Взаимен интерес: военното сътрудничество между Румъния и Турция набира сила

Владимир Митев, Mediapool, 14 юли 2026 г.

Резюме

Сътрудничеството в областта на отбраната между Румъния и Турция премина от дипломатически декларации към конкретни стратегически действия. Докато Румъния бързо модернизира отбранителните си способности и изгражда капацитет за местно производство, Турция използва партньорствата си в Румъния, за да се опита да заобиколи официалните ограничения и да получи непряк достъп до финансиране за отбрана от Европейския съюз.

1. Придобивания в областта на морската и сухопътната отбрана

• Корветата ROS Contraamiral August Roman: Предадена в Истанбул и влизаща в експлоатация на 10 юли 2026 г., това е първият военен кораб, построен в Турция, който се изнася към държава-членка едновременно на НАТО и на ЕС. Той е оборудван с усъвършенстваната турска бойна система ADVENT и ще бъде въоръжен с ракети за морски удар.
• Трансилванският център на „Отокар“: Турският производител на бронирани превозни средства „Отокар“ придоби румънския завод „Автомеканика“ в Медяш за 85 милиона евро. В завода ще бъдат сглобени бронирани превозни средства „COBRA II“, което ще разреши проблем, свързан със сигурността, като замести предишните собственици на завода, свързани с Русия.

2. Заобикаляне на ограниченията за финансиране от ЕС чрез SAFE

• Предизвикателството с финансирането: Гърция и Кипър са блокирали достъпа на Турция (държава извън ЕС) до механизма за отбрана на ЕС SAFE на стойност 16,68 млрд. евро.
• Румънският портал: Съгласно правилата на SAFE 65 % от стойността на дадена оръжейна система трябва да произхожда от държава от ЕС/ЕИП или от Украйна. Чрез локализиране на производството в Румъния турските отбранителни фирми могат да изпълнят този праг за местно съдържание, което прави съвместните проекти допустими за финансова подкрепа от ЕС.

3. Нови финансови и регионални коалиции

• Банката DSRB: През юли 2026 г. Румъния и Турция се присъединиха към Канада и други държави като учредители на Банката за отбрана, сигурност и устойчивост (DSRB). Създадена с цел да заобиколи ограниченията, насочени към ЕС, тя има за цел да мобилизира до 134 милиарда долара частен и публичен капитал, като започне от 2027 г.
• Работна група за противоминни действия в Черно море: Заедно с България двете държави разшириха тази тристранна работна група през 2026 г., за да защитят критичната подводна инфраструктура от удари с дронове, мини и саботаж.

Геополитически нюанси и предпазливост в Букурещ

Въпреки тези успехи, външнополитическите кръгове в Букурещ запазват известна предпазливост поради:

• Политиката на Турция спрямо Русия: „Контролираното съперничество“ на Анкара с Москва – включително разширената търговия и толерантността към руския „сенчест флот“ в Босфора – предизвиква загриженост в Румъния.
• Стратегическо припокриване: Амбицията на Румъния да се превърне в основен център за сигурност в Черно море среща тиха съпротива от страна на Анкара, която строго пази регионалното си влияние съгласно Конвенцията от Монтрьо.
• Напрежение между съюзниците: Продължаващите спорове на Турция с Гърция (членка на ЕС) и Израел усложняват дипломатическия баланс на Румъния.

Статия

Миналата седмица корветата ROS Contraamiral August Roman премина през Босфора и навлезе в Черно море за първи път като румънски военен кораб. Румънският министър на отбраната в оставка Раду Мируца по-късно разказа как турското военноморско командване поздравило екипажа по радиостанцията в момента, в който корабът напускал протока – “Добре дошли в Черно море” – добавяйки, че морето не разделя Румъния, Турция и България, а обединява общите им икономически и военни интереси. Корабът официално постъпи на служба в пристанище Констанца на 10 юли 2026 г. – повече от три десетилетия след като Румъния за последно получи нов боен кораб. Това се случи, след като президентите Реджеп Тайип Ердоган и Никушор Дан отбелязаха предаването на корветата в Истанбул на 20 юни 2026 г. Това е първият случай, в който построен в Турция военен кораб бива изнесен за страна, която е едновременно член на НАТО и на ЕС, съобщи Daily Sabah.

Три седмици след церемонията в Истанбул отбранителните ведомства на двете страни се срещнаха отново в Анкара по повод 36-ата среща на върха на НАТО – събитие, чиято значимост надхвърли нивото на декларациите. Лидерите на НАТО признаха централната роля на Турция за евроатлантическата сигурност, като проведоха срещата на върха в Анкара едва за втори път в историята на Алианса, и използваха форума, за да представят Стратегията за сътрудничество между НАТО и индустрията, както и инициативата NATO Front Door for Industry, насочени към превръщането на обещанията за превъоръжаване в реални заводи и договори за доставки.

Румънските коментари след срещата обаче бяха донякъде сдържани. Интервю на Adevărul с политолога Теодор Мога отбеляза, че Черно море не e било изрично споменато в окончателната Анкарска декларация, въпреки че Румъния бе пристигнала с надеждата регионът отново да заеме централно място в дневния ред на НАТО и да получи конкретна подкрепа за системи за борба с дронове. Според същия анализ Румъния все пак постига някои от своите цели – няма намаляване на американското военно присъствие на румънска територия, за разлика от обявеното предходната есен съкращаване. В същото време се разширява тристранната група за борба с минната опасност в Черно море. Освен това Румъния се присъедини като основател на новата банка в областта на отбраната и устойчивостта. Тези действия, съчетани с пристигането на корветата и срещата на върха в Анкара, показват колко бързо румънско-турското отбранително сътрудничество премина от декларативно партньорство към конкретно съдържание. Въпреки това външнополитическите среди в Букурещ запазват и известна сдържаност и предпазливост към отношенията с Анкара.

От декларации към действия

Стратегическото партньорство между Румъния и Турция датира от 2011 г., но придоби ново значение, след като пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през 2022 г. постави сигурността в Черно море в центъра на европейското стратегическо планиране. Отношенията бяха допълнително институционализирани през 2024 г. чрез Съвет за стратегическо сътрудничество на високо равнище, а тази година дадоха своите най-осезаеми резултати досега.

Самата корвета, построена от турската държавна корабостроителница ASFAT и първоначално предназначена за турския флот като кораб от клас „Hisar“ на име TCG Akhisar, бе прехвърлена на Румъния по силата на междуправителствена сделка, подписана в края на 2025 г., оценявана на около 223 милиона евро и включваща обучение и техническа поддръжка. Букурещ е предвидил допълнителен пакет от 42 милиона евро до края на 2026 г., за да достигне пълна бойна готовност, като противокорабните ракети Naval Strike Missile ще бъдат закупени и интегрирани чрез финансиране по европейския механизъм SAFE. 

Доставката донесе и технологична премиера: турската държавна фирма за отбранителна електроника Havelsan достави на Румъния бойната информационно-управляваща система ADVENT заедно с кораба, което прави Румъния първата страна членка на НАТО, получила тази технология, изнасяна досега само за държави извън Алианса като Пакистан, Индонезия и Катар.

Сходна е историята и при сухопътната техника. През април 2026 г. турският производител на бронирани машини Otokar придоби Automecanica S.A. – завод в трансилванския град Медиаш – за близо 85 милиона евро. Сделката осигурява на Otokar първата му производствена база в ЕС и подкрепя договор за доставка на 1059 бронирани машини COBRA II 4×4 за министерството на отбраната на Румъния, с трансфер на технологии към румънския завод и пълен старт на монтажа от юни 2026 г. Генералният мениджър на Otokar Айкут Йозюнер бе цитиран от C4Defence да казва, че инвестицията демонстрира пренасянето на турска високотехнологична производствена мощ към Европа, и определи румънското предприятие като бъдещ регионален хъб за отбранителни проекти. 

Интересно е, че придобиването разреши и едно неудобство за румънските власти: предишните собственици на Automecanica бяха бизнесмени с връзки с Русия и документирани контакти с санкционирани московски фигури. Румънските власти трябваше да проверят чрез своя орган за скрининг на чуждестранни инвестиции въпросната структура, преди турското придобиване да бъде финализирано, съобщи KNEWS.MEDIA.

Румъно-турското сътрудничество в отбраната протича в изключително благоприятен контекст на двустранните икономически отношения. Двустранната търговия нарасна от около 1,2 милиарда долара през 2003 г. до около 13,5 милиарда долара днес, като двете правителства си поставят за цел допълнителното й разширяване до 20 милиарда долара до 2028 г. Повече от 11 500 турски компании вече оперират в Румъния, а турските инвестиции надхвърлят 7,5 милиарда долара, според консултанта Александру Коита, който описва коридора Истанбул–Букурещ като една от най-динамичните индустриални и логистични оси в Европа. Данните за инвестициите се потвърждават и от други източници: турският вицепрезидент Джевдет Йълмъз бе цитиран от Анадолската агенция да казва, че турските преки инвестиции в Румъния са достигнали 7,5 милиарда долара, добавяйки, че Румъния е сред първите десет дестинации в ЕС за турски капитал и е водещият европейски пазар за турски строителни фирми.

Гласове от Букурещ: ентусиазъм и предпазливост за сътрудничеството с Турция

Румънските коментари за отношенията с Турция често са ентусиазирани. Статията на Коита в Türkiye Today твърди, че Турция държи ключа към Черно море чрез Конвенцията от Монтрьо, докато Румъния е портата към единния пазар на ЕС през Констанца – нито една от двете страни, пише той, не може напълно да реализира стратегическия си потенциал без другата. Коментар в Daily Sabah, написан съвместно от румънски и турски изследователи, твърди, че технологичното измерение – изкуствен интелект, киберсигурност, дронове, космос – остава видимо недоразвито в сравнение с хардуерното направление, и призовава президентите на Румъния и Турция да отворят специален канал за обмен на технологии.

Външнополитическият анализатор Щефан Попеску, бивш държавен секретар в румънското Министерство на външните работи, застъпи сходна теза в коментар, публикуван в неговия YouTube канал в дните около предаването на корветата. Той твърди, че реалният залог на срещата Дан–Ердоган е мълчаливото признание, че сигурността на Румъния в Черно море не може да бъде мислена без Турция. Попеску предположи, че двустранното партньорство би могло да стане ядро на по-широк регионален формат, включващ Италия и Унгария. Във външната политика, заключи Попеску, географията има навика да казва последната дума. 

Говорейки отделно пред радио Europa FM преди срещата на върха, Попеску бе по-категоричен: Турция в момента е единствената черноморска сила, способна да бъде чута в големите столици на НАТО по въпроси, свързани с Черно море, докато Румъния няма същото тегло – което е и причината диалогът с Анкара да е най-важната цел на Румъния.

Резерви в Букурещ

Наред с успешните съвместни проекти, румънски експерти загатнаха, че отношенията с Турция са по-сложни. Политологът Александру Балаш, интервюиран от Adevărul, твърди, че Турция остава жизненоважен военен съюзник за сигурността на Румъния въпреки това, което Балаш нарече двулично отношение на Ердоган към Владимир Путин. Турция търгува интензивно с Русия, но въпреки това според тълкуването на Балаш, защитава Румъния в Черно море в замяна на дипломатическа подкрепа в Брюксел. Анализ на Carnegie Europe описва позицията на Турция спрямо Русия като “управлявано съперничество“, отбелязвайки, че търговията на Анкара с Москва е нараснала по време на войната и че Киев е разочарован от толерирането от страна на Турция на транзита през Босфора на руския “сенчест флот“ от танкери – напрежение, което Румъния следи внимателно, тъй като самата тя разчита на същия режим на протоците.

Има и напрежения по-близо до дома. Цитираното по-горе интервю с Теодор Мога след срещата на върха на НАТО в Анкара обръща внимание на отсъствието на Турция и присъствието на ниско ниво на България на срещата на Б9, организирана от Румъния в Букурещ предходния месец. Според Мога амбицията на Румъния да се превърне в основен център за сигурност в Черно море не се приема напълно позитивно в Анкара. Бившият външен министър Кристиан Дяконеску, в друго интервю за Adevărul отхвърля идеята, че Румъния трябва да избира между стратегически партньори (САЩ, Германия, Франция, Турция…), наричайки подобна рамка непродуктивна – но самият факт, че подобен избор изобщо се обсъжда в Букурещ, е показателен за съществуващите противоречия в международен план и вътре сред румънските политически елити.

НАТО 3.0

За да си обясним специфичните отношения с Турция, може би ще е полезно да изясним какво означава институционално понятието “НАТО 3.0“ – терминът, използван за един Алианс с по-голяма тежест на европейските държави. Голяма част от европейската интеграция в отбранителната индустрия вече минава през инструменти на ЕС, до които Турция, като държава извън Съюза, няма пълен достъп. Кипър и Гърция се противопоставиха турското участие в SAFE, като кипърският президент Никос Христодулидис потвърди, че ЕС е приел позицията на неговото правителство, че никоя трета държава, претендираща за територия или заплашваща сигурността на държава-членка, не може да ползва финансовите инструменти на Съюза в областта на отбраната. Така формулата “по-силна Европа в по-силно НАТО“, използвана от генералния секретар Марк Рюте, на практика може да означава отбранителна архитектура, организирана предимно около членството в ЕС – такава, в която Турция остава структурно извън залата, където се определят правилата за финансиране и обществени поръчки. Foreign Policy обръща внимание на резервите на Гърция и Израел, които също са важни партньори на Румъния: дипломатическа победа на Ердоган в Анкара не е непременно добра новина навсякъде в Алианса, предвид неговото напрежение с Гърция около Егейско море и взаимната враждебност с Израел.

SAFE: механизъм, до който Турция не може да получи достъп сама – и защо Румъния има значение

Тук ролята на Румъния придобива структурно, а не просто дипломатическо значение. Съгласно правилата на SAFE не повече от 35 процента от прогнозната стойност на компонентите на крайния продукт могат да произхождат извън ЕС, държавите от Европейското икономическо пространство и EFTA‌ и Украйна. Третите страни се нуждаят от единодушното одобрение на ЕС, за да участват – одобрение, което Турция не е получила, поради опозицията, свързано с Кипър и егейските спорове с Гърция, както описват в своите публикации гръцкият мозъчен тръст ELIAMEP и Türkiye Today. 

Именно поради тази причина Румъния не е просто клиент за турско оръжие, а структурна врата към него. Когато Otokar произвежда машините COBRA II в завода си в Медиаш, вместо да доставя готови превозни средства от Турция, съществуват по-големи шансове производството да се зачете като съдържание, произведено в ЕС – което потенциално отговаря на прага от 65 процента местно съдържание и прави програмата, или бъдещи подобни, допустими за финансиране по SAFE по начин, по който директният турски внос никога не би могъл. Букурещ има достъп до 16,68 милиарда евро чрез SAFE съгласно собствената си правна рамка и възнамерява да използва част от тези средства за въоръжаване на изградената в Турция корвета с ракети „Naval Strike Missiles“ (NSM се произвежда от норвежката компания Kongsberg, а Норвегия е член на Европейската икономическа зона и на EFTA, така че попада в допустимата индустриална зона съгласно регламента SAFE).

Грижата на европейско ниво за европейския характер на програмата SAFE не е само декларативна. Гръцкият евродепутат Георгиос Афтиас подаде официален писмен въпрос до Европейската комисия през ноември 2025 г., предупреждавайки, че държави извън ЕС, изключени от SAFE – изрично посочвайки Турция – могат да намерят непреки пътища към финансиране на отбраната на ЕС чрез други инструменти като InvestEU, и предупреди срещу “базирани в ЕС компании, контролирани от държави извън ЕС“, действащи като своеобразни “троянски коне“, позволяващи участие на Турция в европейски програми. Въпросът на Афтиас бе поставен преди сделката между Otokar и Automecanica и не назова конкретно Румъния, но гръцкият мозъчен тръст за отбранителна политика Strategy International отделно посочи общия модел – държави членки на ЕС, приветстващи турски индустриални партньорства, както Италия направи с Leonardo и Baykar – като потенциално улесняващ непрякото участие на Турция в проекти, финансирани по SAFE, дори без формално присъединяване на Турция към програмата. 

Никой официален представител на ЕС все още не е коментирал публично и конкретно румънската сделка с Otokar в тези термини, но структурният аргумент, изтъкван от тези гласове, важи пряко и за нея: производството, локализирано в държава членка на ЕС, се очертава като най-реалистичния път на Анкара към финансиране, което формалното изключване иначе прегражда. За Румъния, от своя страна, договореността обслужва отделна, дългогодишна цел, нямаща нищо общо с това да помогне на Турция да заобиколи правилата на ЕС: изграждането на собствена производствена база в отбранителната индустрия и работни места, вместо да остане чист вносител на готово военни платформи.

Румъния и Турция, наред с Канада и други страни основаха в Анкара нова банка

Срещата на върха през юли 2026 г. роди и съвсем нова институция: Банката за отбрана, сигурност и устойчивост (Defence, Security and Resilience Bank, DSRB) – канадска инициатива, целяща да набере до 134 милиарда долара за финансиране на отбраната и сигурността. Румъния се присъедини към Канада, Албания, Белгия, Гърция, Латвия, Люксембург, Турция и Украйна като учредителна страна. Тъй като Украйна не е член на НАТО, DSRB технически е коалиция на желаещите, а не официален орган на Алианса, но е замислена да функционира като многостранна банка за развитие, снижавайки разходите по заемане и мобилизирайки частен капитал за индустриален капацитет. Очаква се дейността ѝ да започне през 2027 г., макар анализатори да предупреждават, че без по-големи икономики като САЩ или Германия капитализацията ще остане ограничена.

За Румъния членството има значение на две нива: от практическа гледна точка то отваря втори канал за евтино финансиране, успоредно със SAFE, за програмите за военноморски и сухопътни системи, които вече се реализират с турски партньори; от символична гледна точка то поставя Румъния и Турция рамо до рамо като съоснователи на нова евроатлантическа финансова архитектура – и то такава, в която, за разлика от SAFE, Турция не е изключена.

България и тристранното сътрудничество в Черно море

Ако двустранните отношения между Турция и Румъния осигуряват оборудването, то тристранните отношения с България осигуряват оперативната сплотеност. От януари 2024 г. Румъния, Турция и България ръководят оперативната група за противоминни действия в Черно море – първата инициатива от този род сред трите черноморски държави-членки на НАТО, натоварена с разминиране, защита на морските коридори и подкрепа на спасителните операции при ротационно шестмесечно командване. В рамките на срещата на върха на НАТО в Анкара през 2026 г. министрите на отбраната от трите страни подписаха допълнение към споразумението си, с което мандатът на групата се разширява до защита на критична подводна инфраструктура, в отговор на ситуацията в Черно море, белязана от разпръснати мини, удари с дронове и рискове от саботаж, свързани с войната в Украйна.

Тази тристранна структура предоставя на двустранното сътрудничество на Румъния с Турция оперативна база, призната от НАТО, което позволява на Букурещ да посочи една постоянна, многонационална мисия, свързана с НАТО – в която участва и България – като практическо изражение на това партньорство. 

Перспективи

Отношенията в областта на отбраната между Румъния и Турция през 2026 г. съчетават реални доставки, институционална подкрепа, но и съществуващо напрежение. 

Корветата, която в момента патрулира от Констанца, и заводът на „Отокар“ в Медиаш показват, че това партньорство може да осигури военно оборудване, да създаде работни места и да улесни трансфера на технологии в Румъния, както и потенциално да смекчи ограниченията, наложени от програмата SAFE върху страни извън ЕС. Участието на България в съвместната мисия за разминиране и защита на подводната инфраструктура поддържа отношенията в многостранна рамка, съвместима с НАТО. Въпреки това дори румънските анализатори са наясно, че сътрудничеството с Турция е свързано и с напрежение, породено от толерантността на Турция към руския „фантомния флот“, нейното съперничество с Гърция и споровете с Израел, както и от развитието на европейската отбранителна архитектура, която би могла структурно да даде предимство на членството в ЕС пред географското положение на Черно море като критерий за избор на партньори.

От години ЕС се движи все повече към съюз на “променливата геометрия” – една метафора, която съдържа в себе си идеята за Европа на многото скорости и на разнообразните съюзи и партньорства. Остава да видим дали румънският външнополитически анализатор Щефан Попеску – възпитаник на френската геополитическа школа, е прав, когато казва, че в международните отношения географията има последната дума.

Източник:

Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук. Има профил в Substack (където публикува на английски език). И канал във VIber, където публикува на български език.

About Author