
Александру Йонашку
Не мисля, че за някого е тайна, че Румъния е една от страните с най-голяма икономическа миграция в Европа. Статистиката показва, че близо пет милиона румънци са напуснали страната, тласнати навън от бедността и липсата на възможности. Повечето са избрали страни като Испания и Италия, чиито романски езици се учат и използват по-лесно в ежедневните разговори от сънародниците ни. Театърът не остана безразличен към тази ситуация. Млад режисьор като Роберт Кочиш постави малък спектакъл, със скроен за всякакви места декор. „Отражения в огледалото за обратно виждане“ се вдъхновява от преживяванията на семейство, което в началото на 2000-те години печели така бленуваната лотария за визи и се премества в Съединените щати. Нашата култура обърна внимание на миграцията към Западна Европа, докато тази към САЩ е обсъждана по-рядко, тъй като е с много по-малък мащаб.
Какво се случва, когато едно румънско семейство разбира преди две десетилетия, че е спечелило лотарията за визи и ще замине за Съединените щати? Опитва се да се адаптира възможно най-добре, разбира се.
Актьорът Александру Тудор играе бащата и главата на семейството, както се казва в традиционния език. Но младият актьор въобще не е персонаж тип „мълчалив мъж със силен характер“ (strong silent type). Не е онзи мъж винаги с инициатива, който знае през цялото време какво трябва да се направи и не се изненадва от нищо. А е герой, типичен за онези румънски мъже отпреди малко повече от две десетилетия, с определена доза наивност. Той е винаги изумен, когато му се случи да попадне в нова среда, и реагиращ на събитията. Персонажът, изигран от Александру Тудор, е забавен, с детска невинност на човек, попаднал за първи път в хипермаркет след емигрирането на семейството в Съединените щати. Улавя много добре желанието на родителите след 1990 г. да угаждат на децата си, без да се интересуват твърде много от тях.
Сабина Лазар и Кристина Дънчилеску играят дъщерята и майката от семейството. Първата изумява с емоционалната изобилност, с която преминава от един герой в друг, през различни поколения и преживявания. Докато Сабина Лазар изпълнява ролята на семейния стълб, майката на съпругата, която не разбира защо дъщеря ѝ трябва да заминава отвъд морета и земи, нали все пак колкото и да е лош хлябът, не е ли по-хубав в родината ти, както се казва?
Решението на майката е в несъгласие със страха на бабата, че ще остане сама, което и се случва. Известно е, че в тази част на Източна Европа много възрастни хора над 60 години живеят сами или са принудени да отглеждат внуците на децата, заминали на работа в западната част на европейския континент.
Забелязах, че в спектакъла на Роберт Кочиш се сатиризира обективизацията на жените в американската масова култура – възприета и от румънското културно пространство от началото на 2000-те години, когато всички си спомняме колко ограничителни и нереалистични бяха ролите, в които са били принуждавани жените, желаещи да дебютират в музикалната индустрия. Героинята на Сабина Лазар не може да избегне този социален натиск и се опитва да се интегрира в новата си среда с по-голям успех от бащата.
Кристина Дънчилеску е истинският двигател в семейството. Въпреки че познава английския език доста бегло, нека кажем, нейният образ инстинктивно разбира хода на нещата в американското общество и семейството е на път да се превърне в част от отвъдокеанския „врящо гърне“ (melting pot), в което различните народи се разтапят и смесват. Налице е фин матриархат в това румънско семейство, желаещо да изживее американското преживяване. Жените от последните две поколения притежават повишена устойчивост пред лицето на нова и странна за румънците от 2000-те години среда и именно те вземат решението тяхното ядрено семейство да емигрира.
Същата Кристина Дънчилеску е забавна в ролята на майката и убедителна по отношение на емиграцията отвъд океана, като играта на актрисата почти убеждава обикновения зрител да емигрира някъде надалеч.
В края на спектакъла се състоя сесия с въпроси и отговори, по време на която хората от публиката зададоха въпроси към актьорите и режисьора Роберт Кочиш. Научихме как се е появил този спектакъл, историята на семейството, фикционализирано от тримата. Попитаха ни дали и самите ние, публиката, имаме истории за миграция, дали имаме членове на семейството, които са заминали навън в търсене на по-добър живот, и какви последици са оставили тези отсъствия върху останалите от семейството.
„Отражения в огледалото за обратно виждане“ е жив и актуален спектакъл със симпатична опростеност. Тойзабавлява, след това вълнува, привлича в малката вселена на тримата изпълнители и показва, че не е нужно много, за да поставиш театрален спектакъл – необходими са само млади, страстни актьори и съвсем минимален реквизит.
Драматургия: Анка Мунтяну
Режисура: Роберт Кочиш
Сценография: Диана Мирошу
Хореография: Ада Ангел
Костюми: Сандра Матаке
Звуков дизайн: Рареш Попеску
Мултимедия: Матей Преда
Графика: Георге Рошу
Продукция: Асоциация „Културна платформа LOUD“
Продължителност: 1 ч. и 15 мин.
Участват:
Кристина Дънчилеску
Сабина Лазар
Александру Тудор
Снимка: (източник: Национален театър „Марин Сореску“ – Крайова)
Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук. Има нюзлетър в Substack (където публикува на английски език). И канал във VIber, където публикува на български език.
About Author
Discover more from Мостът на приятелството
Subscribe to get the latest posts sent to your email.