия и ме помоли да дам интервю относно “хаоса”, свързан с процеса на смяна на лева с евро. Аз нямах впечатление, че има хаос. Процесът на смяна на валутата може би бе свързан временно с някои нарушения на търговските банки или търговците, но вървеше гладко и не изглеждаше проблемите да са чак толкова значими. Така че отказах предложението. 

Но тази случка беше още едно потвърждение за нещо, което усетих и в медии, и сред определени елити от двете страни в началото на годината – една нагласа на schadenfreude – “радост”, когато нещата не вървят добре и търсене на уверение, че има лъжица катран в казана с меда – българското присъединяване към еврозоната.

Репортажите на румънските телевизии от Русе и София уловиха правилно, че важна част от българското население гледа с недоверие и скептицизъм на замяната на лева с еврото. Тези мои сънародници често нямат свой бизнес и не виждат как еврото ще ги облагодетелства директно. Те гледаха, че през 2025 г. и предните години имаше по-голяма инфлация и имаха тревоги, че присъединяването към еврозоната значи загуба на суверенитет, национално достойнство и овластяване на сегменти от обществото, към които гледат с неприязън. 

По-интересна обаче беше реакцията на румънските елити и граждани. През цялата 2025 г. чувствах, че подкрепата за българското присъединяване към еврозоната е по-голяма сред румънците, с които общувам, отколкото сред българските ми събеседници. В същото време, успях да усетя и една ревност у част от румънските елити. 

Съревнованието между българските и румънските елити

В момент, когато Румъния е в поредна ера на строгите икономии, България изведнъж се оказа с чудесни финанси. Неочаквано дори българските доходи със средна брутна заплата от 1369 евро за цялата страна и около 1900 евро за София изглеждаха добри. Не само румънците, но и самите българи се чудеха – как след като години наред Румъния беше пример за икономическо развитие, изведнъж българите я изпревариха за еврозоната. 

Подобно усещане за несправедливост съществуваше, когато през 2019 г. в резултат на спирането на антикорупционната борба в Румъния, която беше вкарала значителен брой министри в затвора, изведнъж България бе дадена за пример по отношение на правосъдието в докладите на ЕК по механизма за сътрудничество и проверка и то без да има значими политически и мафиотски фигури осъдени ефективно. И тогава, и сега на власт бе ГЕРБ – партията на Бойко Борисов със силно лоби в Европейската народна партия и Еврокомисията и именно това лоби бе удобното обяснение защо българите хитрешката изпреварват румънците, след като дълго време новините, идващи от България са били почти само негативни.

Само, че този път имаше обективни индикатори, които самите румънски медии посочиха – българският държавен дълг е около 10 пъти по-малък от румънския в числово измерение при БВП, който е 3 пъти по-малък, а румънският бюджетен дефицит не позволява каквото и да е намерение за присъединяване към еврозоната в близките 5-7 години. 

Сравнението с “българите” обаче беше повърхностно – румънската икономика има по-голяма технологична сложност на своя износ и има по-добре развита индустрия. Освен това Букурещката фондова борса е много по-развита от Българската фондова борса в София. 

Румъния и еврозоната

Сравненията между България и Румъния не показваха с точност кой къде е не само заради макроикономическите различия. Както мои интервюта с румънски икономисти показаха, Румъния не е в еврозоната, може би не защото не може, а защото нейните държавни и бизнес елити прагматично не бързат да се присъединяват и да приемат по-стриктен контрол над своите финанси. И съответно липсата на коалиция от политически и икономически фактори зад присъединяването към еврозоната води до липсата на политики, които да дадат приоритет на ниския бюджетен дефицит, ниската инфлация и други необходими условия за членство в клуба на еврото.

За разлика от Румъния, България имаше консервативни финанси и консервативна политика по доходите дълго време, тъй като беше във валутен борд и българският лев бе привързан с фиксиран курс към еврото. Но докато българската икономика е малка и ориентирана към износ – подобно на словенската, словашката или тези на балтийските държави – всички членове на еврозоната, румънската икономика се движеше в годините преди орязванията на доходите от нарастващо потребление и това я сближаваше повече с тази на Полша – друга страна, която не бърза да въвежда еврото.

След като България въведе еврото, чухме от най-високото ниво – от управителя на Румънската национална банка – Мугур Исъреску, че страната може да мисли за присъединяване към еврозоната най-рано след пет години, ако бюджетния дефицит е овладян. 

Ако еврото трансформира позитивно българската икономика и доходи, то би могло да изиграе позитивна роля и за въвеждането на единната валута в Румъния. Ако България се сблъска с макроикономически проблеми, това вероятно би забавило румънското движение към еврозоната. Така привържениците на еврото в Румъния имат интерес еврото да се отрази позитивно на българската икономика. По същия начин българите – особено тези в Северна България, имат видим интерес румънската икономика да преодолее своите фискални проблеми и да излезе от техническата рецесия, защото по-богатите румънски граждани ще могат да харчат повече за стоки и услуги, предлагани от българи или от фирми, базирани в България. Ситуацията е win-win – или ще спечелим заедно и ще се развиваме в синхрон, или ще се радваме на неуспехите на своите съседи, но и ще плащаме цената за това, че той се развива с по-бавна скорост или изостава. 

Големият румънски предразсъдък за българите 

И именно тук, след всичко написано по-горе като икономически постановки, идва и един мой коментар за психологията на българо-румънските отношения. Нашите две нации се движат от десетилетия в пакет, докато в същото време не се познават, имат негативни стереотипи едни за други и създават впечатление, че ако е възможно биха се разкачили с радост от пакета, в който се намират. 

Дали българското присъединяване към еврозоната не е момент, в който румънските елити не би трябвало да положат усилия да опознаят по-добре България, да развият понятия за нея в съвременността й, които да позволят взаимодействие и взаимно обогатяване между българи и румънци и дали сляпата надпревара между двете страни не би трябвало постепенно да отстъпва пред сътрудничеството помежду им?

От мои контакти с румънци от различни поколения оставям с впечатление, че у тях все още е жива една представа от времето на Брежнев или от 90-те години, че българите сме изцяло руски агенти или в най-добрия случай, ако не сме руски, сме български агенти. Но във всеки случай, не заслужаваме доверие. Нямаме много какво да предложим. А сближаването с нас може да навреди, може да дискредитира, може да отслаби изконния румънски стремеж към Запада и да блокира Румъния и румънците в периферията, от която искат да се оттласнат. 

България и Западна Европа 

Как точно тези страхове успяват да съжителстват с фактите от реалността, че България използва еврото, че е член на НАТО, ЕС, Шенген и предстои да се присъедини към ОИСР? Според мене принадлежността на тези западни интеграционни структури е свързана със съответни реформи и обществени трансформации. И обществата вътре в тях имат променени вътрешни баланси спрямо тези извън тях. 

България не отсега, а още от 80-те години (когато по времето на Живков започва икономическата й преориентация към Западна Германия и Япония) следва курс на сближаване със Западна Европа. И ако това е останало неразбрано и неосъзнато от румънците през изминалите над 36 години, това може би се дължи на липсата на комункация и на амбиция от страна на българските елити спрямо Румъния. 

Психология на българо-румънските отношения 

Но възможна причина е и балканското съревнование между двете нации, което структурно поддържа безразличие и пренебрежение помежду им. Може би за части от румънските елити е било изгодно да изглеждат недвусмислени привърженици на Запада на фона на българските опити за роля на мост между различните запади и истоци. Как тогава да си обясним феномена Джорджеску? Или маневрите на Никушор Дан, който отиде до Вашингтон, само за да участва в Съвета на мира на Тръмп на 19 февруари 2026 г., но пропусна да уважи годишнината от началото на войната в Украйна в Киев 5 дни по-късно? 

Мисля, че и българи, и румънци сме вече достатъчно зрели, достатъчно европеизирани, и достатъчно прагматични, за да спрем да проектираме едни върху други негативните качества и реалности, които носим дълбоко в себе си. Присъединяването на България към еврозоната би трябвало не да създава някакво чувство за изоставане у румънците, които дори в криза продължават да имат по-динамична и сложна икономика. Въвеждането на еврото на юг от Дунава може би показва, че българите сме по-сложни и по-различни от масовата представа за нас. А ако българите изненадваме позитивно, може би те заслужават по-голямо внимание и усилие. Така статичната идентичност в българо-румънските отношения – представата ни за съседите отвъд Дунава, която до момента ни е карала да се избягваме и да си нямаме доверие, вероятно би могла най-накрая след десетилетия непроменливост да започне да претърпява трансформация, благодарение на реалните и непосредствени отношения помежду ни. 

Приемът за националния празник на България 3 март в зала “Обединение” на Румънския парламент тази година с между 800 и 1000 гости може би е един от знаците, че най-накрая България започва да има амбиция, насочена към 19-те милиона жители на Румъния, а не ограничена до 6000-те етнически българи с румънско гражданство. Но моята статия е апел за легитимността не толкова на българската държава, която продължава да има своите сериозни проблеми, свързани с олигархичните мрежи, възпроизвеждащи се във всички нови и стари политически месии, колкото един призив румънците да развият искрено любопитство и амбиция по отношение на българите. 

Гражданите на двете страни са носителите на промяна в отношенията 

Промяната в двустранните и регионалните отношения все повече ще зависи не от политици, дипломати и бизнесмени, чиято успеваемост се вижда в досегашната преобладаваща инерция и неангажирност в българо-румънските отношения. В един все по-финансиализиран свят, свят, в който грубата и хегемонистична сила е неефективна в двустранните отношения в ЕС, тяхната еволюция ще зависи все повече от способността на гражданите, на обикновените хора да реализират свое проекти в българо-румънското пространство и в региона. За да се случи това, те трябва да изградят доверие. А то е свързано със стойността за разбиране, със симпатията и с любопитството към другия. 

Мястото на Югоизточна Европа в бъдещия ЕС

Очертаващото се разделение между страните-ядро на ЕС (водещи икономики от Западна Европа плюс Полша) и страните вътрешна периферия, сред които България и Румъния, би могло да подтикне българите и румънците да намерят едни в други опит и икономическа динамика, която не им достига, когато привличат инвестиции и търсят търговия или опит в отношенията с ядрото. Идеята не е да се маргинализираме, като се обърнем към региона си. Напротив, за Румъния, България и Гърция инфраструктурното свързване, над което работят, ще възпроизведе логиката на центъра помежду им. Те ще бъдат стълб и преден пост в процеса на интеграция и европеизация на Западните Балкани и черноморския регион. 

Но за да бъдат тази спойка между ЕС и региона, техните елити и народи трябва най-сетне да осъзнаят, че това, което ни отблъсква у другите е нещо, което носим в самите себе си. А психологическият пътят напред, поне според Юнг, е в осветляването и интеграцията на нашата сянка. 

Тези дни в Русе – българският град, който е може би най-отворен към румънско културно и политическо влияние, една група румъноговорящи българи, някои с дипломи от румънски университети, обсъждаме създаването на клуб на румъноговорящите в града, в рамките на който да споделяме опит и да реализираме любопитството си към Румъния. Ако тази идея се реализира, тя би позволила по-интензивни отношения между русенците и техните румъноговорящи хора отвсякъде. И би показала, че ние живеем вече в бъдещето, в което сме в шенгенското пространство, в което все повече икономическите отношения помежду ни са деноминирани в евро и в което ние, които традиционно сме били периферия на Запада, разгръщаме логиката на центъра помежду си. 

В момента, в който багажът ни от миналото започне да търпи трансформация, ще осъзнаем огромния потенциал на едни наглед непривлекателни отношения – тези между българи и румънци. Отношения, в които самото ни общуване и взаимно обогатяване ни приближава до ядрото на ЕС, защото позволява нашата синхронизация и преодолява нашата фрагментираност. 

Струва ми се, че българите не осъзнават какво им се е случило с присъединяването към еврото. Те казват – сега виждам каква е реалната стойност на заплатата им. И не изживява някакъв екстаз или ексцес от факта, че пазаруват и им се плаща в евро.

Присъединяването към еврозоната обаче е ясен знак, че България не стои на едно място и че преходът й не е безкраен. Отсега нататък финансовите мениджъри на българската икономика твърдят, че от нас зависи да управляваме икономиката си така, че да усетим ползите от присъединяването към еврозоната, казва Димитър Радев, управител на Българската народна банка.

Ще успее ли България с новата си валута? Времето ще покаже. Но е ясно, че каквото и да става България и Румъния са дуо, в което хората следят ангажирано и сериозно снимката какво се случва при съседите. 

И ето какво се случва – балансите в нашия регион и в нашите страни се променят. Евроатлантическите елементи са в настъпление по линия на финансите, инфраструктурното свързване, отбраната и сигурността. Но нашите разбирания за себе си и за съседите не се обновяват със скоростта, с която се случват промените. Затова се надявам, че тази статия допринася да видим България и българите в нова светлина. Не защото нямат още много от старото мислене и реалности. А защото е крайно време да идентифицираме новото у българите. Румънците, което са способни да го идентифицират отсега са спечелили битката за модернизацията на региона. 

Снимка: Българският флаг и монети евро (източник: Либералната общност)

Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук. А каналът му във Viber е тук.

About Author