Владимир Митев, Mediapool, 8 ноември 2026 г.
Интервю
Въведение
Паул Хурмуз е румънски генерал от резерва и един от уважаваните експерти в областта на сигурността в румънското медийно пространство. Бил е военен аташе на Румъния в Обединеното кралство между 2003 и 2007 г. Между 2013 и 2016 г. е бил заместник-директор на Разузнавателния департамент в рамките на щаба на НАТО в Брюксел. От 2016 до 2017 г. е бил заместник-държавен секретар по отбранителна политика и планиране в Министерството на отбраната на Румъния. Паул Хурмуз е член на Центъра за нова стратегия – важен румънски мозъчен тръст, съставен от експерти по международни отношения и сигурност.
Срещата на министрите на отбраната на Румъния, България и Турция в София
Генерал Хурмуз, на 28 октомври 2026 г. министрите на отбраната и началниците на щабовете на Румъния, България и Турция се събраха в София – среща, която беше предизвикана от ескалацията на войната в Черно море и от атаките срещу търговските кораби в него. В каква степен сътрудничеството в областта на отбраната, което сега започва да се очертава по-ясно между трите страни, отговаря на Вашата визия и се случва при условията, които бихте желали да съществуват?
Както спомена наскоро вестник Financial Times, само през 2026 г. над 570 търговски кораби са били ударени в Черно море. Така че броят е изключително голям и в даден момент западната преса спомена, че през 2026 г. в такива атаки в Черно море е имало повече загинали и ранени, отколкото в Червено море. Това наистина е повод за тревога и в тази връзка смятам, че срещата, за която говорите, е преди всичко добър политически сигнал.
Между политическия сигнал и практическото изпълнение има доста голяма разлика. И ако инициативата на Румъния, България и Турция за обща мисия по разминиране бе предприета преди известно време и посрещната с откритост като обнадеждаващ сигнал, трябва да бъдем реалисти и да кажем, че тя бе само временна. Тази мисия от самото начало не си поставяше за цел да бъде постоянна — тя бе активирана, тъй като в онзи момент плаващите морски мини, изгубени в Черно море както от Руската федерация, така и от Украйна, представляваха реална опасност.
Реалността е, че от онзи момент досега нещата се развиха по още по-опасен начин. На уебсайта на Министерството на отбраната на Румъния има актуална справка за действията на Румъния и съюзниците срещу дроновете, опериращи срещу Украйна. От февруари 2022 г. досега (30 октомври 2026 г.) Румъния е регистрирала над 164 атаки с дронове на украинска територия в близост до румънската граница, над 54 нарушения на собственото си въздушно пространство и 81 случая на паднали отломки от дронове на румънска територия. Румънските и съюзническите военновъздушни сили са били вдигани под тревога над 112 пъти, като през това време са неутрализирали 6 дрона. Регистриран бе и случай на морски дрон в близост до румънска сондажна платформа в изключителната икономическа зона.
Ситуацията става все по-опасна и все по-сложна, а срещата в София е само началото. Очевидно е, че сред трите държави Турция е най-способна от военна гледна точка да се намеси. Трябва обаче да признаем, че Анкара има много предпазливо отношение относно намесата в Черно море. От тази гледна точка можем само да подкрепим решението, взето на срещата на върха на НАТО в Анкара през лятото на тази година, с което съвместната противоминна мисия на Румъния, България и Турция бе разширена и към защитата на критичната и подводната инфраструктура в Черно море. Както знаете, Румъния и Турция добиват енергийни ресурси в изключителните си икономически зони, така че защитата на тази критична инфраструктура — на подводните газопроводи и комуникационни кабели — е основен приоритет.
Очевидно е, че има дефицит на способности в района на Черно море както от гледна точка на НАТО, така и на Европейския съюз. Румъния и България настоятелно поискаха такива ресурси — от рода на самолети за морско патрулиране за откриване и евентуално унищожаване на тези дронове, преди да навлязат в териториалните им води. Досега съюзническият отговор беше предимно политически и остава да се надяваме, че в възможно най-кратък срок той ще стане и военен. Очевидно обаче всички тези действия трябва да се предприемат в тясно съгласуване между трите черноморски държави от НАТО, съвместно с останалите съюзници и членове на Европейския съюз.
Възможностите за възпиране на трите натовски държави в Черно море спрямо атаките над граждански кораби в него
Турският министър на отбраната Яшар Гюлер отправи от София предупреждение едновременно към Украйна и Русия в този смисъл — да спрат атаките срещу търговските кораби в Черно море. Нещо повече — на 21 октомври 2026 г. самият президент Ердоган се присъедини към тази идея за мораториум върху ударите срещу търговските плавателни съдове. На този етап обаче това са само политически изявления. Ударите над търговските кораби продължиха включително по време на дискусиите в София. Какви други инструменти, освен декларации и предупреждения, са достъпни за крайбрежните страни от Черно море и техните съюзници?
Още преди около три години международните организации, занимаващи се с морска сигурност, алармираха, че атаките срещу търговски кораби представляват опасен прецедент. Аз самият споменах на конференция в Париж през март 2026 г. за опасността, която носят нападенията срещу търговските плавателни съдове в Черно море. През първата половина на тази година се говореше за атаки срещу кораби (повечето от които собственост на гръцки дружества), превозващи петрол от Казахстан. Както знаете, съществува международен консорциум с участието на много западни компании, който се занимава с този казахстански петрол, превозван от дълго време в Черно море през руското пристанище.
Липсата на преценка по отношение на атаките с дронове срещу тези търговски кораби и неотчитането на факта, че те принадлежат на западни държави от НАТО и ЕС и представляват техните интереси, според мен беше грешка. Факт е, че липсваше ясна и точна реакция в това отношение, включително спрямо инцидента от юни тази година, когато украински морски дрон стигна до пристанище Констанца и само чист късмет предотврати голяма трагедия. В този ден имаше няколко украински морски дрона, преследващи кораби, които напускаха румънското пристанище. Фактът, че тези кораби не бяха ударени, отново беше въпрос на късмет.
От моя гледна точка трите страни от НАТО в Черно море — Турция, България и Румъния — трябваше по-рано да изработят ясна и обща позиция за възпиране на всякакви атаки срещу тези търговски кораби, които по никакъв начин не бяха замесени в конфликта между Руската федерация и Украйна. Тъй като това не беше направено навреме, днес виждаме последствията. В последно време тези атаки навлязоха все по-навътре в западната част на Черно море — до изключителните икономически зони на България и Румъния. Имаше атака дори в териториалните води на Румъния.
Неотдавна бяха ударени кораби, насочващи се към румънското пристанище. Така че сме свидетели на ескалация, която можеше да бъде предотвратена, но не беше. Сега трите страни, с подкрепата на съюзниците и на международните организации за морска безопасност, трябва спешно да проведат разговори с воюващите страни и да гарантират, че търговските кораби, опериращи в Черно море, повече няма да бъдат атакувани. Тази ескалация засяга сериозно интересите на трите съюзнически държави от Черно море и това положение не бива да продължава.
Политиката на НАТО спрямо войната в Черно море
Каква е линията на НАТО при настоящите условия в Черно море? Някои румънски експерти казват, че политическите лидери в региона са възпирани да активират Член 4. Какво всъщност означава „възпиране“, ако това е терминът за официалната политика на НАТО, и как това възпиране се различава от идеята за ескалация на напрежението — за още по-силен удар, който отвръща на нападателя?
Още от момента на нахлуването и окупацията на Крим от Руската федерация през 2014 г. НАТО предприе мерки за засилване на възпиращата си позиция. Те бяха свързани най-вече с четирите бойни групи, предвидени за разполагане в Полша и балтийските страни. За съжаление — и това е повтаряща се тема — в онзи момент при нахлуването в Крим НАТО не успя (какво вече казах няколко пъти, малко на шега, малко сериозно) да вземе всички необходими мерки в Черно море, въпреки че Крим е именно в Черно море. За Черноморския регион бяха приети скромни, минимални мерки, бих могъл да кажа.
Например Румъния настояваше много тогава в нашия регион да бъдат взети адаптирани мерки за сигурност (tailored measures), за разлика от Балтийско море, където мерките бяха засилени (enhanced). След февруари 2022 г. и открития конфликт, отприщен от Руската федерация срещу Украйна, НАТО наистина реагира и бяха разположени бойни групи както в Румъния и България, така и в Унгария и Словакия. Това доведе до относително балансиране между Балтийско и Черно море.
Но тези мерки бяха взети предимно във въздушната и сухопътната област и в по-малка степен — в морската. Докато в Балтийско море (дори неотдавна, преди около две години) мерките в морскияโดмейн бяха надградени, то в Черно море това не можеше да се направи заради Конвенцията от Монтрьо. Тази конвенция от 1936 г. практически позволява на Турция в случай на военна ескалация да затвори проливите за военни кораби. По тази причина нито един военен кораб на държава от НАТО извън черноморските не може да влезе в Черно море в този момент. След февруари 2022 г. Турция на практика затвори проливите и затова не можем да се възползваме от подобна съюзническа подкрепа по море. Тези способности обаче могат да бъдат компенсирани.
Казвал съм го и го повтарям: едно възможно решение е в Черно море да бъде установена Постоянна военноморска група на НАТО (NATO Standing Maritime Force), която да се състои изцяло от въздушни, надводни и подводни дронове на страните от Алианса. По този начин ще се компенсира липсата на конвенционални военноморски способности в региона и ще се осигури възпираща позиция. Засега не сме постигнали това. Към момента разполагаме предимно с възможности за откриване, а не за неутрализиране на голяма част от тези заплахи.
В тази връзка споменавам факта, че дълго време — още от 2021 г. — в 71-ва авиобаза в Къмпия Турзий (Румъния) от Съединените щати бяха разположени дронове MQ-9 Reaper. Те се използваха за мисии за разузнаване и наблюдение в района. В Иран обаче бяха изгубени над 45 дрона от този тип — почти четвърт от целия арсенал на САЩ. След претърпените загуби във войната срещу Иран САЩ решиха да ги изтеглят, включително от Румъния. Тези американски дронове бяха заменени в Къмпия Турзий от Нидерландия, която разполагаше със същия тип летателни апарати и в момента ги използва за разузнавателни мисии в региона.
Те обаче не са достатъчни. Необходимо е и други видове дронове, включително морски, да бъдат на разположение на съюзниците в Черно море. Така ще имаме подобрено наблюдение и способност за реакция срещу морските или въздушните дронове, които оперират в близост до териториалните води на Румъния и България и които — както виждаме — атакуват и потапят търговски кораби, засягайки сериозно нашите интереси. От тази гледна точка смятам, че може да се направи много повече от досегашното, и се надявам да успеем да намерим най-ефективните методи за справяне с тези заплахи.
Европейската линия спрямо войната в Черно море
През октомври 2026 г. Европейският парламент гласува резолюция, която разкрива европейската политика спрямо конфликта в Черно море. Казахте, че може да се направи повече. До каква степен позицията на ЕС спрямо сигурността в Черно море се различава от тази на НАТО? До каква степен Европейският съюз или Западна Европа могат да направят това „повече“, което искате?
В политическите и дипломатическите среди, както и в медиите, много се тиражира идеята за създаване на хъб за морска сигурност в Черно море под егидата на Европейския съюз, който да бъде базиран във Варна и Констанца. Доколкото знам, преговорите са в ход и външните министерства на двете страни преговарят, като вече са определени отговорностите на всяка от държавите. На 21 октомври 2026 г., когато участвах в срещата на върха за регионална сигурност и отбрана в София, обсъдихме тази тема. Тогава споменах, че изграждането на такъв център за морска сигурност в България и Румъния би позволило на двете страни да се възползват от финансирането и възможностите на държавите членки на ЕС, за да укрепят отбранителната си позиция и възпиращия си потенциал. Смятам, че това би било изключително полезно.
Трябва обаче да имаме предвид, че доколкото ми е известно, този хъб за морска сигурност в Черно море ще се управлява от структурите на министерствата на вътрешните работи на България и Румъния, а не от военноморските им сили. Военноморските сили на двете страни ще осигуряват само подкрепа, докато основната тежест в центъра ще падне върху бреговата охрана и граничната полиция.
От тази гледна точка, въпреки че поне в публичното пространство не се вижда ясна разлика между това какво може да направи НАТО и какво — ЕС, очевидно най-важното е да има кохерентност и ясно разграничение на функциите между двете организации. В крайна сметка НАТО е военна организация с постоянни отбранителни планове (включително за Румъния, България и Турция) и разполага със система за командване и контрол, както и с постоянни командни структури (в това число и новосъздадените такива в Румъния и България). ЕС, от друга страна, разполага с финансови и индустриални инструменти, както и с механизми за военна мобилност, които могат да подпомогнат развитието на способностите на двете страни. По този начин двете организации могат взаимно да се допълват.
Лично аз не виждам дивергенция между тях; трябва просто да намерим най-добрите инструменти за сътрудничество. Очевидно при съвместната им работа в Черно море съществува един специфичен фактор: Турция. Факт е, че Турция не е член на Европейския съюз и до този момент не виждам по-голяма откритост от страна на ЕС към нея за решаване на черноморските проблеми. Това е недостатъкът, който отчитам.
Поради тази причина опитите на някои — съзнателно или не — да отделят НАТО от ЕС при решаването на проблемите със сигурността и отбраната в Европа буди у мен тревога. Тук визирам неотдавнашна статия, подписана от изтъкнати дипломати от Германия, Великобритания и Франция и публикувана на 30 септември 2026 г., в която се обсъждат усилия за създаване на автономна европейска колективна отбрана — дори се лансират концепции като „колективна отбрана на Европейския съюз“ или „Европейски отбранителен съюз“.
Според мен най-правилното усилие, което европейците могат да положат, е да развият европейския стълб на НАТО. В никакъв случай стъпките на европейско ниво не бива да водят до отслабване на Алианса. Напротив, необходимо е укрепване на НАТО и особено на неговия европейски компонент чрез поемането на все по-големи отговорности от страна на европейските държави за собствената им сигурност. Очевидно е, че Съединените щати в момента са в процес на преосмисляне и определяне на начина, по който да балансират отговорностите и интересите си между европейския и Индо-тихоокеанския театър на военните действия.
Досега сигналът от страна на администрацията на Тръмп беше пределно ясен: американският ядрен чадър над Европа остава в сила. Това, което европейците трябва да направят допълнително, е да укрепят конвенционалните си способности, за да поддържат сериозна и реалистична позиция на отбрана и възпиране дори в сценарий, при който американският военен принос в Европа би бил по-малък. Макар че, за да бъда честен, анализирайки определени показатели, осъзнавам, че всъщност сме свидетели по-скоро на ребалансиране на американската военна конфигурация.
През октомври 2025 г. Съединените щати обявиха, че няма да изпращат нови ротационни контингенти в Румъния, съкращавайки военно си присъствие там от около 1700 на едва около 1000 войници. За сравнение — в Полша в момента САЩ поддържат близо 10 000 военнослужещи. Неотдавна видях публикации, че президентът на Полша е свикал Съвета за национална сигурност, за да се подготви сериозно за откриването на допълнителни американски бази в страната, където за постоянно да бъдат разположени около 5000 войници, плюс още 10 000 на ротационен принцип.
Когато съпоставим тези цифри и сравним театрите на военни действия в Балтийско и Черно море, виждаме ясно пренасочване на вниманието и интереса на САЩ към Балтийския регион за сметка на Черноморския. Не знам как тази политика може да бъде преразгледана в полза на Черно море, но трябва да приемем реалността и да си дадем сметка, че съществува дефицит на внимание и интерес към нашия регион — както от страна на САЩ, така понякога и от нашите съюзници в Западна Европа.
Този дефицит трябва да бъде коригиран, а начинът правителствата на Румъния и България да постигнат това е единствено чрез съвместни, постоянни усилия и сериозна координация — точно както ни демонстрират Полша и балтийските държави. Когато балтийските страни лобират за интересите си в САЩ, те го правят по възхитителен, единен начин. Докато у нас все още остава впечатлението, че се състезаваме помежду си кой да бъде по-добре приет от западните ни партньори. Надявам се новото правителство в Румъния, съвместно с новото управление в България, да успеят да намерят най-добрите методи за сътрудничество и да изградят модел на координация, за да защитим ефективно общите ни интереси в Черно море.
Румен Радев и доверието в българо-румънските отношения
Останах с впечатлението, че българският премиер Румен Радев — най-влиятелната политическа фигура в България в момента — се сблъсква с известно недоверие в Румъния. До каква степен това представлява проблем за отношенията между елитите и за сътрудничеството между двете страни в регионален план и на ниво НАТО?
Не смятам, че това е толкова сериозен проблем. Напълно възможно е част от посланията на премиера Радев да са били предназначени за вътрешнополитическа консумация и не е задължително да имат отрицателно въздействие върху отношенията между двете страни. Очевидно е, че са нужни много умения и голяма откритост от страна на властите в Румъния и България за развитието на сътрудничеството и взаимното разбирателство. Аз бих искал да видя например в относително кратък срок съвместно заседание на правителствата на двете страни, както се е случвало и преди. Очевидно е, че в крайна сметка за Румъния най-близкият съюзник по географски причини е именно България.
Знам, че преди няколко години обсъждах с експерти усилията, които се полагаха, така че съюзническите военни самолети, дислоцирани в Румъния или в България, да могат да операрат неограничено във въздушното пространство и на двете страни. Това не беше лесно, въпреки че сме съюзнически държави, но в крайна сметка се разреши. Всички тези малки стъпки и административни мерки са изключително важни. Трябва да намерим начина военновъздушните сили, военноморските сили, сухопътните войски, бреговата охрана и останалите служби да си сътрудничат значително по-добре.
Когато Румъния и България се присъединиха към Европейския съюз, те поеха ангажименти да развият свои системи за наблюдение в Черно море, най-вече с цел защита на външните граници на ЕС. Данните, които се събират от тези системи, доколкото знам, са под отговорността на министерствата на вътрешните работи в двете страни. Тези данни би трябвало да се ползват в рамките на изключително тясно сътрудничество между съответните институции. Обменът на информация трябва да се извършва в реално време, за да имаме ясна картина в Черно море за заплахите, идващи както по море, така и по въздух.
На ниво НАТО за въздушнияโดмейн тези въпроси са уредени — съществува интегрирана система. В морската област обаче ни предстои още работа и смятам, че има конкретни стъпки, които могат да бъдат предприети и развити, така че сътрудничеството между Румъния и България да стане още по-ефективно, отколкото е в момента.
Какво повече могат да направят България, Румъния и Турция, за да засилят отбраната си в Черно море в сегашните условия?
Кои от тези конкретни мерки бихте посочили като пример?
Смятам, че двете страни (разбира се, заедно с Турция, тъй като не можем да я изключим от това усилие) трябва в крайна сметка да направят сериозна оценка на мерките, които следва да бъдат предприети първо от трите регионални държави, а след това и с помощта на съюзниците, за да се възстановят отбранителната позиция и възпиращият потенциал в Черно море. От моя гледна точка — а това е лично мое мнение — атаките от последните месеци срещу търговските кораби в западната част на Черно море, в близост до бреговете на Румъния и България, представляват пряка заплаха за възпиращата позиция на двете страни и на НАТО като организация. Ние трябва да възстановим тази позиция и да бъдем в състояние да възпираме противника.
Да възпираш винаги е по-добрият вариант от това да се преминава към военни мерки, които да предизвикат ескалация и в крайна сметка да доведат до открит конфликт между НАТО и Русия. Никой не желае това. Но Русия трябва да разбере, че не ѝ е позволено да прави това, което прави в момента. А нашите съюзници от Украйна трябва да разберат, че когато атакуват търговски кораби в Черно море, трябва да вземат предвид интересите на държавите от НАТО и ЕС, които ги подкрепят. Така че имаме нужда от по-добра координация с Украйна, за да се избегне засягането на нашите интереси в Черно море, както и от повече твърдост — както от страна на НАТО, така и на Европейския съюз — така че Русия повече да не си позволява да извършва подобни атаки в близост до бреговете на Румъния и България.
Този проблем трябва да бъде решен от страните членки на НАТО от самия регион. Там, където те нямат достатъчно способности, следва да ги поискат от нашите съюзници. От тази гледна точка смятам, че и програмата SAFE може да ни помогне да развием капацитет — да разполагаме с високопроизводителни системи за наблюдение и за откриване на въздушни, надводни и подводни заплахи в Черно море, но също и със средства, с които да неутрализираме тези дронове. Както знаете, шестте дрона, които бяха свалени от военновъздушните сили на Румъния и от съюзниците само през тази година, в случая на Румъния бяха поразени с изтребители F-16 и ракети „въздух-въздух“. Трябва да намерим икономически устойчиви решения. F-16 не е проектиран за такива мисии и трябва да съществуват по-ефективни алтернативи.
В това отношение можем да научим много от украинците, които разработиха множество системи за борба с огромния брой дронове, изпращани от Русия срещу тяхната територия. Трябва да сме в състояние да се учим от тях, да сътрудничим с тях и да развием собствени способности за справяне с подобни заплахи.
Имам и една идея, която може да изглежда малко революционна. Нека си припомним, че когато търговските кораби бяха атакувани от пирати в Червено море, Индийския океан и други зони, те имаха на борда си въоръжени екипи за защита. Може би е дошло времето тези търговски плавателни съдове — докато нещата се регулират и изградим всички необходими системи за защита на интересите ни в Черно море — да разполагат на борда си с антидрон системи, достъпни на пазара, по аналогия с корабите, които се защитават от пирати, и така да си осигурят отбрана.
Както знаете, на практика страните от НАТО могат да защитават интересите си предимно в своите териториални води. Нито един дрон например не е бил свален на румънска територия, освен когато е навлязъл в границата на 12-милната зона. В изключителната икономическа зона нещата са доста по-неясни. Очевидно е, че там НАТО не може да се намеси пряко. Ето защо трябва да намерим по-ноторни, иновативни и ефективни начини за борба с тези заплахи.
Снимка: Ген. Паул Хурмуз (в центъра на снимката) в компанията на чешкия генерал Петър Павел (по-късно четвъртият чешки президент) (вляво) по времето, когато Хурмуз е бил подчинен на Павел в щабквартирата на НАТО (източник: Паул Хурмуз)
Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук. Има нюзлетър в Substack (където публикува на английски език). И канал във VIber, където публикува на български език.
About Author
Discover more from Мостът на приятелството
Subscribe to get the latest posts sent to your email.
