Румъния и фокусът върху нейните 6+1 конкуренти в съседство

Раду Магдин, Financial Intelligence, 1 октомври 2026 г.

Резюме

Румъния навлезе в икономическа фаза, в която пасивното привличане на западен капитал вече не е достатъчно. Западният капитал стана селективен и преразпределя активите си, разкривайки пространство за регионалните конкуренти. Шест съседни икономики вече са в настъпление (Полша, Чехия, Унгария, Гърция, Турция и Израел), като активно се разширяват на румънския пазар, докато Украйна предстои да се превърне в основен играч след войната. Това твърди Раду Магдин в най-новата си статия за Financial Intelligence.

Въпреки че вече има няколко румънски шампиона, които правят придобивания в чужбина (Banca Transilvania, TeraPlast, Aquila, Pavăl Holding), те остават изключение. За да направи Румъния прехода от обикновена дестинация за капитал към регионален инвеститор, бъдещото правителство трябва да поеме три основни икономически приоритета:

1. Възстановяване на конкурентоспособността – чрез инфраструктура, предвидима данъчна система и намаляване на бюрокрацията.
2. Привличане на чуждестранни инвестиции – запазване на западния капитал и привличане на инвестиции от Азия и Глобалния юг.
3. Интернационализация на румънския бизнес – подкрепа за износа и финансиране на трансграничната експанзия на местните компании.

Статия

През последните две десетилетия Румъния процъфтяваше до голяма степен благодарение на капитала от Запад. Следващата фаза изисква нещо различно. Все още ще трябва да привличаме капитал, но ще трябва и да се научим да генерираме румънски капитал, способен да играе роля в региона. Около нас шест икономики вече преминаха в настъпление. Седмата, Украйна, ще промени правилата на играта в деня, в който оръжията замлъкнат.

Капиталът не си тръгва. Той циркулира.

В продължение на двадесет години икономическата история на Централна и Източна Европа беше почти линейна. Капиталът прииждаше от Запад, а страните от региона се състезаваха да го посрещнат: фабрики, банки, хипермаркети, енергийни мрежи, центрове за услуги. Победители бяха онези, които предлагаха земя, евтина работна сила и благоприятен данъчен режим.

Западният капитал остава от съществено значение. Големите групи обаче станаха много по-селективни. Те преразглеждат портфейлите си, изтеглят се от пазари, където вече не са номер едно или две, и концентрират ресурсите си там, където възвръщаемостта и стратегическият залог оправдават усилията. Доходността, която регионът предлагаше преди 15 или 20 години, вече не идва от само себе си.

Carrefour е най-скорошният и показателен пример. Френската група продаде операциите си в Румъния на Pavăl Holding в сделка на стойност 823 милиона евро, а от 30 юни 2026 г. Carrefour Romania вече не фигурира в резултатите на групата – решение, свързано с фокуса върху основните ѝ пазари. Един детайл заслужава да се отбележи: полската група Żabka също беше сред потенциалните купувачи, споменати в международната преса. Този път активът остана при румънска група. Няма гаранция, че следващия път ще бъде същото.

Пренареждането не идва единствено от Запад. OTP, унгарската банка, която години наред беше символ на регионалните амбиции на Будапеща, се изтегли от Румъния, продавайки дъщерното си дружество на Banca Transilvania. Регионалният капитал също преоценява залозите си.

Не сме свидетели на екзодус. Румъния продължава да привлича инвестиции. Наблюдаваме съзряване на капитала, а в такъв етап е важно само едно: кой е подготвен да купува в момента, в който някой друг продава. Това води до въпроса, който наистина ме интересува. Кой заема освободената територия? Отговорът ни задължава да погледнем много по-внимателно към 6+1 съседни конкуренти на Румъния.

Северният фланг: Полша, Чехия, Унгария

Полша е учебникарски пример за икономика, която е преминала от статута на дестинация за западен капитал към такъв на износител на собствен капитал. Полските компании вече не идват в Румъния само с продукти. Те идват, за да купуват, да изграждат мрежи и да завземат пазарен дял.

Żabka направи това методично. Групата стъпи в Румъния през февруари 2024 г., придобивайки мажоритарен дял в DRIM Daniel Distribuție, и в рамките на две години мрежата Froo нарасна до 204 магазина. Заявената ѝ амбиция е много по-голяма: групата говори за 4000 магазина в Румъния. Във фармацевтичния сектор тенденцията беше още по-изразена. Polpharma, най-големият производител на лекарства в Полша, придоби Biofarm в сделка за около 270 милиона евро – едно от най-значимите преобразувания на румънския капиталов пазар през последните години. Говорим за компания, която е на пазара от 1921 г., с марки като Carmol, Triferment и Colebil.

Нямам никакви упреци към продавача. Всеки изход има своя логика, а полските пари са добре дошли. Тези транзакции обаче ни казват нещо за това кой в момента разполага с ликвидност, апетит и регионална стратегия.

Чехия следва същия сценарий, макар и с по-малко шум. EMMA Capital, чрез Premier Energy, изгради солидна енергийна платформа в Румъния и Република Молдова и продължава да расте чрез придобивания. Чешкият капитал отдавна разбра, че регионът е неговият естествен пазар.

Унгария съвсем съзнателно преследва създаването на регионални шампиони в банковото дело, енергетиката, телекомуникациите и промишлеността. Някои опити успяват, други не, а изтеглянето на OTP показва, че дори Будапеща не печели всяка битка. Посоката обаче остава ясна: унгарският капитал търси регионален мащаб с държава, която го подкрепя без комплекси.

Варшава, Прага и Будапеща вече не ни гледат просто като съсед или като пазар за износ. Те ни гледат като територия за експанзия. Това е точно това, което в други мои текстове нарекох отношения на „сътрудничество-конкуренция“ (coopetition): ние сме съюзници в НАТО, партньори в Европейския съюз, рамо до рамо на източния фланг и безкомпромисни конкуренти на пазара. Тези две реалности не се изключват взаимно. Проблемите възникват само когато единият елемент забрави за втория.

Южният фланг: Гърция, Турция, Израел

Конкурентният натиск идва и от юг.

След кризата от 2010 г. гръцките банки се изтеглиха почти напълно от Румъния. Гръцкият капитал обаче се завърна през друга врата: енергетика, инфраструктура и недвижими имоти. PPC, която пое активите на Enel, се превърна в един от важните играчи в румънския енергиен сектор, а за много гръцки компании Румъния отново стана естественият пазар за разширяване.

Турският капитал се разви и стана по-сложен. Той вече не означава само търговия, строителство или традиционно производство, а все повече енергетика, промишленост, логистика и придобивания със стратегически залог. За Анкара Румъния е едновременно важен пазар и платформа в рамките на Европейския съюз.

Израелският капитал има дълга история в Румъния – в недвижимите имоти, селското стопанство, технологиите и енергетиката, и продължава да гледа на румънския пазар като на един от естествените портали към Централна и Източна Европа.

Гърция, Турция и Израел не са преки съседи на картата. Те обаче са все по-ясно изразени съседи на пазара.

+1: Украйна

Факторът, който може да пренапише регионалното уравнение, е Украйна.

Днес тя функционира като военна икономика. Утре възстановяването ще привлече капитал, международни финансови институции и компании, специализирани в инфраструктура, енергетика, технологии, логистика и промишленост от цял свят. Коридорът Одеса–Галац–Констанца може да се превърне в една от икономическите артерии на Европа.

Географията ни дава позиция. Тя обаче не ни дава дивидентите.

Съществува асиметрия, която трябва да разпознаем сега, а не след пет години: украинските фирми биха могли да спечелят позиции в Румъния и Европейския съюз по-бързо, отколкото румънските фирми печелят позиции в Украйна. Nova Post се интернационализира в разгара на войната и Румъния е един от пазарите, където това се вижда. След войната това явление ще се ускори.

Възстановяването на Украйна не може да се мисли в Букурещ единствено от гледна точка на транзит, пристанища и магистрали. Това е състезание за икономически позиции. Ако полски, германски, френски, американски или турски фирми навлязат по-бързо и по-дълбоко в украинската икономика, докато украинските фирми междувременно навлизат в Румъния, рискуваме да изпаднем в парадокс: да бъдем една от основните врати към възстановяването, без да сме сред основните му корпоративни бенефициенти.

Имаме няколко шампиона. Трябва ни цяло поколение.

Добрата новина е, че не започваме от нулата.

Banca Transilvania придоби OTP Bank Romania и чрез Victoriabank държи важна позиция в Република Молдова. TeraPlast стигна дори по-далеч, отколкото бихме очаквали преди няколко години: след Република Молдова, Унгария, Австрия и Хърватия, Испания стана петият външен пазар за групата. Aquila приключи придобиването на KITAX, един от първите пет дистрибутора в своя сегмент в Унгария – ход, който ръководството на компанията описа като навлизане на втори външен пазар след Република Молдова. Pavăl Holding премина от Praktiker Hellas към транзакция от друг мащаб: Carrefour Romania.

Проблемът е в мащаба. Четири или пет имена, които всеки, следящ пазара, може да изброи, не правят национална стратегия. Тези случаи трябва да престанат да бъдат изключения и да се превърнат в началото на модел.

Твърдял съм нееднократно, че румънското държавно управление (statecraft) никога няма да бъде пълноценно без румънско бизнес управление (businesscraft). Нуждаем се съзнателно от по-многобройно поколение от компании, способни да купуват, инвестират, произвеждат и продават отвъд граница. Не чрез протекционизъм. Нито чрез административно избиране на „победители“. А чрез изграждане на екосистема, в която успешно работещите румънски фирми могат да станат регионални, а някои от тях – и глобални играчи.

Три приоритета за следващото правителство

Румъния трябва да се съвземе – и то не само в статистиката за икономически растеж, а в способността си да се конкурира. В регион, в който останалите играят офанзивно, следващото правителство трябва да постави на масата три големи икономически приоритета.

Първият е връщането към темата за конкурентоспособността. Цифрите са сурови. Румъния е спаднала с 12 места до 61-во от 70 икономики в класацията на IMD 2026, като е изпреварена от Полша (41), Унгария (51) и България (56). Подробностите са още по-тревожни: стигнали сме до 69-о място по ефективност на бизнес средата (от 50-о) и до 61-во по правителствена ефективност (от 44-то). Предпоследното място по ефективност на бизнес средата не е просто статистика. Това е посланието, което получава всеки борд на директорите, който ни сравнява с Варшава или Будапеща. Проблемът не може да се сведе до бюджетен дефицит или неблагоприятен икономически цикъл. Конкурентоспособността означава инфраструктура, енергия на конкурентна цена, предвидима данъчна система, администрация, която взема бързи решения, човешки капитал, дигитализация, иновации и най-вече държава, която не спира компаниите, искащи да растат. Не можеш да имаш амбицията за водеща регионална икономика с инструменти от втора дивизия.

Вторият приоритет е привлекателността за чуждестранни инвестиции. Западният капитал остава фундаментален, но конкуренцията за него е много по-оспорвана, отколкото преди десет или двадесет години. Румъния трябва отново да се превърне в очевиден избор, когато даден борд в САЩ, Германия, Франция или Обединеното кралство решава къде да разположи следващата си фабрика, енергийна инвестиция, логистична платформа или технологична операция. Паралелно с това трябва да се подготвим за друга вълна – тази на капитала от Азия и Глобалния юг. Със задълбочаването на търговските отношения на ЕС с Индия, Меркосур, страните от Персийския залив и азиатските икономики, Румъния може да се превърне в една от европейските платформи за този капитал. Чуждестранните инвестиции не означават само работни места. Те означават капитализация на страната, технологии, ноу-хау и свързаност с центровете за вземане на решения в световната икономика.

Третият приоритет е интернационализацията на румънския капитал и растежът на износа, издигнати в ранг на национална икономическа цел. Това изисква целево финансиране, гаранционни инструменти, търговско разузнаване (trade intelligence), подкрепа за външни придобивания и реална координация между държавата, банките, инвестиционните фондове и предприемачите. Вече имаме доказателство, че инструментите работят, когато ги има: Exim Banca Românească финансира с 14,7 милиона евро придобиванията на TeraPlast в Унгария и Испания. Това, което липсва, е мащаб и последователност. Имаме много способни хора в икономическата дипломация. Трябва им ясен политически мандат и съответната институционална мобилизация. Румъния трябва да умее не само да кани инвеститори в Букурещ, но и да придружава своите фирми във Варшава, Прага, Истанбул, Дубай, Делхи или Сао Пауло.

Трите приоритета се захранват взаимно. Конкурентоспособността привлича инвестиции. Инвестициите капитализират и модернизират икономиката. По-конкурентоспособната и по-добре капитализирана икономика на свой ред произвежда компании, способни да изнасят и да купуват извън нейните граници.

От привлекателна Румъния към настъпателна Румъния

Това е промяната на парадигмата, от която се нуждаем.

Първата вълна, която трансформира Румъния, беше западният капитал. Той остава жизненоважен, но е станал селективен и всяка голяма инвестиция трябва отново да бъде спечелена. Втората вълна е регионалният капитал: полски, чешки, унгарски, гръцки, турски и израелски. Той е добре дошъл, при условие че разбираме, че икономиките, които го произвеждат, са едновременно наши партньори и конкуренти. Третата вълна ще бъде все повече от Азия и Глобалния юг, в търсене на платформи за достъп до европейския пазар.

Румъния трябва да привлече всички тези вълни. Но тя трябва да се научи да генерира и своя собствена вълна.

През идното десетилетие икономическият успех на Румъния вече няма да се измерва само по това колко чужди компании имат фабрики или центрове за услуги у нас. Той ще се измерва и по това колко румънски компании имат фабрики, дъщерни дружества, мрежи и клиенти във Варшава, Будапеща, Прага, Атина, Истанбул, Кишинев или Киев, а и по-далеч – в големите хъбове на световната икономика.

Нашите 6+1 съседни конкуренти не са заплаха. Те са сигнал, че регионът е съзрял и че останалите вече са преминали в настъпление.

Нашият път има три стъпала: от Румъния-дестинация към Румъния-платформа и все повече към Румъния-инвеститор. Останалите вече се изкачиха по първите две. Наш ред е да поддържаме темпото – и да го направим бързо.

Повече от Раду Магдин

Раду Магдин: Трендът в Европа се движи в източна посока

Снимка: (източник: Мостът на приятелството чрез Gemini)

Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук. Има нюзлетър в Substack (където публикува на английски език). И канал във VIber, където публикува на български език.

About Author