Светлана Караджова: Моята мисия в Тимишоара е да свързвам жителите на Банат с България 

Владимир Митев

Резюме

Светлана Караджова е филолог, общественик и изследовател, чиято дейност е посветена на банатските българи – общност, съхранила старинен български език и уникални традиции в продължение на векове. От края на 2025 г. тя е лектор по български език в Западния университет в Тимишоара. Тя казва: „свързвам жителите на Банат с България“.

Академична и образователна дейност

Първият семестър на Караджова в Тимишоара преминава под знака на изненадващо висок интерес към българския език.

• Безплатни курсове: Над 40 души (предимно етнически румънци) са подали заявления за изучаване на езика.
• Обучение: Сформирани са групи за начинаещи и напреднали, като във втората попадат местни българи, желаещи да усъвършенстват книжовната норма.
• Университетско сътрудничество: Българският език вече влиза в редовната програма на университета като факултативен предмет, а академичните връзки се разширяват чрез съвместни конференции между БАН и Западния университет.

Дружество „Фалмис“: Мост между поколенията

Името „Фалмис“ (произлизащо от католическия поздрав „Хвален да бъде Исус“) символизира духовния код на общността.

• Дейност: Дружеството организира културни събития, научни конференции и концерти.
• Ансамбъл „Фалмис“: Съставът функционира като „ковчеже“ за фолклор, съхранявайки танци не само от Банат, но и от изчезващи български селища, както и унгарски и полски танци.

Научни изследвания и проекти

Караджова защитава докторат в БАН, за да издигне говоренето за общността на научно и философско ниво.

• Текущи проекти: Участва в два проекта на фонд „Научни изследвания“ към Института за български език (БАН), фокусирани върху книжнината и идентичността на банатските и бесарабските българи.
• Международен отзвук: Нейни публикации в румънски научни списания (включително изследване на превода на поемата „Хиперион“ на банатски български) служат за мост към румънската научна общност.

Активизъм на терен (Grassroots)

Живеейки в Банат, Караджова работи активно за съживяване на интелектуалния живот в Стар Бешенов.

• Кръгът „PG 33“: Тя се опитва да възроди идеите на старата фондация „Палкенска група 33“, насърчавайки събирания за обсъждане на култура, поезия и история.
• Личен пример: Караджова активно учи румънски език, вярвайки, че взаимното уважение към езиците е ключът към преодоляване на асимилацията и укрепване на връзките между двата народа.

Обобщаващо послание

В основата на дейността на Светлана Караджова стои разбирането, че материалното оцеляване не е достатъчно. Тя призовава за живот с духовна цел и осъзнатост за общото минало и бъдеще, завършвайки с поздрав на банатски български говор към цялата общност по света. Това е и същността на нейната мисия – „свързвам жителите на Банат с България“.

Въведение

Светлана Караджова е български общественик, публицист и учен. Тя е дългогодишен председател на Дружеството на банатските българи в България “Фалмис” и експерт по темата за банатските българи. От есента на 2025 г. Светлана Караджова преподава български език в Западния университет в Тимишоара. В столицата на Банат тя е потопена в редица дейности, за които разговаря с “Моста на приятелството”.

Интервю

Преподаването на български език в Тимишоара

Госпожо Караджова, вече един семестър преподавате български език в Западния университет в Тимишоара. До каква степен българите, румънците и другите жители на този мултиетнически град имат желание да научат български език? Какво може да се каже като обобщение на този първи Ваш академичен семестър?

Семестърът за мен започна с месец по-късно, тъй като пристигнах в Тимишоара в края на октомври поради забавяне на процедурите. 

Изключително добре бях посрещната от ръководството на Факултета по литература, история, философия и теология към Западния университет в лицето на декана проф. д-р Дана Перчек и зам.-декана д-р Ана-Мария Раду-Поп, както и от цялата администрация. Веднага предложиха да обявят вечерен курс за изучаване на български език от представители на местната общност, който да е безплатен. Изненадата ни беше, че се появиха 42-ма подали заявление, голяма част от които бяха етнически румънци. Това показа големия интерес към българския език и възможностите за плодотворна бъдеща работа. 

При започване на курса явилите си, които бяха около половината от подалите заявления, бяха разделени на две групи – Начинаещи и Напреднали. Във втората попаднаха българи с корени от Стар Бешенов (Дудещи Веки), които изучават български език като майчин в училище от 1 до 12 клас. Начинаещите са предимно етнически румънци, които учат езика с много старание и напредват бързо. Като обобщение мога да кажа, че през първия семестър редовните студенти бяха само двама, изучавали езика през миналата академична година при предишния лектор д-р Григор Григоров, а за втория семестър имам записани четирима и езикът влиза в редовната учебна програма като факултативен избор.

Дружеството на банатските българи „Фалмис“

Вие от много време изграждате мостове между българите от Банат и българите в България или дори между банатските българи от двете места. Също така сте свързана с организацията „Фалмис“. Какво се случва в посока на този мост? Какво се случва с организацията през последните години?

Първо трябва да обясня малко какво всъщност е „Фалмис“. Думата „Фалмис“ идва от поздрав между католиците – „Хвален да бъде Исус“. Банатските българи са го съкратили до една думичка – „Фалмис“. Това е поздравът, с който се срещат по улиците или където и да отидат. Отговорът е „Хвален да бъде Исус“ или на банатски български език – „Uveć falin/falim!“ (“Винаги да бъде хвален/ Винаги да го хвалим!”). Поздравът като съчетание на двете му форми бе име на бюлетин, който издавахме в Бърдарски геран от 1998 до 2003 година. Още в заглавието, в името на това издание, се съдържаше мостът. Мостът, който е в поздрава. Ако поздравиш някого с „Фалмис“ и той ти отговори с „Uveć falim!“, това означава, че той е от нашата общност. Той знае кода, чрез който можем да се разберем. Изписването беше също символично – първата част е на кирилица, а втората на латиница, за да се покажат двата варианта на езика и изписването му.

Постепенно това име премина към всички неща, с които се занимавах. През 2016 г. В София създадох танцов състав към Дружеството на банатските българи в България с цел да разширим дейността му и да показваме банатския български фолклор в страната и в чужбина. През септември 2026 г. се навършват 10 години, откакто ансамбълът съществува.

После решихме, че името може успешно да замени дългото наименование на Дружеството на банатските българи в България и за по-кратко да се нарича също „Фалмис“. Така от 1998 г. Фалмис“ лека-полека превзе всички дейности, свързани с контактите между банатските българи в трите държави, в които живеят днес – Румъния, Сърбия и България.

Цялата дейност вече 27 години е свързана с това да поддържаме връзките помежду си, да съхраняваме и развиваме този духовен свят, който е опазил паметта и традициите и който е във всеки един от нас. Защото, ако загубим идентичността си, тогава българската общественост като цяло ще загуби една интересна част от себе си. Едната от причините е, че банатските българи са общността, която е съхранила старинен вариант на българския език, а езиковедите все още имат нестихващ интерес към него и към всичко, което се случва писмено и говоримо в общността. Другата причина е свидетелството на общност, която оцелява в течение на векове, запазвайки българското си самосъзнание, отделена от езиковата и духовната общност на българската културна територия.

В какво се изразява дейността на дружеството в момента?

В момента живея в Тимишоара, все по-малко съм в София и по-рядко си ходя в България, където е седалището на дружеството, но това не ми пречи дистанционно да организирам живота и там. Дружеството се занимава главно с организиране на събития като представяния на книги, научни конференции, концерти и участия в различни чествания. Като най-атрактивен и активен сектор от дейността му е ансамбълът, който в момента е в лек застой поради смяната на художествения ръководител, но се надяваме да ни предстои нещо хубаво тази година. Надяваме се на един много ентусиазиран рестарт и да напредваме в различните танци, които представяме. Към момента изпълняваме освен банатски български танци, още и унгарски и полски танци. Работим много добре с Унгарския културен център и с Полския културен център в София.

Танцуваме, разбира се, и автентични български танци от селища, в които вече няма млади хора, които да ги изпълняват. Тъй като мисията на ансамбъл „Фалмис“ е точно такава – да опазва, да бъде ковчеже, което да събира съкровищата от фолклора, които вече няма кой да изпълнява. Към момента мисля, че се справяме добре с тази роля.

По традиция сме приели 25 януари за рожден ден на концепцията „Фалмис“. По католическия календар се чества Обръщането на апостол Павел. Бившите павликяни, днешни католици и банатски българи, вярват, че са свързани с апостол Павел по някакъв начин. Затова сме възприели, че датата, на която църквата чества неговото обръщане, е важна за банатските българи. Когато в далечната 1998 г. се появи първият брой на вестник „Фалмис“, решихме, че тази дата е възлова и носи много значения, които могат да бъдат четени в различни контексти.

За втора година не организирахме годишен концерт, но ще се постараем през 2026 година да се случат различни неща, които да напомнят отново за банатските българи в България. Аз работя активно по книгата си, която искам да излезе тази година, така че едно от събитията, свързани с книги за общността, ще бъде именно нейното представяне. 

В сферата на присъствието на темата в науката организирахме три успешни конференции до този момент през годините. Тази година нямахме самостоятелна конференция около честването на рождения ден на концепцията. С един проект, който наскоро започна, обединихме бесарабските и банатските българи и през октомври ще правим голяма конференция в София. Там ще стане дума и за нашата общност паралелно с общността на бесарабските българи. Това е към момента около дейността на „Фалмис“ в различните проявления на тази организация и различните структури, които тя поддържа.

Научната дейност

Вие развивате дейност и като учен – всъщност имате докторат, свързан с общността на банатските българи. Доколкото разбирам, неотдавна сте публикували статия в румънско списание. Какво сте открили, когато става въпрос за наука и за изследване на езика, традициите, различията и религиозния аспект на банатските българи?

Да, аз доста късно пристъпих към подобна кариера и развитие, защото осъзнах, не без чужда помощ, че ако не издигнем говоренето за банатските българи на едно по-високо ниво от чисто фолклорното или етнографското, няма как да искаме останалите българи да възприемат тази общност като равна на тях. Затова бях докторант в Института за литература при БАН. Научен ръководител ми беше проф. Дфн Иван Младенов, който ми помогна да осъзная, че писането за общността трябва да минава и през философия, и през наука, за да може тя да се изравни с всички останали общности и хората да придобият самочувствие, което да им даде достойно място в днешния свят. Научната дейност също е мост, тъй като цялата ми активност е насочена към това да привличам вниманието към банатските българи, да търся контакти и комуникация с други групи или по принцип с цялата българска общественост.

Към момента участвам в два научни проекта, финансирани от фонд “Научни изследвания”. Те са по моя инициатива, и съм щастлива, че колегите от Института за български език “Проф. Любомир Андрейчин” при БАН възприеха идеята да се работи с банатските българи и допринасят със своите знания, умения и научни търсения за увеличаване на научното знание за общността. Единият проект е с ръководител гл.ас.д-р Магдалена Абаджиева. Той се занимава с културната идентичност на банатските българи и на българите католици, в частност с книжнината и писаното слово. Продължителността му е три години и приключва тази пролет..

Другият започна съвсем наскоро, в края на 2025 г, и е с продължителност две години – той е за бесарабските и банатските българи. Ръководител на проекта е гл.ас.д-р Татяна Брага. Отново сферата на изследване е идентичност, език, култура, традиции и отново езиковедите подадоха ръка за осъществяването на идеята. Едно непрестанно търсене на мостове както с майка България, така и с още една историческа група – една отделена клонка от българската общност, която има свой път на развитие.

Към момента имам доста публикувани статии в различни издания и сборници, в които с колеги от първия проект участваме заедно. В края на 2025 г. излезе моя първа публикация в научно румънско списание и това е първата стъпка по този мост, по който ще търсим контакти с румънски учени, за да могат банатските българи, които имат съзнанието, че са медиатори и посредници между държавите, да възприемат и научния път като част от своята медиаторска роля.

Дейността сред банатските българи

Вие имате един, бих казал, активистки подход към темата за банатските българи, тъй като организирате доста събития или общности. Дори в момента, живеейки в Банат, посещавате често Стар Бешенов и там има различни събития или инициативи, които са свързани с Вас. Бих искал да Ви помоля да представите нещо повече за тази дейност – така наречената grassroots дейност, активистка дейност на терен сред банатските българи в Банат.

Да, аз мисля, че трябва да се работи активно с хората, защото „една лястовица пролет не прави“. Един човек със своите усилия не може да обърне процесите. Колкото и да се опитва да достигне до повече места, той не може да изрази по всички възможни начини това, което трябва да бъде изразено. Затова, независимо къде съм живяла през годините – в Бърдарски геран (моето родно село, което е най-голямото село на банатски българи в България), в София или сега в Банат – цялата идея на моето пребиваване на този свят е да ангажирам повече хора с тази кауза. Мисля, че въпреки трудностите сме имали и добри постижения.

Само който е работил с хора, знае колко е трудно постоянно да държиш вниманието върху една цел и колко е трудно да поддържаш ентусиазма в една група. Винаги има умора, винаги има пресищане в някакви моменти, но не бива да забравяме, че основната цел на тази активност е да се запазят езикът, културата и самосъзнанието на повече хора. Винаги, когато една общност се движи по своя път, бил той пространствен или исторически, се губят хора. Но целта е да се опази потенциалът, знанието и паметта, за да има и такива, които да пренесат това познание напред към другите, които ще дойдат след нас.

Затова може да изглежда активистки този подход, с който работя. Той се е доказал като работещ – вече почти 30 години се занимавам с това и има видими резултати. Ако успеем да привлечем повече хора към тази кауза, това само ще разшири обхвата и ще обогати процеса с нови качества.

Културата е процес и ако всеки от нас допринесе с частица от своите умения и знания, той ще обогати цялото. Ако постоянно живеем със съзнанието, че идеите трябва да се движат между Румъния, България и Сърбия и хората да живеят в една такава виртуална заедност, в която да обитават езикът, паметта, културата и мисълта за общото ни бъдеще, тогава мисля, че всеки от нас ще е изпълнил дълга си.

Банатските българи имат особено развито чувство за дълг. Всеки от тях вярва, че има мисия да направи нещо голямо за своята общност. Колкото и да са особени хората от тази общност, ако ги опознаете по-добре, ще видите, че наистина всеки вярва, че трябва да допринесе чрез това, което умее, към общия процес на опазване на паметта и езика. Това са процеси, които наблюдавам, изследвам и се старая дори да предизвиквам, защото само разпознаването на процесите и отчитането на събитията не е достатъчно. Трябва да умеем да предизвикваме такива събития, да събираме общности и да караме хората да мислят, за да може в кипежа на мисълта и диалога да се раждат нови явления. Аз съм оптимист. Мисля, че колкото и да е трудно в днешния разпадащ се свят да оцелее най-ценното, хората ще съумеят да се справят с този преход.

Искате ли да кажете нещо по-конкретно за събитията и дейностите, които Вие предизвиквате или които са свързани с Вас сред банатските българи в Банат?

Опитвам се да активирам един интелектуален кръг в Стар Бешенов, тъй като там живее най-голямата компактна група банатски българи. Още в края на 80 и началото на 90-те години на миналия век там се създава фондация, наречена „PG 33“. „PG 33“ означава „Палкенска група 33“. Първоначално са били 33 членове. Идеята им е била да бъдат гражданско обединение, което да е някаква символична духовна опозиция на властта. Това са поети, художници, скулптори, бунтари, които дори издават свое списание в стил „самиздат“ в три броя. В това списание публикуват, освен своите манифести за организацията, също и стихове и графики. Опитват се да представят едно модернистично течение в културата.

Тъй като при банатските българи фиксацията към историята е много силна, фолклорът, традицията, носията и думите на предците са на особена почит. Някак трудно пробиват модернистичните течения, които са нормални за околния свят. Според мен, през 90-те години на миналия век, тази фондация е била този модернистичен бунт, изразен чрез графики и поезия със съвсем модерно звучене. И макар фондацията да се е разпаднала и да не е действаща от 15 или повече години, мисля, че идеята за подобен кръг е работеща.

Не можем вечно да създаваме нови структури. Трябва да видим какви вече съществуват, да ги активираме с доброто, което са носили в себе си, и да продължим с тях напред. Затова идеята за ново начало на „PG 33“ се появи, когато дойдох да живея в Тимишоара. Всяка събота ходя в Стар Бешенов, за да се събираме група хора, да си говорим за култура, да коментираме поезия, исторически факти или личности. Всеки от нас е свободен да представи тема, върху която работи. Мисля, че такава колегия (символично я наричам така), която да предизвиква мислене, да чете текстове и да коригира чрез въпроси и мнения, е много полезна за мисловния процес в общността и за появата на нови текстове. Ако има писани текстове, значи грижата за езика вече се е случила. Ако човек е прописал на банатски български, това означава, че той е оживил езика вътре в себе си и е способен да го излее в писано слово, тъй като писането изисква повече усилие от самото говорене. 

Ученето на румънски език

Когато говорим за това свързване на различни общности и преминаване през културни, исторически или идентичностни граници, трябва да отбележим, че в момента учите румънски. Явно част от мостовете ще са и към румънците, доколкото разбирам, че има румънци, които искат да учат български и Вие вече ги обучавате. Освен това имате любопитство към румънския живот и хора. В това отношение какво се случва или какво предстои да се случи?

За мен винаги е било интересно да науча този език и сега с особено удоволствие и упорство се занимавам с румънски, защото искам максимално бързо да навляза в средата. Искам да усетя не само мелодиката на езика, но и начина на мислене и живота в Румъния. Тъй като изследвам една общност, която толкова време живее по тези земи, би трябвало да се доближа по някакъв начин и до духовния свят, в който те обитават. Към момента не мога да кажа, че се справям напълно с общуването на румънски, но до края на тази учебна година се надявам да мога да комуникирам по-свободно.

Също така, когато румънците имат интерес към българския език, трябва да покажем уважение и да положим усилия да научим техния език, за да ги привлечем да научат нашия. Аз общувам с българи около Букурещ, от селата Попещ-Леордени и Чопля. Там асимилацията е толкова силна, че младите българи вече не знаят български език. И дори за това ми трябва румънски. Има българи католици около Букурещ и за да се разберем, често трябва да минаваме през английски или румънски. Може би ако човек научи румънски и покаже, че полага усилия да се доближи до тях, ще има ответна реакция и те да положат усилия да научат български.

В момента преподавам в Западния университет в Тимишоара на етнически румънци, които нямат нищо общо с България, но с удоволствие учат езика ни. Надявам се този интерес да породи повече контакти с България, по-добро познаване между двата народа и кой знае какво още ще се случи.

Академични контакти

Доколкото ми е известно, имате връзки с поне две академични институции – Българската академия на науките и Западния университет в Тимишоара, а може би са и повече. Дали опитът, който вече имате от Западния университет, би могъл да бъде полезен за създаване на академични връзки, сътрудничества и взаимодействия между институциите в България и Румъния?

Естествено, всички тези контакти тук в Западния университет са насочени към търсене на подобно академично партньорство. Работя за Института за литература към БАН и за Западния университет. Това са официалните институции, но участвам и в инициативи на други структури.

Например през есента ще се проведе конференция в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив. В тази конференция, в която ще участвам за трети или четвърти път, вече ще се включат и учени от Западния университет в Тимишоара. Това е знак за вече осъществен мост между етнолози, музиколози и литератори – между хора, които се занимават с наука, изучават общностите в Банат и търсят канали за изкуство. Това е най-важната комуникация – да обединят усилията си в тази изследователска област.

Фактът, че Румънската академия в Букурещ също прояви интерес към моята статия за превода на най-известната поема на Михай Еминеску – „Хиперион“ (позната в България с различни преводи), е показателен. Гюка Гергулов от Стар Бешенов, един от поетите на банатските българи, е превел тази поема на банатски български, и то доста добре. Интересът към подобни литературни факти, преводи и сливания между култури е пътят, по който може да върви общуването в научната и културната сфера. Това са мостове, по които да тече духовното богатство на българската и румънската мисъл. Всички наши индивидуални опити да допринасяме към процеса, ако се свържат с опитите на други хора, ще увеличат мрежата от влияние и резултатите от тази комуникация.

Поздрав на говора на банатските българи

Намираме се в началото на 2026 година. Бихте ли отправили поздрав към слушателите и читателите на медиите, които ще публикуват това интервю, на езика, на говора, на нормата на банатските българи, която знам, че владеете много добре?

Kača idna ud banatskite balgare išta da puzdravem sate hora ud našta obštnust, kujatu ij razsipana pu celija svet, ama ne zabravla, či ij balgarska obštnust. Prez sate menatite gudini udaržet tuj znanije, či sa balgare, či pazat jazika i tradiciite, i satu tuj mu pravi takviz, kakvitu smi. Bij štela poviše ud horata – i ud namu, i ud drugjete okulu namu – da razberat zakako pravim satu tuj. Či na toze svet ne ij glavnu sam da imaš kako da jadeš, ne ij glavno da imaš sam materialnite raboti, a treba da žuveš s neštu, kujetu ij duhovnu i kujetu te svarzva s horata pu celija svet.

[Като една от банатските българки искам да поздравя всички хора от нашата общност, която е разпръсната по целия свят, но не забравя, че е българска общност. През всички изминали години удържат това знание, че са българи, че пазят езика и традициите, и всичко това ни прави такива, каквито сме. Бих искала повече от хората — и от нашите, и от другите около нас — да разберат защо правим всичко това. Че на този свят не е главно само да имаш какво да ядеш, не е главно да имаш само материалните неща, а трябва да живееш с нещо, което е духовно и което те свързва с хората по целия свят.]

Прочетете повече за банатските българи

Светлана Караджова: Преподавам български език в Тимишоара, за да  се свържем и да направим общност

Янку-Константин Берчану: Българите и румънците се нуждаят от медии, посветени на опознаването на общото им пространство

Мариус Оанца: Можем да говорим за възраждане на българската идентичност в Румъния

Пътуване при банатските българи

Снимка: Светлана Караджова (източник: Facebook/Светлана Караджова)

Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук. А каналът му във Viber е тук.

About Author