B1 TV, 18 октомври 2026 г.
Резюме
Предаването с водещ Разван Мунтяну по Check Media анализира влошаването на ситуацията със сигурността в Черно море, отбелязано с прихващането на руски дронове от типа „Геран-4“ от самолети F-16 на румънската армия и с атаките срещу търговски кораби в икономическите зони и териториалните води на Румъния и България.
Ето основните точки и идеи, обсъдени от гостите:
- Интервенция на министъра на отбраната Раду Мируца: Потвърди скорошното сваляне на два дрона с реактивен/витлов двигател, летящи със скорост 450 км/ч към Тулча/Украйна, като отбеляза, предварително изчислени прогностични модели. Той подчерта усилията за насърчаване на командване на НАТО с физическо присъствие в Черно море (CTF) и за закупуване на четири нови кораба чрез механизма SAFE, като препотвърди необходимостта от твърди дипломатически действия, тъй като ресурсите в мирно време не могат да покриват постоянно честотата на тези инциденти.
- Позицията на политолога Раду Карп: Той твърди, че Руската федерация умишлено тества реакцията на Румъния и България, възползвайки се от спада във бдителността на общественото мнение поради дезинформацията. Посочи, че интензивността на атаките в Черно море се е удвоила спрямо тази в Балтийско море, като предупреди, че следващите цели могат да бъдат критичната инфраструктура „Neptun Deep“ (за добив на газ) и пристанището Джурджулещ (Република Молдова), при положение че съвместните механизми за намеса между Румъния и България са все още в начален етап.
- Позицията на експерта по национална сигурност Юлиан Фота: Критикува липсата на твърдост от страна на НАТО и Румъния в Черно море, напомняйки, че нито един съюзнически военен кораб (на нечерноморска държава) не е навлизал в региона от ноември 2021 г. Той сигнализира, че Русия води агресивна хибридна/политическа война, разширена срещу целия Алианс, и че от 2014 г. насам Румъния не е успяла да модернизира военните си морски способности (избирайки само патрулни кораби), оставяйки неясна институционалната отговорност относно сигурността на морските и енергийните платформи.
- Интервенцията на българския журналист Владимир Митев: Уточнява, че медиите и обществото в България следят тези събития с нарастваща тревога, най-вече поради големите икономически рискове за износа на зърно и индустриалните вериги. В България се очаква от НАТО пакет от мерки за укрепване на противовъздушната и антидронната отбрана, като общите нагласи са песимистични – очакват се нова ескалация.
- Позицията на анализатора Щефан Попеску: Акцентира върху факта, че националната територия и изключителната икономическа зона навлизат все повече в директната география на войната, поставяйки в опасност свободата на корабоплаването и бъдещите енергийни инвестиции. Той призова за много по-твърдо румънско дипломатическо действие за получаване на военна подкрепа и конкретно оборудване от съюзниците, а не само декларации за солидарност.
Видео с автоматично генерирани субтитри на български език
Предаване
Въведение
Разван Мунтяну, водещ:
Добър вечер, скъпи приятели! Аз съм Разван Мунтяну в Check Media. В първата част на нашето предаване ще разговаряме за Черно море. Черно море се превръща във все по-несигурна зона, тъй като днес самолетите F-16 на румънската армия свалиха още два дрона, навлезли във въздушното пространство на нашата страна. От друга страна, търговски кораби бяха ударени от дронове както в Румъния, така и в България.
Имахме дори среща на президента на Румъния Никушор Дан с Марк Рюте, шефа на НАТО. Какво предстои за нашата страна и как да отговорим на тези заплахи за сигурността? Предстои да разговаряме и да дебатираме заедно с моите гости.
Професор Раду Карп, добър вечер!
Раду Карп, политолог:
Добър вечер!
Разван Мунтяну:
Професор Юлиан Фота. Добър вечер, г-н Фота!
Юлиан Фота, експерт по сигурност:
Добър вечер!
Интервю с румънския министър на отбраната Раду Мируца
Разван Мунтяну:
За начало по телефона поздравяваме министъра на националната отбрана, г-н Раду Мируца. Добър вечер, г-н министър!
Раду Мируца, министър на отбраната:
Добър вечер!
Разван Мунтяну:
Г-н министър, във връзка с днешните инциденти, при които самолетите F-16 свалиха два дрона, знаем ли нещо за произхода на дроновете? Какви цели е трябвало да поразят? Каква конкретна информация имаме за тези събития?
Раду Мируца:
Първо, събитията бяха снощи в 18:00 часа, а не днес.
Разван Мунтяну:
Окей.
Раду Мируца:
Знаем, че тези дронове, свалени за първи път от румънската армия като тип, бяха от новите дронове с реактивен двигател (витлово-реактивен), които летяха със значително по-висока скорост от сваляните досега – 450 км/ч. Спуснали са се от 3000 метра, навлизайки в румънското въздушно пространство.
Бяха прихванати и свалени от изтребителите, които бяха изпратени да ги посрещнат в тази зона. Представете си, че първият дрон е навлязъл в 17:59 ч., а в 18:01 ч. вече е бил свален. Вторият е навлязъл в 18:00 ч. – демек една минута по-късно – и е свален в 18:05 ч. Напредваме, опитвайки се да научим възможно най-много от всички характеристики и типологии, които наблюдаваме всеки път, когато дрон навлезе в румънското въздушно пространство. И вижте, че този път предвижданията, които бяхме изчислили на ниво Министерство на националната отбрана, се оказаха верни. Защото за двете минути от навлизането на дроновете не можеше да се излети и да се стигне до прихващане в тази зона – така че самолетите бяха изпратени там предварително и се доказа, че моделът, който изчислихме, е бил правилен. Поздравления за моите колеги, които постоянно се занимават с подобни подобрения на моделите, които използваме! Имайки предвид, че дронът е летял с 450 км/ч, по данни от радара и според думите на пилотите, става дума за дрон модел „Геран-4“.
Това ни навежда на мисълта, че е бил от руски произход, тъй като типът дрон е оттам. Също така зоната, от която е идвал и накъде се е насочвал, е била Тулча, с намерение да навлезе в Украйна. Тези характеристики показват с доста висока вероятност, че не е от зоната на украинските дронове.
Разван Мунтяну:
Г-н министър, президентът Никушор Дан, както споменахме и във въведението, имаше среща със шефа на НАТО, г-н Марк Рюте. Какви конкретни мерки относно засилването на сигурността в Черно море би могла да поиска Румъния от военна гледна точка от съюзниците в НАТО?
Раду Мируца:
Дотук трябва да се разбере едно нещо спрямо реалността: площта на Черно море е два пъти колкото площта на Румъния. Не всичко, което се случва в Черно море, е в зоната на отговорност на Румъния.
Нас, на национално ниво, изключително много ни интересува Черно море да бъде сигурна зона за корабоплаване. Случват се няколко неща. На първо място съществува на ниво… и Турция, заедно с Румъния, меморандум за разбирателство относно осигуряването на свободни коридори за корабоплаване, към който се добави и осигуряването на защитата в зоната на критичната инфраструктура. На второ място, поисках от българския министър – след като имах разговор с него миналата седмица – изпратих му писмо, което той ми потвърди, че ще подпише: на ниво НАТО да съществува командване за Черно море, което да има физическо присъствие и в Румъния. Турция си желае това командване да съществува с физическо присъствие на турския бряг на Черно море и оперативно да бъде с офицери, приети и от Румъния, но на тамошната локация. Ние искаме тази ротация да не бъде само на ниво персонал, но и на ниво локация. В момента такова CTF (съвместна оперативна група) не съществува на ниво НАТО.
Желанието ни е то да бъде пуснато в действие, защото това би означавало командване на НАТО с ресурси, изпратени от всички страни или от страна на който и да е член на НАТО – т.е. повече от това, което имаме досега. Румъния е обмислила тези неща и вземайки предвид механизмите SAFE, чрез които сме поръчали четири нови способности (четири кораба). Защото не е достатъчно само да искаме, да настояваме и да казваме, че имаме нужда – трябва да сложим и на масата някакви ресурси. Тези четири кораба, които сега са доказано договорирани, са един допълнителен елемент на достоверност за Румъния, когато тя отправя искания за подобни ситуации.
Случват се неща, щом над Черно море Румъния сваля дронове. Не е като да не се вземат никакви мерки. Припомням ви едно донякъде историческо решение спрямо последните десетилетия отпреди един месец, когато румънската армия реши да изпрати изтребител с заповед за стрелба на дълбочина 160 километра над Черно море – ситуация, която не се беше случвала на такава дълбочина с изпратен самолет с заповед за стрелба, който и произведе изстрели. Визирам ситуацията с онзи дрон, който бе стигнал на 150 метра от критичната инфраструктура на „Neptun Deep“ и който в крайна сметка беше обезвреден чрез стрелба от изтребители.
Случват се такива неща, но и от другата страна честотата е много голяма. И тогава все пак нещата изглеждат различно от отделните перспективи. Между Русия и Украйна има война с друго ниво на участващи ресурси.
Румъния не е страна във война, а в мирно време плановете за отбрана на Румъния предполагат определен тип ангажирани ресурси. Не можем да очакваме с наличните ресурси или с тези, предоставени в мирно време, да реагираме на ситуации с такъв мащаб и с такава честота. Трябва да има много твърд протест на дипломатическо ниво, защото Румъния, не бидейки страна, замесена във война, не може да се приема за нормално и да свикваме със ситуацията, в която няколко пъти в седмицата вдигаме изтребители, понякога за да противодействаме на дронове, които навлизат незаконно в румънското въздушно пространство.
Това е правило от международното право, което Русия трябва да спазва.
Разван Мунтяну:
Г-н министър, вие казахте и подчертахте много добре, че не всичко, което се случва в Черно море, е отговорност на Румъния. Извън тези аспекти, които изброихте по-рано в телефонното включване, все пак тук на Черно море имаме още две държави членки на НАТО, каквито са България и Турция. Вземате ли предвид разработването на съвместни механизми, най-малкото с тези две други крайбрежни страни – България и Турция – така че да имаме механизъм за откриване и прихващане на дронове, реализиран съвместно?
Все пак той би могъл да се осъществи под егидата на НАТО, защо не?
Раду Мируца:
Не всичко, което се случва в Черно море, е отговорност на Румъния, но абсолютно всичко, което се случва в Черно море, е от интерес за Румъния. Ние сме страна членка на НАТО, страна от Европейския съюз с голям излаз на Черно море, имаме най-голямата корабостроителница сред европейските страни членки на НАТО – интересува ни абсолютно всичко, което се движи в Черно море. Да, не само че го вземаме предвид, но и го правим.
Действията по разминиране за осигуряване на свободни коридори за корабоплаване или за защита на критичната инфраструктура се извършват както с кораби, така и с военнослужещи – и на България, и на Турция. Това е действие, което се случва съвместно.
Това командване, този CTF (съвместно командване) на Черно море е инициатива, която ние подтикваме и на военно, и на дипломатическо ниво, изнасяйки пропорционални аргументи, която предполага съвместно действие на НАТО, а не само на трите страни членки на НАТО на Черно море. Също така съществува и ниво на дискусия в рамките на Европейския съюз за съвместно действие в Черно море, но Румъния не може да решава вместо други страни. Румъния може много добре да си рамкира интересите и може да се бори дипломатически и политически тези интереси да бъдат постигнати.
Има нужда от активността на Румъния в Черно море и има нужда да се внесе в Черно море по-голяма тежест на НАТО, а това става чрез съвместно действие под егидата на НАТО, каквото е този CTF, който днес не съществува дори в Турция.
Анализ на настоящата ситуация от румънска гледна точка
Разван Мунтяну:
Добре, г-н министър! Много ви благодарим за телефонното включване. Това беше Раду Мируца, министър на националната отбрана. Г-н Фота, г-н Карп, искам да продължим анализа и бих искал да ви попитам, започвайки от Вас, г-н професор Карп: смятате ли, че Руската федерация умишлено тества НАТО в момента?
Раду Карп, политолог:
Очевидно е, че Руската федерация тества умишлено, но не бих казал непременно НАТО, а Румъния и България в последно време. Защо? Защото се видя, че тези страни – малко или много, понякога отвръщат, друг път по-малко, в зависимост от техническите възможности – но се видя, че интензивността на реакцията в общественото мнение е спаднала много.
Демек, ако в началото, когато се случиха първите подобни навлизания с руски дронове, имаше по-обща реакция на негодувание, днес, ако попитаме обикновените хора кой е в основата на тези дронове, половината ще ви кажат, че всъщност са украинците. Дотук стигнахме, за съжаление, поради дезинформацията. И това тества Руската федерация: да се опита да намали тази подкрепа от страна на общественото мнение за Украйна.
Защото нещата не се обясняват и тук има дефицит на комуникация. Защо Руската федерация иска да удари непременно в тази зона? Видях днес във френската преса една карта, която за съжаление я няма и в нашата преса, която се отнася до атаките с руски дронове на територията на страните от НАТО, започвайки от месец юли.
И забелязах нещо много интересно: атаките в Черно море са двойно повече от атаките в Балтийския регион, което означава практически обръщане на полюсите на интерес за Руската федерация. Това се случи през последните три месеца.
Това нещо трябва да се отбележи и това трябва да отстоява Румъния и в Брюксел, пред НАТО: именно факта, че в момента целият източен фланг е застрашен от Русия и, нещо повече, Черно море се е превърнало в ключова точка на конфликта. И има още един аспект, който пак мисля, че умишлено пренебрегваме, а именно факта, че Руската федерация атакува всеки кораб, който се опитва да влезе в украинските пристанища на Черно море и по Дунав, както и всеки кораб, който излиза от тези пристанища – който е извадил късмета някак си да влезе и да успее да излезе. Независимо къде се намира – дали е в украински териториални води, дали е в териториалните води на Румъния, дали е в изключителната икономическа зона, или в териториалните води на България – Русия умишлено атакува тези кораби.
И последният аспект, който искам да кажа, е че, така да се каже, румънско-българското сътрудничество има дефицити. Едва сега започваме да си поставяме въпроса как бихме могли да интерконтектираме механизмите. И давам един много прост пример: правилата за прихващане на тези дронове, за подход (engagement), са различни в Румъния от тези в България. Така че е нужно време.
Руската федерация спекулира с факта, че, както каза и г-н Мируца, тези механизми за сътрудничество Румъния-България-Турция все още са в началото си в Черно море. Вината е на всички тези страни, че за пет години практически не са успели да вземат предвид и тази хипотеза.
Разван Мунтяну:
Г-н Фота, Вашата гледна точка?
Юлиан Фота:
Ами, моята перспектива е, че ние се опиваме със студена вода, вярвайки че по въпроса с НАТО ще се реши нещо. Нищо няма да се реши, защото НАТО има определени граници на действие, а границите горе-долу ги знаем и ги виждаме. Или поне някои от нас ги знаем и ги виждаме.
Давам пример: в една статия във Foreign Affairs отпреди няколко месеца Джули Смит разказва една много интересна история. През 2024 г. в НАТО се постави въпросът за стратегия спрямо Русия – тема, която включително аз, когато бях в Министерството на външните работи, поставих, а я поставиха също и поляците, и балтийците. Защото след втората руска агресия срещу Украйна искаме да знаем: „Господине, как стоим в отношенията си с НАТО?“. Тук да направя една скоба: когато си тръгнах от Министерството на външните работи в началото на 2024 г., все още имаше страни от НАТО, които не бяха убедени, че Основополагащият акт НАТО-Русия вече не е валиден, въпреки че бе подписан в добър период, когато все още имаше минимум сътрудничество с руснаците.
И, впрочем, тук не искам да навлизам в неща, които са твърде чувствителни. Но това ти показва, че все още има объркване в НАТО относно това как трябва да се подходи към въпроса с Русия поради някои държави членки.
И какво казва Джули Смит? Въпреки че се обсъжда през 2024 г. и стратегията се предложи през 2025 г. – значи след една година – Русия дори не е спомената във финалния акт на срещата на върха. Така че е ясно, че там е имало съпротива. Една или повече държави не са искали да направят от Русия проблем за НАТО по този начин. Очевидно, така да го кажа направо.
Така че защо държа на този аспект? Защото имаме ситуация, която няма да реши скоро, тъй като някои страни от НАТО не искат и тогава блокират решението. Последният кораб на НАТО в Черно море беше през ноември 2021 г. Един кораб, мисля френска фрегата или корвета, излезе от Черно море през Босфора.
И от този момент нито една страна от НАТО – не говорим за крайбрежните страни: България, Румъния и Турция – не е влизала повече с военен кораб в Черно море. И руснаците го знаят това нещо. За тях това е сигнал, че НАТО няма да има смелостта да ги посрещне военноморски в Черно море и, очевидно, това е постоянно насърчение за тях, особено сега. Две уточнения тук:
- Решени са и вече направиха тотална война срещу Украйна, вижда се.
- Интензифицираха… защото тук не съм съгласен с професор Карп: войната на руснаците не е само срещу Украйна. Срещу Украйна е конвенционалната военна агресия. Но Русия води една такава политическа война, political warfare, можем да ѝ кажем и хибридна, ако щете, въпреки че има разлика между тях.
Интензифицираха я отново през последните месеци, та затова имаме дронове в Лайпциг. Окей, Черно море си е Черно море: украинците изнасят зърно и руснаците искат да спрат извоза им на зърно на първо място, защото оттук идват много пари. Но какво търсят руските дронове в Лайпциг? И това е само един пример сред много други.
Така че Русия интензифицира и войната срещу Алианса като цяло, а Алиансът изостава с отговора. А сега, когато в Америка имаме тези толкова грозни, неприятни и изненадващи развития… и тук бих сложил още една информация на вашата маса и на зрителите.
Разван Мунтяну:
Моля!
Юлиан Фота:
Тази сутрин я сложих и във Facebook. Научавам от една статия или медиен анализ, че Уиткоф и Джаред Кушнер са поискали от украинците да отстъпят напълно пред руснаците, без Русия да прави каквато и да е отстъпка.
Демек ние имахме онази представа, че се прави преговаряне, компромис, което означаваше, че всяка страна предлага и отстъпва нещо. Не! Двамата пратеници, американски преговарящи, са поискали от украинците неотдавна да се предадат напълно пред руските претенции – значи да им дадат Донбас на руснаците изцяло, без руснаците да правят каквато и да е отстъпка в целия този конфликт, свързан с тяхната агресия срещу Украйна.
За да си дадете сметка колко е мрачна картината! Така че, ако ние имаме очаквания от НАТО, че НАТО ще разколебае руснаците, мисля, че ще пием студена вода. Какво може да се направи?
- Способностите. Похвалих министър Мируца, че има едно хубаво нещо и ми хареса: имаше смелостта да ангажира с огън по руски обекти. Това е за хвалба и е добре, че го направи, защото следващият министър след него няма да има толкова смелост и тогава винаги ще имаме една антитеза, която ще използваме:
Разван Мунтяну:
Чакайте да видим, да не прибързваме…
Юлиан Фота:
Имам съмнения в този смисъл. Както и да е.
- Къде бих критикувал министър Мируца? Първо го похвалих, сега бих го критикувал: нямаше достатъчно смелост да се наложи пред генералите, когато се постави въпросът за строителство на кораби, да бъде по-амбициозен и по-твърд в това, което си желаем. Защото какво ще се построи в Мангалия? Два патрулни кораба. Патрулният кораб не е военен кораб.
Разван Мунтяну:
Почакайте малко, г-н Фота! Демек искате да кажете, че генералите, които са наложили своята визия пред…
Раду Карп:
Ами аз не мисля, че идва от министъра.
Разван Мунтяну:
Добре, онези генерали…
Юлиан Фота:
Аз имам моя си теория, но тя не е много приятна.
Разван Мунтяну:
Че онези генерали не са защитили националния интерес?
Юлиан Фота:
Нямат смелостта да се изправят срещу Русия военноморски в Черно море.
Разван Мунтяну:
И нима, дори румънските генерали да нямат смелостта да се изправят срещу Русия военноморски в Черно море, все пак саботират националния интерес?
Юлиан Фота:
Не, не. Това е друга визия за защита на националния интерес. Добре, има си цяла дискусия с политиката на балансиране, както и да е, сложно е. Тоест можем да дискутираме, нямам проблем.
Така че аз не разбирам… Не ми казвайте, че е случайност, че от историята на Чолош с онези три или четири – че вече и аз не помня колко бяха – фрегати… мисля, че бяха фрегати или корвети, във всеки случай бяха по-висш клас кораби… Тези са военни кораби! Между фрегатите, корветите и тези патрулни кораби има съществена разлика. Онези могат да водят война, могат да поемат удари.
По друг начин са построени, имат това, което се нарича „цитадела“ вътре – метална клетка, която им осигурява оцеляването, включително когато корабите са ударени. Тези патрулни кораби нямат такова нещо.
И затова са патрулни. Ако имат и някакво въоръжение на тях – окей, но не са военни кораби.
Така че ние от 2014 г., когато започна руската агресия, и най-вече от 2022 г., не бяхме способни да направим значителна модернизация по линия на военните кораби. Влекачи, буксири, патрулни кораби… Да, брато, ама така не създаваш респект у руснаците! Не, не ги респектираш.
Раду Карп:
Ако мога да се включа в продължение на това, което казваше Юлиан Фота: наистина, тези кораби на НАТО не са влизали още отпреди началото на войната в Украйна.
Юлиан Фота:
Ноември 2021 г.
Раду Карп:
Това е от съществено значение. Защото Румъния, ако сте следили, не поиска от НАТО едно изключително просто нещо: а именно ескортирането на тези кораби в Черно море.
Едно ескортиране не може да се направи, за да има възпиращ елемент, от румънски кораби – и без това имаме малко – или български, нали? А може да се направи с участието на НАТО.
А Румъния дори не е поискала такова нещо.
Юлиан Фота:
Тук отиваме твърде далеч. Чрез ескортиране вече щяхме да станем участваща страна в конфликта.
Раду Карп:
Не, говорех за цивилни кораби, които транспортират зърно.
Юлиан Фота:
Няма такова нещо. Аз не съм съгласен. Украинците искаха всякакви неща от нас; такова нещо не може да се приеме.
Защото, повтарям, в такъв момент руснаците имат основание да ударят и теб. И какво си направил?
Раду Карп:
Ако кораби, регистрирани в Румъния, Турция и България, ескортират украинските кораби, е очевидно, че това не е военен акт, насочен срещу Руската федерация. Това е мощен акт на възпиране. Но ние дори не сме взели под внимание тази хипотеза.
Юлиан Фота:
Русия не съди за нещата така. И ако те удари, от НАТО ще ти кажат: „Не се сърди, непрофесионалист си, не разбираш и се пъхаш, спасявай се сам!“. И се събуждаме в много тежка ситуация.
Разван Мунтяну:
Всички сме съгласни и мисля, че разбираме, че и в…
Юлиан Фота:
Така че онези кораби от НАТО не трябва да идват да бъдат ескорт.
Разван Мунтяну
Както Румъния, така и други страни са водили много по-широки дискусии от това, което е направено.
Юлиан Фота:
Това са международни води, така че руснаците нямат право да налагат собствени правила. И НАТО, по мое мнение, даде проява на слабост, приемайки руската гледна точка.
Разван Мунтяну:
Говорихме за България тук в студиото и към нас се присъедини експерт от България, Владимир Митев – български журналист и експерт, говорещ румънски език. Г-н Митев, добър вечер!
Да, мисля, че имаме проблем с интернет връзката. Ще се върнем след малко към Владимир Митев.
Раду Карп:
Аз бих искал да допълня отново към това, което казваше г-н Юлиан Фота относно действието на тези, така да ги наречем, преговарящи. Днес излезе в пресата идеята, че те били поискали възобновяването на „Северен поток“, т.е. възобновяването на транзита на руски газ за Европа.
И са поискали това официално от европейските лидери. Изглежда, че Германия се е противопоставила твърдо. Но самият факт, че се поставя пак директно въпросът за възобновяване на руския газ от страна на Съединените щати, означава, че развитията наистина са много обезпокоителни.
Разван Мунтяну:
Да. Г-н Фота, знаете ли какво е интересно? Защо архитектурата за сигурност в района на Балтийско море се консолидира с началото на войната в Украйна, а тук, в разширения регион на Черно море, не се консолидира толкова много?
Юлиан Фота:
По няколко причини. На първо място, Балтийско море е море на НАТО. С присъединяването на Швеция и Финландия към НАТО Балтийско море стана езеро на НАТО.
Въпреки че руснаците го знаят това нещо, те ще продължават да правят свинщини и в Балтика. Значи ще намират всякакви такива форми на хибридна война, за да изпробват балтийците и останалите – шведите, скандинавците – и да ги дразнят. Но залозите за руснаците са различни стратегически.
Защото, едно: Украйна не изнася през Балтика. Изнасят малко през Полша с влакове, да, Полша изнася, как да кажа, в тази част, откъм запад. И затова руснаците нямат смелост да стигнат чак дотам.
Две: Украйна изнася през Черно море. Износът – и говорим тук за десетки милиарди на година, когато става дума за селскостопанския износ на Украйна, която е сила в селското стопанство – ги кара руснаците да правят всичко възможно да им попречат да имат достъп до съответните пари. Това е едното.
Три: продължава залогът за „Новоросия“ да бъде отворен. Защото руснаците знаят, че ако все пак вземат Юга и намерят формула да вземат Южна Украйна, Украйна като държава изчезва с времето, няма да бъде жизнеспособна.
И четири: възможностите. Защото там скандинавците са, как да кажа, кохерентни, хомогенни са, те сътрудничат. Та още преди втората агресия, към 2020 г. или 2021 г., скандинавците си интегрираха военната авиация. И аз си мислех: „Господи, две интегрирани страни от НАТО, защо им трябва и регионален формат?“. Защото те – и после си дадох сметка – са си помислили, че ако НАТО не е способен или не е заинтересован, ако имаме проблеми с американците и те блокират, те да са способни да оперират и да си помагат едни на други. Нещо, което ти го нямаш тук, в тази зона! Ние с българите не мисля, че имаме интегрирани – да не говоря с Турция – военновъздушните сили по скандинавски модел.
Така че руснаците нямат възможности за действие и нямат и кой знае какви интереси там, защото излазът към Източното Средиземноморие и Близкия изток е през Черно море, а не през Балтийско, което е много по-дълъг маршрут. Така че залогът за руснаците е много по-голям тук и, както казваше Горчаков, след като са били победени в Първата Кримска война, Черно море за тях е вратата към световно господство.
Така че, докато те контролират Черно море и налагат своята гледна точка, в този момент те продължават да имат претенции. Две: държат Украйна в шах, държат Румъния в шах, държат България в шах, държат и Турция до известна степен. Оттук, да знаете, че се вижда, че руснаците внимават да не настъпят по мазола турците, а Турция се измъква евтино, защото техните маршрути към Кавказ не се пресичат с тази зона на война.
Черно море има парадоксален характер: северната част е зона на война, украинците с руснаците, а руснаците бомбардират и атакуват тези кораби. Но южната част на Черно море, тоест откъм Босфора директно към Кавказ, там е тишина и мир, защото оттам изнасят и руснаците онзи петрол под… както и да е, чрез сенчестия флот, който имат.
Разван Мунтяну:
Г-н професор Карп, смятате ли, че срещата на президента Дан с Марк Рюте променя нещо в този контекст?
Раду Карп:
Това на мен ми се струва, че показва всъщност, че Румъния не е излязла от определена парадигма и определена рутина. Демек ние отново поискахме укрепване на капацитетите, системи за борба с дронове и така нататък, но не стигнахме по-далеч. Защото е ясно, че Руската федерация ще продължи да ескалира конфликта и е ясно, че в момента няма други решения освен местни.
Сигурно е, че този механизъм, който отвори и министър Мируца, върви на автопилот. Известно е, че има някакви процедури, процедурите са задействани. Някои имат успех, други нямат успех, но интензивността на тези руски атаки, да знаете, че мен много ме кара да се замисля. Защото, виждате, започна се със сектора на Дунава, разшири се после към изключителната икономическа зона на Румъния в Черно море, после влезе на първа линия териториалното море на Румъния и след това, ето, териториалното море на България.
Демек, практически всички зони, съседни на Украйна от страна на двете държави от НАТО, Румъния и България, биват атакувани в момента. И нещо повече: този кораб, който бе спасен някак си от спасителната намеса на румънската армия, беше отпътувал от пристанището Джурджулещ – значи практически от Република Молдова. Защото и Република Молдова има този излаз на море и може да допринася за системата за корабоплаване в Черно море.
Какво може да направи Румъния в настоящата ситуация
Разван Мунтяну:
Господа, това е въпрос, който засяга и двама ви: какво трябва да направи Румъния, за да излезе от този клишеен начин, по който управляваме ситуацията? Какво трябва да поискаме?
Юлиан Фота:
Търпим, страдаме, мърморим, псуваме… Нищо не идва.
Разван Мунтяну
Значи нищо не можем да направим никога?
Юлиан Фота:
Аз говоря за националната сигурност. Казва се така: че тя е като въздуха – едва когато ти липсва, си даваш сметка за нейното значение.
Аз винаги преподавам този урок на студентите и им казвам: „Добри хора, в националната сигурност, ако не правиш нещата навреме, си го отнасяш!“. Защото затова ти липсва въздух!
И ако нямаш бутилка, нещо там за да можеш да си решиш проблема, си мъртъв. Така че ние трябваше от 2014 г. – това, което поляците направиха, но нашите отговорни политици не бяха в състояние – да вземем някакви основни решения спрямо контекста. Защото поляците квалифицираха магистралата, свързана с анексирането на Крим, като екзистенциална заплаха, а нашите… Ами вижте стратегията на Йоханис от 2015 г.: тотал щета, миш-маш! Защо се чудим сега, че сме безпомощни?
Разван Мунтяну:
Йоханис се опита да създаде онзи флот на НАТО в Черно море.
Юлиан Фота:
Няма нужда от флот, това е приказка.
Разван Мунтяну:
Не, давах ви пример.
Юлиан Фота:
Нямаш нужда от флот! Имаш нужда от някакви кораби със силни способности, които, когато руснаците излязат, да засекат техните кораби и да ги респектират. Знаете ли, че изкараха в началото, след втората руска агресия през 2022 г., изкараха два кораба в открито море?
И когато са… моето подозрение е, че са използвали някакви методи руснаците, както стреляха със сигнални ракети по онзи хеликоптер… демек да дадеш едни такива сигнали на незадоволство, на „махай се оттук, че ще си го отнесеш“… Добре. И веднага се стъписахме, че си дадохме сметка: абе с какво ще ги сдържаме, с онези фрегати ли?
Раду Карп:
Вижте какво обеща Румъния и не направи! Например във връзка със защитата на критичната инфраструктура: в момента, когато се стартира този проект, наречен „Neptun Deep“, разбира се, че се изведе на преден план икономическата страна, политическата страна, стратегическата страна, но идеята, че трябва да се защитават тези инфраструктури, дойде много късно. Нещо повече: в момента, в който… казвам ви, и сега няма решение. Сценарият за завземането на Змийския остров в условията на въоръжен конфликт никога не е бил вземан предвид от Румъния след 2014 г. И това се случи, повтарям, в първия ден на войната.
Така че все още сме неподготвени да се справим така.
Юлиан Фота:
През 2016 г. Чолош искаше и бе създал с Damen една супер корабостроителница и супер компания да построим – вече не помня – три или четири фрегати или корвети, не помня подробностите. Добре, окей, но бяхме стиснали ръцете. Дойде Социалдемократическата партия и развали цялата сделка. Представяте ли си, че сега щяхме да ги имаме всичките на вода и по друг начин щяхме да държим руснаците в респект!
Разван Мунтяну:
Сега, с цялата симпатия, не мисля, че Социалдемократическата партия е виновна точно за всичко, което не функционира в румънската армия.
Юлиан Фота:
Драгня го спря, нали? Демек сделката, която Чолош беше подписал с Damen, беше блокирана в следващото правителство, след как падна Чолош. Имаше избори и се смени целият състав.
Ами това са решения, които ни струват сега, това е факт!
Интервенция на българския журналист Владимир Митев
Разван Мунтяну:
Господа, господа, виждам се принуден да ви прекъсна. Владимир Митев успява да се присъедини отново към нас. Привет, Владимир!
Надявам се сега интернет връзката да е добра. Добре дошъл отново в Check Media!
Владимир Митев:
Да, добър вечер!
Разван Мунтяну:
Владимир, знаем много добре – обсъждахме тук, преди да се присъединиш към нас – за инцидентите с дронове, които удариха както търговски кораби от района на Румъния, така и от района на България. Първото нещо, което искам да те попитам, е как медиите в София отразяват тези инциденти със сигурността и какво е настроението на населението. Защото тук, при нас в Румъния, обсъждаме много тези теми, а населението става все по-напрегнато. В България как стоят нещата?
Владимир Митев:
По мое мнение вниманието на медиите е много голямо. Мога да дам пример дори със себе си: тази седмица дадох три интервюта за различни телевизии и радиа, защото се търсят хора, които могат да дадат определена перспектива, включваща и Румъния. Вижда се, че идва период, в който Румъния и България вероятно ще сътрудничат много по-интензивно в тези области на отбраната и сигурността.
Освен това има безпокойство – бих казал голямо – в икономическата сфера, защото търговското корабоплаване в Черно море е свързано с износа на пшеница от България. България е голям производител на пшеница, също като Румъния. Не на последно място има индустрии, които например получават суровини и материали от Украйна. Та така че има проблем и на ниво индустрия, бих казал. Имаше интервюта в този смисъл.
И също така, не на последно място, мисля, че всички хора, които имат определена експертиза в тези области на сигурността и отбраната, бяха поканени през последните дни в телевизиите или радиата в България. И, разбира се, мога да кажа съвсем накратко – преди да ми зададете други въпроси, че дискусиите, които имахте в студиото, са много сходни с тези, които се водят и в България. Например идеята, че България и Румъния трябва да сътрудничат – това бе отбелязано от г-н Карп. От друга страна, фактът че, добре, НАТО ни подкрепя, но чухме и мнения относно това какво още може да се направи в контекста, при който корабите, които не принадлежат на черноморски държави, не могат да стоят много дълго време в Черно море.
Така че, разбира се, това е само въведение. Може да поговорим по-подробно, ако има други въпроси.
Разван Мунтяну:
Ще развием темата след рекламната пауза. Ще те помоля да останеш с нас, Владимир Митев. Имам още един въпрос, преди да стигнем до тази пауза, за която говорех: България поиска допълнителна подкрепа от НАТО, по-специално системи за отбрана срещу дронове. Искам да знам какво успя да получи България, най-вече след като, очевидно, и вашият лидер имаше среща с Марк Рюте.
Владимир Митев:
Мога да добавя тук, че срещата беше, доколкото разбирам, заедно с Никушор Дан в Брюксел. Значи каза се засега в общи линии, че ще бъде укрепена въздушната отбрана, включително чрез самолети на НАТО, които ще дойдат в нашата страна. От друга страна, както казахте, България ще се присъедини към програмата на НАТО за борба с дронове и ще има такава подкрепа.
Но мога да кажа, че всъщност се очаква през идната седмица да стане по-ясно какво конкретно ще съдействат членовете на НАТО за България. Все още нямаме съвсем конкретен отговор, но със сигурност ще има такава подкрепа. България реагира много бързо след тази ескалация и мисля, че на политическо ниво има воля да бъде подкрепена.
Разван Мунтяну:
Да, тези въпроси са валидни и в Букурещ, но правим кратка рекламна пауза и се връщаме. Може би ще успеем да се доближим до това какви ще бъдат отговорите на тези въпроси.
(След рекламната пауза)
Разван Мунтяну:
Юлиан Фота, професор Раду Карп и Владимир Митев, български журналист, остават с нас и по-нататък.
Владимир, един последен въпрос, който имам към теб: говорихме в началото на дискусията за инцидентите в Черно море и начина, по който обществото и политическата класа в България възприемат тези заплахи. Как се вижда там ситуацията като цяло? Говори ли се в България за ескалация на тези ситуации в района на Черно море през следващия период, или сценариите са по-оптимистични?
Владимир Митев:
Имах някои неформални разговори и с хора, които разбират повече от темите, обсъждани в студиото, и усещането на хората, с които разговарях, е по-скоро песимистично в смисъл, че се очаква може би и още по-голяма ескалация. За България тази ескалация е нещо сравнително ново. Румъния е много по-изложена или беше много по-изложена досега на тези ефекти от войната. Сега и България, може би с известен шок, навлиза и развива това съзнание, че е в близката зона на конфликта.
Така че не съм забелязал много оптимистична нагласа. Дори бих могъл да кажа, че имаме министър-председател, който разговаря с Марк Рюте, беше в Брюксел. Той, разбира се, излъчва позитивни послания, няма друг избор– вероятно така трябва за всеки един лидер, но ми се струва, че отвъд оптимистичните и позитивните послания, че имаме подкрепа, че не сме сами, ми се струва, че остава безпокойството и на високо държавно ниво.
Разван Мунтяну:
Владимир Митев, много ти благодарим за участието в Check Media!
Очаквания от ситуацията в Черно море
Господа, продължаваме анализа и искам да знам какво можем да очакваме, г-н професор Карп, през следващия период.
Раду Карп:
Зависи много от развитието.
Разван Мунтяну:
Въпросът е прост: ще ескалират ли подобни инциденти? Ще останем ли на едно плато, в което от време на време ще виждаме по някой дрон? Или може би нещата ще деескалират?
Раду Карп:
Точно обратното – ще ескалират, защото, повтарям, в момента практически всички зони в близост до Румъния бяха таргетирани от Руската федерация. И нещо повече, ако сте видели един аспект, който разви министър Мируца, става дума за много по-ефективни дронове, които се използват от руснаците. Тези дронове „Геран“ бяха използвани започвайки от това лято, за да бъда по-точен, в Украйна, и ето че вече те таргетираха и зони от територията на Румъния.
Така че Руската федерация има специфична цел, а именно да интензифицира атаките и да създаде усещането в Румъния, че всъщност това е нещо обичайно, че трябва да разберем, че и ние сме част от една война, че всъщност ние сме на страната на Украйна и поради тази причина ни се случва това, което ни се случва. Така че това цели Руската федерация и тогава очевидно тези атаки ще станат ежедневни. Но видяхте, че те целят и още нещо: имаше атака през месец септември върху един граничен пункт между Република Молдова и Украйна.
Аз се страхувам, че ще има все по-интензивни атаки точно върху тези гранични пунктове: Молдова-Украйна, Румъния-Молдова, дори Румъния-Украйна. Защото руснаците са напипали една чувствителна точка, а именно факта, че Република Молдова не се ползва със същата противовъздушна защита като Румъния и, повече от сигурно, ще интензифицират атаките върху целия ареал на Черно море.
Разван Мунтяну:
Г-н Фота, подготвена ли е националната отбранителна индустрия на Румъния – нали имахме и програмата SAFE – да развие за кратко време военни дефанзивни начини за отговор на подобни инциденти в района на Черно море?
Юлиан Фота:
Не мисля, защото тази подготовка изисква време. Честно казано, аз все още не съм убеден, че ние сме започнали да вдигаме от земята завода за боеприпаси, за барут… Както и да е, това е нещо абсолютно гротесково, защото основата на всяка война е да можеш да си произвеждаш поне барута за патроните и малко тротил – защото, все пак, човек, който е служил в армията, може да се бори срещу танк и с един чорап и малко тротил, ако знае как да го използва.
А ние дори тези неща вече ги нямаме, внасяли сме ги отвсякъде: от сърбите, от бразилците… изобщо всякакви такива аварийни решения. Така че няма специално внимание към отбранителната индустрия. Аз го казвам от няколко години: не става така, както си мислят нашите управляващи! Трябва да се назначи ясен правителствен отговорник, който да бъде или към премиера, или към президента, да има определени прерогативи, да има поне ранг на секретар на държавата и той да знае какво има да прави и да ги натиска, да ги бута всички тези отзад. Защото аз продължавам да виждам безпорядък, виждам частни интереси и корупция в сферата на отбранителната индустрия, виждам – как да кажа – липса на ясна стратегическа ориентация и липса на амбиция. Казвал съм го и продължавам да го казвам: ако оставим бюрокрацията да ни определя съдбата, заслужаваме си я!
Защото бюрокрацията няма интерес да бъде амбициозна, защото си създава главоболия сама. Така че амбицията трябва да дойде от политиката, а политиците продължават да са незаинтересовани от отбраната. Можем да кажем… при Илие Боложан видяхме ли отбраната на страната като приоритет? Нали обсъждаме сега пенсии, обсъждаме всякакви неща…
Разван Мунтяну:
Сега знаете ли какво, г-н Фота: и премиерът Илие Боложан излиза в момента с теми, които са по-скоро предизборни за широката публика. Отбраната и националната сигурност на Румъния са по-чувствителна тема.
Юлиан Фота:
Загинаха седем моряци…
Разван Мунтяну:
Господине, това е по-чувствителна тема, която политическата класа не е консолидирала за общественото мнение през последните десетилетия.
Юлиан Фота:
От четири години и половина сме, почти пет години във война. В тази остра фаза, или още по-лоша, агресията…
Интервенция на геополитическия анализатор Щефан Попеску
Разван Мунтяну:
Г-н Фота, трябва да чуем и друга гледна точка. Щефан Попеску, анализатор по външна политика, е с нас по телефона. Добър вечер, Щефан!
Щефан Попеску:
Добър вечер!
Разван Мунтяну:
Щефан, какъв е твоят анализ за тези инциденти със сигурността в района на Черно море, които, ето, вече не засягат само Румъния, но все повече и България?
Щефан Попеску:
Нямам различна гледна точка, абсолютно съм съгласен. Тревожно е, че пространството, националната територия на Румъния навлиза във географията на войната. Досега бяха прилежащите пространства, тоест пространството за сигурност – знаете формулата на Георге Братиану за пространството за сигурност, което е малко по-широко – т.е. изключителната икономическа зона на Румъния и на България. Проблемът е, че рискуваме да нямаме вече свобода на действие в това пространство, което остава formal под наш контрол. Ние имаме инвестиционни проекти там, имаме големи интереси в Черно море.
Припомням ви, че от 2027 г. румънският енергиен център се премества в региона на Черно море. И има още нещо: поддържането на логистичния поток към Украйна не е само отговорност на Румъния. Наистина има много неща – и г-н професор Фота, слушах го по-рано, отбеляза, че не са направени много домашни – но това е и съюзническа отговорност. Тоест аз виждам това като момент на истината, защото логистичният поток към Украйна представлява проблем за цялата коалиция на желаещите, за Европейския съюз, и следователно се надявам Румъния да има дипломатическия капацитет да получи повече от декларативна солидарност. Ние имаме нужда от оборудване.
Оборудване, разбира се, което да компенсира нашите собствени пропуски, но в същото време става дума и за политически ангажимент на съюзниците в Черно море, защото сами няма да можем да се справим. Видяхме, че… знаете, не искам да търся смекчаващи обстоятелства, в много ситуации беше споменат заводът за барут, абсолютно съгласен, но в Залива, в Саудитска Арабия имаме страни, които имаха ултрасофистицирано въоръжение и не успяха да си защитят критичните инфраструктури.
А за нас… ние дори не можем да измерим икономическите шокови вълни, в случай че, Боже опази, се удари нещо с голямо икономическо въздействие за Румъния. Защото никой не инвестира в уязвими зони. Ние не сме имали – надявам се да не се стига дотам – държавен кораб, който да стане обект, не искам да отивам към черни сценарии, но на враждебни действия. Също така мисля, че би било много сериозно.
Сигурността на находището Neptun Deep
Разван Мунтяну:
Много ти благодарим, Щефан Попеску! Г-н професор Раду Карп, Neptun Deep в опасност ли е? Можем ли да станем свидетели на удар върху критичната инфраструктура в зоната Neptun Deep?
Раду Карп:
Засега няма никакво решение за защитата на критичните инфраструктури в Черно море в случай на атака с дронове. Руската федерация знае това. Фактът, че не е таргетирала тази инфраструктура, се дължи на тази стратегия за постепенно напредване по отношение на този тип война. Вероятно следващите цели на Руската федерация ще бъдат пристанище Джурджулещ и Neptun Deep.
Кога ще се случи това нещо, не знаем, но по логичен път мисля, че това ще бъдат следващите цели.
Юлиан Фота:
Кой се грижи за Neptun Deep? Имаме въпрос, на който все още няма отговор: коя институция на румънската държава се грижи за сигурността на платформата и на проекта Neptun Deep?
Видя се на пристанището, когато се заплетохме и не беше ясно: излезе Министерството на транспорта с предложение за закон да изясни поне кой отговаря за сигурността на пристанището. Това е стъпка напред, но за сигурността на платформата кой отговаря?
Разван Мунтяну:
Смятате ли, че след инцидента…
Юлиан Фота:
Защото тя е частна структура! Добре, но румънската държава тук има голям интерес.
Разван Мунтяну:
Вследствие на инцидента в пристанище Констанца, смятате ли, че румънската държава е подготвила законодателната и оперативната рамка? Видях в пресата, че Министерството на транспорта – струва ми се малко странно, че те са излезли с инициативата, но все пак, поне така…
Юлиан Фота:
Пак е добре, че правим стъпка напред. Има проект за закон относно сигурността на Пристанище Констанца, но ще трябва организация.
Макрон имаше среща преди около три седмици с префектите и на префектите им бяха поставени специални отговорности за защита на критичните инфраструктури на територията на Франция, включително в контекста на руски действия, било то за саботаж или каквито и да било. Все пак румънската държава, поне да копира другите, и пак трябваше да се размърдаме и ние в тяхното темпо, ако случайно нямаме креативността да излезем с свои собствени решения. Но трябва да се размърдаме малко!
Прекалено сме неподвижни, бавни сме и изоставаме от събитията.
Раду Карп:
Днес четох репортаж на журналист, който е бил на място, в тази нова ТЕЦ, с която постоянно се хвалим, и разказваше от мястото, че няма никакъв вид защита срещу дронове. Значи в ТЕЦ, която е от съществено значение за енергийната система!
Разван Мунтяну:
Да, има много въпроси, на които в края на краищата трябва да намерим отговор. Но, г-н професор, в тази критична ситуация сме, трябва да го признаем…
Юлиан Фота:
И Захарова вече заплаши Джурджулещ.
Разван Мунтяну:
Нормално е да вземем предвид най-мрачния сценарий. Какво трябва да подготвим за най-мрачния сценарий? Много накратко, г-н професор.
Раду Карп:
Всичко зависи от това как ще се развият отношенията между Руската федерация и Съединените щати и какъв ще бъде резултатът от тези междинни избори. Защото виждаме, че в момента в Съединените щати се прави опит за открито сближаване по отношение на Руската федерация, въпреки всички предупреждения на европейските лидери. Не знаем колко време ще продължи тази политика, не знаем какво влияние ще оказват междинните избори върху тази политика.
Разван Мунтяну:
Г-н Фота, извън това какво следва в Съединените американски щати и изборите mid-term, какво трябва да направи Румъния конкретно за себе си днес, за най-мрачния сценарий в бъдеще?
Юлиан Фота:
Тази стратегия, от този миш-маш, който имаме от 2025 г., има няколко идеи, които са добри. Една от идеите беше да направим Румъния силна – добре, казано под формата „регионална сила, втора след Полша“, както и да е… Господине, нямаш друг вариант! Всички си имат техните си проблеми, всичко е дисфункционално в този момент на западно ниво.
Имаме и ЕС, апропо – че щях да кажа нещо по-рано, когато беше и българският колега: имаме хъба за сигурност на Европейския съюз, някой обсъжда ли го още?
Разван Мунтяну:
Господа, чувате ли музиката на фон… За съжаление първата част… Г-н Фота, вие сте изключителен събеседник, но никога не ме оставяте да си довърша мисълта!
Много ви благодаря за присъствието в Check Media! Г-н професор, нямахме време да поговорим, но искам да ви представя тази книга. Вие сте съавтор на „Република Молдова: избори и политически опции по време на хибридната война“, публикувана от Издателството на Румънската академия.
Това е книга, за която може би ще се срещнем отново в същия състав в студиото, и тримата, и ще обсъдим ситуацията в Република Молдова, която е много, много напрегната. И когато говорим за Република Молдова, говорим за Румъния. Кратка рекламна пауза и се връщаме с други конфликти и други войни, които показват, че вече са се породили в Близкия изток.
Снимка: (източник: Министерство на националната отбрана (Румъния), колаж: Gemini)
Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук. Има нюзлетър в Substack (където публикува на английски език). И канал във VIber, където публикува на български език.
About Author
Discover more from Мостът на приятелството
Subscribe to get the latest posts sent to your email.
