Украйна ни изпреварва в Карпатите или как Румъния остава ремарке за геополитиката на другите

Михай Исак, Cotidianul, 20 септември 2026 г.

Резюме 

Анализът „Украйна ни изпреварва в Карпатите или как Румъния остава прикрепена към геополитиката на другите“, публикуван от Михай Исак в Cotidianul на 20 септември 2026 г., разглежда липсата на дипломатическа инициатива от страна на Букурещ по отношение на регионалния потенциал на Карпатския регион. 

Основните точки и анализи в текста включват: 

Политическата и геополитическата инициатива на Киев: Въпреки че Румъния притежава над половината от европейската площ на Карпатите, Украйна пое лидерството и организира първата среща на върха на Инициативата за карпатска интеграция на 18 септември 2026 г. в Ивано-Франковск, както и Карпатския икономически форум. Президентът Володимир Зеленски обедини страните от региона около нова архитектура, съчетаваща енергетика, транспорт, сигурност, инвестиции и европейска интеграция. 

Мащабът на украинския проект: Киев представи инвестиционен портфейл, включващ 95 проекта на стойност над 42,5 милиарда евро, привличайки близо 1400 участници от 25 държави и 400 компании. Съвместната декларация предвижда ежегодни срещи, координация между правителствата и местните власти, както и проучване на бъдеща макрорегионална стратегия на ЕС за Карпатите. Украйна поставя енергийната устойчивост, инфраструктурата и логистиката в центъра на бъдещото си възстановяване, при това докато води война срещу Русия. 

Контрастът с позицията на Букурещ: Румъния участва в срещата по покана на Украйна. Външнополитическото послание на Букурещ остава познато и стандартно – необходимост от нови пътища, гранични пунктове, енергийни връзки и развитие на туризма. Според автора се вижда ясен контраст между огромния потенциал на Румъния (членство в ЕС и НАТО, пристанищна инфраструктура на Черно море, достъп до европейски фондове) и липсата на лидерска инициатива. 

Двустранни проекти спрямо регионална архитектура: Въпреки че съществуват конкретни двустранни инициативи между Румъния и Украйна (като съвместното производство на дронове, използването на европейския инструмент SAFE и сигурността в Черно море, обсъдени на срещата между Зеленски и Никушор Дан), авторът прави разлика между двустранното сътрудничество и изграждането на цялостен регионален формат. 

Заключение и предизвикателство за Румъния: Географското положение, размерът на територията и членството в съюзи не гарантират автоматично влияние. Влиянието се изгражда чрез конкретни проекти, финансиране и способност за привличане на партньори. За Букурещ основното предизвикателство е да превърне своите географски и политически предимства в последователна регионална стратегия, вместо да остане просто транзитна територия за чужди капитали, стоки и енергийни ресурси.

Видео със субтитри на български език: пресконференцията на украинския президент Зеленски, проведена в рамките на срещата на върха на Инициативата за интеграция на Карпатите (C8 – Карпатската осморка)

Мнение 

Румъния притежава над половината от европейската площ на Карпатите, но Украйна пое политическата инициатива да събере държавите от региона около нов проект. Това е неудобната реалност, оставена след първата среща на върха на Инициативата за карпатска интеграция (C8), организирана на 18 септември 2026 г. в региона Ивано-Франковск по инициатива на Володимир Зеленски. Румъния участва в срещата по покана на Киев. Разликата се вижда и извън протокола. 

Украйна изгради срещата на върха, Карпатския икономически форум и дневния ред, който свързва енергетиката, транспорта, сигурността, инвестициите и европейската интеграция. Портфейлът, представен пред инвеститорите, включва 95 проекта на стойност над 42,5 милиарда евро. На форума присъстваха близо 1400 участници от 25 държави и около 400 компании. 

Букурещ дойде с правилно, но добре познато послание. По-конкретно – имаме нужда от пътища, нови гранични пунктове, енергийни връзки, инвестиции, туризъм и защита на местните общности (малцинствата). Проблемът за румънската външна политика е контрастът между потенциал и инициатива. Румъния разполага с географията, членството в ЕС и НАТО, пристанищната инфраструктура на Черно море и достъпа до европейски фондове. Въпреки това новата дипломатическа конструкция за Карпатите бе поставена на масата от Киев. Политическата класа край Дъмбовица за пореден път остава длъжник.

Киев изгражда регионална архитектура 

Декларацията от срещата на върха предвижда ежегодни събирания, координация между правителствата и местните администрации, енергийни проекти, транспортна инфраструктура, модернизация на границите и дори проучване на бъдеща макрорегионална стратегия на Европейския съюз за Карпатите. Тук се крие истинският залог. Който изгражда регионалните формати, той може да влияе върху техния дневен ред. Който предлага проектите, той може да привлече инвестициите. Който свързва енергетиката, инфраструктурата и възстановяването в една-единствена визия, той мултиплицира своята политическа тежест. 

Украйна прави това, докато води отбранителна война срещу Русия. Зеленски успя да постави енергетиката в центъра на проекта. Говорим за производство, съхранение, инфраструктура за електричество и газ. Декларацията от срещата на върха изрично обвързва енергийната устойчивост с нови капацитети за производство, съхранение и мрежи. Тя също така въвежда транспорта и логистиката в съвместен проект за свързване към европейската инфраструктура. За Румъния тези теми са от фундаментално значение. Възстановяването на Украйна ще означава огромни потоци от материали, оборудване, енергия и капитали. Констанца, Дунав, румънска Молдова и преходите към Украйна могат да се превърнат в съществена инфраструктура за това възстановяване. Следователно Румъния разполага с изключителни геополитически активи. Залогът е тяхното превръщане в последователна регионална стратегия, а не простото им изброяване по време на срещи на върха.

Географията не гарантира влияние 

Съществуват конкретни румънско-украински проекти. На двустранната среща между Зеленски и Никушор Дан бяха обсъдени съвместното производство на дронове, европейският инструмент SAFE, инфраструктурата и сигурността в Черно море. Но Карпатската среща на върха показва разликата между двустранен проект и регионална архитектура. 

Румъния е доказала в миналото, че може да участва в изграждането на подобни формати. Инициативата „Три морета“ и Стратегията на ЕС за Дунавския регион вече предоставят инструменти, които Букурещ може да използва. Сега се появява още един, лансиран от Украйна. Именно тук е предупреждението от срещата на върха. Географията не гарантира влияние. Нито размерът на територията, нито членството в ЕС и НАТО превръщат автоматично една държава в политически център на даден регион. Влиянието идва от проекти, финансиране, инфраструктура и способност за обединяване на други столици около даден дневен ред. 

Украйна направи първата стъпка и постави Карпатите на европейската геополитическа маса. За Букурещ предизвикателството е да излезе с достатъчно големи проекти, така че Румъния да не бъде просто страната, през която преминават пътищата, енергията и стоките на другите. Румъния притежава Карпатите. Сега трябва да превърне тази география в политическа инициатива.

Снимка: Лидерите на Полша, Украйна, Румъния, Сърбия, Словакия, Чешката република, Унгария и Австрия на срещата на върха на Инициативата за карпатска интеграция („Карпатската осмица“ – C8) (източник: YouTube)

Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук. Има нюзлетър в Substack (където публикува на английски език). И канал във VIber, където публикува на български език.

About Author